Дъщеря ми е скарана с баща си...

Хвърлям камък и качвам: Никога не съм била удряна – нито от родители, нито от друг, същото се отнася и за брат ми, който беше изгонен (според мен, според майка ми си е тръгнал сам) на 18 г., както и за мъжа ми.

Сани24, не я е обидил, но е хвърлил сол в раната. Грешка.

Бащата определено се държи по-детински от детето. Имаш си 2 тийнове, единият ще порасне, но другият няма, цял живот ще си го гледаш такъв.

Бащата просто постепенно е натрупал недолство, защото е започнал да бере плодовете от възпитанието. То е много лесно да лигавиш малка принцеска и да търпиш малките бели, но малцина успяват да са равнодушни към поведението на лигаво голямо момиче. И по описанието на авторката, която със снизходителен тон съобщава за ината и дребната кражба за цигари, дреболия нали, обикновено нещо, като в същото време има очаквание бабата и дядото веднага да простят и забравят, защото тя нали се е извинила, съдя, че става дума точно за едно глезено момиче, свикнало всичко да му се прощава, явно и прекрасният баща е бил толкова прекрасен, защото до някое време й е позволявал всичко и когато е започнал да усеща, че повече така не може, са започнали дребните спречквания, стигнали до страшния шамар и мигновения извод, че тати не ме обича - инфантилни думи като за 16-годишна, чист театър. Ами да, гадно е, когато си дадеш сметка, че не си възпитал детето, както трябва, нормално е да чувстваш яд, ама за шамари е късно вече, първите седем не могат да се минат втори път.

Бащата е уязвил много дъщеря си с това изказване.

Е, браво. Не само е бръкнал в раната, ами и я е разчовъркал, та болката да стане още по-голяма. Думи нямам.

За мен това е грозно.
Янечек, след година мълчание и игнор и аз ще мисля, че родителят е спрял да ме обича, изобщо не го намирам за инфантилно.

Явно не схващате нещо много просто - за това семейство кражбата (дори на 10 стотинки) е нещо много сериозно. Предполагам авторката го е знаела, няма как за толкова години да не са повдигали въпроса. Няма само защото щерката е откраднала да си променят мнението, че е нещо нормално. Съответно е можело да се очаква ответната реакция и да се реагира спрямо нея. Но реално нещата са били изпуснати от контрол ПРЕДИ кражбата, това е било просто последната капка спрямо бащата. Как са изпуснати - като и двамата не са се извинили, и аз продължавам да си мисля че дъщерята ще да е казала нещо много сериозно за да я удари за пръв път в живота си баща й. Съответно е логично че тя е трябвало първа да подаде ръка.

 Авторката има само една вина - че не е застанала до мъжа си плътно докато са пред дъщеря им и после да го хване за ушите насаме и да го накара да разбере че това не е начина. Не ми изглежда с профил на насилник, самата Сани го описва като прекрасен човек до този момент - надали просто е откачил окончателно и е станал звяр. Според мен един продължителен сериозен и спокоен разговор с него и сега би дал резултат, особено ако се наблегне на депресията на дъщерята и на възможните рискове ако не се разреши поне проблема в семейството. Защото за мен истинския проблем, който депресира дъщерята е извън него.

Сега виждам последния пост на Сани - да, явно основният проблем е извън семейството и е ясно точно къде. Бащата не е преценил колко е сериозен проблема обаче и е сгазил лука.

Дъщерята няма никаква депресия, тя е във възраст, в която всичко дребно изглежда гигантско и свръх драматично, а отгоре на всичко е хлътнала по някакво момче, което не я отразява и го приема супер на сериозно - типично за пубер. Аз също възприемах ужасно сериозно връзката ми с първото ми гадже. Тийнейджърски работи.

И в нашето семейство кражбата е сериозно нещо. Все пак не ме изгониха от къщи и не ми устроиха едногодишен бойкот. 

Осъзнало е какво?
По нищо не личи, че е осъзнало, че дължи уважение на баща си.

Що се отнася до това, как родителите "не разбират" децата и заради това те ставали калпазани, хайде да не преувеличаваме. Никога досега родителите не са разбирали толкова децата си, както и никога досега нивото на калпазанлък (включително депресии и самоубийства) не е било толкова високо. Майка ми казваше : „ние на времето дори не знаехме, че сме в пубертет“.

Децата страдат не толкова от дефицит на разбиране, колкото от дефицит на отговорности и незнание за собственото си място в семейството и света като цяло.

Сани , след толкова много съвети и мнения имаш ли вече идея как да постъпиш ?

Анджък!

Бащата мълчи една година, защото не знае как да се държи, затова не прави нищо, а дъщерята първо е мълчала за наказание, после от злоба и накрая от срам. И понеже и двамата са инати, могат и още години да карат така. Не виждам как без помощ от психолог някой от тях ще проговори, ако авторката беше способна да им помогне, досега да се е справила.

Не е трябвало да говори с нея докато е била пияна, особено пък да се опитва да я уязви точно по болната й тема. Не е особено адекватно от негова страна. Все едно й се подиграва за несподелената любов.
Трябвало е на следващия ден , или като й мине махмурлука да й обясни, че "пияно момиче" е грозна гледка, опасно е и т.н.

Гугъл, не аз а самата Сани написа че дъщеря й има депресия, по-точно че прилича на възрастна депресирана жена ако помня добре. Хората са различни, може момичето да няма нищо общо с теб като характер и наистина да е по-емоционална и склонна към затъване от различен вид. Аз няма как да знам дали е така, но щом тя счита че има проблем, редно е да убеди в това и мъжа си. Още повече, че в случая това би могло да го накара да си преглътне егото и да направи някоя дребна стъпка към дъщеря им. А ако наистина преди те са били в толкова добри отношения, след като се сближат отново точно той по-лесно ще може да прецени доколко е сериозна депресията и има ли въобще основания за притеснение.

Всеки носи отговорност за действията си. Пропуските са при неговите родители, не при жена му.

Знам, че е модерно да се вмъква думата джендър по всякакъв повод, но и преди, и сега има безотговорни бащи, които зарязват децата си година и повече, и това няма нищо общо с времето. Чудовище не видях някой да го е нарекъл, но и не знам как се нарича човек, който 1 г. се прави, че няма дете.
Тогава повечето бащи не познаваха децата си, никога не са ги гледали, нямаха никаква представа какво наистина значи да възпитаваш дете. Все пак, за да се почувстват полезни и да покажат кой командава в къщата, действаха (някои) по лесния начин, удариш, накажеш и се правиш, че няма проблем, защо му е да се занимава и да си губи времето като може седне пред телевизора? А децата не че се поправяха, просто се криеха по-добре.


Уважението не се дължи, то се заслужава. Ако баща ми седне да ми разправя как момчето, което обичам ще ходи при симпатични софиянки, а после 1 г. ме подминава, ще го изгуби безвъзвратно.

Да говориш каквото и да е на пиян човек е глупаво.