Е, хайде сега, залитнахте много в предположенията. Безспорно много неприятна и плашеща ситуация, но ако е бил чак такъв психопат изнасилвач, дамата е нямало да успее да излезе през вратата по никакъв начин.
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 12:32 ч.
Ужасни, смешни срещи
И аз това му обяснявам на ММ, не е "стандартен", ама той не ще и да чуе 
Това в кръга на шегата, естествено. Интернет наистина е почва за всякакви откачалки, но има и нормални хора, все пак и ние сме там.
П.С. 10 - годишен брак след такова запознанство..моя
Това в кръга на шегата, естествено. Интернет наистина е почва за всякакви откачалки, но има и нормални хора, все пак и ние сме там. П.С. 10 - годишен брак след такова запознанство..моя
Някога, някога, толкова някога, колкото зората на Интернета имаше една малка гаранция, че пичовете, с които се запознавах онлайн са ако не "стандартни" и "нормални", то поне интелигентни и образовани над средното.
След това виртуалното пространство от елитарно място се масовизира до степен такава, че точно отразява състоянието на реалното общество.
Пред компютър заседнах през 1989, а през 2005 дори се ожених след запознанство по ICQ.
След това виртуалното пространство от елитарно място се масовизира до степен такава, че точно отразява състоянието на реалното общество.
Пред компютър заседнах през 1989, а през 2005 дори се ожених след запознанство по ICQ.
Моята най-куриозна среща беше преди 5 години, и на въпросния мъж му бях обяснила 100 пъти как да стигне до мен, но нашия от притеснение ли, не знам се объркал и се заврял до едни много стари постройки, после по незнайна за мен причина, се забутал още по-навътре в града, и се наложи около час да го търся. Попитах го "Къде си, какво виждаш около себе си" и като ми отговори "Комин" щях да падна... 
Още няколко месеца ще станат 5 години и половина съвместно съжителство.
Още няколко месеца ще станат 5 години и половина съвместно съжителство. 
Толкова е хубаво, че писа, благодаря 🙏🤗😍😘
Толкова е хубаво да прочета за успешни връзки 🌺🤭☘️
Ми да. Просто си е бил чисто луд...
Като си спомня с какви психари съм излизала, се чудя как съм жива още. За щастие, повечето не са насилници.
Като си спомня с какви психари съм излизала, се чудя как съм жива още. За щастие, повечето не са насилници.
И аз се чудя как съм останала жива, след като бях доста авантюристична личност. Сега не бих отишла никога в друг град да се срещна с някого за първи път. Луда глава бях. Доста страхлив човек станах.
Мозъкът се развива до 25+ години 
Първият линк по въпроса, който ми попадна:
https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?Content … mp;ContentID=3051
Първият линк по въпроса, който ми попадна:
https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?Content … mp;ContentID=3051
Гениална тема! Ще следя с интерес и при свободно време, примерно утре с кафето, имам 80 страници за наваксване.
Ужасни срещи имам толкова много, но вече съм започнала да забравям. Някаква защитна реакция на съзнанието вероятно 😂
Сещам се за една безобидна, но доста дразнеща. Излизам с един младеж от Тиндър преди години, бяхме си писали, но някакви общи неща. Искал да ме покани на вечеря. Отиваме, свдаме, поръчваме. Говорим си кой какво работи. Казвам си. И оттам насетне всичко тръгна надолу - ама ти сигурно изкарваш милиони (обяснявам, че не съм на % от сделките, а на твърда заплата), сигурно вземаш пъти повече от мен (вероятно вярно), ама кажи ми колко точно ти е заплатата. После започна нещо да хейти, накрая ми каза нещо от сорта на да си разделим сметката, че изкарвам повече от него и нямало какво да ме черпи. Казах му, че няма нужда и ще го почерпя аз. Никога повече не го видях.
