По план...смотана работа.

Точно така Ив, човек се уморява, писва му, реве, но после пак ни спохожда надеждата. И аз се чудя, до кога ще имам сили да се блещя над отрицателни тестове?

Захвърлих плановете! По-добре не ми е станало, но поне не се затормозявам с неизпълнени желания и разочорование. Това е. Знам, че е трудно, но не е и невъзможно... Както каза една мама в един друг подфорум: "Ако все си мисля за нещата, които бих могла да имам, никога няма да съм щастлива!"

Бу, и аз правих същите планове, но като не стана 5-6 мес. и спрях да мисля за това. Наложи се да чакам 2г. 6мес. Просто не мисли за това и ще стане. 

 м-да, много неща има да се кажат по въпроса..
Едното е народно "Човек предполага, Господ разполага".
Другото - някаква източна мъдрост, нещо от рода "Пази се от очаквания, за да няма разочарования".
Когато планирах, кога, къде и как ще раждам (понеже до последно пътувах и работих), една докторка ми рече, че това с раждането никога не става по план. Е, при мен се получи съвсем по план - в деня на термина, там, където исках и т.н. Т.е. има си опровержение.
Ако е до плановете - мое дете, би трябвало вече да ходи на училище. Е, в момента се каним да мислим за детска градина. Мисля си, че в повечето случаи нещата се случват тогава и така, както трябва. А как трябва не определяме със съзнателни наши решения. Особено, когато става дума за нещо толкова важно. Ще се случи тогава, когато трябва.

Mдаааааааа, така е, но все пак по моя план беб4о трябваше да е на 1г. и 5 мес. /от 2,2г го 4акам/    Айде успех с плановете!

много правилно сте я сложили тази тема момичета и ние по план вече трябваше да имаме 6 месечно бебе,но.... от тогава гледаме да нямаме планове и дано не чакаме далго само това се моля

Милички мои по план моето дете към днешна дата трябваше да е на 16год.,а всъщност още го няма.Спокойно може да ме номинирате за най-дълго очакваща да забременее Успех.Не се отчайвайте.

И аз ако бях забременяла с първия си мъж, щях да имам 16 годишно дете по план, но не става, та сега по план се опитвам все пак нещо да се получи. Не си най-дълго чакаща има и други сестри по съдба
Успех на всички.

   Като ми натежи от пропадналите ми планове, все се питам защо така се получава? Какво съм направила, къде съм сбъркала? Ако може някой да ми отговори кога ще престане това блещене над отрицателните тестове (както е написала Дара), ще съм толкова щастлива. Но уви, ще си остана без отговор. И все ще го мисля. Радвам се, че има момичета, който успяват да се откъснат от тази мисъл. Но на мен не ми се отдава.  Извинявайте за отклонението.

Абе какви планове, какви пет лева?!
Бу, ако спреш да кърмиш- току виж плановете ти се изпълнили.

Радвам се, че ми отговаряте толкова момичета, които са почакали или все още чакат за бебе… Радвам се не за друго, а защото разбирате особените чувства, които обземат човек неминуемо след някое време, било то и мимолетно.Странната обида с неизвестен адресат, която те обзема, когато като че ли всички около теб изведнъж забременяват, едновременно голямата радост за чудесното събитие и тихата бяла завист, която се промъква по чорапи неволно в сърцето ти. Огорчение, че „те могат, а аз – не” и същевременно самоуспокоението, че щом те могат – значи и ти, кой знае, може би дори скоро… Да си погледнеш преялия тумбак в огледалото и да си мислиш, как при други обстоятелства такъв профил обикновено се получава от 4-месечна бременност, а не от 4 порции основно ястие една след друга... Да се запишеш на уроци по салса, защото кой знае кога после ще можеш, а да се окаже, че всъщност имаш предостатъчно време да се натренираш на воля, че и малко отгоре… Знаете за какво говоря, нали?

Все пак…за да не оставя впечатление, че мисля основно за това – не, това са чувства, които се прокрадват, макар и рядко. Не стресирам върху тях, защото имам други, по-важни неща, за които да мисля. На първо място – имам дъщеря в чудесна, забавна възраст, която се мени всеки ден, не спира да ме учудва и радва – идеално другарче за инфантилна по душа майка като мен Също спокойствие на ума и душата, че мога да ям, да пия, да спортувам, да дебелея, да отслабвам, изобщо – да правя каквото си искам с тялото си, защото в момента не съм отговорна за никой в него… (е, ако трябва да съм честна – основно се концентрирам на здравословно хранене и слабеене чрез физическа активност, но не си кривя душата, че идеята че мога, ако поискам да правя каквото си ща, е приятна) Мога да пия сок от моркови, ако искам ‘свеж тен’, но мога и да не пия – моя си работа, само моето тяло засяга, не грозя никого с хипервитаминоза с вит.А, например…освен себе си Мога да правя коремни преси, ако искам, мога и да си седя дебела… Мога да изпия 5 кафета и да не се тревожа на кой как му действа, освен на собствения ми разкрасителен сън… Мога да се връткам както и колкото си искам на салсата без угризения…

Такива ми ти работи.

П.с. може и да ми е тъп въпроса, но ще питам клуба на знаещите – майка ми се е борила с вторичен стерилитет, преди да забременее и роди мен. Има ли макар и бегла връзка?

Аз не съм от клуба на знаещите, но мисля че няма връзка. Я изгони тягостните чувства, промъкнали се по чорапи, лято е ... Прави каквото трябва, пък да става каквото ще! 

Според мен няма връзка. Не си мисли такива неща сега.

И аз пусках тема по-напред за кърменето. Ние също уж работим по въпроса ама нищо не става и така от 4 месеца, пък първото стана бързо. Вече не го и мисля всъщност.
Важното е това да ми е живо и здраво. Не си представям какво е на жените които при първото още се сблъскват с тези гадни преживявания и въпроси. Дано Господ даде на всяка от този форум живо и здраво детенце, а може и 2

Айде и аз да се разпиша сред правещите планове...  По план вече трябваше да съм бременна отдавна и наесен да замина с мъжа ми, когото местят служебно в друг град. Амиии, още не съм бременна и пак по план график имаме право на още само 2 опита, преди да го преместят. За после не ми се мисли... май нов план ще трябва да правя