Камъни в жлъчката - 4

Момичета, ще ви помоля да не се карате
Няколко неща са сигурни:
1. Никой не знае защо се образуват камъни в жлъчката (засега).
2. Причините за това със сигурност са много и са индивидуални.
3. Лечение няма, но има опасни самолечения (зехтин с лимон и другите обещаващи бързо изхвърляне).
Нека си помагаме с  конкретни съвети от личен опит, а не с констатации по-принцип. Самите лекари не са единодушни, така че моля ви - не отсъждайте така категорично!
Благодарен съм на хората, които споделят личния си опит, но останалата говорилня от сорта "Аз мисля, че така е правилно .." без да е подкрепено емперично, само пълни форумите с безсмислени постинги и пречи мненията на патили и препатили хора (разумни съвети)да достигнат до нас (чакащи такива съвети). Всички минаваме по този път - откриваме проблем, търсим съвет тук и трябва да четем стотици безсмислени страници.
За себе си мога да кажа: на 46 години съм, нормално здрав, открих камъните при рутинен преглед преди 7-8 месеца, жлъчката ми е пълна и най-големият ми камък е почти два сантиметра. Щом жлъчката е пълна с камъни, то е ясно, че не функционира и ще трябва да се маха. Жлъчния сок се излива директно в червата (все едно нямам жлъчка) и води до леки стомашни разтройства от време на време. Убеден съм, че ако червата са празни и жлъчният сок се излива директно (както си е с отстранена жлъчка) може да ги уврежда и да увеличава риска от рак и т.н. Също така съм убеден, че ние нямаме излишни органи, както се тиражира.
Иначе не съм правил кризи. Явно е, че си ги "отглеждам' поне от 15 години. Трябва ли да се оперирам? Ясно е накъде отиват нещата. Спешно ли е? Засега не, нямам кризи. Ще пробвам ли бабини рецепти? Естествено Но за бавно разграждане. Опасно ли е? Може би, но не колкото бързото  изхвърляне на камъни, а и вината ще си е само моя в крайна сметка.
Личното ми мнение е, че щом нямам кризи и жлъчката не е възпалена - мога да почакам. Но това си е мое мнение.
Ще споделя и едно клише интернетско:
в американски сайт задаваш въпрос - отговарят ти,
в руски сайт задаваш въпрос - отговарят, но и теб те питат нещо,
в български сайт задаваш въпрос и всички ти обясняват колко си глупав

Много здраве и безоблачни дни ви желая на всички вас и на вашите близки и нека си помагаме, а не да не се заяждаме безпричинно
И моля,  до споделяме неща от нашата "кухня", а не кой (някой си и т.н.) е казал

Привет!
Следя темата заради дъщеря ми, на 21 години е и д-р Радин Цонев и откри камъни в жлъчката, като най-големия е 12 мм. До този момент мислехме, че има гастрит, защото понякога я болеше стомах горе високо и след нексиум или нещо от този род и минаваше. Но в края на миналата година получи криза след ядене на пълнени чушки и за пръв път  болката беше съпроводена с повръщане. Но с нексиум и малко диета всичко премина. Преди няколко месеца, след вечеря с мазен гювеч със свинско, патладжан и всичко както си му е реда, направи много силна криза, която беше с повръщане, страшни болки горе високо стомаха и отзад гърба. Какви ли не обезболяващи изпи и боли. Отидохме в Пирогов, където и направиха не ехография, а ренген, и казаха ,че няма никакъв проблем, сигурно е гастрит, биха и коктейл обезболяващи, изписаха пак нексиум и по живо по здраво ни изпратина. На мен обаче тази болка в гърба ми беше съмнителна и мнооого позната, не вървах ,че е само гастрит и записах час в Токуда, където доктора ни "зарадва" със жлъчка, пълна с камъни. Каза, че ако зачестят кризите трябва да се махне жлъчката, иначе да не яде мазно, яйца, шоколад, сладолед, пържено. А тя е толкова слабичка, само за диети е... Запазих часове за още 2 консултации, съответно при д-р Карагьозов през септември  и при проф.Кацаров през август, за тогава бяха първите свободни часове.
Сега за мен, аз съм оперирана лапароскопски 2003 г., нямала съм тежки кризи, а само тежест в дясно и постоянна болка в гърба, както и горчив вкус. Много бързо се възстанових, сега си ям всичко и нямам проблеми, е имам гастрит де. Реших се на операция, защото съм свидетел как майка ми цял живот правеше много страшни кризи и все не се решаваше да се оперира, докато не пожълтя и операцията беше наложителна и класическа, с голям разрез и тежък възстановителен период. След няколко години се оказа, че има камъни в жлъчните канали, които извадиха по някакъв метод през устата, и то без упойка, и аз бях с нея и гледах всичко. Тогава и засегнаха панкреаса и получи тежък панкреатит. Сега е добре.
И гледайки всичко това ме беше страх  да  не стане като при мама и не чаках много, оперирах се и не съжалявам.
Та, ако е наложителна операцията, аз съм за.

То в това е проблемът - че не се знае кога и какви усложнения може да настъпят.

Значи всичко за усложненията след операцията на жлъчка е на късмет ? Така ли да разбирам ?

