Породени деца

Удобствата в домакинската работа помагат на майката да има цялото си време само за детето. Лукс, какъвто в миналото не е имало. Една жена да гледа само един брой дете и почти нищо друго да няма за правене цял ден. Баба ми ако чуе, че това било трудно, ще се пръсне от смях.

Бебетата, както и всички други хора, се будят по няколко пъти на нощ. Въпросът е да се научат да заспиват обратно. Ако бебето е свикнало да заспива с кърмене, ще търси кърмене на всяко събуждане. Но ако е научено с биберон, ще си смуче биберона и ще си заспива. Ето ти едно измислено удобство, което работи фантастично добре.
Друго - лампи с музика, които прожектират на тавана картинки.
Трето - вибриращ шезлонг, който замества носенето на ръце.
Четвърто - детето може да спи при родителите си.
Против колики има много техники, описани в книгата на д-р Карп.

Услугата, която помага на родителите да се справят с бебешкия пубертет, е консултация с детски психолог. Как да тълкуваме поведението на детето, какво всъщност се опитва да ни каже то, как да реагираме ние от своя страна и т.н. На всички тези въпроси може лесно да се отговори.

Децата никога не се тръшкат за глупости. Винаги има причина. Когато знаем причината, е лесно да се справим с тръшкането и дори да го предотвратим. Има достъпни специалисти по всякакви въпроси и можем да се обръщаме към тях винаги при нужда.
Топлата вода отдавна е открита и няма нужда всеки да я открива лично наново.

Юна, всъщност пропускаш нещо много съществено - за времето, за което говориш когато жените са перяли на реката, мелили брашно и месили хляб, може да е нямало автоматична пералня, но хората са живеели по няколко поколения в една къща. Един чифт ръце и очи, които да гледат бебето за 10 минути за да си отдъхнеш или да си чуеш мислите могат да са хиляди пъти по ценни от всяка миялна или ютия...

И пак говориш чисто на теория и отказваш да разбереш основното, което казвам - децата, както и възрастните са различни. Моето дете не искаше биберон. Така и не успях да го науча. Не съм и кърмила. Като се събуди чака да отидем при нея и нито картинки на тавана я интересуват, нито песнички.
И вибриращ шезлонг имахме, ама нито за миг не е заместил ръцете ми! Както казах и телевизия не гледа. И затова ли съм виновна според теб? Как точно трябваше да я науча?

Или си имала много кротко дете и вярваш, че ти имаш някаква заслуга за това и сега си решила да набиваш хорските канчета как другите не могат да се справят с децата си или просто ти харесва да спориш...

Техниката и уреди улесняват живота ни, но не отглеждат децата вместо нас.
На мен не ми е трудна домакинската работа, трудно ми е да отглеждам и възпитавам човек, трудно ми е 3 години да нямам нормален социален живот, да не работя и да не изгубя себе си...не ми е трудно да готвя. Смесваш нещата, а нямат нищо общо.
Едно време жените нищо и не са разбирали от гледане на деца точно щото 10 баби са се занимавали с бебета за да могат младите да си гледат къщната работа и да бъдат на нивата...

Не е моето (моите са две всъщност) най-кроткото и спокойно на света, а по-скоро твоето е някакво чудо невиждано, щом не може нито да заспи, нито да бъде изведено на площадка. Но подозирам, че е едно съвсем обикновено дете.
Нали разбираш колко много хора имат деца и все някак успяват и на разходка да ги изведат и по леглата да ги сложат?
Не се успокоявай, че в миналото някой друг им е гледал децата. По-скоро хората са били по-корави и са се справяли по-чевръсто с работата си без да се тюхкат и самосъжаляват. Майка ми когато ни е раждала не е имало нито пералня, нито прахосмукачка, нито памперси, а е живеела сама в напълно чужд град и нито едната от бабите не е била там. Едно време ги разпределяха в произволен град да работят. Баща ми е бил на 6-месечно обучение извън града, а майка ми е била с две породени, съвсем сама. За да отиде при някоя от бабите на гости, е трябвало да стигне някак го гарата и после с влак. И от влака после пак с двете деца някак я с тролей, я пеша.
Сега като имаме коли изобщо не се замисляме това упражнение колко ни е лесно и намираме пак за какво да мрънкаме, например, че детето не седи в столчето, че плаче, какво ли не.