Друга Тиндър среща: пишем си с тоя младеж, предлага да ме вземе от работа и да пийнем нещо. Супер. Идва той, и веднага почна да дрънка някакви глупости. Тръгваме с колата и ме кара към някакъв жилищен квартал. Понеже знаех, че живее наблизо, реших, че иска да остави колата и да отидем пеша до някъде. Той ми каза, че там нямало барове и затова да сме ходили у тях - след като паркира колата пред къщата. Ако не беше се оказал по-дребен и по-кльощав от мен (аз съм 160 см и 48 кила), за да нямам никакви притеснения, че ще го наритам, много щях да се стресна. Както и да е, срещата продължи около 45 минути, през които 2 пъти ми звъннаха, защото ръководех голям проект и имахме срок за предаване на документи, а той се опитваше все да ме увещава да ми показвам спалнята на горния етаж и дали не съм искала да се цопна гола в джакузито му. Хем искаше да се прави на готин, хем беше притеснен, после тръгна да говори някакви простотии, допих си виното, че бях имала дълга седмица и си викнах такси.
Ужасни срещи имам толкова много, но вече съм започнала да забравям. Някаква защитна реакция на съзнанието вероятно 😂
Сещам се за една безобидна, но доста дразнеща. Излизам с един младеж от Тиндър преди години, бяхме си писали, но някакви общи неща. Искал да ме покани на вечеря. Отиваме, свдаме, поръчваме. Говорим си кой какво работи. Казвам си. И оттам насетне всичко тръгна надолу - ама ти сигурно изкарваш милиони (обяснявам, че не съм на % от сделките, а на твърда заплата), сигурно вземаш пъти повече от мен (вероятно вярно), ама кажи ми колко точно ти е заплатата. После започна нещо да хейти, накрая ми каза нещо от сорта на да си разделим сметката, че изкарвам повече от него и нямало какво да ме черпи. Казах му, че няма нужда и ще го почерпя аз. Никога повече не го видях.
Друга Тиндър среща: пишем си с тоя младеж, предлага да ме вземе от работа и да пийнем нещо. Супер. Идва той, и веднага почна да дрънка някакви глупости. Тръгваме с колата и ме кара към някакъв жилищен квартал. Понеже знаех, че живее наблизо, реших, че иска да остави колата и да отидем пеша до някъде. Той ми каза, че там нямало барове и затова да сме ходили у тях - след като паркира колата пред къщата. Ако не беше се оказал по-дребен и по-кльощав от мен (аз съм 160 см и 48 кила), за да нямам никакви притеснения, че ще го наритам, много щях да се стресна. Както и да е, срещата продължи около 45 минути, през които 2 пъти ми звъннаха, защото ръководех голям проект и имахме срок за предаване на документи, а той се опитваше все да ме увещава да ми показвам спалнята на горния етаж и дали не съм искала да се цопна гола в джакузито му. Хем искаше да се прави на готин, хем беше притеснен, после тръгна да говори някакви простотии, допих си виното, че бях имала дълга седмица и си викнах такси.
С онези от първите страници, които не изтеглили пари, се сетих нещо.
Преди може би 25 години в един чат-рум по-активните решихме да се запознаем на живо, тогава още цифровите апарати бяха рядкост и нямахме идея кой как изглежда. Та с един младеж флиртувахме в чата, после се видяхме и се увери, че не съм глиган в анцуг, въпреки 6-те години превъзходство и наличието на дете.
Веднъж ме покани да пием по нещо след работа. Сядаме, излиза за малко навън и се връща като препикано мушкато....банкоматът му глътнал картата. Не ми е дошло наум, че може да ме будалка, дори сменихме още 2 заведения. После по моя вина няколко пъти отлагахме срещи и каза: "Ясно, че не щеш да се виждаме, но поне ела да ти върна парите", сигурно е решил, че това е причината...
Беше по-малък от мен, сега не бих го върнала, но тогава ми изглеждаше дечко, а и нямах някакви сериозни намерения.
Преди може би 25 години в един чат-рум по-активните решихме да се запознаем на живо, тогава още цифровите апарати бяха рядкост и нямахме идея кой как изглежда. Та с един младеж флиртувахме в чата, после се видяхме и се увери, че не съм глиган в анцуг, въпреки 6-те години превъзходство и наличието на дете.
