Минималистичен начин на живот

  • 438 820
  • 10 041
  •   2
Отговори
# 660
  • Мнения: X
Когато детето ми се вкисне заради някоя безумна прищевка (разбирайте абсолютно ненужна скъпа покупка) и започне да се жалва от живота си заради това, само като му кажа ела да ти покажа едни снимки или да ти пусна филм за това как живеят децата в бедните държави и набързо се отрезвява и се прави на ни лук ял - ни мирисал и забравя за какво е тръгнал да се прави на драматичен.. Wink Разбира се примерът е най-важен и аз осъзнавам ясно това.

# 661
  • Мнения: X
Масата днескашни деца просто не могат да си играят сами, използвайки въображението си. Както се казваше в Деца-консуматори, играчката играе вместо тях, а те само я гледат.

# 662
  • Мнения: X
fallon_fallon , зависи от родителите..Но болшинството деца са такива - факт. Когато детето ми беше малко над годинка, забелязах с потрес как стои облъчено пред огромната ни плазма и става все по-пристрастено към нея. Разкарах я и до преди да тръгне на училище нямахме телевизор вкъщи. Анатемосаха ме като луда, че нямам телевизор вкъщи. Сега ако го оставя да стои пред Тв докато аз си върша разни работи, мрънка, че му е скучно, плейстейшъна му стои в една чанта складиран, изключително рядко се сеща да го ползва и дори не се трогна като му го подариха..съответно като му  е скучно с малко насока от моя страна, става и почва да си прави някакви неща самичко - обича да твори, да прави експерименти, да играе театър, да си прави дискотека и всякакви други игри, които не са свързани с играчки, вещи и циклаж..

# 663
  • София
  • Мнения: 38 489
Всички играчки за Коледа, без таблета, са забравени. Снощи стана голяма игра с една хартийка, двете деца и кучето. Естествено, беше шумно.

# 664
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 559
Аз мога да ви изброя всичките си играчки като бях дете което означава ,че не са били много даже братовчедите ми общо имаха около 10-15 играчки.Сега са презадоволени и пак не са доволни.после всичко отива в кофата, а това са пари които примерно можело е да се вложат в по-смислени неща или за образование на детето.Аз като малка определино имах много дрехи , но майката на майка ми казваше,че понеже тя намала като малка затова ме засипвала мен с дрехи.И в момента имам много дрехи като имам дрехи които са ми от 15 годишна и само ги премятам, но не ги изхвърлям-може би някаква сантименталност към детството.Всичко обаче което се скъса или износи директно отива в х и м.Само ми се иска да има и някой който да събира и преработва скъсани и стари обувки.

# 665
  • Мнения: 1 782
Това, което аз правя, за да не се затрупам отново с вещи е, ако си харесам нещо, да си дам 2-3 седмици да отлежи идеята. Слагам си напомняне на календара и в 90% от случаите, докато дойде времето, съм забравила, че въобще съм го искала.
Аз си запазвам линкове и след 2-3 седмици като прегледам - или вече го нямат, или съм се отказала. Бая място и пари спестих така. Simple Smile

# 666
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 929
Относно връзката качество -  цена. Да,  не винаги по-скъпото е по-качествено. Със сигурност. А при луксозни брандове, там е съвсем друго. Но пък повечето избори, които прави един средностатистически човек,  не са между луксозните брандове и всичко останало. В това “всичко останало” също има по-скъпи и по-евтини неща. Няма как по-качествен материал, по-качествена изработка да не оказва влияние върху цената. А утвърдено име и марка могат да бъдат гаранция за качество.  Човек, разбира се, може и да си купи нещо качествено на много ниска цена от някоя неизвестна или куча марка, ама това ще е по-скоро въпрос на късмет (или пък ще изисква някакви много тесни и специлизирани познания).  И в един момент може да се окаже, че за да попаднеш на нещо много евтино и много качествено, преди това трябва да си минал през 5-10.... погрешни избора. И евтиното да ти излезне скъпо. Така че има хора, които предпочитат да се доверят на име или марка, с които вече имат опит, и да дадат повече пари, отколкото да разчитат на късмет, че друго подобно, но по-евтино, ще е със същото качество.

