Ужасни, смешни срещи

То и на Чочо да искаше да ме кАчи аз как с тия токчета да го яхам?
Не беше и бял, аз само бели коне яхам.
Все истории имах ама с каруца не ми бяха предлагали да си ме карат.

Ами то си е доста екзотично да се возиш в каруца и вятърът да развява косите ти. Слънце, лято и аромат на узряло жито.

Добре,че не ти е казал, че ще те води на бали

Аз съм страхотен магнит за такива. Дори не искам да знам защо. Спирали са ме на улицата десетки пъти - от откровено пропаднали и луди до нормални, ама не съвсем.
Фаворит ми е едно застаряващо клошаро-пиянде. Изскочи пред мен на тротоара, хвана ме за белоснежната ръчица, поднесе я към сърцето си, погледна ме в очите и каза: "Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал... днес."

Имах такава ужасна среща, в която ужасната бях аз. Ама това го осъзнах след време.
Имах приятелка от 1 клас - много си бяхме близки, все тя у нас, аз у тях. Имаше по-голям брат и понеже го познавах от 7 годишна, го приемах за мой батко. Завършихме ние, тръгнахме по гаджета и един ден, като им бях на гости той ме покани на кафе. Приех, излязохме и .... не млъкнах през цялата среща. Аз по принцип си говоря много, но тогава бях и притеснена (батко на приятелка и така нататък). И не спрях да дрънкам аз. Накрая като ме изпращаше, каза, че други планове имал за вечерта, ама аз ..... не съм разбрала правилно. Та представям си как би описал срещата ни.

Аз не точно по темата, но се сетих една случка от студентските години. На дискотека сме, почва блус, идва един младеж и ме кани с думите: Ако не танцуваш с мен, ще ти счупя кокалчетата.

Много свежа тема на някои от историите се смях с глас Аз май не съм имала кой знае колко смешни или ужасни срещи, или и двете заедно Веднъж излизах с един, който не спря да говори през цялото време, разказа ми живота си от-до, обясни ми как поне до 40 си годишнина не иска да се жени и да има деца, защото искал да е голям бохем-сваляч, аз само кимах и общо взето дума не обелих, защото не ми се даде възможност да кажа нещо за себе си. Друга случка, бях още ученичка, някъде 10 клас. Излизам с едно много симпатично на външен вид момче, което обаче дойде на срещата буквално вонящо на чесън от 2 метра разстояние. След това седнахме да ядем понички, обаче имах 50 лева на цяло и му казах да ми вземе една поничка, струваща 80 стотинки , на което чесновият ми отговори: "добре, ама да ми ги върнеш после".
Не се сещам за други по-странно случаи , останалите като че ли са били нормални срещи, обаче пък съм имала трагично-смешни връзки.