Веднъж ме покани да пием по нещо след работа. Сядаме, излиза за малко навън и се връща като препикано мушкато....банкоматът му глътнал картата. Не ми е дошло наум, че може да ме будалка, дори сменихме още 2 заведения. После по моя вина няколко пъти отлагахме срещи и каза: "Ясно, че не щеш да се виждаме, но поне ела да ти върна парите", сигурно е решил, че това е причината...
Беше по-малък от мен, сега не бих го върнала, но тогава ми изглеждаше дечко, а и нямах някакви сериозни намерения.
Аз нямам много такива случки понеже на 17 се загаджих с ММ, но помня няколко кофти ситуации със срещи с момчета.
Писахме си с едно момче около седмица/две преди да се видим на по кафе. Чакаше ме на спирката и като слязох от автобуса останах много разочарована. Момчето беше с една глава по-нисък от мен 😆. Може и да ми е проличало загубата на интерес, понеже ме остави да си платя сметката 😆😆😆
Втора среща нямаше.
Писахме си с едно момче около седмица/две преди да се видим на по кафе. Чакаше ме на спирката и като слязох от автобуса останах много разочарована. Момчето беше с една глава по-нисък от мен 😆. Може и да ми е проличало загубата на интерес, понеже ме остави да си платя сметката 😆😆😆
Втора среща нямаше.
Такива срещи с ниско момче съм имала няколко. Много неловко се чувствах до тях, ама май и те до мен също
Но една от най-странните ми срещи беше с точно такъв и то изобщо не заради ръста му. Писахме си известно време, покани ме да излезем, викам си какво пък. Излизаме, виждам го и съм силно разочарована, но му дадох шанс поне като събеседник в разговорите и отидохме в едно заведение (по негова покана) да хапнем.
Срещата протече в 95% мълчание. Буквално бях като разследващ детектив в онези стаички от филмите Аз питам - той отговаря с 1 дума. Аз пак питам - същата работа.
Изтиках набързо да си изям салатата и да се приключва тази мъка. Идва сметката, поглеждам колко дължа и тръгвам да си вадя портмонето. Той ме спря и след 5 минутен спор, буквален спор - го оставих все пак да плати.
Излизаме и той предложи да ме закара. Отказах му.. живеех надалеч от мястото, но нямаше как да си причиня още мълчаливо страдание И нашия пич, съвсем спокойно ме поглежда (нагоре) и казва "Е тогава как ще ми се отплатиш за това, че ти платих салатата. Аз не плащам току така. Приятелите и познатите ми си плащат сами... Трябва да те закарам!" 
Е такъв шок не ми се е случвал.
Стоях буквално като гръмната. Извадих 10лв (толкова струваше консумацията ми в ресторанта), хвърлих му ги и просто си тръгнах.
Вечерта ми пише "Прекарах си много хубаво, трябва да повторим"
Блокирах го.
Иначе и аз съм пътувала само 1 път заради мъж до друг град, но пък са идвали няколко различни от различни градове заради мен (махам звездния прах от рамената )
Пак чрез великият Тиндър, се запознах с едно момченце. Много симпатичен, софиянче, учи фармация, лятото практикува в аптека на Слънчака. Немалко време си писахме. Пращали сме си снимки, говорили сме си. Знаете как е с работното време по курортите - в най-добрия случай работиш 6 на 1. Тоест, ако искаме да се видим, аз трябва да съм тази, която да хване автобусчето Варна - Слънчев бряг и да отиде там. Ами така и направих
Но когато отидох, поговорихме си малко, времето напредна и сякаш всичко беше наред. Нооо беше буквално 10 минути преди последния автобус за Варна и той ме дръпна настрани и каза "Извинявай, много готин човек си, но не усещам нищо, ама ако искаш може да преспиш в наетата стая, няма проблем, пък утре да си тръгнеш"
Много оценявам прямостта, но защо в последните секунди.
Абе честно казано колкото и вълнуващи да са срещите - изключително много се надявам да си остана с моя мъж и да не ми се налага да бъда подложена повече на такива ситуации
Но една от най-странните ми срещи беше с точно такъв и то изобщо не заради ръста му. Писахме си известно време, покани ме да излезем, викам си какво пък. Излизаме, виждам го и съм силно разочарована, но му дадох шанс поне като събеседник в разговорите и отидохме в едно заведение (по негова покана) да хапнем.
