ЗОВ ЗА ПОМОЩ! В тежка депресия съм и не знам какво да направя.

Здравейте. Четох доста неща свързани с депресията и паническото разтройство тук и реших да пусна и аз една тема защото вече не издържам!!!

 Историята ми е доста дълга и се надявам да я прочетете и разберете наистина!

Аз съм МОМЧЕ на 19 години(тази ще направя 20) и се случи нещо една вечер след като всичко в живота ми беше перфектно. Със моята приятелка с която сме заедно вече година и 2 месеца и наистина много се обичаме, ди правехме доооста голи снимки плез цялата ни връзка. След секс, по време на секс, след като дори еякулирах на лицето и аз направих две снимки, като разбира се и обещах че ще са само за мен и няма да ги покажа на никой друг. Ние доста се обичаме и разбира се тя се съгласи без проблеми...Но тогава аз направих най-голямата си грешка в живота. Между октомври и ноември  аз качих на 3пъти нейни снимки в един български порнографски сайт в който си направих регистрация с целта да  коментират снимките ѝ, и мен това ме "радваше", ако ме разбирате какво имам предвид.
Като цяло тогава си обещах да изрежа лицето ѝ от всички снимки, а то като цяло лицето и се виждаше на доста малко снимки. Но тогава аз поисках "още" ! И реших да кача снимките с лицето ѝ (тези след "свършването" ми там). Но бързо триех всичките снимки от там, но за съжаление един от тези три пъти в, които качих снимките не е било достатъчно бързо. Един потребител каза, че вече е изтеглил 5-6 снимки от тях, но аз не му повярвах защото МАМКА МУ за какво биха му били? Но все пак реших да изтрия профила си и да спра да го ползвам по този начин.
И така минаха ноември,декември,януари и започна февруари. 4ти февруари, аз и приятелката ми имахме първата си годишнина, отидохме на Боровец и това беше най-хубавият ми момент в живота. След това тя отпразнува и рожденият си ден около 9-ти февруари и това бе последният ми спокоен ден досега в живота ми.

10-ти Февруари аз влязох в сайта просто да си направя кефа и да разгледам снимки, повтарям не да качвам, А да гледам. И тогава както си скролвах по екрана и сайта видях позната снимка. Тогава умрях вътрешно, това бе приятелката ми, това бе една от онези снимки които бях качил аз преди толкова много време. Буквално мозъка ми прегря и не знаех какво ще правя сега.
Отново си направих регистрация, писах на админа да я премахне, писах и на онзи човек който я беше качил като не се издадох кой съм, а просто тактично попитах дали има още снимки на това момиче(приятелката ми). Админа изтри снимката доста бързо, а този се правеше на "луд".Каза ми, че нямал повече нищо на нея, а аз знаех че преди месеци беше казал обратното. Тогава измислих нещо доста глупаво само и само да го накарам да изтрие снимките и от компютъра си. Казах му, че момичето е починало, а той каза уж се съгласи да не качва нейни снимки повече. Но как мога да му повярвам, ами ако е изтеглил и онези със спермата по лицето и?? Ами ако ги разпространи?? Тези мисли отключиха паник атаките и депресията в мен. Реших се и споделих на приятелката ми като тя ми се изсмя, че се тормозя за такива глупости и, че не и пука. За съжаление не ме успокои изобщо. След няколко дни казах на родителите ми като и те казаха, че това е пълна глупост и няма смисъл да се измъчвам. Тогава леко се успокоих, но само за ден. Почнах да плача, звъняхме на една жена (ясновидка) която без да знае нищо за мен и само по телефона тя каза дори какво правя в момента в стаята и т.н.
Тя предложи "лечение". Каза да ходя до Рилския Манастир и да се помоля пред мощите на Иван Рилски. Направих го и това...не помогна. Каза ми да пия чай от чубрица 5 дни. Изпих го и честно казано това ми помогна или поне така си мислех. Пооправих се за около 2 седмици, и една вечер сънувах ужасен кошмар който ми припомни всичко и всичко започна на ново!
Това стана на 21 март - 1 месец след като бях споделил на всички, дори и на 5-6 приятеля. Вече седмица съм така и дори и не мога да спя. Мисля в това 24/7, а когато си легна става още по зле. В момента в който заспивам и се унасям, сърцето ми рязко почва да бие адски учестено и се събуждам с ужасните мисли( както дори и в този момент).

Не знам какво да правя. Чувствам се ужасно, истинска агония. Умирам бавно отвътре, а скоро и приятелката ми ще скъса с мен защото тя много се измъчва и не може да ме гледа така - почна да плаче за мен което е ужасно. Искам съвет мили хора...искам помощ. Не знам какво да сторя.
Притеснението ми е снимките да не "лъснат" някъде и да съсипя живота с тях на това добро същество което не го заслужава

Ходих на психиатър днес като ми предписа доооста лекарства, дори и ксанакс който изпих преди час и половина и изобщо не ме приспа.

Чудя се дали психолог няма да помогне. Всички около мен се притесняват и ги е страх за мен, а лично аз самият не знам дали ще се оправя някога колкото и да го искам!!!

Помогнете ми!

Здравей!
Според мен прекалено много си се вглабил в това,което си направил със снимките. Да, гадно е, но в никакъв случай не е краят на света. Пък и смятам,че не сте на чак толкова крехка възраст,че да Ви притеснява мнението на околните. В конкретния случай при теб, смятам,че тази твоя постъпка просто е отключила тревожността у теб. Опитай да се замислиш какъв човек си-позитивен, негативиен? Винаги ли си се впрягал толкова много за най-различни неща? В никакъв случай не се забивай в това,  което си направил с приятелката ти и снимките и ... И за Бога, спри да разказваш на приятелите си...смяташ,че ти олеква, но всеки би реагирал по различен начин, което може да бъде в твой ущърб. Не се вманиячавай на тема лекарства-те не винаги помагат, понякога имат обратен ефект, особено,ако не са изписани по предназначение. Не казваш нищо за сегашния ти живот, или поне аз не видях? Спортуваш ли, работиш ли, имаш ли някакви странични занимания? Хубаво е да отделяш по извество време през деня за себе си. Но, както и други тук са ти писали-не се обвинявай за подобно нещо! Ще пораснеш, ще разбереш, а по думите ти вече се усеща,че си осъзнал грешката си! Още повече,че си признал на приятелката си,малко мъже в кавички имат смелостта да го направят!

Поздрави и по-позитивно

Sunny, значи в момента гледам да се разсейвам постоянно със спорт, с разходки, с излизания. Определено разбрах грешката си и никога ама НИКОГА повече не бих я повторил. Като цяло може би съм леко негативен човек, все си мисля, че всичко е срещу мен.
А това за признанието, приятелката ми ми каза същото. Каза, че по добре от мен да го разбере отколкото от някой друг евентуално.

Серопрам съм пил преди няколко години в комбинация с транквилант, много добре действа, но в листовката си пише за трайно действие се пие по-дълго време, не ден или седмица. И не се нарушава схемата на прием. Както е предписана. Той запълва нивата на серотонин, хормона на щастието в моменти, когато спира да се произвежда по някаква причина.

... аз спрях серопрама, но май ще трябва пак да го почна щом казваш...