В нощен клуб. Смуча съмнителен коктейл и чакам нещо интересно да се случи. Не се случва нищо интересно и отивам да пикая. Застоявам се в предверието с грозен умивалник докато чакам да се освободи тоалетна. Изневиделица до мен се материализира дребен и спретнат младеж с измъчена физиономия. Поглеждам го разсеяно. Онзи отвръща на погледа ми и отваря уста.
-Може ли да те питам нещо? - гласът му е басов и контрастира на дребната фигура.
-Питай - отвръщам.
-Би ли излъгал жена, която обичаш?
Пауза. Дребният търпеливо чака отговор.
-Разбира се.
Пауза.
-Е, от какво се разбира?
-Щом я обичаш ще направиш всичко за нея. Лъжата е най-малкото.
Пауза.
-Ама аз много я обичам.
Пауза.
-Обичай я. Какъв е проблемът?
-Не искам да я лъжа.
-Тогава не я лъжи.
Пауза.
-Преспах с най-добрата й приятелка.
-И как беше?
-Кое?
-С приятелката.
-Ми хубаво беше.
-Хубаво?
-Ми...
-Хубави са филмите по телевизията. Сексът започва от "страхотно" нагоре.
Пауза.
-И сега какво?
-Какво?
-Какво да правя? Тя е тука. С мене.
-Кой?
-Приятелката ми.
-Е?
-Много я обичам. Не искам да я лъжа.
Пауза. Младежът е забил поглед в нещо зад рамото ми. От тоалетната излиза потен дебелак и критично оглежда мен и моят събеседник. Влизам в тоалетната. Излизам. Дребният е все още на мястото си.
-Ти не знаеш каква жена е това - заявява той с въздишка докато рови из джобовете си.
-Кой? - питам докато мия ръцете си.
-Приятелката ми.
-Каква жена е?
-Страхотна... Хубава. С едни такива зелени очи.
-Аха.
Пауза.
-Много съм тъп - констатира събеседникът ми.
-Що?
-Ми що преспах с най-добрата й приятелка?
-А защо не?
Пауза.
-Много съм тъп - повтаря дребният и дръпва от цигарата, която нервно върти между пръстите си. Оглеждам се за кърпички.
-На колко години е приятелката ти? - питам
-На 41
-А ти на колко си?
-На 29.
Оглеждам го.
-А приятелката й на колко е?
-Не знам. На 31. Или там някъде.
-Аха. Искаш ли да я чукаш тази вечер? Приятелката ти.
Пауза.
-Ами искам. Ама много я обичам. То не е същото, нали разбираш. Не е само до чукането.
-Обичай я. Едното не пречи на другото.
-Ще й го кажа - очите на дребосъка проблясват с пламък на решителност.
-Успех - казвам и понечвам да го изоставя когато телефонът ми звънва.
-Мерси, брат - дребосъкът ме потупва по рамото и изчезва а аз се заемам с телефона. Докато говоря мръщейки лице в опит да разреша заплетен работен казус до мен се инсталира нова фигура. Дамска. Зяпам с интерес как дамата сръчно привежда в изкусителен вид устните си. Тя улавя погледа ми в огледалото. Гледаме се. Секунда, две, три, четири. Накрая тя отстъпва. Затварям телефона и го слагам в джоба си. Дамата отново ме поглежда.
-Какво зяпаш? - осведомява се тя с хриплив и секси глас
-Вас - отговарям.
Пауза.
-И?
-Какво?
-Какво видя?
-Задник и крака дотук.
Дамата се обръща към мен.
-И цици - допълвам внимателно като мимоходом преценявам шансовете да отнеса шамар.
-Ти си много отворен тая вечер май - изречението е по-скоро констатация отколкото въпрос. Свивам рамене в отговор.
-Съжалявам. Не исках да ви обидя.
Дамата ме гледа изпитателно.
-Поне си честен.
Кимам утвърдително.
-Дай цигара. Имаш ли?
Имам. Паля ѝ. Гледаме се без да е неловко.
-И кво?
-Какво какво? -питам
-Къв ти е случая на тебе? Сам ли си?
-Сам.
-Що?
-Защо не?
Пауза.
-По-дбре сам отколкото зле придружен.
-Предполагам.
Пауза.
-Аз ще се чупя - осведомява ме дамата - Знаеш ли някое място в което се пуши и не е шумно?
Пауза.
-Знам.
Пауза.
-Къде е?
-Наблизо. Почти.
-Ти водиш.
Пауза.
-Той много те обича, да знаеш.
-Кой? - дамата ме поглежда объркано.
-Онзи дребният.
Пауза.
