Четене на приказки

Точно на две годинки започна да се заслушва в книжките моят син, започнах с „Житената питка” 'и „Червената шапчица”, стари мои издания, които вече са унищожени . Преди това му пеех и декламирах приказки от рода на „Лече буболече”. Сега малкото не иска да му пея и декламирам, но обожава да разглежда книжки. Няма търпение обаче да слуша, та „разказвам” по картинки. Ще стане на две другия месец, но май ще мине време, докато благоволи да изчака двете изречения текст.

На внучката ми и четем приказки от много малка-беше на месеци. Сега е на 2г.и2м. и вече сама разказва доста от приказките. Има си естествено любими. В момента любимата и е Зайовата къщичка. Мисля, че е от руски автор.

Аз бях много амбицирана за възпитанието и живеех с илюзията, че едва ли не ще чета още на дъщеря си още на съвсем невръстна възраст. Да, ама не. Първо, тя ревеше почти постоянно и за нещо хленчеше, а като стана на 1г. дори за миг не можех да й задържа вниманието. На 2, 2 и нещо вече започна да сяда до мен и да се заслушва. И изведнъж на 2,5г. започна освен да слуша, ами даже да се опитва да ги преразказва. А книжките в рими направо ги научава наизуст. Изумих се на този бърз напредък, но явно всяко нещо с времето си. А преди не даваше и да й се разказва приказка.

Гледайте и за съвременна детска литература. Има много и прекрасна. Особено издателство Рибка имат много книжи с огромни, красиви илюстрации и доста малко текст, за съжаление на също толкова прекрасни цени. Но има и на други издателства по нещо, които не са чак толкова скъпи. Много сладки и свежи историйки. Напоследък много се наиздаде и български и световни преведени, от най популярните автори.

А аз дадох за пример само началото със старите ми книжки, иначе отдавна четем само нови.

Чета на детето откакто беше новородена. Тя много се засшлушваше и заглеждаше от бебе, но разбира се не става дума за четене повече от 3-4-10 минути. От 6-месечна си има и нейни книги, изцяло с картинки от американската серия Indestructibles: книжки, които не могат да бъдат унищожени по никакъв начин въпреки малките ръчички и зъбки Сега, на 3 години и малко, седи буквално с часове и носи книга след книга, има любими, знае историите. Стига на вас да ви е приятно и да имате реалистични очаквания, за начален старт на четенето няма граници. На мен четенето ми е най-голямото хоби и това ми е винаги била най-приятната част от грижите за детето.

На 1 г. 3 м. му чета малки с твърди корици, в стихчета, те са бебешките, пише над 18 м. Много му е интересно, също песнички, които са в книжка написани. Интересни са му, а аз го храня в това време Бебетата обичат стихове, песни и жовотните

Имамe доста бебешки книжки, но досега никоя не се е опряла на децата и са им видели сметката по един или друг начин.Та ми станаха интересни тези неразрушими книжки, но вече е късно да ги тествам !

https://www.workman.com/brands/indestructibles

https://www.workman.com/brands/indestructibles#video

Просто са направени от такава материя, която най-много малко да се намачка, но може и да се изглади след това.

Гарантирано неразрушими, има ги в американския Амазон всичките, за евройпейските не знам.

Голяма слабост ми е тази тема!
Като човек, работещ с малки деца, ще кажа: Четете от възможно най-ранна възраст. От ден 1. Ползите са огромни: развива речник, въображение, но и успокоява (редовно четене преди лягане развива усещането за спокойствие, за потапяне в хубав свят, а това помага много после на изпити), близост между родител и дете, съпреживяване на момента, търпение, проучаване на детето към родителя и обратно, развива разбирането, концентрацията и умението да слуша.
Като майка:
На 7-8 месеца книга за докосване (с различни материи по страничките). Първата книжка винаги се накъсва на парченца - така детенцето имитира родителят, който разгръща страниците.
На годинка - стихчета със звуци от животни, нашата беше "Мили свири на тромпет". Ферма. Ежедневие - книги за домашния режим, за разходка в парка, зоопарка, джунглата.
На 1г. 5м. - всяка нощ едни и същи "Гладната гъсеница", "Мили зоопарк" и "Грузотак" (на български май е така?). Прилошаваше ни с баща й, но докато не ги изчетем, не заспиваше. Започваш изречението и спираш преди последната дума, нека детето я каже или цели фрази от книгата (нещо повтарящо се, лесно и ясно).
На 2 годинки - Ежко Бежко, Косе Босе, бях намерила с хубави илюстрации.
На 2,5 г. дойде една съседка да пита каква е тази радопрограма, дето сме пускали всяка вечер по едно и също време. Радиопрограмата бях аз - но как се четат репликите на Вълка, ако не с груб, лош глас? Панорамни книжки, класически приказки, но подбрано за най-малките.
На 3,5г. открихме "Петсън и Финдъс" - легенда в дома ни. Плюс всичко за Франклин, Гората, Зайчето Феликс. Това бяха златни години за приказки и всяка вечер пазарлъци да прочета още малко.
На 5г. училище, но аз й четох до 7-8 годинки. Първо тя ми чете книжката си от училище (урока, ако говорим за България), после аз на нея. Какво ли не сме чели, само да е с илюстрации и смислен текст. Библиотеката ни е огромна.
На 6 - влюбена в Пипи и Карлсон (аз й чета). Препрочитаме всичко любимо. Тя ме чака строена в леглото с избраните от нея книжки за вечерта.
На 7-8 постепенно спрях да й чета, защото тя започна силно да си чете сама. Много ми липсват тия години!
Резултатът от така стимулирано с четене дете е фантастично ниво по четене в клас, пише хубави истории по литература, изграден навик да си почете преди лягане, Хари Потър фен на 9 години и нито една Коледа не минава без да е помолила да й купим и по някоя книжка, която е набелязала. Давайте смело и вие, от възможно най-ранния ден. 😊

Четенето на детски книжки за лека нощ е много вълнуващо за децата. Без значение на каква възраст са, но всяка разказана или прочетена история изгражда въображението им.

Давайте и на таткото да чете приказки.

За пример може да дадете  ето тези татковци от рубриката "Как четат бащите?":
http://detskiknigi.com/zona-za-vyzrastni/bashtite/

Същото е и при нас. Вечер, докато люлям кошарата, й чета приказки. Така прави и таткото 😃Надявам се по този начин да събудя инереса към книгите отрано. Засега просто се успокоява като чува гласовете ни😊 Малката е на 3 месеца и половина.

Започнах с така наречените приказки в картини. Разглеждаме и преразказвам, кой къде е и какво прави. Кратко и ясно. Има и хубави книжки с животни, твърди корици.

O, татко му така чете приказките, че не мога да ги позная, обаче детето се забавлява. Като беше по-малък аз не четях 'лошите' думички и като се случеше баща му да му прочете същата приказка, обаче нецензурирана и детето се оплакваше, че не я чете правилно.

И аз от бебе й четях, но по едно време спря да й е интересно... Сега е на 2 години и обича да разказваме по картинките и да посочваме различни неща, но не и да четем. Започна ли да чета - губи интерес моментално...