Срещата протече в 95% мълчание. Буквално бях като разследващ детектив в онези стаички от филмите
Аз питам - той отговаря с 1 дума. Аз пак питам - същата работа. Изтиках набързо да си изям салатата и да се приключва тази мъка. Идва сметката, поглеждам колко дължа и тръгвам да си вадя портмонето. Той ме спря и след 5 минутен спор, буквален спор - го оставих все пак да плати.
Излизаме и той предложи да ме закара. Отказах му.. живеех надалеч от мястото, но нямаше как да си причиня още мълчаливо страдание
И нашия пич, съвсем спокойно ме поглежда (нагоре) и казва "Е тогава как ще ми се отплатиш за това, че ти платих салатата. Аз не плащам току така. Приятелите и познатите ми си плащат сами... Трябва да те закарам!" Е такъв шок не ми се е случвал.
Стоях буквално като гръмната. Извадих 10лв (толкова струваше консумацията ми в ресторанта), хвърлих му ги и просто си тръгнах. Вечерта ми пише "Прекарах си много хубаво, трябва да повторим"
Блокирах го.
Иначе и аз съм пътувала само 1 път заради мъж до друг град, но пък са идвали няколко различни от различни градове заради мен (махам звездния прах от рамената
)Пак чрез великият Тиндър, се запознах с едно момченце. Много симпатичен, софиянче, учи фармация, лятото практикува в аптека на Слънчака. Немалко време си писахме. Пращали сме си снимки, говорили сме си. Знаете как е с работното време по курортите - в най-добрия случай работиш 6 на 1. Тоест, ако искаме да се видим, аз трябва да съм тази, която да хване автобусчето Варна - Слънчев бряг и да отиде там. Ами така и направих
Но когато отидох, поговорихме си малко, времето напредна и сякаш всичко беше наред. Нооо беше буквално 10 минути преди последния автобус за Варна и той ме дръпна настрани и каза "Извинявай, много готин човек си, но не усещам нищо, ама ако искаш може да преспиш в наетата стая, няма проблем, пък утре да си тръгнеш"
Много оценявам прямостта, но защо в последните секунди.
Абе честно казано колкото и вълнуващи да са срещите - изключително много се надявам да си остана с моя мъж и да не ми се налага да бъда подложена повече на такива ситуации
Скрит текст: Браво че ни си го взела навътре. Аз сигурно щях..
[/quote]
Скрит текст:
Такива срещи с ниско момче съм имала няколко. Много неловко се чувствах до тях, ама май и те до мен също
Но една от най-странните ми срещи беше с точно такъв и то изобщо не заради ръста му. Писахме си известно време, покани ме да излезем, викам си какво пък. Излизаме, виждам го и съм силно разочарована, но му дадох шанс поне като събеседник в разговорите и отидохме в едно заведение (по негова покана) да хапнем.
Срещата протече в 95% мълчание. Буквално бях като разследващ детектив в онези стаички от филмите Аз питам - той отговаря с 1 дума. Аз пак питам - същата работа.
Изтиках набързо да си изям салатата и да се приключва тази мъка. Идва сметката, поглеждам колко дължа и тръгвам да си вадя портмонето. Той ме спря и след 5 минутен спор, буквален спор - го оставих все пак да плати.
Излизаме и той предложи да ме закара. Отказах му.. живеех надалеч от мястото, но нямаше как да си причиня още мълчаливо страдание И нашия пич, съвсем спокойно ме поглежда (нагоре) и казва "Е тогава как ще ми се отплатиш за това, че ти платих салатата. Аз не плащам току така. Приятелите и познатите ми си плащат сами... Трябва да те закарам!"
Е такъв шок не ми се е случвал. Стоях буквално като гръмната. Извадих 10лв (толкова струваше консумацията ми в ресторанта), хвърлих му ги и просто си тръгнах.
Вечерта ми пише "Прекарах си много хубаво, трябва да повторим"
Блокирах го.
