МАЙ към края си върви - бебенцата се раждат на ден по две-три!

 ЧЕСТИТА БЕБКА И НА ИРА Д!!!
Аз вчера неслучайно я пратих да ражда и е имало ефект!!!
Много да са щастливи заедно мама и малката Елла!
ЧЕСТИТ МОМЪК И НА МАМА ДАНИЦА! ДА ТИ Е ЖИВ И ЗДРАВ, ДОБРЕ ДОШЛА В ОТБОРА НА МЪЖКИТЕ МАМИ! СКОРО ЩЕ ВИДИШ ЗА КАКВО СТАВА НА ВЪПРОС! 

здравейте аз съм нова тук, моята бебка Ивайла се роди на 4.05 термина ми беше 8.05
родихме се 3210,52 см. Честито на новите мами и леко раждане на  чакащите все още.

ЕХО и аз съм тук - не ме забравяйте!!!
И аз ще ви правя компания на края - е моя термин е 27 имам още време да родя в срок но май няма да е, защото нямам никакви симптоми за това. Ако преносвам съм си харесала дата 1 юни, но и тя ми се вижда далечна.
чЕСТИТО НА ВСИчКИ ВЕчЕ ОбЕбИлИ СЕ мАмИ!!! 

Добре дошла при майските майчета! Сигурно не си видяла - има подфорум, казва се Родени през 2006г. Там има тема за майските вече родили мами. Можеш да пишеш там. А ние останалите тук се надявам много скоро да се преместим там да пишем  .

Честито на всички новородили,добре дошли на новите мами,а на майчетата в очакване желая леко раждане!

ЧЕСТИТО НА ИРА!!!!ЕЕЕЕ ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ ТАЯ ПРИНЦЕСА ЕЛЛА НАЙ-НАКРАЯ
ЧЕСТИТ СИН НА ДАНИЦА И НА ДЕСИИВ БЕБЧЕТО! 

Аз пак съм тук
Много поздрави ви нося от Pipiiv. Тя и бебка са добре, цялата грееше от щастие. Скоро не бях виждала мама на 1 ден. Така се развълнувах. Тя и Илиана2 са в една стая, но нея не я видях, че и е трудно ставането. То и с Pipiiv се видяхме през стъклото на вратата, не беше време за свиждане и там са много строги.
На мен ми засякоха контракция, нищо ново то и аз си ги засичам. Казаха "На 31.05 пак да дойдеш, но като те гледам ще си родила до тогава" Е аз питам Кога ще е това.
Честито на Десиив 
Да е жива и здрава Ивайла

Честито на новите мами и дано скоро всички се прехвърлим в другата тема на родилите през 2006.
Като гледам аз май бия рекордите по преносване вече 12дни!!!Тук в Дания чакат 14дни и тогава предизвикват.Днес ми слушаха тоновете и проверяваха за разкритие и няма никакви признаци за скорошно раждане,но аз все пак се надявам това да стане преди събота.

Пак съм щъркел 
Еден днес в 16.30 е родила момиченце Ния 3200г 47см с руса главица Честито на Еден, с пожелания за послушно, спящо и ядящо бебче

  Честито бебче на Еден,да слушка и папка много!
  Лаура,отдавна не си писала!Много чакат,но щом те следят и всичко е наред спокойно,скоро и ти ще гушкаш едно сладко бебче!
  Очакваме снимков материал в албумчето!

  Днес не са се отчитали Кабранска и Ванилиайс!
 
[/quote]

ох, тук съм, и пак нагъвам ягоди, нищо друго не ми се яде, дори сутринта едвам пийнах малко безкофеиново кафе..след спане 3 часа през нощта и контракцийки на 30 мин, на сутринта станаха на 10 мин, на 7 и айде в болницата, обаче док. каза, че имам 4 см и ме връща да се наспя, понеже чака тази нощ най-късно утре, та сега засичам, вика ме като станат на 4, 5мини то в рподължение на повечко време, даде ми и НОшпа за изглаждане ан шийката допълнително, по 2 през 4 часа, да знаете, ако сте като мене, но по лекарско рпедписание най-добре.
ако утре не пиша значи съм там.