Домакинската техника, пак повтарям, я дадох за пример точно защото тя улеснява допълнителните задачи. Едно е да имаш само да занимаваш детето, друго е с две породени да переш наакани пелени на ръка в банята по 10 пъти на ден, докато бебето се дере, а по-голямото дете се катери по масата и няма кой да го наглежда да не се пребие.
Не знам защо е толкова трудо да го схванеш. Гледането на деца никога не е било толкова лесно, колкото е сега. И никога не е имало толкова много мрънкащи.

И аз не знам защо на теб ти е трудно да схванеш какво казвам, но е факт.
Това, че много хора правят едно нещо, не го прави лесно.

Никъде не съм казвала, че детето ми не може да спи или да бъде изведено на площадка. По цял ден сме на площадките.
Казвам, че това не са лесни упражнения при нас. И казах, че не мога и не искам да бъда на площадката с нея и още едно бебе! Това поне най - накрая стана ли ясно?

Заспива ама ако сме там. Като се събуди иска пак да сме там, НИЕ, не биберони, не играчки или други чудеса на техниката.
И на площадка ходи ама няма да описвам в детайли всичките ни случки безсмислено е, тъй като отказваш да разбереш какво искам да кажа, а повтаряш едно и също - колко лесно е гледането на деца и как другите само мрънкат. Няма смисъл вече от тоя спор, не е продуктивен.

Гледането на деца никога не е било лесно и никога няма да бъде. И след 1000 години колкото и да е напреднала техниката пак ще е трудно. Щото децата не се отглеждат от роботи, а от майките си, а това изисква някакъв емоционален ресурс, който няма как да бъде заменен с никоя техника и изобретение.

И да, детето ми е обикновено дете, ама и те се делят на кротки и трудни. Е, има и нещо по средата.

Една съседка на свекърите ми има две дъщери с девет години разлика.
Убеждаваше ме колко било хубаво, защото голямото изгледало малкото. Някак не ми се струваше редно да заангажираш непрекъснато детето в грижи по сестра му, вместо да си играе с приятелчетата. 

Трудно и лесно са относителни категории. Усещането за трудност може да се тренира. Колкото повече трудности преодоляваш, толкова по-лесна ти се струва всяка следваща. И обратно, животът без трудности създава чувството, че първата срещната е нещо гигантско и непреодолимо, дори да е съвсем обикновена.
То е като с физическата активност. Ако всеки ден бягаш по 10км, в произволен момент ако се наложи, ще ти е много лесно да изтичаш 1км. Но ако не си трениран, ще ти е трудно, а дори може да е и невъзможно без да спираш за почивка.

А в родителството кокнретно е и въпрос на информираност какво е нормално и какво не е нормално да очакваш от едно дете. До голяма степен чувството за трудност се дължи и на грешни очаквания - например че детето ще заспива само, ще си играе само и когато родителят е  изморен, то ще седи тихо и крото и ще го чака да си почине, преди да си каже желанията.
Много трудности се дължат точно на незнание какво чудо е това детето и как функционира.


Точно така се държат бебетата по принцип. Искат както са заспали, така да си останат нещата и през цялата нощ. А не да са заспали с мама и после тя да е изчезнала някъде. Бебетата се будят по няколко пъти нощем и ако нещо в ситуацията се е променило - някой липсва или детето е на друго място, то се разсънва, реве и иска обстановката да се върне към предишния си формат. Същото е с кърменето, биберона, люшкането и т.н. Ако детето заспива по кой да е от тези начини, като се буди, си го търси отново. Това е инстинкт и е важно да се знае, за да не си формираме грешни очаквания.
И да, начинът на заспиване подлежи на приучаване.

