Ужасни, смешни срещи

Моя милост се ожени 11 дни след двайстия си рождения си ден. Беше мноооого отдавна. Мобилни телефони имаха само най-дебеловратите мутри. И така правим обедна сватба, към 16-17 часа ние с ММ казваме чао на гостите, прибираме се, преобличаме се, аз олеквам с 1 кг. рокля и 1 кг. фиби и се мятаме на колата на баща ми.
Тук е моментът да вметна, че братчеда на ММ цял ден горкия вися само на лимонадка и с фотоапарат в ръка, за да снима и да стои трезвен, за да ни докара до Търново за "сватбено пътешествие" в деня на сватбата. Тъкмо наближаваме ангажирания хотел и братчеда се сеща, че трябва моменталически да скокне от колата и да хване влака за Русе, иначе ще спи на гарата. И така скача той, а употребилия алкохол младоженец сяда зад волана да паркира колата. Аз като много досетлива, междувременно изскачам от колата и се "паркирам" на единственото свободно парко-място, сакън да не го заеме някой, докато ММ направи обратен завой и дойде да паркира. И така вися си аз на улицата, колата подхожда към мен, след което без всякакви видими знаци какво се случва... ме подминава. И заминава нататък по улицата... И постепенно си давам сметка, че вися на улицата, в град, в който никого не познавам, оженена преди няколко часа, нямам една стотинка в джоба и започва сериозно да притъмнява...
Постоях си така, напълно объркана поне 10 минути и по едно време гледам, колата на баща ми все пак се връща. "Размислил е" - викам си. Човекът най-спокойно подходи към мен, паркира си и излизайки каза, че не посмял да направи преди малко обратен завой пред хотела, защото бил забранен, а малко по-нататък имало полицаи. А той е и пил все пак, нали. И си казал - "ще направя по-нататък обратен завой". Да, ама му се наложило почти да излезе от града, докато намери безопасно място. Не се беше притеснил особено, че аз си вися на улицата в пълно неведение какво ми се случва на сватбеното пътешествие

Не си ме засегнала, не се извинявай. Питах, за да няма недоразумения. Няма проблем.

Току-що видях реклама на ДСК и се сетих за първата ми среща с ММ. Той от друг град идва в моя. Аз, скарана с имена на булеварди и улици, но иначе на ти с града ми, за по-лесно коминикиране с цел опътване, го питам - "Какво виждаш?", той съответно ми отговаря и аз разбиращо (наистина разбиращо) му казвам да продължава в права линия и до 10 мин. ще стигне до мен. Само, че минават 20 минути и съответно него още го няма. Разтревожена му звъня, питам го къде е и той казва - пред банка ДСК. Само, че банката по този маршрут е само и единствено преди обекта, който е споменал по-рано. Аз се изпулвам и директно му заявявам, че нещо в кръг се е движел до сега. Започва спорене, че няма как да съм права, докато в един момент млъква и ми заявява, че съм права... видял същият обект, идващ след банкатата.  Всъщност в началото ме попита дали има две сгради еднакви. " чувайки" мълчанието ми, ми заяви че съм права. И досега ми го тика в очите, когато го упрекна, че не ме признава за права, въпреки, че съм - " Аз веднъж те признах, стига толкова". Логично обяснение на въпроса как се е излъгал да кара в кръг, няма и май няма и да има.
А между другото, в началото когато си разменихме телефоните, той записал грешно моя, обадил се, казал името ми и от другата страна по съвпадение женски глас му казал "Да, сега идвам, точно на улицата съм пред вас", при което той все пак се усетил, че не съм аз....

Един левент така обикаля квартала ми сума време, докато му давах инструкции как да стигне до мен...
Човекът за пръв път през живота си стъпва в моя град, но пък смело заяви че щом като адресът ми е на булевард, ГПСа ще му е достатъчен, видял и на картата къде е блокът, всичко точно. Пристига в града по тъмно, беше през зимата и ранна вечер си е мръкнало. Обажда се съответно че е почти при мен, направо ако искам да слизам да му отключа входа. Моя милост намята една жилетка и слиза на входа и потропва с крак на хладно, чакам си, нали ей сега идва Да, ама не... Блокът ми точно до тротоара на булеварда, но входът от другата страна, не откъм него. ГПСа му показва че е стигнал, но не намира откъде да стигне до там, а отбивката за блока ми супер малка, като алея, под остър ъгъл и около нея дръвчета, храсти... хич не я е и видял. Сигурно пет пъти е минал край нея и в двете посоки, от единия край на квартала до другия, чинно докладвайки че стигнал до еди какво си и обикаляйки из всички странични улички, освен въпросната отбивка. За негово оправдание ще кажа че беше карал над 200км за да дойде да ме види, явно му беше дошло в повече. Накрая вече не издържах и го насметох да спре пред заведението отстрани до блока ми и да изчака там, притичах да си го прибера На другия ден буквално се плесна по челото, гледайки това същото заведение от терасата ми, вечерта след всичкото това си мислеше че има още много да обикаля от там.
При следващото си идване се пошегува да изляза на булеварда да му помогна да стигне, изкара ми акъла като отворих входната врата да излизам и буквално налетях отгоре му

Много добра тема! Посмях се доста, особено на гърка с хапването и на стиснатия с кайсиите.

