Имам новина за феновете на Себастиан Бергман - петата книга е озаглавена "Онези, които не го заслужаваха" и излиза на 26 април. Въпрос: това последният роман от поредицата ли е или се очакват други?
- Публикувана: 16 фев. 2018, 19:58 ч.
- Последно мнение: 4 май 2018, 10:43 ч.
В момента чета... 57
Благодаря за хубавата новина. Поръчах си я.
Приключих с "Трансформации" - сборник хорър разкази на Благой Иванов.
2 звездички в ГР дадох; ето и мнението ми (не е спойлер):
2 звездички в ГР дадох; ето и мнението ми (не е спойлер):
Скрит текст:
Сборник разкази на изключително ерудиран и високо образован автор... без талант.
Дали защото съм изчела купища книги в жанра, дали група български хорър писатели дотолкова ме разглезиха с майсторското си перо, не знам, но този сборник е бледо подобие на това, което аз разбирам за добро. Тук едни описания с по три прилагателни към едно съществително, буксуване на действието, едни умозрителни заключения, дори на места биейки на философия. Мудно, тромаво.... Какви описания, каква философия имат място в хорър сборник, когато читателят трябва да е залепнал за страниците и да усеща тръпки по гърба си от прочетеното. Да не говоря, че много от разказите бяха като без идея, без смисъл.
Давам две звездички само заради последния разказ, който мъничко се доближава до истината за хорър. Но той седи като кръпка в цялото и все едно беше писан от друг автор.
След около 10 години и приблизително 10 други книги, пак бих дала шанс на този писател.
Сега направо ме измъчи.
Дали защото съм изчела купища книги в жанра, дали група български хорър писатели дотолкова ме разглезиха с майсторското си перо, не знам, но този сборник е бледо подобие на това, което аз разбирам за добро. Тук едни описания с по три прилагателни към едно съществително, буксуване на действието, едни умозрителни заключения, дори на места биейки на философия. Мудно, тромаво.... Какви описания, каква философия имат място в хорър сборник, когато читателят трябва да е залепнал за страниците и да усеща тръпки по гърба си от прочетеното. Да не говоря, че много от разказите бяха като без идея, без смисъл.
Давам две звездички само заради последния разказ, който мъничко се доближава до истината за хорър. Но той седи като кръпка в цялото и все едно беше писан от друг автор.
След около 10 години и приблизително 10 други книги, пак бих дала шанс на този писател.
Сега направо ме измъчи.
Прочетох първите две книги на Илса Бик - Пепел и Сенки. Действието се развива бързо и напрегнато, но много описателно са представени кървавите сцени. Направо подушвам кръвта.
Междувременно за една нощ прочетох Кутия за птици на Джош Малерман. Тук няма кървави сцени, но има едно тънко свирене по психиката и неизвестност.
Любителите на постапокалиптичния стил няма да останат разочаровани
Междувременно за една нощ прочетох Кутия за птици на Джош Малерман. Тук няма кървави сцени, но има едно тънко свирене по психиката и неизвестност.
Любителите на постапокалиптичния стил няма да останат разочаровани
Прочетох "Вдовици в четвъртък" на Клаудия Пиньейро. Много по-добра е от Твоя, но ми липсваше дълбочина. Повечето от героите са представени в изолирани, откъслечни моменти от живота им, без предистория и не можах да ги почувствам реални. Иначе е написана добре и идеята е интересна. Не е криминален роман въпреки че започва като такъв. Описва живота на семействата в затворен богаташки квартал - подреден, изолиран и визуално красив, като елитарна капсула. И чисто човешките, универсални пороци под лъскавата повърхност.
Започнах петата книга на Юрт и Русенфелт. От темата се сетих, че ми се чете нещо тяхно.
Започнах петата книга на Юрт и Русенфелт. От темата се сетих, че ми се чете нещо тяхно.
Нали сериалът Мостът/Bron/Broen (страшно много ми хареса) няма нищо общо с поредицата за Себастиан Бергман, а просто Юрт и Русенфелт са сценаристи? Макар че видях и че има отделен мини сериал по първите две книги, но явно не толкова успешен.. Ясно е, че главните герои са други, но може отделни моменти, случаи да са ползвали, затова реших да питам все пак, че книгите ми предстоят, въобще тази година ми се очертава да я посветя основно на скандинавското четиво...
Продължавам с Хари Хуле, сега съм с "Леопардът". Междувременно прочетох "И дъхът стана въздух" на един дъх, каквото и да напиша за книгата, ще е излишно..
