Здравейте,
С приятелят ми сме заедно почти две години. И двамата сме в средата на 30-тте си години. Веднага щом се запознахме нещата бяха сериозни - и двамата говорехме за очакванията си, и двамата искаме семейство, и като цяло вижданията ни за това какво искаме от живота са еднакви.
Има много положителни черти които мога да изброя. Но с времето, започнах да забелязвам неща които ме притесняват и бих искала странично мнение. Ще се опитам да събера нещата накратко:
- Отношението му към мен ме притеснява: обсесивен е често, иска да съм навсякъде с него. Уикендите ако реша да отида да тренирам или просто да се разходя, казва че не правя планове с него и не било нормално. Ако пък му кажа предварително, се цупи че не искам да прекарваме цялото време заедно и съм била егоист. Навсякъде: фитнес, кафета, разходки, пътувания и т.н.
- Печели тройно повече от мен (а аз имам добра работа) и няма сметки - живее в апартамент от родителите си, докато аз покривам вноски в банката за своя, които са поне половината от заплатата ми. Това ме води да карам от заплата до заплата и въпреки че се справям, ми е страшно трудно. Последната година имах доста здравословни проблеми и спестяванията ми отидоха там. Имало е моменти в които ме пита защо не направя изследване/лекарство което ми е нужно, аз му казвам че не мога да си го позволя в конкретния месец, а той просто си замълчава. Плаща само за неща на които той държи - ресторанти, пътувания (аз в тях се включвам с колкото мога), излизания и т.н. Живеем повечето време в моя дом, защото твърди че иска да имаме къща някой ден и сме нямали достатъчно пространство. Аз си плащам всички сметки, храна и т.н. Той само купува неща за вечеря.
- Като цяло не поема отговорности в живота - имало е много малки и големи ситуации, в които съм забелязала че прехвърля отговорността за решения или последствия върху други хора. Не прави планове - питала съм го какво би направил ако загуби работата си един ден, а той казва че няма как това да се случи. Но ми се струва като човек който би изпаднал в дупка и би обвинявал другите. Работлив е, но има наченки на някакво усещане за това че е повече, отколкото всъщност е постигнал.
Всичко горе се свежда според мен до голям проблем с липса на отговорност и отношение. Твърди че иска бъдеще, че иска да имаме семейство, но не поема отговорността и нужните стъпки (било то и планиране). Има много добри черти, но нещата които изброих ме притесняват жестоко. Просто защото ми се струват въпрос на отношение към партньора. Прекалено много ли очаквам от него?
С приятелят ми сме заедно почти две години. И двамата сме в средата на 30-тте си години. Веднага щом се запознахме нещата бяха сериозни - и двамата говорехме за очакванията си, и двамата искаме семейство, и като цяло вижданията ни за това какво искаме от живота са еднакви.
Има много положителни черти които мога да изброя. Но с времето, започнах да забелязвам неща които ме притесняват и бих искала странично мнение. Ще се опитам да събера нещата накратко:
- Отношението му към мен ме притеснява: обсесивен е често, иска да съм навсякъде с него. Уикендите ако реша да отида да тренирам или просто да се разходя, казва че не правя планове с него и не било нормално. Ако пък му кажа предварително, се цупи че не искам да прекарваме цялото време заедно и съм била егоист. Навсякъде: фитнес, кафета, разходки, пътувания и т.н.
- Печели тройно повече от мен (а аз имам добра работа) и няма сметки - живее в апартамент от родителите си, докато аз покривам вноски в банката за своя, които са поне половината от заплатата ми. Това ме води да карам от заплата до заплата и въпреки че се справям, ми е страшно трудно. Последната година имах доста здравословни проблеми и спестяванията ми отидоха там. Имало е моменти в които ме пита защо не направя изследване/лекарство което ми е нужно, аз му казвам че не мога да си го позволя в конкретния месец, а той просто си замълчава. Плаща само за неща на които той държи - ресторанти, пътувания (аз в тях се включвам с колкото мога), излизания и т.н. Живеем повечето време в моя дом, защото твърди че иска да имаме къща някой ден и сме нямали достатъчно пространство. Аз си плащам всички сметки, храна и т.н. Той само купува неща за вечеря.
- Като цяло не поема отговорности в живота - имало е много малки и големи ситуации, в които съм забелязала че прехвърля отговорността за решения или последствия върху други хора. Не прави планове - питала съм го какво би направил ако загуби работата си един ден, а той казва че няма как това да се случи. Но ми се струва като човек който би изпаднал в дупка и би обвинявал другите. Работлив е, но има наченки на някакво усещане за това че е повече, отколкото всъщност е постигнал.
Всичко горе се свежда според мен до голям проблем с липса на отговорност и отношение. Твърди че иска бъдеще, че иска да имаме семейство, но не поема отговорността и нужните стъпки (било то и планиране). Има много добри черти, но нещата които изброих ме притесняват жестоко. Просто защото ми се струват въпрос на отношение към партньора. Прекалено много ли очаквам от него?
