Питала съм я от какво я е страх - от това да не и посегне отново или нещо друго? Казва, че просто вече чувства, че не може да му има доверие. Има странното усещане, че за всичко ще и намери ''кусури''.
- Публикувана: 27 фев. 2018, 22:47 ч.
- Последно мнение: 4 март 2018, 22:04 ч.
Дъщеря ми е скарана с баща си...
sani24, нещо по-конкретно от "мина много време" и "безнадеждно е" не казаха ли? Те какво очакват да се случи, за да се променят нещата?
Съпругът ми повечето пъти мълчи, слуша или просто отклонява темата с кратки отговори. Дъщеря ми в началото говореше повече за това, сякаш беше по-обнадеждена, изслушваше ме, споделяше какво чувства относно станалото. Сега вече, не. Тя също избягва темата. Стана им нещо като ежедневие цялото това подминаване, живот като съквартиранти.
Сани21, не исках да те засегна. Но един баща би трябвало да е родител и зрял човек. Дъщеря ви може би е искала по-тържествен рожден ден, но е знаела, че не е възможно. И никой не говори за баби, вуйни и учинайки - трябвало е да поискате от съпруга си за покаже повече загриженост в тоя ден към дъщеря си, да го отбележите заедно.
Опитайте да ги подготвите така за някоя следваща подходяща дата.
Опитайте да ги подготвите така за някоя следваща подходяща дата.
Питала съм я от какво я е страх - от това да не и посегне отново или нещо друго? Казва, че просто вече чувства, че не може да му има доверие. Има странното усещане, че за всичко ще и намери ''кусури''.
Ако не е Тата, животът ще "помогне" по въпроса...При това, без да го е грам еня за "чувствата" и другите манипулации на щерка Ви.
А междувременно, Вие ще наливате масло в огъня, като и обяснявате, как всеки друг освен нея е виновен.
Съпругът ти обяснява ли поведението си?
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Мисля, че съпругът ти и дъщеря ти трябва да бъдат убедени от риска от такава продължаваща ситуация. И двамата може би си въобразяват, че са намерили равновесие и са се приспособили, но това не е така. Ти си на ход - не заедно, първо с мъжа си. И не пропускай такива шансове като семейните празници.
Ако щеш, сега идва 3-ти март. Може да не е класически семеен празник, но все пак е официален такъв, можете да се съберете заедно. Но трябва да подготвиш нещата.
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Мисля, че съпругът ти и дъщеря ти трябва да бъдат убедени от риска от такава продължаваща ситуация. И двамата може би си въобразяват, че са намерили равновесие и са се приспособили, но това не е така. Ти си на ход - не заедно, първо с мъжа си. И не пропускай такива шансове като семейните празници.
Ако щеш, сега идва 3-ти март. Може да не е класически семеен празник, но все пак е официален такъв, можете да се съберете заедно. Но трябва да подготвиш нещата.
Питала съм я от какво я е страх - от това да не и посегне отново или нещо друго? Казва, че просто вече чувства, че не може да му има доверие. Има странното усещане, че за всичко ще и намери ''кусури''.
Не си ли казвала тези страхове на мъжа си ?
Не си ли говорила с него да не използва язвителен език при разговори с нея? Именно този язвителен език и намирането на "кусури" е най-бързия начин една връзка да бъде съсипана.
Най-вероятно е имало много такива язвителни забележки по всякакви поводи, по които си е личало неговото неодобрение към нея.
В негова защита ще кажа, че не всеки е длъжен да харесва детето си. Просто или ти идва от вътре, или не.
Уви, много родители не харесват това, в което се превръща сладкото им детенце, превръщайки се в личност.
Вие човек, който се е заинатил не сте ли виждали?! Много ми е странно, какво очаквате - да каже "яд ме е, инатя се, затова пък няма да го направя"?! Много ясно че от 9 кладенеца вода ще донесе - "страх ме е", "безнадеждно е", "една година е много време", "спях" и т.н. Но пак по същество си остава чист инат и от двете страни, вероятно точно от баща си го е взела дъщерята. Все едно пък никога никъде не се е случвало. Плюс че бащата ревнува заради това, че безценната му принцеса си губи времето с някакъв прошляк. 
Затова на няколко пъти намекнах, че начинът е с малко хитрост - например използване на страшните последици от тежката депресия на дъщерята и на някое заболяване на бащата например. Друг начин наистина не виждам, тези двамата и на психолог няма да отидат. За сметка на това ако веднъж си преодолеят магарешкия инат, най-вероятно после пак ще са си близки и ще се чудят защо другите ги гледат лошо.
