Ужасни, смешни срещи

Тази гнусотия наистина ли се нарича по този начин...Получавам позиви за повръщане като видя мъж с ...ъъъ ...хигиенен нокът

Сигурно не им се дават пари за клечки за уши...

Страхотна тема! А какво мислите, момичета, за плащането на сметката? Аз съм имала случаи и в двете крайности - такъв, който  се е циганял за няколко лева и през ума не му хрумна даже да ми плати питието, и друг случай, в който мъжа ми заяви още в началото да си поръчам да ям каквото прецени, защото така или иначе той щял да плати сметката. В първият случай ми направи лошо впечатление, а във втория си допих бирата, платих си я и си тръгнах!

Сегашният ми мъж някак си успя да уцели златната среда, изобщо не ме е питал как ще платим, ще делим ли, или да ми заявява че той ще плаща. На първата ни среща в ресторант отидох до тоалетна, а като се върнах той просто дискретно беше платил сметката и изобщо не го спомена! И така вече 4 години сме заедно, и никога не коментираме кой ще плаща, просто единия от двама ни го прави.

Среща не е имало, но моята баба водеше истински словесни борби, тикайки ми в ръцете снимка паспортен формат на едно момче на моята възраст. "Добре, само снимката погледни" - нещо от сорта. Мисля, че снимката беше дадена от неговата майка. Горкото момче.

Аз също да се включа. Интернет запознаство в icq преди 15-ина години, когато нямаше мобилни телефони. Не сме си разменяли снимки, но от чат разговора решаваме да си разменим  домашните телефони. Цяла нощ телефонен разговор на различни теми и решаваме, че ще се срещнем на живо. Стори ми се интелигентен момък. Уговаряме се на университета. Отивам и там се разхожда само един младеж по мърляв анцуг и развлечена тениска. Заставам аз да чакам, бре никой не идва. По едно време този с анцуга се приближава и вика: Ти ли си Х. дето си говорихме снощи? Аз в потрес кимнах - предложи да идем в градинката на паметника на Съветската армия отсреща да се поседнем на пейка и да си поговорим, че той не си падал по заведенията. Аз шашната приех. Отиваме и той говори аз мълча. Поглеждам надолу към ръцете му и гледам едни нокти не само неизрязвани от месеци, ама с черно под тях.  А тоя продължава да говори, а аз просто мигам и нищо. И тоя вика: "Е, цяла нощ си говорихме и ти беше толкова приказлива, а сега що така нищо не казваш." Смънках, че съм си претеснителна. Поседях 15-ина минути и "се сетих", че имам неотложна среща. Е, излишно е да казвам, че веднагически беше изтрит отвсякъде.

Страшно свежа тема
Аз си спомням преди около 8 години излязох на среща с едно момче. На мен не ми допадаше визуално, но просто ми беше много скучно вкъщи През цялото време се чувствах като клоун и се чудех какво да говоря, защото той не обели и думичка. След срещата ми писа 100 пъти колко му било харесало и искаше да излизаме пак Дали имаше втора среща?

Оооо още помня баща ми, който се опитваше да сватоса брат ми.....за едно моме, леко градско - селски тип. Живееха ту в града , ту някъде на село ( за ваканции и т.н.)
основния аргумент на баща ми беше че е къщовница...... Виж я!, казва на брат ми, копае градини и с козите ходела още от малка  ( баща ми не е селски тип и от къде ги извади тия кози....   ) Смяхме се много
Но истината е, че брат ми много си изпати от първата си жена.... а това момиче после се омъжи добре и сега са си супер с мъжа й и добре материално

Като стана въпрос за бащи, моят си имаше запазен номер - като звънне някой вкъщи да търси мен или сестра ми, го питаше: "Кой я търси? Трите имена и ЕГН по паспорт?"

„Хапни малко” - новото хитово заглавие в Театър "Сълза и Смях"   

Когато момчета звъняха в къщи на домашния телефон с думите:
- "Може ли Magdalena"?
Баща ми отговаряше: "По-конкретно какво да може?"

Обадил се Койчо, да търси приятел
Бащата на приятеля вдига :Кой е?
Отговор на Койчо: Аз съм Койчо !
Кой?
Койчо!
Прас телефона !!!!!

