Цигари и бебе

Мен книжките и другите подобни ме караха да пуша повече.
Докато сама не стиснеш зъби и кажеш - не, нищо няма да помогне.

+10

Табекс не могат да се приемат при бременност, доколкото знам.

Тогава препоръчвам само книжка,аз пих Табекс но още съм на път към бебето.

Пушачка съм, цял живот. Също пуша от най-леките възможни. При първата ми бременност нямах гадене и повръщане. В началото ми беше много трудно. Не пушех цели цигари, а палех на съпруга ми и му ги давах да ги допуши. Така не помня колко време, може би, месец, два, три и ги спрях. Представях си как като всумкна от цигарата и целият този дим обгръща бебето...
С втората бременост, за моя огромна радост, много ми се гадеше и повръщаше. Имах много голяма чуствителност към миризми. Цигара не можех да помириша  въобще, камо ли да пуша. Така беше първите 4 месеца. После тази чувствителност изчезна, гаденето също, но бях бременна с близнаци. Този факт ме накара да живея най-здравословните 9 месеца през живота си, за да мога да ги износя до 38г.с. и да се родят големи и доносени.
Успех с начинанието!!!

За мен книжките и цигарите са като книгите за отслабване и реалното отслабване - докато не предприемеш конкретни действия, само си четеш.

Аз след теста почнах да пуша по 3-4 цигари, след първия преглед ги спрях. За цялата бременност 10 цигари да имам изпушени и то при екстремни ситуации. Все още не пуша, заради кърменето, ама как ми се пуши...но знам, че съм отговорна за това малко беззащитно човече, което няма избор в момента, но аз имам !

Видях положителния тест и си изхвърлих цигарите. Ето така!
Всички ,които си намират оправдания за мен са просто безотговорни.

Леле Анета, 30цигари на ден пуши снаха ти?
Та аз за 4-5 дни не мога да го изпуша това количество...😦

Това за 30-те цигари ми се вижда някаква пързалка...

Не е пързалка......

Водих дълга борба с цигарите. Борбата е психологическа, ако трябваше да седя и да рева че не пуша щях да продължа да пуша и до днес. Това насилствено спиране на цигарите е кошмар. Радвам е че ги спрях трайно година преди да забременея. Преди това ги бях спряла с книгата на Алън Кар, но след около 6 месеца отново пропуших. Някъде около година и нещо пуших, но се чувствах недоволна от себе си от поредния си неуспех. Помогна ми книгата на Джилиан Райли. Препоръчвам я на всеки който иска да хвърли цигарите завинаги, не заради бебето, а първо заради себе си. Препоръчвам книгата на всички които искат безболезнено и без мъчения да се отърват от този ужасен порок.

30 цигари е абсурдно, това е кутия и половина, май се е увлякла тук свекървата. То трябва да пали цигара от цигара, не спи ли тази бременна?

Е, аз на младини пушех и по 2 кутии. Лесно се правят, когато човек е верижен пушач - просто се наставят една след друга. Като се омъжих (съпружето никога не е пушил) ги намалих на около 10-15 от най-леките. Никотиновата верига лека-полека взе да се разкъсва: вече не ги наставях. Обаче все повече започвах да усещам минусите и дискомфорта да съм пушач в среда на непушачи. Не е имало проблем да паля винаги извън жилището, но когато и вече в заведенията, в които ходехме, не се пушеше, положението стана тегаво. По-зле и от ученическите години, вече не се чувствах бунтарче и диво хлапе, а досаден възрастен. Търсенето на подходящ момент и място за запалване на поредната смръдлива цигарка започна да ме дразни. Нищо, че другите ме приемаха и никога дума на криво не са казвали. Вероятно и това взе да натежава: ако бяха протестирали, не само щяха да захранят ината ми, а и да развалят взаимоотношенията ни. А и цената на цигарите срамно се покачи. С една дума, по някое време узрях достатъчно, че да реша да спра с тютюнопушенето. Бях на 30. Тъкмо взе да ми се получава и за месец се прибрах в БГ заради шофьорските курсове. Ихаааа.. евтини цигари, всички пушат, стрес покрай кормуването, стари приятели, събирания.. отново броят на цигарите се увеличи на повече от кутия. Взех си книжката след месец престой в родината и по обратния път изпаднах в сериозен размисъл: преди да замина съпружето беше толкова горд от успеха ми спрямо цигарите. Имах 100% му разбиране. Че и още: спокойно понасяне на кофти-настроенията ми без цигари, мрънканията ми, оплакванията ми.. т.е. имах неговите емпатия, съчувствие, състрадание, психическа подкрепа, оптимизъм и сътрудничество в разведряване на настроението, търсене на забавни дейности и пр. които да направят етапа на абстиненция по-лесен и поносим. И какво?! - в крайна сметка пушех отново. Такъв срам, вина и самовъзмущение ме налази, че от следващия ден не запалих. И така вече почти 12 години.
Всеки сам трябва да реши. Т.е. да се реши. Когато имаш желание и причина/мотивация, воля се намира. Истински трудно е месец. След третия организмът няма позиви и щения за никотин. Дори и заучените, ритуални движения са забравени.

Не е воля, а Любов - да сложиш здравето на малкото човече преди себе си и своите вредни навици! 😍

Анета, ако ги спре добре, но е факт че вече седем месеца ги пуши, та все тая...
Дано е наред всичко! А сина Ви пуши ли?
Ако той я подкрепя, загубена кауза!

Когато бях бременна на работа сутрин с кафето палец цигара и след няколко дръпвания я хвърлях.През почивките работех,за да не се дразня от другите.Повечето ни приятели са пушачи и като бях с тях понякога палех по една цигара.След като родих,докато кърмех не изпуших нито една.Незнам как,но изобщо не ми се искаше,винаги имах цигари в себе си.След като спрях да кърмя пак пропуших,за съжаление.