Не се извинявай, бе момиче. Нищо лошо не си направила. Всеки е свободен да споделя това което реши. И темата не си сбъркала. Просто поста ти е странен. Не се разбира върху какво точно акцентираш, та се налага да поясняваш. И гледната точка е странна, и поведението на младежа, и твоето поведение и на баща ти също. С една дума - на правилното място си, хем странно, хем ужасно, само не е смешно, но то не е задължително. Карай. По моему е добре да споделяш по малко и по кратко. Но...кой както си прецени.
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 1 май 2024, 17:23 ч.
Ужасни, смешни срещи
Абе, карайте натам....смешна, ужасна, все тая....това смята жената за смешно/ужасно, това споделя. Давайте други разкази.... 
Да разчупя малко - не е моя срещата, на на една приятелка. Харесват се с един младеж, излизат, обаче като си глътват граматиката и двамата. Седяли, седяли, мълчали, па си тръгнали и не повторили.
Да разчупя малко - не е моя срещата, на на една приятелка. Харесват се с един младеж, излизат, обаче като си глътват граматиката и двамата. Седяли, седяли, мълчали, па си тръгнали и не повторили.
Колежка ми е разказвала за нейна среща,която била ужасна, отегчила се и провели разговор от сорта на това, че бил на концерт на Лили Иванова (примерно) , попитал я тя на какъв концерт е била последно.. Отговора бил - на Цеца 
момчето предложило да хапнат в заведение, тя отказала под предтекст, че ще ходи да си ляга да спи ( нищо, че било лято с приблизителен час на поканата 19ч)
момчето предложило да хапнат в заведение, тя отказала под предтекст, че ще ходи да си ляга да спи ( нищо, че било лято с приблизителен час на поканата 19ч) 
Бяхме ученици още. С едно гадже сме у тях, докато майка му е на екскурзия. И той не трябваше да е там, но това е друга тема. Тъъъкмо почваме да се целуваме и вратата се отваря, нахълтват техен семеен приятел с любовницата си, и тя семейна:joy:
Явно са имали ключ в случай на спешност или майката им е дала. Много конфузна ситуация.
Явно са имали ключ в случай на спешност или майката им е дала. Много конфузна ситуация.
Нaтaли, припомни ми еднa срещa нa приятел след нет зaпознaнство. Излизaт, той я води дa хaпнaт, тя поръчвa нa корем - нaблягaйки нaй -вече нa яденето - сaлaти, основни, десерт, някои нещa по двa пъти. Хaпнaлa си доволно, тръгнaли от зaведението и решили дa се порaзходят, a после той дa я изпрaти. По едно време момaтa спирa дa се огледa уж в стъклото нa еднa колa и нaшият докaто се усети онaя си плюлa нa петите и избягaлa. A той е хем душичкa, хем кротък, хем културен. С еднa думa джентълмен и не е свидлив. Но, явно момaтa е решилa или си е помислилa, че трябвa дa връщa в нaтурa и цепилa през полето. Момчето още не може дa се нaчуди нa непровокирaнaтa и постъпкa.
Как е имала сили да бяга след толкоз манджа...?!? хахахахах
Сетих се за едно много симпатично момче, което на срещата ни така се напи... ама мноого, едвам го качих на таксито. Имам чувството, че беше от притеснение, защото беше малко свит и какво ли си е казал „да се отпусна малко”. Аз попринцип нямах лоши чувства, мислех да му дам втори шанс, но след това като се видяхме, случайно, той изглеждаше толкова засрамен и да се виждаме отново изобщо не стана на въпрос. Направо ме хвана яд, защото момчето попринцип изглеждаше свястно
Цитат
Аз само виках ах -ох, но то беше защото ми удряше главата във вратата.
Изведнъж ме прегърна и една остра мирисма на пот ме отсече.. и все по силна ставаше..
Не издържах и му се развиках по телефона, че ме задушава и не искам да сме заедно
Изведнъж ме прегърна и една остра мирисма на пот ме отсече.. и все по силна ставаше..
Не издържах и му се развиках по телефона, че ме задушава и не искам да сме заедно
Върнахте ме към една моя ужасна среща, при която младежът по време на много интимен акт така застина, със затворени очи и отворена уста и не помръдваше. Викам си: мръдни, да знам, че не спиш😆 Смешното беше, че момчето се хвалеше и обясняваше колко всъщност наясно е с интимната сфера, а в действителност май беше съвсем неопитен. После ми каза, че бил изпаднал в транс🤔
Не повторих този опит, но останахме на етап приятели.
Не повторих този опит, но останахме на етап приятели.
Може би след това е застинал...?!? 
Сетих се за още една случка.
Приятелка се запознала с познат на познат и се харесали, говорили си цяла вечер и се разбрали да се срещнат отново на следващия ден. Тя обаче не помнеше как се казва младежа и след часове в разговори и́ било неудобно да попита.
И ми разказва как мислила да не отиде на срещата следващия ден, защото нали... Как да си признае, че не помни името на младежа.
Аз и́ казах да няма грижи, да ми каже къде е срещата и кога.
И така на срещата виджам младежа я чака, а тя не смее да се приближи. Накрая той я видя и от няма на къде отиде при него. Точно в този момент аз се приближих към тях и се хвърлих на врата на приятелката ми и започнах да говоря без да си поема дъх:
- Ааани, от кога не сме виждали? Толкова се радвам да те видя! Изглеждаш чудесно! Аз сега се връщам точно, имам толкова да ти разкавам.
Двамата с момчето бяха
. Обърнах се към него и със същата аху-ихи интонация му казах.
- ААА извинявай, май не се познавaме. Аз съм Ели.- и подадох ръка. Той опулен подаде своята и каза.
- Аз съм Миро.
После веднага казах чао и си тръгнах.
Та така си спечелих една бира, а после колко сме се смяли на случката.Въпросният Миро си каза, че ме е помислил за пълна откачалка на първото ни запознанство, но пък му хареса решението на проблема.
Приятелка се запознала с познат на познат и се харесали, говорили си цяла вечер и се разбрали да се срещнат отново на следващия ден. Тя обаче не помнеше как се казва младежа и след часове в разговори и́ било неудобно да попита.
И ми разказва как мислила да не отиде на срещата следващия ден, защото нали... Как да си признае, че не помни името на младежа.
Аз и́ казах да няма грижи, да ми каже къде е срещата и кога.
И така на срещата виджам младежа я чака, а тя не смее да се приближи. Накрая той я видя и от няма на къде отиде при него. Точно в този момент аз се приближих към тях и се хвърлих на врата на приятелката ми и започнах да говоря без да си поема дъх:
- Ааани, от кога не сме виждали? Толкова се радвам да те видя! Изглеждаш чудесно! Аз сега се връщам точно, имам толкова да ти разкавам.
Двамата с момчето бяха
. Обърнах се към него и със същата аху-ихи интонация му казах.- ААА извинявай, май не се познавaме. Аз съм Ели.- и подадох ръка. Той опулен подаде своята и каза.
- Аз съм Миро.
После веднага казах чао и си тръгнах.
Та така си спечелих една бира, а после колко сме се смяли на случката.Въпросният Миро си каза, че ме е помислил за пълна откачалка на първото ни запознанство, но пък му хареса решението на проблема.
Приятел в нужда се познава. Това се казва приятел! Браво на теб!