-Откъде знаеш?
-Сам ми каза.
-Нещастник! Познаваш ли го?
-Не.
Озоваваме се навън. Оглеждам я под светлината на улична лампа.
-Ти откъде разбра, че съм аз?
-Имаш зелени очи.
Пауза. Зелените очи ме гледат изпитателно.
-Къде ще ме водиш?
-Ще ти хареса, обещавам. Ще вземем такси.
-Не. Ще вървим пеша.
Усмихвам се. Аз и зеленооката ми спътница вървим по тясна улица. Нощта е свежа и прохладна. Мълчим а походките ни се синхронизират в ритмични крачки.
-Трябва да си купя цигари - казвам когато минаваме край денонощна лавка.
-Вземи и на мен. Житан. Ако няма Житан - червено Боро. Късо.
Минута по-късно двамата пушим.
-Не обичам да пуша в движение - информира ме зеленооката дама
-Разбирам.
Мълчаливо пушим застанали един срещу друг. Започва да ръми. Кротко я оглеждам от глава до пети. Тя прави същото.
-Къде отиваме? - пита тя.
-В бар.
-Знам ли го?
-Предполагам.
-Тогава защо ме водиш там?
Пауза.
-Къде искаш да те заведа? - питам
-Каза, че отиваме на интересно място.
Пауза.
-Вярно. Така казах.
Пауза.
-Е?
-Какво?
-Измисли ли интересно място?
-Не.
-Трябва ти време или нямаш никаква идея?
Пауза.
-Нямам идея. А не искам да ти е скучно.
-Правилно. Хайде.
-Къде?
-Вкъщи.
-Добре.
-Живея близо.
-Знам.
-Откъде знаеш?
-Винаги живеете наблизо.
-Вярно.
Отново крачим мълчаливо. Крадешком й хвърлям поглед. Изглежда погълната от дъвката, която дъвчи. Не съм забелязал кога се е сдобила с дъвка в устата си. Стигаме до стара кооперация. Сложил съм ръцете си джобовете на якето и я наблюдавам как рови из връзка ключове.
-Няма ток. Гледай да не се пребиеш - инструкциите отекват по тясното стълбище. Тя уверено започва да катери пред мен, опитвам се да не изоставам. Усещам парфюма й, в тъмното сетивата явно се изострят. Спираме на тясна площадка на която някой е наредил няколко саксии. Силуетите на няколко растения изглеждат плашещо, почти като в онзи роман на Уиндъм.
-Имам куче. Нали не те е страх от кучета?
-Не - отвръщам преди да се озова в антре пълно с кашони.
-Скоро ще се изнасям - информира ме зеленооката дама и ме въвежда в просторен хол. Мирише на стари мебели и прах. Преди да успея да огледам обстановката нещо се хвърля в краката ми. Споменатото куче се оказва дребна порода. Стоя като статуя и търпеливо чакам животното да се оттегли.
-Не обичаш ли кучета? - тя е свалила якето си и с обиграни движения разчиства ниска маса на която половин дузина чаши си правят компания с празна бутилка вино.
-Не. Безразлични са ми - казвам.
-Имах гости - отвръща тя без да обърне внимание на безразличието ми към кучетата - в кухнята има още една бутилка вино.
Тя ме поглежда и аз стоплям, че виното чака мен. Правя няколко внимателни крачки в опит да не настъпя животното, което продължава да подскача в краката ми и се озовавам в кухнята. От стената ме гледат ухилените физиономии на актьорите от "Приятели" върху избледнял календар чиято година е изписана с грозен почерк - 1996.
-Локи, ела тук! - гласът долита от хола а кучето мигновено се спуска в същата посока. Намирам виното върху масата. Оглеждам се за чаши.
-В шкафа над мивката - прочела е мислите ми.
Отварям шкафа над мивката. В него има само чаши за кафе. Поглеждам в мивката. Купчина чаши за вино и уиски лежат смъртноранени в локва от вино и друга субстанция, която не разпознавам. Събличам якето си и го оставям върху един от двата стола до масата. Вадя две чаши от мивката. Не намирам нищо с което да ги измия, затова ги изплаквам със студена вода. Връщам се в хола. Тя се е инсталирала върху дивана, седнала по турски и пуши. Кучето е легнало до нея и ме зяпа с безразличие за няколко секунди преди отново да се спусне към краката ми. Поглеждам въпросително към собственичката му.