Иначе и аз съм пътувала само 1 път заради мъж до друг град, но пък са идвали няколко различни от различни градове заради мен (махам звездния прах от рамената )
Пак чрез великият Тиндър, се запознах с едно момченце. Много симпатичен, софиянче, учи фармация, лятото практикува в аптека на Слънчака. Немалко време си писахме. Пращали сме си снимки, говорили сме си. Знаете как е с работното време по курортите - в най-добрия случай работиш 6 на 1. Тоест, ако искаме да се видим, аз трябва да съм тази, която да хване автобусчето Варна - Слънчев бряг и да отиде там. Ами така и направих
Но когато отидох, поговорихме си малко, времето напредна и сякаш всичко беше наред. Нооо беше буквално 10 минути преди последния автобус за Варна и той ме дръпна настрани и каза "Извинявай, много готин човек си, но не усещам нищо, ама ако искаш може да преспиш в наетата стая, няма проблем, пък утре да си тръгнеш"
Много оценявам прямостта, но защо в последните секунди.
Абе честно казано колкото и вълнуващи да са срещите - изключително много се надявам да си остана с моя мъж и да не ми се налага да бъда подложена повече на такива ситуации
Но една от най-странните ми срещи беше с точно такъв и то изобщо не заради ръста му. Писахме си известно време, покани ме да излезем, викам си какво пък. Излизаме, виждам го и съм силно разочарована, но му дадох шанс поне като събеседник в разговорите и отидохме в едно заведение (по негова покана) да хапнем.
Срещата протече в 95% мълчание. Буквално бях като разследващ детектив в онези стаички от филмите
Аз питам - той отговаря с 1 дума. Аз пак питам - същата работа. Изтиках набързо да си изям салатата и да се приключва тази мъка. Идва сметката, поглеждам колко дължа и тръгвам да си вадя портмонето. Той ме спря и след 5 минутен спор, буквален спор - го оставих все пак да плати.
Излизаме и той предложи да ме закара. Отказах му.. живеех надалеч от мястото, но нямаше как да си причиня още мълчаливо страдание
И нашия пич, съвсем спокойно ме поглежда (нагоре) и казва "Е тогава как ще ми се отплатиш за това, че ти платих салатата. Аз не плащам току така. Приятелите и познатите ми си плащат сами... Трябва да те закарам!" Е такъв шок не ми се е случвал.
Стоях буквално като гръмната. Извадих 10лв (толкова струваше консумацията ми в ресторанта), хвърлих му ги и просто си тръгнах. Вечерта ми пише "Прекарах си много хубаво, трябва да повторим"
Блокирах го.
Иначе и аз съм пътувала само 1 път заради мъж до друг град, но пък са идвали няколко различни от различни градове заради мен (махам звездния прах от рамената
)Пак чрез великият Тиндър, се запознах с едно момченце. Много симпатичен, софиянче, учи фармация, лятото практикува в аптека на Слънчака. Немалко време си писахме. Пращали сме си снимки, говорили сме си. Знаете как е с работното време по курортите - в най-добрия случай работиш 6 на 1. Тоест, ако искаме да се видим, аз трябва да съм тази, която да хване автобусчето Варна - Слънчев бряг и да отиде там. Ами така и направих
Но когато отидох, поговорихме си малко, времето напредна и сякаш всичко беше наред. Нооо беше буквално 10 минути преди последния автобус за Варна и той ме дръпна настрани и каза "Извинявай, много готин човек си, но не усещам нищо, ама ако искаш може да преспиш в наетата стая, няма проблем, пък утре да си тръгнеш"
Много оценявам прямостта, но защо в последните секунди.
Абе честно казано колкото и вълнуващи да са срещите - изключително много се надявам да си остана с моя мъж и да не ми се налага да бъда подложена повече на такива ситуации
[/quote]
О, взех го, тогава никак не ми беше приятно и се чувствах доста кофти. Обаче в момента гледам с насмешка, защото кога друг път ще ти се случат такива нелепи ситуации.
Добре, че са младините, за да се сещаме после и да се смеем