Ужасни, смешни срещи

Това ми напомни за един, който ми направи забележка, че косата ми не е добре боядисана. На втора среща....хахахха

Не харесвам брадати мъже и това беше изрично упоменато в профила ми. Той на нито една снимка не беше брадясал.
Да, бях груба, но се и почувствах излъгана.
Изобщо не ми пука какво си е помислил. Да е мислил, преди да ми се появи "модерно".

Ох, тази случка ми напомни за една история от старо време. Жена отива на среща с непознат. Срещата е в ресторант.
Първият шок за дамата е, че мъжът бил рус. А тя изобщо не понасяла руси мъже. Но седнала на масата и стояла точно до момента, когато дошъл сервитьорът и кавалерът я попитал какво ще пие.
Тя, възмутена до дъното на душата си, станала и си тръгнала. Потресена как може някой да допусне дори мисълта, че тя може да употребява алкохол.
Трябва ли да уточнявам, че въпросната така си и умря стара мома? И девствена.
Но пък горда от себе си.

ПП Приликите (и разликите) с предходната история да се считат за случайност, моля!

Преди години имах среща с момче, което се определи като високо. Не ми каза колко. ( Беше познат на познат, не съвсем случаен).
Аз за всеки случай си сложих равни обувки за срещата ( 1,75 съм).
Като дойде, видях че е над 2м.
През живота си не се бях чувствала толкова мъничка
Беше много симпатяга, въпреки че нещата не станаха.

Всеки има право да има изисквания относно външния вид и поведението на потенциалния си партньор. Тънкият момент обаче е в спазване на добрия тон. Грубо е да се правят лични забележки, още по-малко на почти непознат човек.
Аз съм си тръгвала от среща (не първа) , защото човекът дойде с кални обувки посред лято. Навън пече, той с обуща със засъхнала кал. Определено не ми стана приятно. Аз съм се нагласила, той обул непочистени обувки, бог знае от кога. Естествено, не го нападнах, но се извиних, че не се чувствам добре. Може и лицемерка да ме наречете, че не съм казала какъв ми е проблемът, но не понасям хора, които парадират, че са директни и открити, а всъщност са нетактични и невъзпитани.

Сещам се за една понастоящем 68 годишна стара мома, която беше отхвърлила един кандидат ухажор защото бил с диоптер и понеже и тя с такъв та децата им евентуално и те ще са... Планиране му се викало на това. А според мен - сметки без кръчмар.

Добрият тон и обноски не са убили никого, все пак на тях се крепи нормалната комуникация. Но понякога засягаме хората и без думи, а с неволни  реакции.
Сещам се за една  смешна, (но не за мен) среща.
Много, много отдавна  пиех кафе с един „фен“, не сме били гаджета, но той определено даваше индикации, че ме харесва. По това време работех в лабораторията на един хлебозавод. В един дъждовен ден бях излязла с една колежка да пушим на рампата, от  която се товареше хлябът, за да се разнася по търговската мрежа. Изведъж до паркираните камиони спря една каруца „управлявана“ от възрастен ром с огромен чадър. До него имаше друг човек, щях да припадна, когато в спътника на рома разпознах моя познат. Решил човекът да ме изненада с посещение на работното място  тръгвайки пеша, как  се е коалирал с другия човечец и са направили споделено пътуване нямам идея. Явно съм била толкова слисана, че на лицето ми е било изписано крещящо недоумение и неодобрение. Слизайки от возилото, без предисловия ме нападна, за смущението ми и, че не оценявам жеста му.
Мънках нещо  в своя защита, но явно не ми се получи. Момчето се обиди и си тръгна.  Сега вярно е, че егото ми крещеше от възмущение, че някой си позволява да ме излага, като ме посещава с подобно превозно средство,  но бях млада, зелена и  много суетна. Колежката ми обаче, умря да се хили, а после дълго  си образуваха смях на мой гръб и ме поднасяха, че принцът е дошъл с каляска и кочияш да ме види.