При мен няма някакви фрапиращи истории, но да кажем, че през 2012 г., малко преди да срещна бъдещия си мъж, си пишех с един в интернет. Тогава бях на 23, а той - на 30. Направи ми впечатление, че е ужасно настойчив и още преди да сме се видели, ми беше добавил номера в група да си говорим безплатно. Говореше ми как иска семейство, деца - не го виня, явно лампата му беше светнала. Един ден изненадващо ми пише СМС, че е пред офиса ми, явно е намерил адреса в нета. Слизам, запознаваме се вече и на живо и отиваме в един пъб. Понеже имах имен ден малко преди това, решавам да платя цялата сметка и да почерпя. След няколко дни по негова инициатива отново излизаме и ми прави впечатление, че е ужасно стиснат. Разходихме се в зоопарка и после той ми предлага да седнем някъде за по питие, въпреки че аз не исках. В крайна сметка склоних, седнахме, той си поръча алкохол и безалкохолно, а аз - само една кола. Като се върнах от тоалетната по едно време, той ми каза: "Да знаеш, че съм ти платил колата", при което на мен ми стана доста тъпо, давам му 2 лв и си тръгвам, защото на другия ден съм на работа. След цялата тая настойчивост и цепенето на стотинката на две не пожелах да го видя отново.

Преди доста години, тя музикантка, учи магистратура в доста добро уни. Отивам накипрен, дрешки, парфюми, както си му е реда.
Тя се появява с някаква лекясана и на всичкото отгоре скъсана тениска.
Няма грим, няма прическа, дори не се беше сресала като хората. Пълен кошмар.
Едни от най-дългите 2 часа в живота ми.

На 18-20 години бях малко луда глава, тъкмо завършила, абитуриентка, приета в университет и един вид като отвързана. Една вечер отивам на купон в Бизнес парка, откриване на нова сграда и майка ми работеше там, та с нейни колеги , моя милост, баща ми и т.н. отиваме на парти. Имаше една млада колежка мой набор дето си допаднахме и цяла вече си се редим на опашката за алкохол през 15-20мин  . После всички купом тръгваме на ресторант в центъра. А една жега, сядаме в заведение в градината...по едно време сервитьора минава и дискретно ми оставя бележка под чинията. Даже не обърнах внимание, но след 20-тина минути се осещам и си викам това пък какво е. Гледам бележка с име и тел.номер.Поогледах се по околните маси, никой не ме зяпаше, а и си бяха тръгнали доста от хората, все пак минаваше полунощ. Ама нали подпийнала си викам що пък не и пратих смс с мойто име. На другия ден ми се обажди, оказа се приятен мъж, уговорихме си среща. Обяснявам къде да ме вземе, а той ми казва че е с някво БМВ и така. Отивам в уречения час-оказа се някакъв последен модел БМВ, а той някакъв голям баровец, симпатичен при това. Води ме в някво гъзарско кафе в центъра. Запозна ме даже с приятели. Викам си егати късмета. По едно време ми предлага да отидем в къщата му някъде май в Драгалевци беше, имал хубава градина, да поседим на теферич по кафе. И аз с целия си 19-годишен ъкъл викам ОК. Отиваме в някаква супер луксозна вила, отпред само скъпи автомобили. Развежда ме вътре и влизаме в нещо като спално помещение, ама с няколко спални. Заприлича ми на помещение, като за порно филми. Вика дай да пробваме някоя спалня и аз замръзнах. Отказах, но той настойчиво се усмихва и вика добре хайде да ходим на басейна. Отиваме в градината на басейна и той се съблича чисто гол и скача, след което ме кани и аз. Отказах и седях втрещена на един шезлонг, даже чичо му се появи по едно време и ме пита що не съм искала и аз да поплувам. Само се молех по-бързо да се измъкна от там, че даже малко си беше страшничко. В крайна сметка след като видя че няма да го огрее се облече и ме закара обратно, а по пътя даже ми показа снимка на жена му и детенцето им, което беше мъничко, а жена му манекенка. И го попитах какво търси с мен, като има такава жена и детенце, а той само се усмихна. После много дълго време ми звънеше, дори и само да си говорим, може би не беше свикнал някоя да му отказва незнам.

Добре си сторил, музикант къща не храни ! Жена размъкната не е на добре, айде мъж да речем по бива.

Ха, аз бях направо потресен. Цяла седмица ходих като замаян.
А очакванията бяха толкова високи. И тя беше с пълна стипендия
в унито.

Хората на изкуството са отнесени и си живеят в техния свят. Това не значи, че са лоши хора, просто не трябва да се очаква твърде много от тях.

Абсолютно, но все пак очакванията бяха други.
И това се случи в град по-голям от София, бизо 3 милиона жители, с може би 200-300 българи живеещи в него...

Защо това са били 2 от най-дългите часове в живота Ви? Била е скучна, освен, че е била лекьосана?

Много загубена среща. Излязох с един познат от града, който от доста време ме канеше и аз отказвах. Отидохме в един Софийски парк на вечерна разходка и загубенякът не престана да се прозява понеже работел на две места. Присещах се някакви въпроси, че иначе щяхме да играеме на мълчанка. Повече не сме си и писали даже камо ли да излезна с него.

Срещнах се с мъж от ФБ, който на снимките изглеждаше супер, а то се оказа, че те му били стари. И съвсем на живо на изглеждаше секси.

П.С мразя ръчкането в телефоните и цъкането на месинджъра по време на среща.

Беше ми много некомфортно първо. Исках неистово да избягам. Разговора беше много вял, направо
мъка, тя се рееше в нейните си висини, без да се интересува къде се намира и как изглежда.
Не, определено не беше тъпа.
 А аз не съм от тези, които не могат да говорят.

Аз имах подобен случай .. Уж на 35 ... но на другия ден явно го е глождило и ми каза, че е на 53 .. тааа бая стари са били снимките!