Дъщеря ми е скарана с баща си...

Майка й действа като всяка майка, подвластна на майчинския си инстинкт. Но не мисля, че в случая прави много добра услуга на дъщеря си.

Мне, трябваше да избоде очите на освирепелия баща, а тя само му се е развикала. Това е като да видиш, че детето ти ще го блъсне кола и да не го избуташ, за да предотвариш удара, а да предпочетеш да викнеш на шофьора да се спре.

Наистина не мога да повярвам...детето ми не се дрогирва, напило се е само веднъж. Моля ви, най-грозното поведение е да обиждаш дете (защото и на 16, и на 26 тя винаги ще е МОЕТО ДЕТЕ). Опитвам се наистина да пренебрегна репликите на някои от вас, защото не сте преживели, това което преживявам аз. Не знам, помолих за съвет, споделих, защото не мога да сдържам това в себе си вече година и половина, а отсреща получавам, че детето ми е парцал, дрогирва се и какво ли още не. Не съм обидена. Разочарована съм, наистина. Благодаря на всички, които все пак дадоха адекватното си мнение по въпроса, с половината от вас мнението ми се препокрива. Опитах се да обясня, че след онези 3-4 критични месеца, в които се случи напиването, кражбата и други скандали м/у двамата, дъщеря ми се отдръпна изцяло от него; не прави нищо нередно, поне не пред нас. Е, разбира се случва се някой път да прекали, но получава съответната реакция от мен. Относно домакинските задължения и шляенето вкъщи - помага, винаги когато я помоля. Учи, пристрастена е към книгите. Излизането - от 19:30 до 22:00-22:30 макс и то в редки случаи, когато е на рожден ден или друго подобно събитие. Не виждам проблем нещата да вървят заедно. Наистина загубвам и забравям въпросите, които ме питате измежду страниците, защото просто не смогвам, но както виждате обяснявам всичко, което ме питате. Просто наистина ще ви помоля, да спестите този речник към детето ми, защото както и на всяка майка и на мен ми е болно.
П.С.: Имаше въпрос за сина ми, как приема ситуацията и дали има начин да повлияе. Не, няма, защото той не е при нас, учи в София, идва си 1 път на 2 месеца и общо взето, когато си дойде стои не повече от 2-3 дена. Може би е забелязал, че има проблем, но той е такъв, че може би не му прави впечатление. Само това мога да кажа- самостоятелен е и нашите семейни драми като цяло няма да го развълнуват много.

Защо толкова се фиксираш в обидите, които са отправени към момата. А как ти се вижда дете да обижда баща си? А, момент, забравих, че поетият алкохол оправдава опозиционното поведение. Вместо да се разправяш с мъжа си, обясни на дъщеря си, че е късметлийка с толкова прекрасен баща (ама така, както на нас ни го описа по едно време). Ако наистина вярваш, че мъжа ти е олицетворение на злото, радвай се - не комуникират.

Авторке, ти чак след година и три месеца ли се сети да търсиш решение на проблема?

Дано от многото и различни съвети тук намериш правилния за вашата ситуация.
Успех ти пожелавам!

Sani24 спокойно, никога не си казвала, че дъщеря ти е лош човек. Просто от многото интерпретации и догадки някои прекалиха.
Сигурен съм, че малката е чудесна.
Просто не стой като трети човек в спора, а издърпай ушите и на двамата, ама докато сте тримата в една стая.
Смело, момиче, действай смело. Тежи ти, ако не действаш по-леко няма да ти стане

Но кой е казал, че я оправдавам? Посочих в един от постовете, че не я смятам за невинна. Не се фиксирам върху обидите, просто поставете се на мое място, госпожо -семейството ви е в тежка ситуация (едва ли не пълна безизходица), виждате как отношения, градени с 15 г. рухват. И не, не стоя. И не, не съм чакала година и 3 месеца всичко да се оправи. Пробвала съм с говорене и почивки заедно, и какво ли не - не става. Иначе не бих писала по форумите. И на двамата съм обяснявала колко е прекрасен другия, убеждавала съм, припомняла съм, в един момент даже се смятах за досадна вече. Но година по-късно, като нищо не се е променило (освен това, че вече и скандали няма - пълно безразличие) какво трябва да направя? Това е основния въпрос? КАКВО, КАКВО???

После да няма друга тема - мъжът ми е звяр, удари ме пред детето.

Въпросът наистина е сериозен и изисква задълбочен разговор. При авторитарен мъж, не е ясно как ще се развие темата, защото той може да не ѝ позволи да води дебата, а отново да се наложи. Всеки е готов да говори, но много малко се наемат. Минала съм през подобни случки, та казвам, че е различно според ситуацията. Точно тук много ме съмнява, че таткото ще отстъпи. Твърде е възможно да е заявил подобно намерение, но после да реши, че не е готов. Тогава ще стане наистина уникално. Сили няма да ѝ останат от викане.