Затова на няколко пъти намекнах, че начинът е с малко хитрост - например използване на страшните последици от тежката депресия на дъщерята и на някое заболяване на бащата например. Друг начин наистина не виждам, тези двамата и на психолог няма да отидат. За сметка на това ако веднъж си преодолеят магарешкия инат, най-вероятно после пак ще са си близки и ще се чудят защо другите ги гледат лошо. 
А може би двамата трябва да бъдат оставени на мира. Не само бащата, но и дъщерята не прави първа крачка, което е потвърждение, че това не и пречи, каквито и сълзливи пуберски излияния да прави. Ако на мен някой постоянно ми намила и ми върти едно и също ще побеснея. За мен и двамата са ОК с това.
За мен и двамата са ОК с това.
Това въобще не го вярвам, дори и да го твърдят. И е по-лошо за дъщерята, отколкото за бащата, както и по-рисково.
Уви, много родители не харесват това, в което се превръща сладкото им детенце, превръщайки се в личност.
Съпругът ти обяснява ли поведението си?
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Дали то се дължи на обида, на страх от отхвърляне или на неумение да комуникира?
Не го е обяснявал, но предполагам, че е от неумението да води нормален разговор след подобна случка, при положение, че вижда какви са последствията от уж ''нормалното наказание'', както той го наричаше в първите месеци. Може би самият той не е очаквал щерката така рязко да се отдръпне, разчитал е, че тя ще наведе глава, ще изтърпи наказанието и дотам. Може би преди 3-4 години би се случило точно така. Но аз съм му казвала, че при положение, че тя е на 15 (преди година беше на толкова), няма как да го приеме за нещо нормално и да не му обърне внимание. Още повече, защото знае, че тя е прекалено чувствителна. Не разглезена, а чувствителна!
Н.Филиповна, казвала съм страховете на мъжа си, отвръщал е, че просто е искал да осъзнае вината си. Било му по-трудно да възпитава момиче, отколкото момче и тогава крайните мерки за него били единственото решение на проблема. И за язвителния език съм приказвала може би над 20 пъти. Отговор: ''Ама знаеш, че не го мисля, но тя така като прави и аз...''. Да, той наистина в един момент беше почнал да и намира кусури за най-малкото, като почнем от това защо си изправя косата, защо е обула тези обувки, а не тези, защо това, защо онова, защо имала 5, ама тя можела за 6 да ги направи нещата, защо не участвала в училищни кръжоци, това било + за нея...и всякакви подобни.
Прочетох само поста на авторката и един-два поста от другите потребители. Не знам как се е развила темата, но ето го и моето мнение. Аз подкрепям бащата. Съвсем нормално е реагирал, като е ударил госпожицата, която според думите на майката е голям инат и се плаши дори от думата "извинявай". 
Хм, значи дъщеря ми ще ми прави на инат, ще си прави каквото си иска, ще си идва пияна (било нормално за пубертета, както прочетох от един потребител). Моля??? А ако от това напиване се натрови? Ако някой я изнасили? Ако някой й вкара наркотик? Ако под въздействието на алкохола седне с друг пиян човек в кола и катастрофират? Пак ли ще кажете, че е нормално? Порив на младостта? Айде моля ви се, ега ти и либералните родители дето са се навъдили! Аз имам твърдо отношение към тия неща и не смятам, че тук има място либерализма. Хубаво, не ги наказвате, ама ще дойде един момент, когато няма да можете да им кажете нищо, защото ще са свикнали, че каквото и да правят, няма да има санкции.
Хм, значи дъщеря ми ще ми прави на инат, ще си прави каквото си иска, ще си идва пияна (било нормално за пубертета, както прочетох от един потребител). Моля??? А ако от това напиване се натрови? Ако някой я изнасили? Ако някой й вкара наркотик? Ако под въздействието на алкохола седне с друг пиян човек в кола и катастрофират? Пак ли ще кажете, че е нормално? Порив на младостта? Айде моля ви се, ега ти и либералните родители дето са се навъдили! Аз имам твърдо отношение към тия неща и не смятам, че тук има място либерализма. Хубаво, не ги наказвате, ама ще дойде един момент, когато няма да можете да им кажете нищо, защото ще са свикнали, че каквото и да правят, няма да има санкции.
Сани, ти всъщност какво очакваш от темата? Искаш алтернативна гледна точка, за да се опиташ да намериш алтернативно решение на проблема (явно тези до тук не са сработили) или просто утешение че някой мисли като теб и всъщност решение няма? Питам директно, за да знам има ли смисъл от темата от моя гл.т.