Ревност

Виж, аз съм в мебелния бранш. Познавам да речем доста мебелисти. Нито един не вярвам да има, който излиза в 6 сутринта за работа и се прибира по нощите пак от работа. Имат си заетост, но никой не се претрепва и не почват да бачкат в ранни зори.

Понеже вие имате само леки дрязги, предлагам ти да забравиш всичко и да си карате по старому.

Щом един баща не можеш да го накараш ни сутрин да си заведе детето на училище, ни следобед да го вземе, то оправяй се сама, както си ти го е казал човека.

И моят бивш мъж преди 15 години уж не искаше чужда жена вкъщи да ни гледа детето, ама като му казах, че съм я намерила и я доведох, веднага се съгласи. После много я хареса. А на теб не ти трябва за бебе, а за да вземе дете и да го гледа 2 часа дневно. Спирам дотук.

Няма как да знам какви точно  са, мога само да предполагам къде се корени неговата неудовлвтвореност.прави ми впечатление тонът, изказът и въобще атмосферата, която пресъздаваш.

Аз ви разбирам.....ама.......
какъв е планът ? Развод ?
Готова ли си да разделиш и лишиш детето си от баща му, за да получиш внимание от някой нов мъж ? Той няма да се грижи по-добре за детето ти, нито ще си играе с него повече, повярвай ми. Да не стане само по-зле !? Или какво, като самотна майка в България ще се справиш ли по-добре ?
Каквото и да решиш, първо помисли за детето си.
+това.:
Не ме кефи, когато единият партньор е в бяло, а другият е най-черният. Не обичам полюсите.  Скептична съм, към белият. Чиста като сълза едва ли сте

Добре де, казваш, че сте в малък град. Това означава, че се познавате повечето хора. Ами в това училище няма ли роднинско дете, съседче? Организирайте някаква роднинска или съседска задруга, редувайте се за прибиране/водене на децата. Дори да остават заедно за 1/2/3 часа до прибирането на родителите на останалите. Вкарай в употреба баби/дядовци/лели/чичовци, дори пълнолетни братовчеди. Няма начин да няма начин. Бъди гъвкава.
В краен случай (всъщност, я с това започни) сигнализирай общественият съвет в училище, че занималнята трябва да работи до по-късно. Организирай подписка от останалите родители. На тях кой им прибира децата в 16 ч.
Оф, ядосах се много...

Тези моменти на бизост ми липсват...нека да си излиза с приятелите и колегите...но да не е всяка вечер...да намира време и за нас...да намери 1 минута да ми се обади просто ей така както правеше преди и да ме пита как съм...Даже на моменти имам чувството че ме е приел за даденост...знае че аз съм си винаги вкъщи с детето.Че винаги ще му е сготвено изчистено и изпрано.Когато му кажа,че излизам навънка с приятели,не ме е спирал..но реша ли да му оставя детето и леле майко...как може?той също щял да излиза..щял да си почива щял да си ...еди кво си и

Ето заради това се чудя: И за какво ти е такъв мъж?
Сумати години загубих в опити да обясня, че се чувствам самотна.
Да - и сега съм сама. И сега никой не ме гушка. Но го няма очакването - някой да се сети за мен. Липсва напрежението: Защо той ...(не се сеща, не направи...). Цялото ми свободно време е за мен. Липсва дразнителя излегнал се на дивана, докато ти се разчекваш между пералня, печка, прахосмукачка и дете.

512, мъчиш се да я обрисуваш като жертва ли? Защото ти си се развела, дай и тя, ама по бързата процедура, не когато и ако дойде такъв момент.
Освен насилници, друго виждаш ли в мъжете, не знам.

ViPBuNnY, мисля, че си малко мека Мария. Каквото и да каже/направи съпругът ти ти отстъпваш и се съгласяваш. Не мрънкаш, когато излиза и се прибира късно. Не заявяваш какво ти искаш. Оставяш го да се измъкне от разговорите като просто си излезе.
И аз съм за жена, която да ти помага с детето. Намираш подходяща и не отстъпваш. Успоредно с това търсиш работа. Сега не знам до колко е ОК с пандемията...