Помири ги. Дъщеря ти да разбере, че баща ѝ не е звяр, а той да прости на детето. Не знам точно как ще го постигнеш. Това е вашият път от т.А до т.Б.

Минава ми и друго на ум. Мъжа ти може да живее наистина с вината, че е лош, ама много лош баща и да те е оставил да се оправяш сама. Сега топката е в теб и ако тя се издъни, нали се сещаш кой ще си понесе отговорността. Дано не съм лош пророк, но момата може и теб да постави на изпитание. Е, колко хора написаха, че е в реда на нещата даже.

Писах и преди. Ще повторя. Безделието убива. Натоварвате я щедро с домашни отговорности (не да прави каквото я ПОМОЛЯТ, а да отговаря за неща). Пране, гладене, простиране; пазаруване и готвене в определени дни. Чистене на стаята и. Тези умения и без друго ще и потрябват съвсем скоро.
Отделно, обяснете на младия инат, че всички неприятности са започнали от НЕЙНО действие. Че ВИЕ с нищо не сте заслужили да търпите настъпилата атмосфера. И че ако дъщеря Ви има най-малки зачатъци на почтеност, отговорност и претенции за зрялост, ще ЗАПОЧНЕ ТЯ процеса по ликвидация на настъпилите проблеми. А ако не, ще си заслужи да се отнасяте по съответния начин с нея. Като с разглезено голямо бебе. И престанете да се връзвате​ на тъпи манипулации от нейна страна.
ПС Откъде взема пари за цигари?

Стигнах до тук, скоро ще дочета, но не се стърпях.
Не знам вие кога сте бил на тази възраст, но аз съм била сравнително скоро.
Момичето не е чудовище, което трябва да си посипва главата с пепел до края на живота си, защото е карала пубертет. Ако това е кой знае какъв пубертет впрочем. Тя се е напила веднъж и веднъж е взела 5 лв от баба си. Това са 2 тъпи провинения, за които е наказана 1000 пъти по-сериозно от всяко друго дете, че да се очаква от нея да си направи ритуално сепуко заради тях. На фона на отличните оценки изобщо не виждам защо трябва да се изкарва това дете пропаднало.
Не вярвам, че има 1 човек на планетата, който да не е имал честта да се напие поне веднъж. Аз лично се напих съвсем непреднамерено в горичката до НПМГ, където учех - с шампанско. Изглеждаше ми слабо и не си усетих границата преди да е станало късно. Прибрах се 3 часа след обичайното, дори не беше още тъмно, просто ме очакваха по-рано вкъщи. Майка ми беше потресена и ми удари шамар. Приех го отрезвяващо. Но на следващия ден с майка ми си говорехме. Не ме е изолирала от сръдня, напротив, душата ми извади от разговори и скрепи връзката между нас завинаги. Не ме е карала да си посипвам главата с пепел и да се моля за любовта й - показа ми, че ме обича безрезервно, но ме накара да разбера гледната й точка. Без да ми прави напук, а година и половина отчуждение ми звучи извънземно. За година и половина този човек не е направил крачка да се сдобри с детето си, да го изслуша. Аз не бих издържала подобно нещо никога. Обичаш ли, омекваш, искаш да помогнеш, да изслушаш, да поговориш. Нали уж той е зрелия, тя може да е пубер, неговото оправдание какво е? За това време това момиче не е ли боледувало, не е ли ревало за оценка, за проблем, за приятели, за гаджета, той къде е бил?
И да, бащата дължи извинението и то не само за удара. Да се държиш по този начин с детето си, че то да се чуди обичаш ли го над година е отвъд всякаква критика. Това е дете в  по-трудна възраст, което има отличен успех и по всичко личи, че е много чувствително. Не заслужава порицание от година и половина изолация от човек, който трябва да й бъде най-голямата опора! Той е по-възрастния в тази ситуация, той трябва да възпитава, не да се оправдава, че детето му се оказало лошо и айде край, игнор завинаги.
Мен просто ме поразяват такива крайни мнения. Неприятностите били започнали от нея... ай стига бе. Налей още малко вина в момичето, защото е... човешко същество, което е сгрешило и като наказание е било отритнато от важен човек за нея. Много смислено. А възрастния, който раздава шамари и после извръща глава настрани "разочаровано" няма вина за нищо, той е онеправдан и обиден, милия.

ПП. Дочетох. По-грозна тема не съм чела скоро. Заставам твърдо зад Янечек, Бърди и bgtatko, и откровено ме отвращават хора, които са способни така да извъртят нещата, че да напишат такива крайни епитети за най-обикновен пубер. Такова преекспониране на ситуацията не бях виждала скоро във форума.

В какъв смисъл, че на тати принцесата ще става домакиня ли? Никой родител не вижда женското си дете така. Това са отживелици.

