нямам думи,представям си какво ти е било, а можеше поне да ти спестят толкова напрежение ако бяха подходили по - човешки
добре,че наистина всичко е минало
добре,че наистина всичко е минало
- Публикувана: 24 май 2006, 11:36 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2006, 00:15 ч.
Един ужасен ден или инвагинация при дете на 2 години
преживяла съм подобен ужас в една пазарджишка болница, написах за него в Дневник, където работя, и колегите ми плакаха с истински сълзи като го четоха. 
Нямам думи за хората, които се наричат лекари и които могат така грубо да се отнесат към 2 годишно дете. Понякога съм се питала - тези хора нямат ли деца, нима биха искали някой да се отнесе по такъв начин с техните дечица. :2gunfire
Нямам думи за хората, които се наричат лекари и които могат така грубо да се отнесат към 2 годишно дете. Понякога съм се питала - тези хора нямат ли деца, нима биха искали някой да се отнесе по такъв начин с техните дечица. :2gunfire 
а за лекарите-нямам думи......по-голяма част от тях са просто ужасни същества 
Най-ужасното нещо е детето ти да страда пред очите ти.......не го желая на никоя майка.
Дано нямате повече подобни преживявания.
Да ти кажа обаче аз когато ходих в Пирогов за малката попаднахме на страхотен детски хирург.Добре ,че не се наложи интервенция,но ако имам нужда бих се обърнала към него.Мога да го нарека Човек!!!! (освен лекар)
Целуни детенцето и от нас.
Дано нямате повече подобни преживявания.
Да ти кажа обаче аз когато ходих в Пирогов за малката попаднахме на страхотен детски хирург.Добре ,че не се наложи интервенция,но ако имам нужда бих се обърнала към него.Мога да го нарека Човек!!!! (освен лекар)
Целуни детенцето и от нас.
Ужасно е, дано не ви се случва никога повече. А аз съм шашната, че на толкова малко дете може да му се случи подбно нещо. То вярно, че никой не е застрахован, но като си помисли човек какви неща могат да сполетят толкова малки деца и направо ти настръхва косата.
Майка ми е оперирана от преплитане на червата когато е била на около 20 години. И досега- 35 години по-късно все още определя болката като една от най-силните, които е имала през живота си. Тогава са й казали, че може да се получи дори при слизане по стъпала- когато например се объркаш и си помислиш, че стъпалата са свършили, а се окаже, че е имало още едно и неочаквано стъпиш в "нищото" (нали знаете как се преобръща стомаха в такъв момент). Причините явно са много и на пръв поглед безобидни, така че дано не се случва на никой
Майка ми е оперирана от преплитане на червата когато е била на около 20 години. И досега- 35 години по-късно все още определя болката като една от най-силните, които е имала през живота си. Тогава са й казали, че може да се получи дори при слизане по стъпала- когато например се объркаш и си помислиш, че стъпалата са свършили, а се окаже, че е имало още едно и неочаквано стъпиш в "нищото" (нали знаете как се преобръща стомаха в такъв момент). Причините явно са много и на пръв поглед безобидни, така че дано не се случва на никой
Съжалявам за случилото се.Радвам се,че всичко е минало без операция.Разбирам ви защото същото нещо изживях преди 5години и половина със сина ми.Същото беше отношението и при нас.Но за щастие и ние се разминахме с операцията,но след 3-то продухване.
Болките наистина са много силни за едно дете на 1-2годинки.Дано никога не се случват такива неща на никого,особено на дечица.От тук нататък само здраве и хубави неща!!!
И от там започва НЕЧОВЕШКОТО отношение на персонала в отделението.Не ми се говори просто какви одвъртни жени са там. .... Мога да изпиша още толкова, а сме стояли само ден и половина там
В крайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите
Цитат на Evjeni
Дзвероукротителя на Кети
24 май 2006
Мили майки, говори доц.д-р Бранков,
Преди 2 години като търсех научни публикации на тема ХЕРНИЯ по Google попаднах на форума BG mamma. Направо се стреснах. Тъкмо тогава бях поел ръководството на Секцията по детска хирургия и исках да въведа нови методи на работа. А във форума пишеха не дотам приятни неща за нас.
Уведомих колегите и им казах, че сега, при съвременните комуникации, всяка общност е под лупа и споделянето на информацията е не само критерий, но и коректив.
Започнах промени, включих се във форума, създадох наш собствен форум www.pedsurg.net
Преживях конфликти, упреци и одобрение. Постепенно нещата влязоха в релси. Сега съм уверен, че имаме добра комуникация с родителите на болните (и здравите) деца.
Затова съм длъжен да поясня:
1. Трудно се променя манталитет (да го наречем - просташки българско-социалистически начин на мислене), но аз се стремя да го направя.