Някой попита за плюсовете в бъдеще.
Точно вчера коментирахме с група приятели въпроса с морската почивка и се оказа,че дама от компанията, с две деца с голяма разлика е ограничена в избора си, защото е нужно мястото да е атрактивно и за малкото, и за голямото.
Което в моя случай отпада, защото на тандемът ми не му пука дали е на див плаж или е на пренаселен - грабват се двамата и се занимават сами или ръшват из района и си намират авери. Не е нужно с баща им да мъкнем малък увеселителен парк, за да няма мрънкане.
Ходят заедно сами на извънкласните си занимания, учат на един етаж и ако единия си е заврял телефона в n-та глуха, другият предава съобщението. Получават често подаръци, които са еднакви и могат да ги забавляват едновременно.
Това е само една малка част на прима виста, за която се сещам.

А аз днес ще водя детето на лекар, та се сетих когато лежахме в болница...Ако примерно са две породени, бащата е командировка, а едното е за прием в болница-какво правим?
А защо трябва да ми е още по-трудно? Честно казано животът ми е достъчно тежък, че сама да си причинявам още повече трудности. Тиквен медал не ща. А това че две деца имат голяма разлика не значе, че голямото ще изгледа малкото.

Много накратко и телеграфно ще напиша плюсове и минуси на породените, гледани от моята/нашата камбанария. Грубо обобщено, минусите са предимно за родителите, плюсовете предимно за децата.

- физически е  по-трудно в началото, докато децата са в силно бебешкия период, изтощаващо е да си винаги на линия, адекватен и в кондиция. Проблемът се облекчава с наличието на помагачи, но се оживява и без такива, както при нас.
- разходите идват накуп или в много близки промеждутъци време - това важи при по-големите деца вече - кандидатствания, уроци, балове, студенти ... ясно е - родителите си преценяват силите.

+ избягване на често срещаните проблеми при единствено дете - прекалено вторачване в детето, прекалени очаквания, отглеждане на златното яйце, разлигавяне, самотно детство и т.н.
+ близки интереси на децата- anitsa го е обяснила много добре- проблемите им са близки и разбираеми, забавленията им са еднакви, занимавките еднакви, приятелския кръг е общ, помагат си адекватно и естествено.
+растат в здравословна естествена конкуренция, без да е налице често срещаната симбиоза при близнаците
+винаги налично другарче за игри/бели/щуротии на същия акъл
+усещането, че имаш винаги някой на твоя страна, който да е на твоята възраст, който те разбере от половин дума, да ти помогне без да пита, да очаква помощ точно от теб, който да е хем като теб, хем различен

Заради тези плюсове поискахме и проимахме породени, с пълното съзнание за минусите. Подреждане на важности и приоритети, което е различно при различните семейства. Плюсовете за децата ни бяха по-важни от собственото спокойствие. При други важностите са подредени различно.

"Удобствата в домакинската работа помагат на майката да има цялото си време само за детето."

И това е, което побърква всъщност. Да, детето има нужда от внимание, но не чак толкова внимание. Да не говорим, че никой нормален възрастен не може да издържи да е лазерно концентриран върху дете часове наред.

Освен това т. нар. "удобства" не гарантират, че като ги приложиш, и всичко ще тече по мед и масло. В повечето случаи си се сдобил с една камара скъпи приспособления, които не работят при точно това дете.

Имам пералня и сушилня - но високите стандарти налагат да пера всеки ден. Дрехата е мръсна, щом вече е обличана и не мирише на омекотител. Общо взето може би се занимавам повече с пране, отколкото тия, дето са имали "черен понеделник" и са прали всичко за седмицата на ръка, наведнъж (ама него ден без готвене, или нещо лесно, без Монтесори, уроци и каквото там, и без пет аутфита на дете на ден).