Продължение на срещата:
Бяхме при родителите ми с децата и МП този уикенд и за беда се повреди пералнята. Трябваше да се пренесе тази от вилата на място на счупената. Баща ми, слаб и болен, казва: ще звънна на едно приятелче, културист, да помогне на Дани ( МП) да я пренесат.
И дойде-познайте кой?!? Същият този обожател. Пренесоха я. Жив и здрав е, слава Богу, не е намерил съмишленици за горното предложение.

Аз пък покрай този казус се присетих за породата хора, които се чувстват длъжни да те уведомят колко не им харесваш, колко са ти евтини обувките, дрехите и пр., колко са ти незначителни интересите и хобитата, на какви евтини места ходиш, а пък те самите само най-доброто купуват, на най-вървежните места ходят, с най-готините мацки/мъже излизат... По принцип де, ама за теб и срещата с теб ще направят изключение, иначе са много взискателни и си знаят цената.

С един такъв екземпляр бях излязла като студентка. Уведоми ме, че телефонът ми е много евтин, той такъв никога не би ползвал и наистина неговият беше по-скъп и през цялото време гледаше хубаво да се вижда на масата. После отбеляза, че са ми много големи краката, той жени с големи стъпала не харесвал. Явно, докато ми е гледал стъпалата, е обърнал внимание и на обувките. Не му били по вкуса, пита ме от къде са, казах му, че са от един магазин до Лъвов мост за 15 лева купени. Естествено, той толкова евтини обувки никога не би си купил. Междувременно каза, че пицарията, където бяхме, е от скапаните, с евтини пици, а той обичал само автентични италиански, и затова щял да пие само кафе. Аз си бях поръчала малка пица и Фанта. След като видях, че явно съм му много под нивото, станах да си ходя, че имах да правя курсова. Оставих пари за сметката си, обаче той реши, че трябвало да ме изпрати. Вече се чудех как да се отърва, казах, че няма нужда, че съквартирантките ми са си в стаята, не та не. Трябвало да ме изпрати. Изпрати ме до стаята, за съжаление съквартирантките ги нямаше, влезе вътре и аз вече се чудех как да го разкарам, чак страх ме хвана. Отвори хладилника, видя някаква манджа, която май беше на около седмица и от чист мързел не я бях изхвърлила още. Пита ме дали ще я ям, изведнъж бил огладнял, казах му, че няма да ям. Взе си вилица и започна да я яде, както си е в кутията, ледена от хладилника. Аз само стоя отстрани и гледам. Изобщо не можах да реагирам. Иначе много взискателен беше, обаче изкльопа манджа, която май беше започнала да вкисва. Наяде се, едната съквартирантка се прибра, тръгна си най-сетне тогава, и на следващия ден ми пусна стреличка, да го набера, и ме покани пак да сме се видели.

и ти си изгаряла от желание да се видите отново, за да ти каже колко си зле......нали?

Имаше ли реакция, след като е изял манджата?

Ще ми се да кажа, че съм му се присмяла и съм го строила набързо, или поне ми се е оплакал, че от студентското ми гурме цяла вечер е висял в тоалетната, обаче не, нямах никакво желание и секунда повече от необходимото да разговарям с този човек и само му казах му да не ме търси никога повече, след което блокирах номера. Като се връщам назад, наистина си мисля, че е можело да го затапя още в заведението, обаче тогава изобщо не успях да реагирам и дори изпитвах едно такова особено чувство на срам и неудобство, че съм се изложила по някакъв начин, щом ми се случва нещо толкова нелепо.

Ужас... Зная че в тия ситуации и тази възраст някак нямаш смелост, но факта че е влезнал у вас, вече ме кара да настръхна...

И мен. Кой знае ако не беше се върнала съквартирантката....

Щеше да ти изяде и другите манджи...../шега....за страх си е, ама младите са на друг акъл, вкл. и аз като съм била..../