пс контракциите са като в цикъл, някои по-малко боялт, други повечко, но са около 15 сек. а док каза, че тр да станели по -дълги...
още малко явно! дерзайте!   

Честити ви бебчета, нови Мами  
Очакващите - стискайте още малко, останаха броени дни  
После ще ви е толкова хубаво, аз нашето гардже само седя и го гледам как спинка   Не мога да му се нарадвам, много го целувам   и то горкото само ми мърка   Като котенце ми е.

Благодаря на всички за поздравите и пожеланията   Дано и нас ви се родят толкова хубави (в което не се съмнявам, де) и кротки (пу, пу) бебета  

Аз все се каня да пиша за моето раждане, ама все чета, чета и то дошло време за памперс, за ядене или нещо друго и не стигам до писането  

Та такаааа  
Отивам аз на преглед на 19.05 сутринта и след туширане ми казаха, че няма да е този ден, понеже имам около 2 см разкритие. Аз съм си свикнала с контракциите от 8-мия месец, но след това ми направи впечатление, че са супер начесто и болката е все едно ще ми идва (е, дойде. И то какво само     ), много слабичка. Понеже имах среща и пихме кафе   реших да си ги записвам през какъв интервал са. Оказа се, че са през 4 минути. Моите приятелки много ми се смяха като им казах какво пиша   Както и да е   Имах и едно ръждиво течение, като последния ден от цикъла. По едно време ми падна тапата   Не моиш я сбъркА! Имах среща с мама да оправим едни документи. При нотариуса почна малко по-силничко да ме боли, ама съм имала мноооого по-болезнен цикъл, та си викам - оооо, още има време. В натариалната кантора като видяха, че съм с контракции се панираха   и чак ми се чудеха, ама аз така се хилех, че те още повече   Пък и бяха затворили, а майка ми каза - "Може ли само за едно пълномощно, че е с болки и ще ражда до няколко часа"  
После се прибрах у нас, къпах се, ядох, гледах филм и постоянно си записвах контракциите. Моя мъж вика - айде, до неделя да си го родила (петък беше). И аз - "ооо, муци, до няколко часа ще е" И той не се върза в първия момент, ама каро се замисли какво съм му казвала и обяснявала и захапа одеалото  
Та почнаха контракции на 3 мин, на 2 мин, пак на 3 мин и той вика - "Айде обади се на лекарката" (бях с уговорка) И аз - "Ама не искам да я притеснявам...  " Направо ми става смешно сега като се сетя... После казах - Чакай първо да ям... След тва някво друго оправдание... Ама като почна да ме боли по-силничко и в кръста вече, казах на свеки да се обади на лекарката, че са познати. Пък мен ме беше срам и не знаех кво да и кажа...В крайна сметка се наложи аз да се обадя и викам - "Извинете, че ви притеснявам (тя беше на тенис, прекъснах им играта на хората     ), ама на колко време трябва да са ми контракциите, за да тръгна към болницата?" и тя - " Те на колко са ти? На 3 мин? Вярно ли???   Ми тръгвай, след 20 мин съм там" и ние   спек...шашнахме се малко, но мама Деси не спираше да се хили   Нещо ми беше много радостно, че се започва. Тва става към 21.00 ч. (чаках филма по НОВА до последно да видя кво ще стане ) Отидохме след лекарката   Тя милата по анцунг ме прегледа. Каза, че започнал процеса, хубави контракции, но кратички. Предложиха ми 3 варианта.
1. Да остана там и да ми сложат окситоцин, та да стане до към 3-4 през нощта. Ама аз бях МНОГО против окситоцина, тук бях чела страхотии за него.
2. Да си ида у нас и там да дочакам да се засилят.
3. Да остана при тях без система да си чакам.
Аз естествено избрах 3....но казаха, че така и така се е почнало, най-добре да ми сложат една системка и да стане много бързо. Викам си - кво толкова, щом пък ще е по-бързо...
Дадоха ми нощница, взех си багажа от мъжо, цун-мун, пратих го у нас и казах да не се обаждат на никой. Ама майка ми се обадила да говори с мен и разбрала, та искаше да идва в най-неподходящия момент   Обаче аз си държах на моето - в болницата и пред нея да няма никой. После ще им се обадя да дойдат, така и стана  
Избръснаха ме, сложиха ми окцитоцина и малко се засилиха болките. Казаха, че мога да се разхождам, ако искам и вобще да правя каквото ми е одобно. Сложиха ми коланите за запис на тоновете и за контракциите. По едно време много ме заболя, ама ме беше срам да издавам цвуци   и станах да се разходя. Оказа се, че и така боли много. Пак си легнах, док ме преглеждаше често за разкритие и каза, че легнали жените били по-ефективни   Реших, че каквото и да значи това ще лежа. То така или иначе няма да се мине без болка, поне да стане по-бързо. По едно време почнах много да викам, то си ми идваше отвътре   Като че ли викането помага да не те боли толкова ... Даже молех и за упойка, ама ми обясниха, че само на секцио и аз няма да получа такава, квото и да им кажа   СЛагаха ми