Парфюмни размисли и страсти - 216

Да попитам относно Womanity edp на Thierry Mugler, някой дали го е носил лятото на море? Мисля да го взема с тази идея...

Womanity аз го ползвам точно предимно лятото и често получавам комплименти.

basila, аз писах вече, че при тази линия на Прада, парфюмите хем са много близки, хем са и различни. Малко е относително кой как ще определи трайността им, зависи какво разбира под това. Първата версия за мен си излъчва много мощно, интенз версията я усещах доста по-слабо от него, а тази уж L'Eau версия, за мен е най-излъчващият и силен от трите парфюма. И най-хубав за мен. Хем е близо до първото издание в чистото и италианско усещане от комбинацията на мускус, нероли, ирис, цитруси и виолетки, хем L'Eau е много слънчев и жизнерадостен, по-дамски,  по-пудрен и по-усмихнат някак. Днес съм го сложила сутринта в девет часа, не съм спряла да го усещам целия ден. При това беше голяма жега и влага при мен, пълно е с печащи се по поляните хора . Поне на моята кожа, нямам никакви забележки за трайността му. Разбира се, не бива да забравяме, че тук е заложено основно на чистото, пудреното и сапунено усещане, няма как да очакваме супер интензитет, какъвто дават някои гурме съставки, ванилия, тонка, дървесина или кожа. За летен аромат са се справили чудесно от Прада, и думите на дъщеря ми са доказателство за това. Но имай предвид и това, че аз не държа на гръмогласното представяне и рядко вече нося атомни бомби. Но и водички не нося. Дано съм била полезна.

kovatcheva, много интересен ми се стори на мен Mint & Tonic Atkinsons от тест на блотер. Мирише ми на джоджен ама толкова ярко и отчетливо, че бих си го купила само за да си имам джоджен в бутилка.

Мислех си дали бих могла да разкажа още нещо интересно от миланското изложение Esxence 2018 и реших да е за още една от представените там марки. След като разказах за швейцарската Perfume.Sucks – марка за бунтари и анти-конформисти, и за италианската марка-домакин Masque Milano – предназначена за хора с афинитет към „високото изкуство“, както в парфюмерията, така и в музиката, сега избрах да разкажа за една френска марка, създаваща парфюми за хора носталгици, романтици, мечтатели, хора, чиито мисли и въображение се реят някъде отвъд собственото им място и време, неспокойни души, накратко – хора като мен. Това е френската марка Le Galion.

Споделяла съм много пъти, че парфюмите имат много специално място и значение в живота ми и съм се убедила, че това е така за всички нас, участващите в тази тема. За нас парфюмите имат съвсем други функции от утилитарните – да мириша на хубаво и скъпо, за да ме харесват. Лично на мен парфюмите ми разказват истории и колкото и това да не се харесва на някои представители на бранша, историята за мен е най-важното. Така се запознах с Le Galion – през историите, когато преди две години някъде ми подариха красива рекламна брошура със златно корабче на корицата, представяща марката, заедно с малка бутилка от един от ароматите им – La Rose (парфюмите на Le Galion се предлагат засега в разфасовки от 10 мл и 100 мл, а на изложението в Милано ми показаха и предстоящите за пускане в продажба разфасовки от 50 мл; лично аз намирам тези от 100 мл за най-красиви и елегантни). Спомням си аромата като свежа, росна, модерна роза, която изпръсках с удоволствие. Брошурата обаче, а и самото име – на кораб, плаващ надалече и пренасящ ценни товари, ме впечатлиха много повече. Бездруго бях на пиратска вълна тогава, морските авантюри много ме влечаха, гледах филми и сериали за пирати, четях Общата история на пиратите, написана от капитан Чарлс Джонсън (предполагаемо псевдоним на Даниел Дефо), изобщо тези разкази (още преди самите аромати) дойдоха при мен в правилния момент.

Le Galion е създадена през 1930 г. от принц Murat, един от династията на кралете на Неапол, основана от Наполеон. През 1935 г. принцът продава парфюмната си къща на парфюмера Paul Vacher, който по онова време е вече име, работил е с Марсел Герлен и за Lanvin. Paul Vacher създава едни от най-красивите парфюми от „златната епоха“ на френската парфюмерия, както за собствената си марка, така и за Lanvin и Dior. След внезапната му смърт през 1975 г. наследниците не успяват да управляват добре Le Galion, продават я на американска компания, която я управлява още по-зле и в крайна сметка през 80-те години къщата е затворена. Възстановена е през 2014 г., а парфюмите са реконструирани от Marie Duchene, Thomas Fontaine, Rodrigo Flores-Roux и др. Всичките тези неща аз прочетох в брошурата, но те са достъпни и в интернет, на френски, немски и английски, не знам защо ги преразказвам.

