Не винаги трябва да правим спешна операция.

Аз бях изчела само първите няколко поста и сега прочетох всичко. Как може да се пише с толкова много грешки?! Ужас!

Точно това е че всеки си прави каквото си иска и остават безнаказани,а трябва да има и за лекари последствия при грешки,така ще си помислят какво трябва и не трябва да правят.Моята баба я умориха само от една инжекция и жената умря.Когато почнахме да ровим тази медицинска сестра изобщо не съществуваше ,беше се изпарила и всичко естествено си остана така прикрито.Доста хора има пострадали,би било чудесно ,ако може скоро време нещата да се затегнат и всичко да е по отговорно.
Lana с линейка ме прехвърлиха в друга клиника да ме лекуват,вярно е че нещата са доста за да се опише подробно,но мисля че го написах лекува ха ме в друга клиника.
purpletka веднъж ни се наложи да викаме линейка и чакахме 1:30 взехме такси и отидохме до спешното когато се връщаме линейка пред нас.Сестрами катострофира 40 мин чакане на линейка добре че я свестиха сетиха се да и правят изкуствено дишане до като дойде линейка.

Дъждец тоя коментар в някой пост за правопис ще е полезен.

Аз също имам подобен опит.
Бях на към 18 и случайно напипах бучка под зърното на едната гърда.
Помислих,че си въобразявам,но понеже имам малки гърди и съм слаба,бучката ясно се напипваше.
Личната лекарка ме прати на мамолог.Отидох при семейната лекарка,доста добра като специалист,практикува на частно.
След преглед се установи,че наистина имам някакво образование.
Лекарката предположи,че е кистичка и се опита да я издърпа с пункция.Резултат нямаше.
Казаха ми,че е наложителна операция.Аз се усъмних и реших да мина още 2 лекари,всеки един каза-операция!
Приех неизбежното,насрочиха ми ден и час.
Ден преди операцията(бях си направила вече и всички необходими рутинни изследвания)ми се обадиха и ми казаха,че хирурга,който е трябвало да ме оперира по спешност е заминала в провинцията(баща и бил починал).Операцията се отложи с една седмица.За това време реших за последно да ида при мамоложката ни,не знам защо,вътрешно чувство.
Когато ме прегледа занемя , направо пребледня,аз си помислих,че е станало нещо лошо.Когато възвърна дар слово каза,че до сега ,за цялата си практика, не е виждала такова чудо-образованието било изчезнало.Показа ми и на мен на монитора,нямаше нищо.
А беше доста голяма и твърда бучка,която 3-ма лекари потвърдиха,че няма как да се оправи без операция.
И аз не мога да си обясня какво е станало,но е факт.
От тогава минаха над 10 години,ходя на профилактични прегледи , за сега няма проблем,да чукна на дърво.
Ако не беше станало така,че да се отложи операцията,щяха да ме срежат.
Няма да ви казвам колко изплашена и отчаяна бях тогава,2 седмици не бях спряла да рева,не вярвах,че на толкова младо момиче може да се  случва подобно нещо.

п.с. помня,че питах единия лекар дали няма и 1% шанс да мине от само себе си и той каза категорично НЕ.

Радвам се че си се оттървала   това е най важното  и аз така много ревах молих се да ми се размине и Слава на Бога оттървах се.Каквато и да е операцията е неприятна работа.

ОбразУвание не значи задължително нещо злокачествено. Била е малка, открили са нещо съмнително, искали са да и спасят максимално гърдата с оглед на това, че тепърва ще ражда и кърми... Егати злите изроди, вместо да я оставят да си расте това неизвестно образувание и да и "яде" безвъзвратно от тъканта на гърдата!!!
П.П. Преди да изчезне са и правени пункции и т.н., тъй че не е изчезнало съвсем без терапия май.....

Въпросът беше,че се случва лекарите да сбъркат и преценката им да не е вярна.
Аз попитах ясно и точно :"има ли дори 1% шансда мине само?"
И отговорът не беше никак уклончив :"не"
Това е грешка,неточност...както искаш го наречи.
Става ми гадно,че можеше да ме срежат,за нещо,което явно е можело да мине само.И не говоря за години терапия,а в рамките на една седмица.

Не им обръщай внимание.Аз прочетох какво си написала и ми е станало напълно ясно.Просто има хора които са недоволни от живота и се чудят как да се заяждат с другите.Да пишат каквото искат .Сигурна съм че са го чели доста хора и са разбрали написаното,просто не са коментирали.Хубав ден ти желая!!!

Като чета повечето коментари, мога само да се радвам, че толкова много хора не са ставали жертва на лекарска грешка. За съжаление, ясно е, че такива грешки се случват и не са рядкост, а за още по-голямо съжаление, има и "грешки", продиктувани от нехайство или алчност. Разбира се, за да може човек да прецени на кой от (често противоречащите си) специалисти да се довери, са нужни наистина много знания, здрав разум, хладнокръвие и може би доза интуиция (най-малкото усет за собствения организъм). Не може да се отрече, че в някои случаи последното се оказва решаващо, въпреки че аз лично не съм склонна да разчитам на това Но определено смятам, че здравето е в мои ръце, а лекарите са мои ценни помощници - често незаменими и истински спасители, но въпреки всичко помощници, и не съм готова да абдикирам от отговорността - нито да се лиша от правото - на собствените си решения, включително когато се налага да оспоря лекарско мнение. Благодаря за споделения опит на авторката и ѝ желая здраве и здраво бебе/бебета!

Благодаря!!! 

   Има добри доктори и такива, които гледат на пациента като на "касичка". Не знам, ако аз имах такава диагноза като авторката, дали щях да откажа операция и да рискувам живота си? Някои решения трябва да се взимат набързо и веднага, защото това може да струва живота ти!!!

   Някои хора казват, че трябва докторите да изрежат това, което е лошото. Те знаят най-добре какво трябва. Те искат най-доброто за пациента. Не съм съгласна с това мнение. Не можеш да се довериш на 100 % на един доктор.

   Как да се поиска второ мнение, когато си приет в спешното и не можеш да излизаш от болницата?