но-шпа, бусколизин и спазмалгон през абоката по едно време, щото ревях   След това при едно от преглежданията ми казаха - "Като започне болката ми кажи, помагам ти" И наистина, помогнаха ми с разкритието. Аз това си мислех и преди, мого ще съм благодарна, ако ми направят по-голямо разкритието с ръка, така се скъсява процеса. После помолих учтиво да ми го направят до пълно така   Ама не можело   Още малко продължи викането и пъшкането, почнаха напъни от самосебе си и аз им казах. Тук не правят клизма предварително, щото малко преди напъните "ме изходиха" в една подлога, понеже бебето не може да излезе иначе. Та тогава се напъвах   Повече ми хареса, щото при напъните не боли, само докато стане разкритието. И до там с болките. От 11,30 в петък до към 2.30 в събота - 3 часа   То тоя момент ми е като в сън, по едно време затворих очи и не ги отворих докато не се роди бебето. Чак тогава обърнах внимание, че над мен има огромни лампи и т.н.   Спомням си как се преместих от предродилна зала на козата, там ми вързаха краката (и добре че, щях да ги сритам без да искам по едно време ) и напъвахме.
При мен бебето излезе с едната ръка пред главичката и където е минала е разкъсала всичко. Така чух, обаче нищо не съм усетила. Биха ми лидокаин когато се е виждала главичката на вулвата (аз нали питах постоянно къде е бебто и кво става). Казаха ми, че косата му е черна още в предродилна зала, та предполагам епизотомията се прави точно преди да мине бебето. Правят я с ножица, но нищичко не разбираш от цялата работа. Само едно боцване от игла се усеща, ама на фона на другото може и тва да не се усети   После чух ПЛЬОК! И бебето изскочиииии   Тогава си отворих очите, забравих и умора и всичко. Погледнах часовника - точно 3.00 ч. До преди това дремех и мноогоо ми се спеше, ама откакто изплака.... Забравих всичко и всички. Почнаха да ме шият, доста ми се видя, но не ми пукаше. Аз си гледах само бебето...Дадоха ми го голичко и ми викат "Ама не го дърпай така, ще го изпусна"   Бая мераклийка съм била да го гушна..   Цунках си го топличко и мокро и го взеха да го стоплят. Сложиха го на кислород за малко, но правели така с всички бебета. КАзаха, че е 3500, 54 см и всичко му е наред, розовко и сладко бебе   Веднага питах кога ще ми го дадат.  За да си починели майките, ги давали след 12 часа   И аз викам - аз майка ли съм станала или ще си почивам?!   Смяха се много натова, но казаха, че ще ми го дадат в 12 на обяд и аз   Ама тва са 9 часа, то кво ще яде? и те пак се смеят... После казаха - айде в 9 може.... След това се обадих на мама да дойдат, док се обади на свекърите и така - цунки, мунки в родилна зала, видяха и беб   Мъжо остана за малко да се видим и после си тръгнаха. Закараха ме в стаята след 1 час и 40 мин, казаха да полежа поне 2 часа. Аз исках да ида до тоалетната да се измия и т.н. Обясниха ми, че мога да стана, да пия вода вече (с тея марли направо бях пресъхнала), мога и кючек да играя ако искам, стига да седна на леглото и ако не ми се замае главата - да правя каквото си искам. Докато ме караха, едната акушерка пита в колко трябвало да ми дадат бебето, че не разбрала - в 9 или в 6. И аз викам - в 6  Фактически, 3 часа след раждането. КАто ме закараха в стаята, измих се, снимах си корема     (беше като в 6-ти месец) Всъщност ЕТО Я СНИМКАТА КАто се роди бебето и бях на козата се очудих, как нямам НИКАКЪВ корем, ама като станах и провисна   Щото мускулите на корема бяха много слаби. След няколко дни вече го няма, няма да се плашите   Понеже оставаше час и нещо до 6 си пуснах ТВ, щото не ми се спеше   Изведнъж ми мина умората и си мислех само за бебенцето. Разхождах се из стаята все едно не съм родила (все още се чувствам като нераждала   , пусти ентусиазъм...) Като стана 6.00 и никой не се задаваше по коридора реших, че са ме забравили. В 6.02 вече бях в коридора и обикалях напред-назад. След 2 минути излезе една сестра да види кой тропа с джапанките   и аз питам - "Кога ще давате бебетата" и тя - "Ти кога роди?" - В 3, и тя   Ама аз бях толкова настойчива, че тя ми го донесе да си го гледам. Питах кога може да го нахраня. "Ти да не го храниш веднага?! Ще чакаш до 12, то сега се чисти. Малко вода може в 9..." Понеже във форума бях чела друго, почнах да питам приятелките си по телефона и реших, че ще го храня, пък квото ще да ме правят   То повръщаше всичко де, заедно с лиги и някакви кафяви парченца. Ама било нормално и аз продължих да си го храня. После стана време за визитацията в 8, ама ще ви разказвам друг път, че напрвих егаси дългия пост   Който го е прочел е герой  
После ще ви разкажа как шашнах сестрите с моите теории от форума и как тичах по коридора за снимам зарята  