-Ще спре след две минути.
-Добре - отвръщам.
-Мога да го затворя в другата стая ако искаш.
-Искам.
Пауза.
-Ти май не обичаш животни - в гласа й няма укор.
-Не обичам - отвръщам.
Тя понася кучето към другата стая а аз се заемам с бутилката вино. Капачката се оказва с винт. Наливам виното. Цигарата й гори в препълнен пепелник. Забелязвам следите от червило върху филтъра. Оглеждам хола. По стените висят плакати на метъл банди. Приближавам се до библиотеката. Намирам цяла поредица на Чейс. До нея педантично подредени изданията от библиотека "Галактика". Взимам малко томче на Пиер Бул. Чудя се дали ще забележи ако го открадна. Вероятно не. Сядам на дивана, паля цигара и разлиствам книгата. Откъм улицата долита грохота на контейнери за смет, които повръщат в търбуха на боклукчийска кола. Колата скоро заминава и тишината влиза през прозореца. Отворен е. Оставям книгата и става за да го затворя.
-Остави го отворен. Смърди на цигари. Не е студено - гласът й ме удря в гърба. Обръщам се. Краищата на косата й са мокри. Облякла е размъкнат пуловер и лекьосани дънки. Краката й са боси.
-Не е студено - повтаря тя и сяда на дивана.
-Не е студено - казвам аз и сядам до нея. Посягаме към чашите.
-Как се казваш? - питам
Пауза.
-Ти как искаш да се казвам - пита ме тя с усмивка.
-Не знам. Ти как искаш да те наричам?
Пауза. Тя отпива от виното и праваи гримаса. Виното е отвратително всъщност.
-Не е интересно ако аз си измисля име.
Пауза. Гася цигарата в препълнения пепелник и се облягам назад. Държа чашата с лошо вино в ръката си и внимателно разглеждам жената до мен.
-Фермина - казвам.
-Е, тва е тъпо - срязва ме тя и пали става от дивана - май имам водка някъде. Това вино е като оцет. Измисли нещо друго.
Тя потъва в кухнята а аз зяпам догарящата в пепелника цигара.
-Ела да ми помогнеш - главата й се подава от вратата на кухнята.
-Оправи леда - казва тя и слага в ръцете ми буца лед образувала се около пластмасова ваничка. Поглеждам леда в ръцете си. С големината на детска глава е.
-Имаш ли... - не завършвам изречението. Твърде глупаво е
-Какво да имам? - заета е да мие чаши от мивката.
-Шиш за лед - казвам като му хрумва, че всъщност никак няма да е странно ако тя разполага с шиш за лед.
-Много криминалета си чел. Виждал ли си някога шиш за лед?
-Не.
-И аз. Подай ми кърпата.
Взимам мръсна кърпа преметната върху радиатора до прозореца. Тя забърсва две чаши, върху които личат петна.След това щедро налива в тях от бутилка водка.
-Това е само лед, счупи го. Не е нужно да е на кубчета - в тонът й се прокрадва раздразнение и аз бързам да изпълня заръката. Хващам буцата лед и я стоварвам върху ръба на кухненския плот. Ледът се пръсва на по-малки буци, които се озовават по целия под. В ръката ми остават няколко парчета.
-Ще стигне - казва тя поглеждайки в ръцете ми - Ела. Студено ми е на краката.
Връщаме се в хола и сядаме на дивана.
-Дай ми одеялото. Ей там, на фотьойла.
Поглеждам към фотьойла. После към ръцете си в които държа леда. Изсипвам леда в чашите й взимам одеялото. Тя завива краката си.
-Наздраве! - чукваме се с чашите и отпиваме. Водката е само малко по-добра от виното.
-Измисли ли? - пита ме тя.
-Какво?
-Име.
Пауза.
-Ирина - казвам аз.
-Защо Ирина - пита ме тя и изпитателно гледа лицето ми.
-Това ми хрумна - отвръщам.
Пауза.
-Имал си гадже с това име, нали?
-Не.
-Сигурен ли си? Ирина звучи като име на бивше гадже.
-Кое име не звучи като име на бивше гадже?
