СЕДМИ клас – 3 – Февруари преваля, НВО наближава и мама се понапряга

Не само съм чувала, но го и практикувах.
Да, аз лично спрях моето дете от училище. За масата обяснението е, за да се готви за изпити. За други е друго.
Имаше няколко деца, които  наблегнаха ударно на подготовка. За нас ситуацията беше по-различна. Моето дете не вирее особено добре в стандартните български училища-шум, викове, крясъци, в същото това време миналата година имаха дълга дървена ваканция, големи дупки в материала по много от предметите + допълнително свалени в притурки материали и всичко се взимаше на юруш, по два, три, пет урока с указания сами да си ги взимат у дома, пък контролни, чудеса, лудницата и хаосът бяха неземни. В съчетание с наближаващите изпити и натиска от всички учители колко е съдбовен и внушението на нещо страшно, се получаваше ефект-ходим на училище за да ни овикат, стресират, да дадат по пет урока, ама сами вкъщи да ги вземем, милион домашни по предмети като ДБИ, чиито преподаватели се сетиха, че и техния предмет съществува.
Казано с думи прости-оставайки си вкъщи, моето дете :
1. Взимаше само материал по всички предмети в пъти по-удачно, ефективно и успешно от лудницата в клас и невъзможността на учителя да си планира материала.
2. Най-важно-не го болеше неописуемо глава от хаоса и лудницата и шума в училище.
3. Наспиваше се и му оставаше време и за спорт.
4. Лиших го от истеричните учители, които на моменти се шашкат повече и от лудите родители и внушават какво ли не.

По това време на годината, ако си се готвил за изпита, си взел вече всичко почти и преговаряш. Ако тепърва сядаш да учиш и си освобождаваш тези дни за учене като за последно-пиши го бегало. Аз освободих, за да дам почивка, защото годината беше много натоварена и стресираща. За да спи, спортува, чете-да зареди батериите малко. Кой учил-учил, сега и да се напъва последните десет дена няма кой знае какво да постигне. А точно тогава започнаха да ги напъват по всичко и по всякакъв начин, изкуствено и излишно.

План-прием Русе
Така или иначе двата дни преди първия изпит са събота и неделя. Намирам за разумно 22. май да бъде обявен за неучебен. Ще е полезно не само за седмокласниците. Всички останали дни през седмицата, в която се провеждат НВО и ДЗИ са неучебни.

Не се бях замисляла за това да си призная, но  отдавна бях планирала след 23 май да отидем някъде за да се заредим малко.
По времена ваканцията й бях оставила задачата да решава повече тестове, нямаше уроци по БЕЛ, тъй като госпожата ни отсъства, по математика сами се готвим, и детето споделило със приятелки, че решавала, а те казали, че не са и не смятали толкова отрано да започват,   за да не се панират преди матурата. Звучи ми абсурдно, аз съмна принципа отрано преговор, изчистване на пропуските за да няма паника в последния момент.
Надявам се детето добре да се справи, вчера им мина класното по БЕЛ, да видим после какво ще покаже там. В неделя е на първи пробен по БЕЛ в Бултест, на другите школи датите са или май или последната седмица на април, когато тя е на участие с ансамбъла. Другата неделя е по МАТ, тръпна в очакване да видя нивото, ако въобще това ще ми даде някаква представа.

Но определено преди матурите не бих я напрягала с учене и не бих я спирала от училище. Мисля до 15 май да сме  минали материала и да няма неясноти, да видим. И каквото -такова. Леко ми писва вече  тази истерия.
Колко ми се ще да съм от онези, дето още не знаят , че се кандидатства:))))))

На мен пъх хич не ми е истеричен седми клас, честно. Не знам откъде му е излязло такова име. Да, участвам в бъзиците за розмарин, хапчета и пр., но всичко е майтап. Истината е, че ако планиращ добре, започнеш навреме и работиш системно и съвестно, няма истерии. Вкъщи всички сме спокойни. Освен това сме реалисти - като не стане по първото желание, ще стане по второто, по третото...Все някъде ще стане и мислим, че ще е точно в училището, което е за него! Човек трябва и в съдбата малко да има вяра

