Хубавите страни на това да си един родител?

Ами аз за жалост ще пригласям този път на  "негативистките" ... просто ми звучи като да обяснявам как изобщо няма значение, че имам голямо късогледство, нали нося лещи.... да, ама един път да ми се скапят и не мога да видя даже собствената си физиономия в огледалото...
Искам да кажа, че самата постановка, на положителни страни  на самотното родителство звучи малко абсурдно... ясно е, че живота е пълен с компромиси и в т. нар. "нормални" семейства последните са в индустриални количества....но някак не ми се връзва  в дългосрочен план тая схема.
Разбира се, че след преживян тормоз, без значение от вида му има и облекчение и спокойствие и на човек му е добре...ама да сте чули стар ерген да се оплаква, че е сам???Никога няма  и да чуете- ще ви обясни каква напаст са жените, как само за пари мислят и един куп аргументи в полза на избора да е сам... колко спокоен и пълноценен е живота му- има хоби, куче ....обаче винаги някъде дълбоко прозира огорчението от тази самота... за самите жени това се отнася още повече- имам такива приятелки... много ми е тъжно като ги слушам как си вярват... колко са такива и онакива мъжете, как брака бил отживелица и все в тоз порядък...същото е все едно да кажа- боже, моя мъж поне само ходи по жени, но не ме бие- колко по-зле можеше да бъде!!!Още малко и ще почнем да съчувстваме на "щастливо "омъжените, че им се налага да "делят" с партньора  възпитанието на детето.....

А и има нещо притеснително в това да искаш да си единствен и незаменим авторитет в живота на детето си, защото единственият начин едно дете да израстне като завършена и консолидирана личност е,  да е имало шанса да бъде под различни влияния.....нещо разбъркано пиша, ама дано все някой ме разбра...

Уфффффффф... написах дълъг отговор и го изтрих без да искам....

Jaly1, разбирам какво казваш, но не смятам, че си съвсем права. За да се развива едно дете пълноценно и да се чувства сигурно му е необходим ЕДИН човек, чиито възприятия за живота да следва, като това не винаги е родител - това го четох наскоро... От друга страна, защо смяташ, че моето дете например няма да е изложено на различни влияния? Тя е на 2г. сега и до тук за нея са се грижили - аз, мъжа ми, две бавачки, две баби, дядо, три мои приятелки и т.н. Все различни влияния, различни поведения, различен човек...

Пуснах темата, главно защото усещам как през постовете ви прозира едно такова смесено... хем лека омраза към мъжете, хем чувство на непълноценност от това, че няма някой до вас.

Ще ми се да видите и положителните неща на това да си сам родител. Защото убедена съм има такива. Мисля, че като дете на разведени родители добих много по-голяма увереност и сигурност в собствените си умения, не тичкам за всичко при мама и тати, а гледам да се оправя сама, научих се да бъда дипломатична, разбрах, че хората може да се разделят, но обичат децата си не по-малко, не приемам разделите с парньора като край на живота, а като начало на приятелство с въпросния човек, разбрах, че всеки може да сгреши в избора и още и още...

Ето - това ми беше идеята

Да се усмихнете и да видите колко е хубав живота, защото той наистина е такъв. Всяко лошо нещо има и положителна страна.

Morgana положителното е, че дъщеря ти ще има много силна връзка с теб поради многото прекарано време заедно и когато другите тинейджърки започнат да пият, пушат и т.н. твоята Лора ще те чувства достатъчно близка първо да говори с теб и да повярва на теб.   

Е, точно това и аз имах предвид...а това последното е особено вярно и с една или пет грешки живота пак си продължава:))
Може би най-вече исках да кажа, че никой не иска да е сам и само защото не е имал късмет с партньора или има провален брак зад гърба си не значи да се самонавива колко му е по-добре сам...защото започва да прилича на лисицата и гроздето....дано на сутринта да съм по-ясна

Aaaaaaa, няма такова нещо 

Нито за секунда не съм си го помислила това. Имах предвид само отглеждането на дете. От партньор всеки има нужда, просто не всеки партньор е родител на детето.

Оххх Морги, ама нали знаеш колко много много много мъже има дето и да са си вкъщи освен да ти създават още повече работа друго не умеят бе мила.
Аз понеже моя бивш беше от тази категория, която беше и една от причините да му дудна - щеше да ми е в тежест.
А с приятелки не можеш ли да идеш с детето - или те да ти дойдат вкъщи на гости, да те поразсеят...

Ами тук също имам предложения. Мъжкия пример в живота на сина ми спокойно могат да бъдат баща ми и брат ми /до намирането на "подходящ" втори татко  разбира се/, които до този момент не знаят какво да правят с малко бебе, но това знам е период, когато детето поотрасне ще започне да им става интересно.
Не е лошо бащата да е втория авторитет, но когато този баща е виждал детето си общо 4 пъти, не виждам защо трябва да убеждавам някого, че на детето е нужен такъв пример... 