Здравейте мамита Не съм чела всичките ви коментари в тази тема,но реших да пиша заради мамита които казват,че им е трудно (не оспорвам факта че е така) И така живота ми не беше лек (не се оплаквам).На 12год започнах да се грижа за брат ми когато се роди,защото майка ми реши че след като роди майчинството свършва и едно бебе няма грижи... Поех го на  моите  си плещи,именно защото знам какво е (и мен и сестра ни остави на баба ни да ни гледа ) Брат ми порастна но тя реши,че ще роди още едно дете (4-тото оставено някой друг да го гледа)с баба и и аз и с това се справихме,като своевременно учех. Имах си приятел с сериозни отношения и така на 17 забременях (тук някой може да започне с укорите).Тогава дойде и трудното решение,дали да уча,работя за себе си да се глезя и да ходя по дискотеки или да родя детенцето си? Доста мислих нашите не бяха съгласни,бащата на бебето беше до мен и искаше детенцето,но аз първо мислих какво искам аз.. И така реших,че ще ставам мама. Ходех на училище и корема ми ставаше все по голям,срамувах се,криех се но не се отказах. С подути крака и гадни контракции ходех и на училище и на стаж ... Дойде момента дъщеря ми се роди и спрях редовното си обучение преминах на изпити ... Не ми беше непознато всичко свързано с отглеждането,през деня се грижех за нея а през ноща учех! Спях до 3-4 часа но не се предадох,имах много трудни моменти с таткото защото нямах навършени 18год. и нашите не позволяваха да живеем заедно което за мене беше още по трудно и психически и физически! Малката направи 5 месеца а аз 18год. и си дойдохме при таткото..Заживяхме заедно той работеше през деня аз през ноща и се редувахме кой да гледа беба,за да си осигурим добър начин на живот,като не спрях да уча. Сега дъщеря ми е на 1г.и10мес.а аз съм бременна в 7 месец с още една принцеса,когато разбрах не се поколебах,защото до този момент бях минала през много трудни моменти и знам че ще се спрява,да трудно е спор няма. Много вечери когато си легна започвам да плача от страх дали ще се справя,но мъжът ми идва и ми казва хубавото тепърва предстои и наистина е така.. Такаче има много трудни моменти в живота от един бебешки плач.. Професията майка и домакиня е най-неблагодарната професия,но нали затова сме жени, за да носим по големия товар,а именното да се наричаме майки Децата са прекрасни и са най-верните ни приятели...

Поздравления ilceto, ти си мама с главно М. Толкова млада и с толкова стаж. Смятам, че трудностите каляват характера и нагласата помага на човек да се справи. Не всеки, обаче е готов да плати цената и да положи усилия. Когато родих дъщеря ми всичко ми се стори толкова трудно, че направо бях в шок - кърмене, дохранване, шишета, памперси, пране, неспане...Чудех се как хората гледат повече от едно дете. Бързо влязох в релси обаче и малко повече от година по-късно съм отново бременна

Сбъдваща, и аз не се сещам за други недостатъци освен изброените от теб. Понеже някой беше казал, че минусите били повече от плюсовете, но така и не се обоснова. За финансовата част - докато стигнат до балове и университет има почти 20 години. Има време за спестяване. Отделно има студентски заеми и т.н...

Точно така аз платих голяма цена и сега се наслаждавам Прекрасно бебче на финала мила

Понеже стана въпрос за баловете... моите деца имаха балове в два последователни дни в една и съща година. Финансово се справихме с малко помощ от баба в чужбина. Кандидатстваха заедно и в гимназията, и в университета - в различни, защото имат различни интереси. Не сме плащали кандидатстудентски курсове или частни уроци - справиха се с много учене и с наша помощ. Сядаме да вечеряме, говорим си и неусетно преминаваме материала. Щерката спореше, че не можело да се влезе без частни уроци, а после каза: "Добре, че бяха уроците на мама и тати". Както вече казах, децата ми имат една година разлика и ги пратих заедно на училище. Мъжът ми после мрънкаше, че така не могат да си използват примерно учебниците, но и без това, с тия програми, които непрекъснато се сменят, нямаше да могат. Всичко беше по две, но се справихме. И най-големият плюс - децата ми са много близки помежду си.

ilceto, поздравления за самоотвержената грижа към бебетата на майка ти, обаче не всичко трябва да става по трудния начин. Човек трябва да живее интелигентно и да прави разумни избори, за да осигури достоен живот на себе си и децата си. На има-няма 20 г., учил-недоучил, не мисля, че е най-голямото геройство да раждаш дете след дете, очевидно непланирано.
И не знам каква е тази заблуда, че на подобна възраст ако не гледаш бебе, непременно ще си инвестираш капацитета по дискотеките. Има образование, стажове, възможности за обмен в чужбина, WAT и какво ли не.
Извини ме, не е нищо лично към теб, но за другите млади момичета, които четат тук е хубаво да представим и други гледни точки.