Като чета някои постове, ми иде да отида да прегърна учителите на моите девойки.
От началото на годината ни / им набиват в главите, че в тези изпити няма нищо особено, че не са трудни, че не са живото определящи и живото застрашаващи, да не истерясват /-ме, да я карат/-ме по-леко, но съвестно.
На нас пък ни обясняват на всяка р.с. как ще се справят и без доп.уроци и натиск.
Класната е забранила думата "матура" (и е права по същество ).
И аз съм спокойна...засега. Опитвам се да им го внуша и на тях. Дали съм права...не зная.

   Изобщо не смятам да го спирам от училище,защото имал матури.Тест като тест,какво е това напрягане и тези нерви.На децата им предстоят къде -къде по-сериозни и важни стъпки в живота,преди всяка такава ли ще изчезват от света?!
   Намерили сме баланса между училище и спорт,натоварено му е,ама на кой не е?!В класа на сина ми има
  момичета,които преди класно не идват по два дни на училище,заради напрежението.Аз смятам,че ако си учи редовно,няма проблем.Целят се в немската паралелка-ако не издържат сега на напрежение,ще ги питам в 10 ти клас и нагоре какво ще правят.Минала съм с щерката и знам-тогава се зареждат сертификати по АЕ,подготовка и препитвания за немската езикова диплома,учене за училище и успех все пак-ми те не трябва да идват в клас тогава.
    Дано да се окажа права на финала.

Да си призная, сега чувам за такова спиране от училище. Замислих се дали би било полезно конкретно в нашия случай. Ами... не знам. От една страна - ще се наспива сутрин, от друга - като си знам какъв е Марко Тотев, като едното нищо може пак да посетим Пирогов баш преди матурите. От трета - тя и само вътре да си седи в този период, пак ще си прави сухи тренировки на скоците и като нищо може да се осакати и в домашни условия (то всъщност второто чупене на ръката беше точно на равното в хола, та не е като да няма опит). Та ме вкарахте в размисъл за почивката. Иначе и аз съм на мнение, че каквото не е успяла да научи до този момент, надали ще й дойде свише в главата, ако си седи у дома. За междинния 22 май съм съгласна, че няма смисъл от него. За дните след матурите - вече сме ги планирали като почивни, макар и за кратко. Определено всички имаме нужда да излезем на въздух извън София. За съжаление трябва да се приберем до неделя, защото курсът на брат й продължава и тогава вече той влиза в треперещия период. Не че ще се разтрепери особено, но такава е думата.
Розмарин нямам. Но имам спрейчета с лавандула - за спокоен сън и за цялостно успокояване. И вино имам, и ракия, ако трябва ще си купя, и бира.
Чистосърдечно си признавам, че тази учебна година ми беше лично на мен инфарктна. Първо, заради тийнското проклетясване просто за спорта и лашкането в настроения от бурна радост до мрачна депресия, което на моменти ми изпилваше нервите. Второ - заради голямото разнасяне на деца из София без почивен ден, което по стечение на обстоятелствата се стовари на 95% върху моя гръб. И трето - от финансова гледна точка, понеже ни се събраха 2 курса по математика (на двете деца), 1 по бел, 1 частен учител по математика, 2 курса по английски + 2 сертификата, 1 компютърен курс, тренировки 4 пъти в седмицата и доволно количество таксита, за да стигнем от точка А до точка Б. Аз лично се чувствам безкраййййно уморена и нямам търпение да е вече септември. Иначе не бих казала, че 7 клас е кой знае колко изнервящ само по себе си. При нас има и добавени обстоятелства де - с математичката в училище, които изобщо не знам как ще се развият и дали ще имат благоприятно решение. Дано има, защото ще е жалко за всички усилия и разочароващо за детето.
И след като дадох дълъг седмокласен (плюс четвъртокласен) отчет, да дам и един болничен. Операцията... се размина. Вече не помня дали писах, че дните малко ми се сливат (след като дружно по Великден изкарахме един гаден вирус). Та в деня на операцията, девойката вече по пижама и готова да потегли към операционната, получи нещо като подарък от докторите. Събрали се сите ортопеди на Пирогов сутринта, отворили й снимката на един голям екран, гледали, обсъждали случая и решили да не я оперират. Дойдоха двамата, които направиха операцията през юни, раздвижиха ръката във всички посоки. Причината е, че ръката е перфектно раздвижена, операцията отлична, имплантът - титаниев, а над него вече се е образувала костна шапка или каквото там се казва. Та, за да го извадят, трябва да я счупят отново, а всичко е възстановено идеално. Освен това наблизо минава някакъв много важен нерв, който ако (не че ще, но все пак има макар и минимален риск) го засегнат, ръката остава изцяло неподвижна завинаги. И затова рязането й се размина. Може да се пристъпи към вадене евентуално, ако след години й създаде някакъв дискомфорт, което е малко вероятно. Да се надяваме с това посещенията ни в тази болница да спрат, че вече наистина трябва да ни правят отстъпка като редовни клиенти. Рапорт даден.