2. Трудно се работи с персонал, който не е мотивиран (по много причини)
3. Трудно се работи с болни и уплашени малки деца
4. Трудно се работи с родители, които са стресирани, а и често предубедени
Това, обаче, не е извинение. Професионалистът трябва да си свърши работата при каквито и да е условия. Аз отново ще визирам моите хора по този, и не само по този случай.
Колкото до ИНВАГИНАЦИЯТА – децата изпитват силна болка и са уплашени. Стреснати са и техните родители. Това е типична болест на най-малките дечица. Тънкото черво се вмъква в дебелото и създава сериозни проблеми. Често се стига до операция.
Това не може да се докаже, а също така и да се излекува, без рентгеново изследване. Цялата процедура, в болницата наречена „Пирогов”, е объркваща и побъркваща. Нагоре-надолу сноват простреляни, счупени, кръвоплюещи, които чакат ред за единствения рентгенов кабинет. Хората се карат помежду си, лекарите се напъват да свършат своята работа... изобщо Суматоха (както казва Радичков).
Това е цялото ни здравеопазване!
Извинявам се на Evjeny за преживяното и умолявам всички майки да си припомнят (на този предевропейски етап), че все пак, всичко е добре, щом свърши добре!
Колкото до това, дали всички сме добре и на ниво, според мен ние сме само в началото.
В крайна сметка съм отвратена от нечовешкото отношение на лекарите
Цитат на Evjeni
Дзвероукротителя на Кети
24 май 2006
Мили майки, говори доц.д-р Бранков,
Преди 2 години като търсех научни публикации на тема ХЕРНИЯ по Google попаднах на форума BG mamma. Направо се стреснах. Тъкмо тогава бях поел ръководството на Секцията по детска хирургия и исках да въведа нови методи на работа. А във форума пишеха не дотам приятни неща за нас.
Уведомих колегите и им казах, че сега, при съвременните комуникации, всяка общност е под лупа и споделянето на информацията е не само критерий, но и коректив.
Започнах промени, включих се във форума, създадох наш собствен форум www.pedsurg.net
Преживях конфликти, упреци и одобрение. Постепенно нещата влязоха в релси. Сега съм уверен, че имаме добра комуникация с родителите на болните (и здравите) деца.
Затова съм длъжен да поясня:
1. Трудно се променя манталитет (да го наречем - просташки българско-социалистически начин на мислене), но аз се стремя да го направя.
2. Трудно се работи с персонал, който не е мотивиран (по много причини)
3. Трудно се работи с болни и уплашени малки деца
4. Трудно се работи с родители, които са стресирани, а и често предубедени
Това, обаче, не е извинение. Професионалистът трябва да си свърши работата при каквито и да е условия. Аз отново ще визирам моите хора по този, и не само по този случай.
Колкото до ИНВАГИНАЦИЯТА – децата изпитват силна болка и са уплашени. Стреснати са и техните родители. Това е типична болест на най-малките дечица. Тънкото черво се вмъква в дебелото и създава сериозни проблеми. Често се стига до операция.
Това не може да се докаже, а също така и да се излекува, без рентгеново изследване. Цялата процедура, в болницата наречена „Пирогов”, е объркваща и побъркваща. Нагоре-надолу сноват простреляни, счупени, кръвоплюещи, които чакат ред за единствения рентгенов кабинет. Хората се карат помежду си, лекарите се напъват да свършат своята работа... изобщо Суматоха (както казва Радичков).
Това е цялото ни здравеопазване!
Извинявам се на Evjeny за преживяното и умолявам всички майки да си припомнят (на този предевропейски етап), че все пак, всичко е добре, щом свърши добре!
Колкото до това, дали всички сме добре и на ниво, според мен ние сме само в началото.
Доктор Оги, всъщност нищо не казвате със своя постинг
Положили сте, усилия за промяна - похвално, но промяна няма - явно усилията ви не са достатъчни
Единственото, за което мога да се съглася с вас е цитирам: всичко е добре, щом свърши добре!
Останалото е празнодумство
За съжаление това е факт, когато говорим за болничното лечение у нас, твърде често напоследък нещата не завършват добре
Само, че тук се коментират не ресурсите ви, а организацията ви на работа и отношението ви към пациента, особено към малки деца
Не приемайте този отговор като заяждане
Просто не виждам смисъл във вашия постинг, няма послание - какво се опитвате да кажете всъщност???
Положили сте, усилия за промяна - похвално, но промяна няма - явно усилията ви не са достатъчни
Единственото, за което мога да се съглася с вас е цитирам: всичко е добре, щом свърши добре!
Останалото е празнодумство
За съжаление това е факт, когато говорим за болничното лечение у нас, твърде често напоследък нещата не завършват добре
Само, че тук се коментират не ресурсите ви, а организацията ви на работа и отношението ви към пациента, особено към малки деца
Не приемайте този отговор като заяждане
Просто не виждам смисъл във вашия постинг, няма послание - какво се опитвате да кажете всъщност???