Mom of 3 -аз моите грешки си платих, сега е ред на БНД да му се връща! И да- наистина съм щастлива,че не се обвързах с патологичен лъжец ,но за детето си не съжалявам и пак бих минала през всичко това! Хубав ден!
- Публикувана: 7 март 2018, 12:30 ч.
- Последно мнение: 20 март 2018, 14:16 ч.
Има ли виновни?
Преди да се оженя прецаках грубо казано 50ина връзки. Дали е било страх от обвързване или просто не бяха точните момичета/жени не мога да кажа. Или зодията си казва думата 
и като се издъни след време, то отначалото си е било обречено? хм...
Иначе спрямо моя предишен пост - запознаваш се с някой,харесва ти повърхностно..започваш да го опознаваш и си даваш сметка,че не става за дългосрочни отношения.Това просветление не се знае кога ще се случи,а и после - ако за момента ни устройва,защо не?
А казвали ли сте на въпросния човек, който по начало е бил грешен избор именно това, че е грешен избор? Ако да, той/тя как реагира? Смята ли, че и вие сте грешен избор за него/нея?
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
А казвали ли сте на въпросния човек, който по начало е бил грешен избор именно това, че е грешен избор? Ако да, той/тя как реагира? Смята ли, че и вие сте грешен избор за него/нея?
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
За правилния тип - когато горното го няма и нещата вървят напред без усилие.Всичко да се случва естествено и двамата да се чувстват добре.
Според мен при теб го еимало точно това - намерила си сбор от качества,но истинските чувства така и не са се появили,но си се опитала да се самоубедиш че при такъв екземпляр не може да не дойдат.
Нещата никога не са черно-бели. Ами разбира се, че накрая го разбираш. Ако в самото начало си на 100% убеден, че е така, от к'ъв зор ще търпиш? Но винаги има неща, които те разсейват, успокояват, че все пак не е така. Защото нали заради толкова не маловажни неща си се влюбил в някого? Той може да ти подсказва с различни действия, че нещата не са баш цветя и рози. Ама те наистина не винаги са цветя и рози. Казваш си, че всяка двойка сигурно си има нейните кофти моменти. Страхуваш се, че ще загубиш ценен за теб човек, ако се поддадеш на мисълта, че няма да я бъде и започваш да свикваш с някои неща, които ако питаш някой страничен човек ще сметне за нетърпими. Но то винаги е лесно да се съди за чуждите връзки, а когато кипиш вътре в казана, нещата изглеждат по съвсем друг начин. Има и момент, в който не ти се ще да признаеш, че не си направил подходящия избор. Сравняваш с тоя и оня и си казваш: абе, има къде по-зле. Само че, това че на някой му е по-зле, ще го направи ли твоето зле по-малко? Така, мисля си, се получава това с осъзнаването на обречеността. Като свърши, колкото и да си разочарован и изненадан, си връщаш лентата назад и си казваш: Ами да, то от самото начало си личеше...За това има и една приказка, че любовта е сляпа.
Аз пък никога не бих се доверила на приятелка по отношение на любовните въпроси - колкото и да го играе близка, загрижена и съпричастна, всъщност истината е, че ревнува и завижда и дори несъзнателно да го прави, винаги дава съвети в посока да те скара с гаджето/мъжа ти. Но, който е глупав, да си слуша приятелките.
Мдааа, понякога приятелките могат да изиграят лоша шега.
А казвали ли сте на въпросния човек, който по начало е бил грешен избор именно това, че е грешен избор? Ако да, той/тя как реагира? Смята ли, че и вие сте грешен избор за него/нея?
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
Защото ние с мъжа ми постоянно си го казваме. Осъзнах го някъде преди 2 години, той преди 1, но така или иначе сме заедно. На бившия май не съм успяла да го кажа, макар че и той беше грешен избор.
Друго също ме вълнува- как разбирате, че някой тип човек е за вас? Ето, Пони 69 каза, че си падала по "лоши момчета". Винаги ли избирате точно вашия тип, опитвате ли и с други типажи?