Няколко месеца по-късно пътувах до Прага и там, разбира се, посетих всичките бутици за нишови парфюми, включително този, в който се предлагат Le Galion (сигурна съм, че дамите, живеещи в този вълшебен северен град, ще се сетят веднага за кой бутик говоря). Малка вметка – мен собствениците на бутици много ме обичат. Защото още от вратата, по погледа и по първите няколко реплики ме разпознават като „луд, обсебен, особено опасен, маниак, не му давайте оръжие“ потенциален клиент. Та дамата в бутика ми обърна много специално внимание, забавлявахме се двете, пръскахме последните авангардни попълнения, и там, сред миризмата на църковен тамян, уд, водорасли и умряла риба, аз реших да си пръсна прословутия Sortilege. И се случи онова рядкото щрак и клик, когато на човек му се разширяват очите и му пада ченето, и разбира, че се е влюбил до уши. Първо и много сериозно искам да подчертая, че в този парфюм няма и намек за тамян, уд, водорасли и умряла риба. Това е парфюм, който не е ориенталски и по никой начин не се дори доближава до модерната арабска вълна. Това е парфюм класически, френски и ретро, който няма никакви авангардни амбиции. Това е парфюм с цветя и алдехиди, от типа, който повечето дами тук дълбоко ненавиждат. Но какво да се прави, човек е обречен да се влюбва безпаметно в неща и хора, които другите подминават.

Sortilege Le Galion е всъщност парфюм легенда, но за мой срам аз научих за него едва преди две години от споменатата брошура. Оригиналът е създаден от Paul Vacher през 1936 г. Със сигурност сте чували името, това е парфюмерът, създал и други легенди, като Miss Dior и Arpege, но най-хубавите си парфюми, оказва се, той е правил за собствената си марка – Le Galion. Sortilege има феноменален успех в Париж и става парфюмен подпис на прочутия джаз-клуб Stork в Ню Йорк. Възприеман е като парфюм на фаталната жена, с онзи тип опасна привлекателност, която в главата ми имат всички жени през 30-те, неустоимо сексуален, интригуващ, магичен.
В днешно време не възприемаме така цветните алдехиди. Съвременната му реконструкция е дело на Marie Duchene, която се слави с особено елегантните си цветни композиции и която между другото работи предимно за Nobile 1942. Лично за мен този аромат е винаги причина да залитам и припадам от възторг, но за повечето хора това ще е силно алдехиден цветен букет от роза, ирис, люляци и иланг-иланг. За разлика от повечето алдехидни парфюми обаче, този има свойството да е привлекателен за околните, да се харесва, вместо да отблъсква. Възприемам го не като сексуален, а като специален, празничен, възвишен, без да е строг и сковаващ. Супер елегантен. От онези парфюми, които миришат на Парфюм, и чиято красота просто не може да не бъде оценена, без значение какви са личните вкусове и предпочитания на околните. Непреходна класика. Освен красотата, Sortilege има и поведението на парфюмите „от едно време“: нанесен върху кожата и затоплен, направо оживява, влачи божествен шлейф през две пресечки, а напръскан върху дреха, трае, докато изхвърлим дрехата.

Още няколко месеца по-късно, в един парижки бутик, си ходех и си миришех небрежно разни парфюми, капризно мърморейки накъде отива тоя бранш, нищо ново никой не прави, всичкото е еднакво, аман вече от уд и сладкиши, няма ли да помисли някой и за дребните вманиачени индивиди по света, и ей го на, пак уд, и шафран, и още уд, с малко ванилия, а, ей тва вече не е лош уд, с рози и пот, и така, и о-господи-боже-мой-какво-е-това? Snob Le Galion дойде при мен тъкмо в най-„снобското“ ми настроение, когато бях решила, че никакъв парфюм няма да си харесам. В този парфюм има и шафран. Обаче и той няма нищо, ама нищо общо с ориенталската вълна, той е чист, свеж, сочен, плодов, хрускав по американски, скърцащо бял и недостъпен. Създаден е от Paul Vacher през 1952 г. и въплъщава 50-тарската идея за красота и елегантност – отсъстваща, високомерна, хладна. Всекидневен аромат, който обаче изисква къса рокля и високи токчета. Мирише ми на пролетно свеж, цветен мускус и зелени ябълки. Но също така и на млечно перлени обеци. На шампанско за закуска. Ако Sortilege изразява френската идея за елегатност и шик – изтънчена, артистична, барокова, зашеметяваща, то Snob представя американската – семпла, естествена, минималистична. Колкото и безумно да обожавам Sortilege, оказва се, че към плодовата свежест и изчистена претенциозност на Snob посягам много по-често.