Според мен, спиране от училище преди матурите, само може да ги напрегне допълнително. При нас и без това, подготовката за НВО се осъществява само в училище. Може би само на 22-ри няма да ходи. И на 24-ти, защото тогава е балът на сестра й.
 Сега се замислих, че 21-ви и 23-ти ми се явяват двойно критични - НВО и Матури.

Ааа, спирането от училище даде предимство на тренировките, аз от спорт не съм спирала ни през годината, ни преди изпити. Наспиване, научване, трениране, реално нищо различно, освен спестения шум и загубено време в училище. Точно разтоварих от един безкраен развоз за всичко, което трябваше да се случва извън училище и всички си взехме въздух.

А, да, това с ангажиментите и на нас ни дотежа. Най-малкото, защото ни спира от пътувания или хайде, не спира, но много ограничава. За разнос-износа насам-натам няма защо да говорим, всички опъваме един и същ каиш Но мисълта ми беше, че психически сме ок, което е хубаво, предвид предсказанията - ооо, чакай да дойде седми клас, да видиш какво се казва истерия! Ми...не сме видели още, но май тепърва предстои, да не приказвам много-много

И ние го караме сравнително лежерно, само да не ни излезе после през носа. От училище няма да спирам юнака, но пък се каня аз да изляза в отпуск. Мисля да разпуснем малко с кино, разходки, да си проветрим главите. Чета седмокласните от поне 4-5 години и оставам с приятното впечатление, че тази година май е най-спокойната седмокласна във форума от години.

 Миналата година беше първа с промените, с материал и какво ли не. Тази година са си взели тук-там поука, поотъпкана е малко пътеката. До догодина, когато може пак да се промени нещо.

Аз се надявам, че ще имаме късмет всички - ако не при първо, то на втори или трето класиране, и в училище, желано от детето. Това е важното - да попадне там, където тя иска и ще се чувства добре.
Между другото я записах и на пробни в Регалия и по двата предмета. Понеже там не е била, а трябва да плащам, може ли някой да ми обясни къде е този институт точно? Нали за сградите след хореографското става дума?
И още нещо да питам. Имаше опция - решаване на задачите с коментар от преподавател след самия тест. Някой бил ли е на такова нещо и има ли смисъл от него? То се заплаща допълнително, но не ми е много ясно как протича - индивидуално или групово.
Чудя се дали да я запиша на Бел и в Междучасие, но тя взе да протестира, че й идват много пробните, и мооооже би ще го прескочи, а само в нейната школа и в Регалия ще отиде. А иначе една от съученичките й на последния тест в Регалия по математика е изкарала рекордните 99,5 точки.

Института се намира след  хореографското , посока Дружба , точно отсреща имаше автогара, сега не зная дали я има.

Еееее, аз на такова дете бих му дала половин точка от мене си - ей тъй, за да има 100

И аз днес подпитах дали да не направи още един пробен по бел, че в Междучасие не сме ходили, а има дати и места, но човекът вече нямал нужда от проверка на нивото   Ха!