В този живот няма гаранции. Може и пишман да станеш като си направиш операция, може и по-добре да се почувстваш. Това като с раждането - родих нормално и 20 дни бях като прегазено на магистрала животно, пък тези със секцио /уж операция, раздвижване и бля бля/ подскачаха като диви кози след ден два.

Днес пак бях при д-р Цонев.
Пита ме дали ще я махам жлъчката.
Питах го и аз същото... ако не правя кризи, трябва ли да я махна?!
И само храната ли може да ги провокира?!
Думите му бяха, че може и да стане "белята", а може и цял живот да си живея с тях.
 Трудно е човек да се реши да си махне орган, когато няма кризи.
Но все ще ме човърка дали постъпвам правилно.
Ако бях на 50 г, сигурно веднага щях да се оперирам.

Леле не знам на 24 съм и много се колебая дали да я махна. Имам приятелка на 30 е вече , но когато е била на 20 са и махнали жлъчката, тя казва, че трудно се е оправила, но сега си яде всичко без пържено . Не знам хора много се колебая. Когато и вие споделяте мнения, съвети и т.н лично аз се чувствам много по-добре. Благодаря ви на всички много.

Аз имах предвид усложнения преди операция.
Ако операцията не е по спешност заради възпаление и други усложнения, всичко минава нормално. При лапароскопия на втория час си на крак, на втория ден остава болка само при движение, а след седмица си "като нов". При усложнения преди операцията може би е трудно да се предвиди колко дълго и как ще протече възстановяването. Затова и докторите съветват да се отстрани жлъчката, преди да се е стигнало дотам.
Но каквито и да са ви оплакванията, при всички положения е необходимо да се потърси едно или повече мнения на лекари-специалисти. Неразумно и рисковано е според мен да се обръщате към хомеопати и да ползвате бабини илачи. Това не е лечение на пърхот или гъбички, примерно, че да си позволяваме да си правим експерименти.

И аз съм така, много се колебая. Сега със сигурност не мога заради бебече, но като спра да кърмя трябва да се реша. Вече от двама близки-медицински лица-ми казват, че е по-добре да се махне, за да няма в последствие усложнения-неочакеани и опасни. Но и мен ме спира това, че си е орган и не правя кризи...поне за сега. Но не ми се ще да живея все в страх, че може нещо да се случи. Не знам...ще го мисля. Тези, които също не са се решили, спазвате ши диета или просто отбягвате пържено и мазно?

Една диета никога не е излишна. То не може да се нарече и диета точно. Без пържено, мазно, тестени закуски, тортички, алкохол и безалкохолни според мен е напълно достатъчно. И да не повлияе положително, поне няма да усложнява положението. Не по-маловажно е и спокойствието. Последната ми тежка криза, която ме докара до болница, беше вследствие на силен стрес. На следващия ден окончателно се довърших с едни мазни, пържени мекици и пътуване по разбити селски пътища, които ми донаместиха камъните

Диета не спазвам. Ям всичко. Но като цяло гледам да се храним здравословно вкъщи, макар в магазинната мрежа да ни заливат предимно с боклуци!
Аз имам и рефлукс, който се появи след първата ми бременност, та и с него се съобразявам. Гледам да не прекалявам с количествата храна.
Но аз пък никога не съм пила газирани напитки, не обичам многооо мазнотии и т.н.

И аз съм така. Почти не ям пържено и мазно. Виж със сладкото и шоколада трябва да се дисциплинирам.. газирано не пия, по време на бремеността само пиех кола, само тя ми помагаше на киселините. И все пак ме е страх. Чета тук из темите, че някои и след операция имат проблеми и се съобразяват с храната.

Никой не ми е казвал да спазвам диети. И мои познати, които са оперирани не спазват. Ядат всичко. Аз за себе си така реших, защото имам болен стомах от дете и бях качила страшно много килограми през последните няколко години. След операцията само веднъж съм имала киселини от баничка и два пъти болки в областта на жлъчката от люто (от една хапка, докато установя, че е люто). Хапвам тортички, но много рядко. По принцип умирам за сладко, но сега имам мотивация и воля да се въздържам. Преди не се съобразявах изобщо какво ям, с ясното съзнание, че след това ще ме боли стомах и ще имам киселини с часове.

Да ви кажа това със страха си го има. Ей ме сега съм в Триград и съм на тръни да не стане нещо. След 2 месеца съм на почивка в Анталия и пак ще треперя. По принцип и хора с премахната жлъчка са споделяли за кризи след отстраняването й, но са изключения. Абе като цяло си е притеснено като тръгнеш нанякъде, ама и ако не правиш кризи си казваш "Станало е веднъж, може и да не се повтори никога. За какво да се подлагам на операция?"

Най-добре е да не го мислиш, за да не дърпаш дявола за опашката. Вземаш но-шпа и при нужда "закърпваш положението" Аз години наред не подозирах, че проблемите са ми от жлъчката. Слава Богу не съм имала проблеми при пътувания. През 1-2 години имах кризи, но не много продължителни. При предпоследната джипито заключи, че съм обездвижена и затова ми се схваща гърбът . Не ме прати на други прегледи и изследвания. И така си живях съвсем спокойно до тази зима.