Е, не точно сепуко, Гугъл, но си позволява откровени демонстрации. Никой не е и твърдял, че детето прави нещо непростимо, нито че до живот ще носи изгаряща вина за изпитанието, на което е подложило родителите си. Има - подлага ги.

Всички подскачате от постовете на Ежко, но точно така мъжете виждат една пияна жена. Точно така един баща ще говори за пияната приятелка/позната на сина си. Точно така другите млади мъже ще говорят за пийналата ви дъщеря. За вас е дете, за тях пиян ... Някои ще се отвращават от дистанция, други ще се възползват.

Не знам дали зад всеки успял мъж, стои една силна жена, но със сигурност зад провалите и грешките на един объркан млад човек, стои семейството му. Топката е в родителите в този случай.

Мисля, че не ме разбра Гугъл.
Не разглеждам кой е виновен, а кой какви отговорности има.
МАЙКА ти ти е плеснала шамар. Не се е скатала в тоалетната и зарязала на баща ти да се оправя с тебе. Дотук, майка ти си е поела родителската отговорност. Авторката - не.
На следващата сутрин майка ти ПЪРВА ли ти се извини за шамара?
Ти направи ли се на обидена или поднесе извинения? Или започна да се инатиш по въпроса?
Май и двете сте си поели отговорностите...
В случая на авторката, НИКОЙ (вкл. бащата) не е поел отговорност да приоритизира и почне системно да решава възникналите проблеми.
"Човешкото същество" показва нечовешки инат да каже едно "извинявай". Да не говорим, че от учене едвам намира 15 мин. да поговори с майка си...
Може да ходи по купони и да пуши, но не може да има постоянни отговорности по домакинството...
Иска да е голяма - почва да се държи като такава. Отнасят се към нея като към голяма - ИЗИСКВАТ от нея да се държи като голяма. Важи и за майка и и за баща и.

Не пияна жена - пияна женска. За да не ме упрекнете в сексизъм - определението за мъж е по-лошо: пияна свиня.
Уточнение. Тези, които ще се възползват, ще се отвращават също. Отблизо.

Ежко, не, и двете не сме се извинявали една на друга вербално. То беше очевидно, че ситуацията е била много лоша и че двете страни са постъпили кофти. Майка ми се чувстваше зле от това, че ме е ударила и аз нямах нужда да дойде да ми се извинява след като аз съм постъпила свински, защото това би било унизително за нея - да се извинява след такова поведение от моя страна. Тя също не е очаквала да й се извинявам след като ме е ударила, т.е тя също си е изпуснала нервите недообмислено, а да приучаваш някой да се извинява след като е бил ударен е много лоша практика и бързо се привиква към нея, а това в никой случай не е възпитателно. На сутринта се гледахме малко подозрително една друга, но след кафето и двете поговорихме.
Ако се бях запънала от пуберски инат, щеше да дойде тя и да направи първата крачка - това го гарантирам и бих се подписала на библията, въпреки че не се е стигало дотам. Не казвам, че това би било правилно, но би било зрялото поведение на възрастен, който цели да възпита, а не да отчужди детето от себе си, както си личи, че е станало в случая.

Salsisha, Ами хубаво, нека я е видял в лоша светлина, нека това го е потресло, нека реагира. Човешко е, както е човешко и че момичето е направило простотия, която натъртвам - е единичен случай все пак и е във възраст, в която много не мислят. Нека реагира - да каже нещо обидно, да тресне някоя врата, да викне, дори да накаже. Ама година и половина да не се сдобри с детето си, я стига. Това не е като да й вземе телефона и нета за 2 седмици. Това е жестоко и води до травми, които понякога могат да бъдат непоправими. Възрастните в тази ситуация не реагират адекватно. Момичето я тресат хормоните и драматизира излишно, но това е характерно за нейната възраст. За тяхната - не е.

Бих ти казала да оставиш положението каквото е и да "не се набутваш в шамарите", образно казано. Подобни периоди съм имала с баща ми няколко пъти през живота си. И досега (той вече е много възрастен), за много неща зависи от мен, но отношенията ни са противоречиви. Аз самата предпочитам да си говорим по-малко, за да не засягаме щекотливи теми. Остави ги и не ги насилвай да си общуват. Когато мълчат няма опасност от скандали. Колкото повече контактуват, толкова повече ще човъркат и задълбочават проблемите. Когато са преодолели конфликта между тях те сами ще започнат да общуват. Насилвайки ги правиш обстановката по-сложна за всички, а най-вече за себе си. Дъщеря ти е в пубертета, когато емоциите са най-силни и трудно се контролират. Затова не може да преживее скандала. Все някога ще успее и по-добре дотогава да не се дразнят взаимно, много добре си стоят на разстояние. Според мен, може и да не се чувстваш много комфортно между тях, но това положение те устройва най-добре, лично теб.