# 667
  • София
  • Мнения: 12 374
fallon_fallon , зависи от родителите..Но болшинството деца са такива - факт. Когато детето ми беше малко над годинка, забелязах с потрес как стои облъчено пред огромната ни плазма и става все по-пристрастено към нея. Разкарах я и до преди да тръгне на училище нямахме телевизор вкъщи. Анатемосаха ме като луда, че нямам телевизор вкъщи. Сега ако го оставя да стои пред Тв докато аз си върша разни работи, мрънка, че му е скучно, плейстейшъна му стои в една чанта складиран, изключително рядко се сеща да го ползва и дори не се трогна като му го подариха..съответно като му  е скучно с малко насока от моя страна, става и почва да си прави някакви неща самичко - обича да твори, да прави експерименти, да играе театър, да си прави дискотека и всякакви други игри, които не са свързани с играчки, вещи и циклаж..
Ние разкарахме ТВ много преди да се роди детето. Вече 10+ години сме без телевизия и не съжалявам дори за миг. Тогава ни обявиха за луди, ама как така ще живеем, ама ще ни е скучно...е, някои от потресените след време направиха същото. Не ми изглеждат нещастни или луди.

Ако искам фон - пускам музика, ако искам филм или сериал - свалям и гледам конкретно нещо. Ако искам да гледам научно-популярно или историческо предаване - ютюб. През останалото време се четат книги, играе се с дете, куче и котки, излиза се постоянно навън на въздух. Таблетът на щерката се ползва само за учене - на него сме й качили учебниците и реално за нея той е един огромен Учебник, съответно не го пипа когато не учи. Същото е и с телефона й - само за обаждане, без интернет и глупости. Едва на 8 е, рано й е да се зомбира пред някой екран.

Относно книгите: понеже имаме много, една част сме дарили на библиотека в София, която посещавам от ученичка още. Другата я пазим. Последните години обаче аз и мъжът ми не купуваме хартиени книги, всеки си сваля на киндъла и си чете когато има желание. Купуваме реални детски книги, там вече е друга бира. Стане ли тийн обаче, ще взема трети киндъл и това разхищение също ще приключи.

# 668
  • Мнения: 3 505
Някои броят за маркови и Зара, дето 90% е полиестер. За дрехите вече гледам материята, кройката и изработката, а вече не робувам на марки.

# 669
  • Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 559
И аз бих разкарала телевизора, ама родителите ми вечер са като на кино пред него.И аз ако искам музика или филм ползвам лаптопа.Имам и филми на дискове.Киното ми е под носа.Но в момента нямам избор.

# 670
  • Мнения: 2 328
И аз дарих всичките си книги, като съм запазила един учебник по медицина на английски, който ми е спомен от много скъп за мен човек. Чета само Ел. книги. Детски книжки купувам на хартия. Снимките ни са на флашка.
В компютъра и телефона съм вкарала ред и не допускам да се "затлачват".
Junk drawer нямам от доста месеци.

# 671
  • Мнения: 8 804
ох, аз имам много книги. Но какво мога да направя? Детето ми вече не иска да чете на хартия. Какви идеи за отърваване от книги ви идват?
А след време, книгите може да трябват, след като ни отрежат в търсачките сайтовете, от които не трябва  да четем... може да отворим пак хартиените. Знае ли човек?

# 672
  • Мнения: 2 328
Аз пуснах пост във фб група за подарява не и същата вечер дойде един мъж и взе всичко.

# 673
  • Мнения: X
Имам много книга. Купувам си често, даже сега имам 15 непрочетени (започнати и стигнати до някъде), та съм си сложила спирачка, докато не ги прочета. Обичам да препрочитам, двете ми любими съм ги чела над 50 пъти, останалите - поне по два пъти.
Имам и Киндъл, на който в началото много четях, сега - от дъжд на вятър, предимно някоя на ангийски, ако още не е издадена у нас.
Купувала съм, а са ми и подарявали книги, които като не ми харесат, заминават директно към кварталната библиотека. Нямам проблем да се разделя с книга, която знам, че не искам да чета втори път или която съм зарязала до половината, има и такива.
Мечта ми е един ден на имам цяла стая с книги до тавана, едно кресло и цял ден никой да не ме занимава. Grin

# 674
  • София
  • Мнения: 12 374
Аз съм дарявала два пъти на библиотека. Първия път когато едната ми баба почина - библиотеката й беше огромна, направо величествена. Запазих някои книги, другите дарихме. Това беше преди близо 20 години. Втория път беше когато се събрахме с любимия - оказа се, че и той има маса книги, особено на английски, като мен. Някои си запазихме, други дарихме.

Общи условия

Активация на акаунт