Следващият парфюм, който вече целенасочено открих и тествах в Лисабон (като ме четете така, какъв скитник изглеждам, но това казва много за начина, по който се отнасям към парфюмите и обяснява защо откачам по пиратски истории и кораби за далечно плаване), беше един от неговите „солифлори“, създадени през 1937 г.: Iris. Вероятно сте попадали на клишето, че парфюмното цвете на французойките било ирисът, пък на американките – гарденията. По моите субективни наблюдения, които съм споделяла и друг път, французойките, особено парижанките носят бели цветя – тубероза и жасмин (онова, което се отличава в морето от карамел Му, разбира се). Ирисите – класическите студени, прозрачни, морковени ириси – ги надушвам най-често върху мъже. Ирисът на Paul Vacher, реконструиран от Thomas Fontaine, обаче категорично е дамски. Iris Le Galion е една много прозрачна и балансирана композиция с ирис в центъра, лилия и мимоза за омекотяване на студеното излъчване на ириса и стабилна дървесно-мускусна основа. Особено привлекателно е за мен тук съчетаването на ирис с галбанум, което винаги ми подкосява краката, за сметка на отсъствието на зюмбюли, които често се комбинират с ириси и ги правят трудни за мен напоследък. Сърцето на аромата е нежен и деликатен букет от ирис, роза и галбанум, точно какъвто обожавам да нося в топло време. Аромат с цвят и усещане на сиво-зелен сатен.

Парфюмът, който марката представяше в Милано, е най-новият им: L'âme Perdue. Това е много особен, носталгичен и с ретро излъчване парфюм, но брилянтно съчетан и балансиран. Съпоставките във Фрагрантика са безумни до една – сравняват го с класически дървесно-плодови шипри, а L'âme Perdue не е изобщо от този жанр. Това е красива цветно-подправкова ориенталска композиция, с предимно бели цветя и предимно ароматни подправки, богата и топла, от онези дето аз не бива да ги нося. Страшно много ме привлича, а изобщо не ми отива. На кожата се държи прекрасно, обгръща като аура и го усещам много уютен. Труден парфюм и със сигурност няма да допадне на много хора, но настроението, което създава много точно отговаря на името му.

Не препоръчвам никой от парфюмите на Le Galion да се купува без тест, защото са наистина специални парфюми. Обаче ако се натъкнете на тях, пробвайте ги и ви обещавам, че поне един от тях много ще ви впечатли.

P. S. От парфюмите на Le Galion имам още и Tubereuse и Eau Noble, но като видях колко съм изписала, се уплаших и реших да спра.

Огромно удоволствие ми достави разказа ти, Йоан Владимир, просто не ми се искаше да свършва
Обаче как ще се спи сега, а?

Наистина много увлекателно пишеш, Йоан Владимир! Хич не се стряскай от многото  написано , ще го прочетем.

Напоследък с парфюмите съм две напред едно назад, добре че мога да върна без проблем в магазина ако съм си сменила мнението. И Alien Flora Futura не е точно каквото ми се носи. Най-накрая се кротнах с едно Dolce Garden, готова съм за лятото
Връщам се да прочета страхотните ви описания момичета.

Уникални сте! Чета ви с удоволствие, като любима книга!

[/spoiler]
Благодаря за изчерпателния отговор. Много полезен беше. Ориентира ме чудесно и се размечтах. Не съм по парфюмните бомби, така че съвсем симпатичен ми стана. Ще изтичам другата седмица да го тествам.
Ако не ме разстреля някоя продавачка, де.

Което ме подсети да ви питам, тъй като често минавам покрай beauty zone на бул. "Витоша" и хоп, мушна се да тествам. И не всеки път купувам парфюм, разбира се (с огромните разлики в цените онлайн и офлайн, ей сега). Та ми направи впечатление, питам нещо – отговор в две думи. И едни такива мишещи се тези моми там, с наведени глави, сакън някой с нещо да не ги занимае. Последният път пръснах на един блотер и попитах каква е процедурата да се сдобия с клиентска карта и какво получавам чрез нея, очаквайки да ми обяснят поне основните пунктове. Да бе – отговорът беше: "Като станете клиент".