Цунки на всички от мен, стискам палци на раждащите в момента  

Крейзибрат, егати и дългия пост.  Ама го изчетох де. Трява да те номинираме за най дълъг пост.  Докато го изчета и ми спря нета, че почаках малко да ми дойде пак. 

Да честитя сладките бебчовци:
ЧЕСТИТО МОМИЧЕНЦЕ НА МАМА УОРШИПЪР, ЧЕСТИТО БЕБЕ ВИКТОР НА МАМА ЕМОЛИ, ЧЕСТИТО БЕБЕ МАЯ НА МАМА ИЛИАНА, ЧЕСТИТО БЕБЕ НИКОЛ НА МАМА БУБИЛИНА, ЧЕСТИТО БЕБЕ ЦВЕТЕЛИНА НА МАМА ПИПИИВ, ЧЕСТИТО БЕБЕ ПЕТЪР НА МАМА ДАНИЦА, ЧЕСТИТО БЕБЕ КРАСИМИРА НА МАМА ЛАДИДА, ЧЕСТИТО БЕБЕ ЕЛЛА НА МАМА ИРА, ЧЕСТИТО БЕБЕ НИЯ НА МАМА ЕДЕН ХЕВЕН!

  Крейзибрат,ти си страхотна,направо ти се възхищавам!Ти си героиня!Браво на теб С нетърпение очаквам продължението на разказа!Иска ми се и аз да бъда така смела!
  Аз пък наблягам на черешките