( даже не помня виц ли е, или истинска история която са ми разправяли) 

Лятото преди доста години излизах замалко с един грък, беше много сладък и аз все го карах да казва "червено" щото не можеше да казва буквата "Ч"... Та! Човека беше много голям фен на футбола ..лято е и има почти всяка вечер мач щото нали първенство..не можеш да го изкараш този навън, сакън да не изпусне мача..не ми харесва, че не ми отделя нужното внимание заради мачовете ама пък то това първенство няма да трае вечно! Все някога ще свърши и тогава ще удари моя час!
 Вечер е, последен мач и моите мъки свършват..със самодоволна усмивка на уста му казвам - "  и какво...световното свърши а? " а той отговори - "да, ама почва тва по волейбол" ... това беше последната ни среща..след години ме викаше да сме били излязли..твърдо отказах

Мачовете никога не свършват. Има такива ммъже, да, денонощно гледат.

Чета ви и се заливам от  смях,мисля си,че нямам такава среща и хоп изплува ми в съзнанието първата среща с мъжа ми.Отиваме на среща аз,моя приятелка,гаджето и и негов приятел и ще ни уреждат,като по чудо имах 20 лева в мен(казвам като по чудо,защото винаги взимам толко,колкото ще похарча,иначе много ги губех по това време)Моята приятелка ме предупреждава,че техните не са и дали пари и се вайка как ще се излагаме,успокоявам я,че имам.Сядаме и  си поръчваме по скромно,защото трябва да върна ресто на нашите.Момчетата са се върнали от чужбина преди броени седмици и са спокойни и си поръчват по 2 били.Идва сметката оставям парите на масата и отивам до тоалетна,приятелката ми после ми разказва какво е станало докато ме е нямало единия казва на другия плащай ,бърка си в джоба и казва,еми парите са ми в колата,другия казва и аз не нося и почват да се чудят от къде да намерят пари,виждат парите на масата и се почва:леле пари,но кой са ,от къде се появиха.Идва сервитьорката плащат и дават рестото в моята приятелка,връщам се казват ми,че парите са в нея и тръгваме,подхилват се,гледат ме засрамено,а аз си мисля,че нещо от някъде ми стърчи и се оглеждам през 5 минути.Прибираме се и ми връща остатъка,който беше 10 стотинки и ми обяснява,скъсах се от смях,тя решила,че ще откача,но за щастие имам разбрани родители,после и майка ми се заля от смях,та приятелката ми е от това се учуди.На другата среща гледаха все още засрамено,обаче се увериха,че имат пари преди да седнем.И вече 8 години,същия тоя момък ми плаща сметките по кафетата.

Много весела тема.
Сещам се , още като студентка, чакам пред банката да си платя семестъра и някакъв младеж ме заговаря. От дума на дума, ми заяви, че искал да сменя специалността с моята, аз учех право, той нещо икономическо, и се уговорихме да му продам темите ми за кандидатстване. Да сме се видели утре на кафе, да се разберем. Сега като си помисля, сигурно само си е търсил извинение да се срещнем, ама аз бях твърдо решена да осъществя продажбата . Та видяхме се на едно кафене до Уни, той плати сметката, много настояваше, дрънкаше някакви работи, аз обаче като кон с капаци, се ядосвах, че ми губи времето. В крайна сметка уговорихме сделката и се разбрахме кога да се срещнем да му дам темите, че трябваше да ги преснимам. В уречения ден имахме някаква работа с баща ми, та той ме закара с колата и остана да чака, докато аз се разбера с оня. Младежът обаче 15 минути ми дрънка пак някакви работи, без да даде никаква индикация, че въобще носи пари да си плати "стоката". Накрая, тъкмо нервата ми вече не издържа, се появи баща ми, да ме привика, че уж много сме бързали за някъде Тръгнах си, ядосана, че само съм си изгубила времето, въобще не ми дойде на акъла, че оня може и да ме е харесвал. После ми звънеше и пишеше известно време, да сме се видели. Най-смешното беше, че по онова време си имах приятел. Спря чак, когато му писах, че съм гаджосана.
Десет години по-късно, все още не съм преживяла факта, че си дадох парите да му снимам темите....