-Това трябваше да измислиш. Име, което не звучи като име на бивше гадже - обяснява ми тя като на малко дете и пали цигара.
-Разбирам - отвръщам и се вторачвам в зелените й очи.
Пауза.
Пауза.
Пауза.
-Или си имал много гаджета или въображението ти е много бедно. Бедно ли е въображението ти?
-Не.
-Сигурен ли си?
-Да.
Пауза. Тя продължава да ме разглежда.
-Защо поиска да ме отведеш от бара и да ме заведеш на интересно място?
-Защото те харесвам.
Пауза.
-Защо ме харесваш?
-Защото имаш хубави очи. И хубав задник. И хубав глас.
-Не. Това е отговор на въпроса "Защо искаш да ме чукаш?" Аз те питам друго.
-Какво ме питаш?
-Питам те защо ме харесваш.
Пауза.
-Не знам. Просто те харесвам - отпивам от водката и се оглеждам за цигарите.
-Знаеш - тя продължава да ме наблюдава изпитателно.
Пауза. Палця цигара.
-Разбира се, че знам - казвам, задавяйки се с дима на цигарата - Просто не е важно.
-Защо?
-Защо не е важно? Ох, изнервящо е!
-Кое?
-Това!
-Извинявай.
Пауза.
-Няма да се чукаме.
-Знам.
-Откъде знаеш?
-Досега щяхме да сме в леглото.
Пауза.
-Не се сърдиш, нали? Не искам да си ми сърдит - гласът й продължава да звучи така все едно говори с идиот.
-Защо да се сърдя?
-Задето няма да се чукаме.
-Не. Не се сърдя. Ти искаш ли да се чукаме?
-Не.
-Значи няма да се чукаме.
Пауза.
-Ама ти май се обиди.
-Не, не съм се обидил.
-Сигурен ли си? Не искам да си ми обиден.
Пауза. Тя заравя цигарата в пепелника. Тази жена пуши като заводски комин.
-Не съм обиден. Разбирам те прекрасно.
-Кое разбираш?
-Защо ме доведе тук.
Пауза.
-Защо те доведох тук? - гласът й трепва в опит да звучи предизвикателно.
-Защото си самотна - казвам аз и ставам
-Къде хукна?
-За вода. Това е отрова - посочвам чашата.
Озовавам се за трети път в кухнята и за трети път разигравам етюда с чашите.
-Не съм самотна. Откъде го измисли? - застанала е на вратата със скръстени ръце. Наливам чаша вода и жадно я преполовявам. Обръщам се към нея. Тя продължава да стои на вратата.
-Имаш куче. И всяка вечер посрещаш гости. Не чистиш защото ти се струва безсмислено. От някой ъгъл в хола ти ще изпълзи нов биологичен вид. На колко си? 44? 46? Развод? Може би два? Нямаш деца. Времето ти изтича, страх те е. Имаш много приятели, но точно с тях се чувстваш най-самотна. Държиш прозореца отворен защото тишината те побърква. А мъжете никакви ги няма покрай теб. След всяко чукане ти иде да се гръмнеш. Или може би взимаш нещо? Хапчета? Нищо не помага, да знаеш. Нищо. И това местене няма да помогне. Ще се завреш в някоя друга дупка и ще повториш всичко. Най-добре е да...
Не успявам да продължа. Задавям се в пристъп на хипервентилация породена от белодробен емфизем. Трябват ми няколко дълги секунди за да се съвзема. Опитвам се да фокусирам жената срещу мен. Струва ми се, че плаче, но не съм сигурен. Тя побягва в хола а аз оставам сам в кухнята. Моника и Рос ми се хилят глуповато от стената. Изпивам още една чаша вода и се връщам в хола. Не съм сбъркал. Тя плаче, свита на дивана. Наблюдавам я с интерес няколко секунди. После се връщам за последен път в кухнята и взимам якето си. Отново в хола за да взема цигарите и запалката от масата.
Крехката женска фигура трепери в безмълвно ридание. Обличам якето и слагам ръце в джобовете. Сега успявам да чуя нейното сподавено хълцане. Взимам цигарите и запалката. Понечвам да кажа нещо но се отказвам. После излизам. Навън нощта продължава да е свежа и прохладна. Някакво таки ме настига.
-Приятел, да те метна донякъде? - гласът на шофьора е хриплив
-Не. Ще повървя пеша - отвръщам и ускорявам крачка.

