Аз съм на 28 години, през 2016 октомври направих мисед аборт (с кюретаж). Това ми беше първа бременност, желана и чакана, но съдбата реши друго. Имаше много лъжи по пътя до аборта, затова и сама не съм наясно какво се случи. Уж имах потвърждение за нормално развитие на бременността до 13 г.с. (ходих на 5 прегледа), но сърце не видях, съмнявах се за доброто развитие и честите прегледи, както и знаех какво значи мисед аборт на направлението от АГ, но докато в болницата не казаха попълвай документите, ще правим аборт – всичко беше нереално. Няма да описвам мъката и болката, емоционално мисля че закрепих положението, щом на моменти си представям малко сладко бебче, НО не зная дали сама не се съботирам.
Тази конспирационна теория ми изникна наскоро, защото след аборта естествено ходих на гинеколог няколко пъти, правихме различни изследвания, за хормони, токсоплазмоза и т.н. което не беше в норма, лекувахме с хапчета (като ниският естрадиол). Стигнах до среща с ендокринолог, който каза че имам инсулинова резистентност и трябва да пия Неоформин 3 месеца + диета + движение.
Днес стават 8 месеца от лечението ми с неоформин, къде постоянно (3 пъти на ден по 2 хапчета), къде не толкова. Спорт и движение ми липсват, въглехидрати обичам. Висока съм 165см, последно бях 75кг. Ясно ми е че сама съм си виновна за визията и може би с правилната диета и спорт ще спра и хапчетата, НО въпроса ми е колко може да ми пречи това за забременяване, след като юни месец бях с добри резултати освен инсулина, преди новия опит ще направя пак тестове за хормони?
Не ме разбирайте погрешно, не искам да предпочета яденето пред бебе, мисля че още ме е страх да опитам и затова някак се саботирам сама. Просто не знам какво да правя и накъде да тръгна? Да изчакам докато отслабна и задържа резултата, махна хапчетата и имам позволение от ендокринолог и гинеколог или да не се страхувам толкова и да пробвам сравнително скоро още веднъж без страх да имам бебче?
С ММ сме заедно от 13 години, не знам дали има някакво значение, но да го споделя….
Моля да ме извините ако звуча много разпокъсано, но се развълнувах от идеята да пробваме скоро….
Всякакви коментари приемам и за причини за аборта (така и не ми потвърдиха че ИР е причината) и за изследвания и за хапчетата и за диетите и за позитивни истории на хора били в подобна ситуация….всичко! Благодаря ви!
Тази конспирационна теория ми изникна наскоро, защото след аборта естествено ходих на гинеколог няколко пъти, правихме различни изследвания, за хормони, токсоплазмоза и т.н. което не беше в норма, лекувахме с хапчета (като ниският естрадиол). Стигнах до среща с ендокринолог, който каза че имам инсулинова резистентност и трябва да пия Неоформин 3 месеца + диета + движение.
Днес стават 8 месеца от лечението ми с неоформин, къде постоянно (3 пъти на ден по 2 хапчета), къде не толкова. Спорт и движение ми липсват, въглехидрати обичам. Висока съм 165см, последно бях 75кг. Ясно ми е че сама съм си виновна за визията и може би с правилната диета и спорт ще спра и хапчетата, НО въпроса ми е колко може да ми пречи това за забременяване, след като юни месец бях с добри резултати освен инсулина, преди новия опит ще направя пак тестове за хормони?
Не ме разбирайте погрешно, не искам да предпочета яденето пред бебе, мисля че още ме е страх да опитам и затова някак се саботирам сама. Просто не знам какво да правя и накъде да тръгна? Да изчакам докато отслабна и задържа резултата, махна хапчетата и имам позволение от ендокринолог и гинеколог или да не се страхувам толкова и да пробвам сравнително скоро още веднъж без страх да имам бебче?
С ММ сме заедно от 13 години, не знам дали има някакво значение, но да го споделя….
Моля да ме извините ако звуча много разпокъсано, но се развълнувах от идеята да пробваме скоро….
Всякакви коментари приемам и за причини за аборта (така и не ми потвърдиха че ИР е причината) и за изследвания и за хапчетата и за диетите и за позитивни истории на хора били в подобна ситуация….всичко! Благодаря ви!
Бях решила след тази дълга ваканция да ида да си направя обременяването с глюкоза да видя къде се движи тоя инсулин. Само да вметна - кръвната ми захар винаги е била добре.