_Bianka__ уточних вече,че става рано за да се събира с приятели и да пият кафе преди работа.Вечерта се прибира късно пак заради неговите колеги и приятели с които се събира и пият бира..Как да го накарам според теб?Да правя сцени и да мрънкам? Да вдигам скандали? Като неще...няма да го карам на сила я...много неща съм се научила да правя сама и да не разчитам на него...Просто от няма на къде..неволята учи...
Дренка Каква е атмосферата която създавам ? Обяснете ми я,защото аз явно не я разбирам..или не я виждам...
buttercake Не искам да мисля за развод...в никакъв случай не искам и детето ми да живее без баща..не за това съм се омъжила.Този човек го обичам и искам да си запазя семейството.Просто вече се чудя как да подходя...Не искам да се карам с него...хем ми липсва неговото внимание като на съпруг,хем липсва и като баща...Никой не е казал,че трябва да си намирам нов мъж.Но не смятам,че и с неговото постоянно отстъствие това се отзразява добре и на детето ни.Колкото повече него го няма и ни остава сами...толкова повече свикваме с неговата липсва...и за какво ? Детето ми пак расте без баща...аз отново съм сама...ми май е по добре да се разделим поне да знам защо наистина съм сама...
delia така е..познаваме се.Както казах ММ не е съгласен разни чужди хора(съседи и приятели) да ни прибират детето...това по неговите думи ме правило безотговорна.Не може да разчитаме на баби и дядовци защото нямаме.Повечето ни роднини са или по чужбина или в големите градове.Може би...той не е очаквал че ще искам да започна работа...може би се дразни от този факт и гледа по всякакъв възможен начин да ми попречи...реално неговите излизание започнаха точно тогава когато казах,че искам да работя...дали пък това не е проблема ?
miss_chichi има логика в изказванията ти.Доста съм мека всъщност..айде от мен да мине,айде да не се караме сега...винаги съм гледала да облекча нещата.
В никакъв случай не съм момина сълза...и аз като всеки човек си имам трески за дялане...може би защото не остоявам твърдо принципите си и за това той си прави каквото иска...може би защото до сега той ме е "контролирал" с това че само той работи и аз сега реших да се "освободя" и това го дразни...

Ако му посочиш, че всички други бащи водят и взимат деца от училище, вероятно ще бъдеш затапена, че ти друга работа нямаш.

Едно е сигурно: Нищо няма да се промени от това, че си пуснала тема във форума. Вие си живеете както деосега. Без промяна защо очакваш някакъв различен резултат?

И това, че неговите излизания започнали като си поискала да работиш е просто смешно Къде е проблема, като ти си домакиня и вкъщи Тръгни на работа и виж тогава как ще е. Баща, който 1 път не си води и прибира детето е доста странно явление...

За мен е странно как за всяко нещо има оправдание и нежелание да се промени статуквото.
В този случай няма какво да се направи.
Обичай си го, гърчи се колкото и както можеш и така...

Жената има желание за промяна, но не знае как да я постигне. Мъжът обаче хич не му се занимава с домашни задължения, по-интересно е с приятели. За съжаление не виждам полезен ход за жената - зависима е от него, няма къде да се изнесе, не може да го застави да е по-отговорен.

Всяка нормална жена би се замислила как да се спаси от това положение.

Не е задължително да късат, но трябват резки промени. Авторката си седи вкъщи, чуди се, живее си както винаги и се надява на нещо свише..

Вероятно се замисля, затова е пуснала тема.
Обаче какво да направи - да го зареже сега и на момента? Все пак той изкарва парите. Не разбрах с жилището как стои въпросът, дали има къде да се изнесе единият от тях....
- да го принуди да си стои вкъщи - Как точно ще се случи? Не мисля, че някой може да бъде принуден да направи нещо, ако не осъзнае сам, че е нужно....
- да почне работа - Да, това тряба да се направи, но не може да се случи без помощта на бащата, който явно не желае да го направи...

Според мен на първо време трябва да му поставя дребни задачи, свързани с детето - да го сложи да спи, да му помогне с обличане, с домашни, да го изведе в парка. Възможно е бащата да се осъзнае.....съмнително, но не е невъзможно.

Ние не можем да дадем акъл това всеки си решава според собствения темперамент и характер. Бащата изглежда тотално "изпуснат" и само нещо рязко може да го стресне, ако изобщо има шанс.

В никакъв случай заплахи за раздяла, за което авторката грам няма желание. Да плашиш с такива неща е глупаво. Но да седи вкъщи, семейството ти да има 3 кредита и да повтаряш "Той не иска чужди хора до детето" също не е мн. умно.

Разбирам ви и ви съчувствам. Според вас сте направила всичко възможно и нито скандали, нито заплахи, нито разговори, биха помогнали повече (напълно неприемлив вариант за вас, аз също не мога да вдигам скандали на мъжа си и аз съм мека Мара)
Разбира се, че не бихте оставили детето си без баща.....(като всяка отговорна и добра майка), но то пък един баща....и с него, и без него все тая- (тук няма как да не се съглася с вас).
Ами, изглежда сте права за всичко.
Аз се изчерпах от към съвети и не бих могла да ви бъда полезна повече, смятам.
Успех !