Реймънд Чандлър е само един.  

Почти същата история, само че близо до градинката Кристал. Беше висок, с леко стърчаща коса, но и аз естествено му отказах, знам ли го какъв е беше много странно за мен, защото мислех, че е от онези, които досаждат да продават книги и други нещица. Да не би да говорим за един и същи човек?

Този не беше много висок-около 1.75, 24-25 годишен, тъмна коса, нормална прическа.

BigCityNights, хубав разказ. напомни ми за "Устата ми хубава, очите ми зелени"

Редовно ме спират по улицата някакви индивиди да пием кафе, да си дам номера, фейсбука или каквото там имам. Има си един редовен на Витошка, имам чувството, че е абониран за мен. Много се смях последният път, когато ме спряха трима човека в рамките на час, даже започнах да се озъртам да не е някаква скрита камера. Единият ме спря, за да ми каже как организирал масова криеница в София и да съм си дала координати, при което му казах, че още сега ще се скрия едно хубаво от него. Така де, отказах му, продължи да си настоява, при което по едно време просто си тръгнах накдето се бях запътила.

Бях мноого млад на 17 г и след купон у нас едно от момичетата остана  и не си тръгваше.
Нямах никакъв опит , май само се бях целувал в едно кино.
Започна да ми разказва разни неща ,минаха почти 2 часа в приказки и тя  ме зацелува , но много страстно и нападателно ...Аз естествено дърво и в двата смисъла , ръцете ми не пипат нищо освен раменете и .
Хем ме целува и опипва , хем твърди ,че ще се пази девствена за мъжа си.
Аз продължавам да съм пълен гипс.
Седна върху мен , свали си горната част от дрехите , свали и моята тениска и започна да ме язди , целува, гали, аве  супер...Но нали каза, че ще се пази, аз не пипам никъде.
Умори се и аз също , дремнахме и после си отиде.

На другия ден и дълго след това цялото училище ме базикаха  колко съм бил задръстен.
Този случай жестоко ме беляза!

След поне 8-10 години излизам с едно момиче   и  все още съм на приниципа няколко срещи и тогава да си искам. Аз вече съм "оборотен" пари, коли.
Цяла вечер обикаляхме Пловдив, кафета , заведения ресторанти , билярди и вече към 3 през ноща тя ми казва
- Излизах с един като теб и накрая нищо не иска. Това са точните и думи!
Даже ми каза кой точно е човека.Аз в шок!!!
Викам скачай в колата и спирам на паркинга на Новотела. Първо не иска уж , подходих малко грубо, даже доста грубо , после всичко беше ок,  а накрая  не иска да си тръгваме.  След тази среща аз естествено очаквах да не ме търси но започна голямо преследване от нея.

Подобни истории имам още няколко  и до ден днешен не ми е ясно защо като си груб , та и доста груб ставаш интересен.

Имам още една странна история . Едно момиче на 22-23 някъде не ми даваше никакъв шанс и накрая и обещах ,че искам само да е с мен за едно парти в София,  за да се изфукам пред приятелите ми и , че няма да я докосна. Наистина много я харесвах . Много финна , много спокойна , усмихната въбще мисля ,че тя ми е слабост все още.
Отиваме 15 човека на бар и тя с мен и наистина се държи все едно имаме нещо но лекичко. Не преиграва.
Вечерта цялата група отиваме на хотел а тя с мен. Лягаме си , аз - лека нощ и се обръщам с гръб и след 10-на минути тя с ядосан, нервен тон , почти крещеше  - това ли искаш ,това лиии? И започва да се  бута в мен и да ме целува и продължава с - това ли искашшшш ? Бях МЕГА изненадан. Правихме секс и до там .Това беше единствената ни среща.
 Луда работа са жените!

Когато бях на 21 се запознах с едно момче от морето. Там се срещнахме за пръв път и аз хлътнах до уши. Оказа се, че сме студенти в един и същи град, което аз приех едва ли не като знак от съдбата. Имаше около 2-3 седмици до започвне на учебната година, в което време не спирахме да се чуваме и да си пишем. Започна годината, а аз със страхотни очаквнаия, летя в облаците. Само че той се държеше някак много странно, беше много потаен. Реших, че му трябва време да се отпусне. Не ми даваше мира, че не приемаше поканите ми за приятелство във фб и удобно отклоняваше тази тема. Подозирах, че там е разковничето. Една приятелка му прати покана от своя профил. Той направи грешката да я приеме, и тогава лъсна мръсната му тайна. Профила му беше пълен със снимки с едно момиче, с което пишеше че е обвързан. Оказа се, че има дългогодишна връзка в родния си град. Приех много тежко тези неща, розовият свят, в който живеех, беше разбит на пух и прах. Уж прекратихме връзката си, той ме убеждаваше, че ще се раздели с въпросната , че всичко е навик, но уви, чашата вече беше счупена. Поддържахме известно време бурни отношения тип иди ми- дойди ми, докато в един момент изтрезнях от тази псевдо любов и прекратих. Сега се чудя на себе си колко съм била глупава...