Продължавам с Хари Хуле, сега съм с "Леопардът". Междувременно прочетох "И дъхът стана въздух" на един дъх, каквото и да напиша за книгата, ще е излишно..
Значи абсолютно идеалистична анархия имаме в "Проглеждане" на Сарамаго. Трябваше да проверя в Уики каква точно е дефиницията, защото съвсем никак не съвпада с общоприетото схващане за "анархия". Изградил е невероятен свят, напълно невъзможен, естествено, но не пречи човек да се запита "ами ако?". Води се продължение на "Слепота", но според мен не би било фатално да си се четат разбъркано, не е класическо продължение и данните в Проглеждане са напълно достатъчни за самостоятелно четене. По-скоро са някакви антиподни истории - в едната хората са принизени до животинските си функции. Част успяват да запазят човешкото, част хич, метафората с ослепяването е именно загубването на душевността или това, което ни прави човеци. Във втората са идеалистично извисени до някакво великолепно утопично общество, самодостатъчно и самофункциониращо без власти. Последните са низвергнати като... ами, идиоти С малки изключения на "прозрелите", които всъщност и слагат подправките на романа като главни действащи лица - произволно подбрани "властници и управници" и противопоставянето им.
Обаче аз друго искам пак да подчертая, Сарамаго е такъв майстор на езика, че буквално съм се изумявала на някои словесни конструкции и еквилибристики ... горе-долу и на не повече на всеки 2 страници. Влюбена съм в този човек, макар и не сред живите.
Планирам "Балада за Георг-Хених", ако не си променя мнението до довечера.
С малки изключения на "прозрелите", които всъщност и слагат подправките на романа като главни действащи лица - произволно подбрани "властници и управници" и противопоставянето им. Обаче аз друго искам пак да подчертая, Сарамаго е такъв майстор на езика, че буквално съм се изумявала на някои словесни конструкции и еквилибристики ... горе-долу и на не повече на всеки 2 страници.
Влюбена съм в този човек, макар и не сред живите. Планирам "Балада за Георг-Хених", ако не си променя мнението до довечера.
За много кратко време прочетох "Остатъкът от деня" на Ишигуро, буквално за две вечери, просто не можех да се откъсна от книгата. Толкова приятен, изящен и фин стил има авторът, наистина ме очарова!
Сега продължавам със скандинавски трилър - "Безгранично" на Юси Адлер Улсен. Романът започва чудесно, Юси не изневерява на стила си и аз съм безкрайно доволна
.
Сега продължавам със скандинавски трилър - "Безгранично" на Юси Адлер Улсен. Романът започва чудесно, Юси не изневерява на стила си и аз съм безкрайно доволна
. 
Pea, Остатъкът на деня и Никога не ме оставяй на Казуо Ишигуро. За сваляне натискаш синьото бутонче и то ти отваря страница с най-различни формати на книгата, сама избираш кой да теглиш. Зеленият е за директно четене. На Юси Адлер-Улсен имам първите 4 книги от поредицата за Отдел Q, за тях трябва мейл.
Започнах петата книга на Юрт и Русенфелт. От темата се сетих, че ми се чете нещо тяхно.
Еха, излезе ли петата книга! Мислех, че е по-късно през април. Нямам търпение, ще я потърся веднага. Ще се радвам, ако споделиш дали ти е харесала.
Започнах петата книга на Юрт и Русенфелт. От темата се сетих, че ми се чете нещо тяхно.
Еха, излезе ли петата книга! Мислех, че е по-късно през април. Нямам търпение, ще я потърся веднага. Ще се радвам, ако споделиш дали ти е харесала.
Еха, излезе ли петата книга! Мислех, че е по-късно през април. Нямам търпение, ще я потърся веднага. Ще се радвам, ако споделиш дали ти е харесала.
Аз чета испанското издание, но и на български излиза скоро. Засега е добре, динамична е. В някои от предните книги действието течеше прекалено бавно за вкуса ми.
Ох доста ме заинтригувахте с Юрт и Русенфелт и дори си изтеглих и четирите им издадени у нас книги. Четейки резюметата усещам ,че може би книгите ще ми харесат.
За сега продължавам с Отровни думи на Луиз Пени и колкото повече навлизам в историята ,толкова по объркано става. За съжаление един от любимците ми е сред заподозрените , но определено в тази книга има много повече мистерия и тайни ,в сравнение с предишните .
За сега продължавам с Отровни думи на Луиз Пени и колкото повече навлизам в историята ,толкова по объркано става. За съжаление един от любимците ми е сред заподозрените , но определено в тази книга има много повече мистерия и тайни ,в сравнение с предишните .