В момента чета... 57

Аз прочетох "Артемида" на Анди Уеър. Мда, по-слаба е от "Марсианецът", обаче пък се посмях. Направо е халтурка тая книга - един такъв дебелашки хумор има, който е далеч от литературните висини, но се позабавлявах през уикенда.

Сдобих се с "Хала" на Нейтън Хил. В ГР непрекъснато срещам отзиви и статуси за нея и ми се наби в очите, да видим какво ще изскочи.

Аз пък се позабавлявах с "Empire V" на Виктор Пелевин. Историята е доста изтрещяла, стилът и чувството за хумор на автора ми се лепнаха като ръкавичка, а имената на героите са повече от култови - Брама, Рама, Балдур, Йехова, Митра, Енлил Маратович, Локи Заради своята изчанченост и стил на автора, не бих я препоръчала с лека ръка. Предполагам, че преводът на тази книга е бил истинско предизвикателство. Такива думи и изрази има вътре, че на човек да му се завие главата
Да кажеш после как е "Хала" на Нейтън Хил. От известно време ѝ се точа, а и я имам на хартия в оригинал.

Прочетох " Червеното пиано" 😊 но останах разочарована,  отзивите бяха много добри, а книгата нищо особено.

Приключих с Изабела. Смелото сърце на Франция от Колин Фалконър.
Не съм впечатлена този път от историята. Лековата, повърхностна, липсва чара, който се наблюдава в останалите му романи.

Аз не се сещам да съм чела друго на Фалконър, но почти привършвам Анастасия и не съм особено очарована. Историята е с много потенциал, но не и стилът. Точно лековата и повърхностна ми идва, малко като че ли насила писана. Странно усещане. Иначе сюжетът много ме заинтригува, не бях чела много отдавна нищо, свързано с руската история, но като цяло не съм никак впечатлена.

Аз си дочетох "Чуй ме" на Маргарет Мацантини. Книгата започна обещаващо, после стана странна, а накрая като теглих чертата, я почувствах направо слаба. (Тук отварям една скоба -  преди време, когато прочетох "Малък живот" на Ханя Янагихара, една приятелка сподели, че драмата й е дошла в повече и й се е сторила безсмислена... Малко ме учуди нейната позиция тогава (защото мен много силно ме докосна и впечатли книгата на Ханя), но сега, като прочетох "Чуй ме" ми се струва, че ето точно това е книгата, на която това мнение приляга направо съвършено.) Чудесен стил има Мацантини, успява да развълнува читателите си, но други качества в книгата й не открих за себе си... 3 звезди й дадох в ГР. Имах надежди, но се оказа, че не е моя тази авторка...

След това започнах и преполових "Любимата формула на професора" на Йоко Огава. Много нежно четиво. Допада ми.

Междувременно и напълно между другото електронно чета "Сама в Париж" на Джоджо Мойс. Колко е важно какви очаквания има човек? - Тук нямам високи очаквания и си чета.

Петенце, гледай после и филма по "Любимата формула на Професора" Харесвам го повече дори от книгата, което се случва адски рядко

Аз започнах "Майсторът на играчки от Краков" - бяха ми я подарили доста отдавна и все не ми идваше настроението за нея. Оказа се детска книга, дори не е тийн. Но пък е симпатична приказка, върви бързо.

Като стана въпрос за "Малък живот" на Ханя Янагихара, явно няма да дочакаме книгата на български тази година Най-вероятно ще я прочета в оригинал, но ще отнеме доста време като гледам каква е тухла.
"Любимата формула на Професора" я зачитах и ми се стори симпатична. Мисля да се върна на нея.

Аз също съм от хората, които не харесват книгите на Мацантини точно по този причина - твърде много ми идва драмата и то не като действие (падам си по драмите по принцип ), а като описание - прекалено много думи, прекалено силни и не ти остава въздух. И то определено смятам, че от трите книги, които съм чела "Чуй ме" е най-хубавата. Така че,  Пете-сърчице, не вярвам да се "сдобрите" по-нататък с авторката.