Аз никога не съм си падала по лоши момчета, макар че съм от техния тип в женски вариант, обаче колкото повече грешки правя с добрите момчета, (които уж са моят тип), толкова повече си мисля, че май ми трябва лошо такова, за да ми намести вътрешния свят и да ме разбере най-вече.
Казвахме си го с бившия ми съпруг, докато бяхме заедно, на шега и не без гордост, един вид - ние сме дъ бест, щом като от толкова неподхождащи си личности сглобихме семейство.
После, когато аз започнах да си задавам въпроса ако можех да върна времето назад, пак ли щях да се омъжа за него, и си отговарях с НЕ, спрях да се шегувам на тази тема.
А как разбрах, че не е за мен? Когато си дадох сметка, че е безотговорен. И когато ме изкара от банята, току-що влязла да се къпя, за да се изкъпе той и да не закъснее за среща с любовницата.
Аз пък никога не бих се доверила на приятелка по отношение на любовните въпроси - колкото и да го играе близка, загрижена и съпричастна, всъщност истината е, че ревнува и завижда и дори несъзнателно да го прави, винаги дава съвети в посока да те скара с гаджето/мъжа ти. Но, който е глупав, да си слуша приятелките.
Мдааа, понякога приятелките могат да изиграят лоша шега.
Даже са ми помагали със съвети и виждане отстрани.
А как разбрах, че не е за мен? Когато си дадох сметка, че е безотговорен. И когато ме изкара от банята, току-що влязла да се къпя, за да се изкъпе той и да не закъснее за среща с любовницата.
грубо!
Прецаках нещата, защото не знаех какво е да обичаш. Обичах с очите си, бях егоист, мислех само за себе си. Исках да имам топло и мило тяло до мен, но не исках да поема сериозен ангажимент към нея. Не извадих халка, не говорех за бебе. Просто си тупах топката и ми беше добре. И всъщност се оглеждах за следващата. И изневерявах. Много. Докато накрая ме хвана. Молеше ме да опитаме да оправим нещата. А аз просто исках да ме изгони, защото нямах силата сам да си тръгна. Накрая все пак бях оставен без алтернатива и си тръгнах.
Цитат на: nofelet
link=topic=1004820.msg35831415#msg35831415 date=1510656718
link=topic=1004820.msg35831415#msg35831415 date=1510656718
Моето мнение е, че изневярата показва много дълбоки принципни позиции на човек за семейния живот и връзките. Т.е. има хора, които имат достатъчната емоционална зрялост и мъдрост да не се занимават с такива неща и хора, които просто са си отворени към такъв тип игри.
Аз съм по-скоро на мнението за "веднъж направил/а го, пак ще го направи" и то не задължително в една връзка.
Аз съм по-скоро на мнението за "веднъж направил/а го, пак ще го направи" и то не задължително в една връзка.
nofelet сега изневеряваш ли на жена си? Имаш ли емоционална зрялост или си склонен към този тип игри?
Отговорността за прецакването на една връзка е едно, а на връзките - съвсем друго.
В една връзка допринасяш с едно,в друга с друго.
Да не говорим,че партньорите са различни,ти по пътя си се променяш...
Също така в различните връзки едно и също поведение може да се чете с различни знаци.
Още повече,че това,което ти определяш като собствен принос за разпада почти никога не съвпада с мнението на другия.
Общо взето всеки си прави генерално различни изводи за разпада и вините в повечето случаи и отчита абсолютно по различен начин ,,грешките,,.
И в крайна сметка,когато връзката си отива, последното нещо,което е от значение е - кой е ,,виновен,,.
В една връзка допринасяш с едно,в друга с друго.
Да не говорим,че партньорите са различни,ти по пътя си се променяш...
Също така в различните връзки едно и също поведение може да се чете с различни знаци.
Още повече,че това,което ти определяш като собствен принос за разпада почти никога не съвпада с мнението на другия.
Общо взето всеки си прави генерално различни изводи за разпада и вините в повечето случаи и отчита абсолютно по различен начин ,,грешките,,.
И в крайна сметка,когато връзката си отива, последното нещо,което е от значение е - кой е ,,виновен,,.
Още помня какво натворих и то не с гордост. 
И само и единствено аз бях виновна.