А моите наблюдения по темата показват следното - жените, които са били по-дълго време сами родители, вече им дотежава, и хубавите неща започват да им изчезват от погледа. А тези, които отскоро са сами, са "облекчени" и се чувстват все още добре от това, че са сами.

Aaaaaaa, няма такова нещо 

Нито за секунда не съм си го помислила това. Имах предвид само отглеждането на дете. От партньор всеки има нужда, просто не всеки партньор е родител на детето.
[/quote]
 ТАКА Е
Само дето е трудно! Много е трудно да поставиш границата между това да е твой партньор и да несе опитва да бъде баща на детето ти, особено ако живеете тримата заедно. Искаш неискаш в един момент и той започва да се занемава с детето и да го моделира по свой тертип. Затова си мисля, че това е невъзможно - да е само твой партньор без да се опитва да възпитава детето 

А аз пък мисля и че не трябва да е така. Ако един мъж живее с мен и с децата ми и се грижи за нас , независимо дали децата го наричат татко или не, според  мен  трябва да има право да участва в начина, по който растат и биват възпитавани- иначе се получава " дай пари, живей с нас, но не се обаждай, когато става въпрос за децата..." в същото време майките обикновено очакват този мъж да приема децата и да се държи добре с тях.  И честно казано не виждам защо да ограничавам влиянието му- ако не го харесвам- тогава защо съм с него, пък ако го харесвам като човек, обичам го и живея с него- тогава на какво лошо би научил децата ми???
Освен това  и с родния баща с на детето да си- различия бол... майката го напердашила, таткото вика: ": ела миличко тя наби ли те, ела тати да те гушне"... примерно ... така,че възпитанието и без друго е сложен процес и няма как да е изчистен от "примеси" 

Този човек, който евентуално ще живее с тебе, и да не искаш да възпитава детето ти, косвено ще го възпитава - а именно - чрез примера, който му дава. А пред очите му да е супер властна майка и "баща" /втори и какъвто е там по ред/, който няма думата ... незнам дали е най-правилното възпитание. То пък ако наистина ставаше така - за какво са ни мъжете. 
Аз пък си мисля, че един евентуален баща на първо място би трябвало да има умения и желание /или по-скоро интуиция/ да възпитава и да дава положителен пример.
Абсолютно съгласна с Джали, че ако аз одобрявам този баща и неговото поведение, не виждам защо да не възпитава детето ми - ако има необходимите според мен ценности и знания, които да предаде.

ТОВА МИ БЕШЕ МИСЪЛТА 

А сега по темата -
Хубаво, че сме намерили сили в себе си и сме взели едно много важно и трудно решение - това да сме сами с децата си, вместо да търпим унижения, обиди и кой знае още какво, само и само децата ни да растат с "баща си".
Хубавото е че след като веднъж сме взели решение какъв мъж не искаме до себе си и детето си, вторият може би ще го избира ме много по-внимателно и дай боже да изборът ни да е добър.  Хубаво е, че си отстояваме правото на щастие и разбирателство в семейството и "вторият" мъж със сигурност ще го знае и може би затова ще ни цени и уважава повече   

Диони, аз лично не съм вземала решение да съм сама с детето си, а генетичния материал така реши....И по тази и още ред причини хич и не искам повече мъж да ми се мотка в къщата. Колкото до възпитанието - успяхме някак с "донора" да запазим отношения, които да позволяват диалогов режим поне за най-важните моменти от възпитанието на дребната....за сега. По-натам ще видим как ще стане. За мен лично няма много предимства в това да съм самотна майка, но така е дошло. До скоро майка ми помагаше активно, но претърпя тежка операция с дълго възстановяване и сега съм страшно здраво закопчана в къщи. Няма приятели, няма излизанки.....по простата причина, че приятелите условно казано са ми такива, че или нямат деца или са доволно големи та не са на вълна "малки деца" и е сложно да излизам с тях и малката.
Но хайде, няма да се жалвам повече, че не е честно към другите момичета, които са намерили равновесна точка, а аз така да скапвам нещата с моите мрачни писания.

Морги, лошите страни всички ги знаем, мила.  А темата е за хубавите все пак.
Знаеш, че ние, които от бременността или ранните месеци на детето сме сами, не сме тези, които сме взели решението. Абсолютно логично когато човек е с корем или с пеленаче, е абсолютно беззащитен и от личен опит казвам - не е в състояние да вземе каквото и да било решение, камо ли разумно - но без значение кой е взел решението - та нали в крайна сметка човек, който не иска да има семейство /въпреки, че не е било осъзнато от нас това му състояние/ или не иска да има с теб точно семейство - та такъв човек не ти е нужен и съвсем ЕСТЕСТВЕНО Е - да ти е по-добре без него отколкото с него. За детето е ясно - хубавото е, че няма да е свидетел на битови драми. Всичко друго за него е лошо.

Единственото хубаво нещо е, че детенце няма да има лош пример и че майка му е щастлива и уравновесена психически. Други плюсове няма според мен.