Хммм...разбирам какво имате предвид вид за книгите на Мацантини. На мен най-много ми хареса "Да дойдеш на света". По времето, когато я четох , бях приела историята много дълбоко и лично.
Последната й, "Прелест", също много ми хареса, но като цяло тя винаги е някак на ръба на прекаленото преекспониране на нещата.

Приготвила съм си и аз "Любимата формула на Професора", но сега съм с "Пентаграма" и "Момчето с раираната пижама"...

Присъединявам се към мненията ви за Мацантини.
Много ме беше впечатлила "Да дойдеш на света", но следващите две не ми допаднаха.
Със сигурност ще прочета и "Прелест" в някой момент.

Лу, "Майсторът на играчки..." мисля да го чета скоро. Да се приготвя за приказка, казваш

Аз започнах с голяма доза предубеденост "Момичето в хиацинтовосиньо" на Сюзън Вриланд, но много ми хареса. Първоначално се изненадах, че са осем отделни истории и първата хич не ми допадна, но останалите ме завладяха. Удовлетворена съм от прочита.

Сега пак съм на тийн вълна със "Спасяването на Франческа" на Мелина Маркета. Засега нищо изненадващо-училищни и семейни драми.

Все по-рядко тийн роман успява да ме впечатли. Даже гледам да ги избягвам, но понякога ме изкушават.

Ели, да имай предвид, че е приказка. Според мен е подходящ начин за запознаване на дете между 10 и 13-14 години горе-долу с Втората световна война. На мен ми идва наивничка, но аз не съм ѝ аудитория Така като гледам ще ѝ дам 3 звезди, може и малко отгоре. Радвам се, че ми върви бързо, защото определено имам нужда от почивка от дебелите четива

Миж, присъединявам се към твоето мнение за "Четвъртата маймуна" - грабна ме с резюмето, още като излезе, прочетох я неотдавна и твърдо заявявам, че и на мен много ми хареса Има доста общо като атмосфера с Крис Картър, а частта с дневника на убиеца ми беше най- интересна.
Надявам се да видим още от него на български.

После прочетох "Срив" на Б А Парис, авторката на "Зад затворените врати". Понеже аз съм си голям почитател на книгите от нейния тип - семеен трилър/ мистерия, поради това и дадох 4 звезди в ГР. Не че книгата е нещо много оригинално, но определено й се е получила по - добре от дебютния роман, добре е поднесен сюжета, постоянно поддържа темпото и напрежението, та ще продължавам с авторката. Дано от Хермес издадат и третата й книга.

Снощи приключих едно скандинавско криминале, но не съм особено доволна. "Ловните кучета" е въпросната книга. Причината да не ме впечатли, е че след Несбьо, Улсен, Ларшон, Юрт и Русенфелт, та ако ще и дори леката Камила - след тях очаквах нещо по-така.
А сякаш нямаше типичните елементи на скандинавския трилър - нищо скандинавско, никаква мрачна атмосфера, нито социални елементи... Самото престъпление ми се стори без изяснен мотив, липсваше задълбаване в подбудите, в това как е станало всичко, защо... Изобщо книгата бе някакво странно плъзгане по ръба и контурите на убийствата, което е нетипично и отдавна не ми се беше случвало да попадна на подобна. А това е осмата книга в поредицата с този герой и гръмко твърдят "най-добрата досега". Ако това е върхът в творчеството на автора, определено не искам да чета останалите. Иначе на корицата има изброени няколко награди, включително Стъклен ключ и подобни...та може и причината да си е в мен. Но... хм, не, пак ще си кажа - Несбьо и останалите са си по-добри

В момента чета "Зимна лудост" на Лулу Тейлър - почивка от кримките. Съвсем на първите страници съм, нищо не мога да кажа още. Някой чел ли я е?

P.S Бях започнала на хартия Различен клас от Джоан Харис. Влюбих се в "Джентълмени и играчи" и ми беше много приятно да се завърна в гимназията, но в момента сменяме къща и всичко ми е опаковано в кашони, а тя е някъде в тях ... Открия ли я, моментално продължавам с нея

В момента съм на "Играта на ангела" на Карлос Руис Сафон, крайно време беше!