Но надали.
Извинявам се за офтопика. И за да съм по темата, днес в топлото ще разнося Alaïa Alaia Paris for women (https://www.fragrantica.com/perfume/Alaia-Paris/Ala-a-31798.html).
Любопитно ми и е тази силна кожа как ще се държи в топло време. Ще пиша после.

Радика, pepe le pew благодаря

Което ме подсети да ви питам, тъй като често минавам покрай beauty zone на бул. "Витоша" и хоп, мушна се да тествам. И не всеки път купувам парфюм, разбира се (с огромните разлики в цените онлайн и офлайн, ей сега). Та ми направи впечатление, питам нещо – отговор в две думи. И едни такива мишещи се тези моми там, с наведени глави, сакън някой с нещо да не ги занимае. Последният път пръснах на един блотер и попитах каква е процедурата да се сдобия с клиентска карта и какво получавам чрез нея, очаквайки да ми обяснят поне основните пунктове. Да бе – отговорът беше: "Като станете клиент".

Но надали.
Извинявам се за офтопика. И за да съм по темата, днес в топлото ще разнося Alaïa Alaia Paris for women (https://www.fragrantica.com/perfume/Alaia-Paris/Ala-a-31798.html).
Любопитно ми и е тази силна кожа как ще се държи в топло време. Ще пиша после.
[/quote][/spoiler]

Винаги когато пожелаеш можеш да поискаш формуляр, попълваш и получаваш карта. В случай, че ти поискат покупка, обясни им, че си техен клиент, но си се въздържала от карта заради личните данни и т.н. Знаеш какво да им кажеш. За да не е реклама, аз съм клиент и на Прити шоп, там се попълва само телефонния номер.
Копирах ти от сайта им:

"С картата на Бюти зон Вие получавате достъп само за картодържатели. Натрупвате Бюти точки и ги разменяте за ваучери с парична стойност. Пазарувате с отстъпка на рождения си ден. Възползвате се от намаления само за клиенти с карти в специално обявени дни. Натрупвате Бюти точки и ги разменяте за различни подаръци или ваучери за услуги. Получавате покани за събития на топ Бюти марки със специални консултации и условия за пазаруване."

Благодаря за прекрасните описания момичета, обичам да ви чета! Пишете по-често и по повече, пълните ми душата! Снощи си  легнах с прекрасните описание на Ковачева и се събудих с кафе и приказният разказ на Йоан Владимир.  

Вчера пак се лутах по парфюмериите и пак нищо не ме впечатли. И за де не съм съвсем „капо” преди да си тръгна от поредният магазин след пореден неуспешен опит  да си харесам нещо ново, си пръснах на китката Aromatics Elixir Clinique, ей така да си го припомня и да си изчистя вкуса от лепнещите сладости на които се надишах.
Ами какво да ви кажа, с две думи простота и разкош - Наръчник по мечтателство!
Мога да го сравня единствено с вечната класика на Екзюпери „Малкият принц”. Точно като нея това е парфюм, който трябва да бъде препрочитан отново и отново, докато се променяме с годините, за да успеем да погледнем на посланията му от различни аспекти на живота. Не мога  да го нося, но едно вдъхване ме зарежда с живот и ме кара да мисля и да мечтая….
И в тоя ред на мисли, няма ли най-после някой да обърна някоя формула и да вземе да въведе ново течение в модата на аромати! Омръзна ми от всяка бутилка към която посегна да мирише на кон, пот и тор или на турска сладкарница и компот асорти. Ядосвам се, че тук в България рядко може човек да попадне на нещо изключително и не „модерно”, явно максимата че търсенето определя предлагането не е в моя полза. Извинявам се за негативизма, но излиза че съм или бавноразвиващ се парфюман или парфюмен идиот.

И отново благодаря на момичетата които споделят впечатления за парфюми, до които към  момента няма как да се докосна, но пък мога да помечтая…

Извинявай, ако може да разясниш - това означава ли, че не е нужно да се купува нещо, за да се извади карта? Или пък мога и с покупка за 5лв да си поискам формуляра?

Днес в по-топлото време с кой  парфюм бяхте?

Днес съм с Мис Джордани на Орифлейм.