unschooling

За детето, за да може да приложи знанията в областите, които са му станали интересни. ОК, развива се вкъщи, да речем момиченце с луд интерес към ботаниката. Няма ли да иска да стане ботаник, като порасне? Трябва ли да се откаже от нея, за да учи на свой ред своите деца вкъщи?

Не мисля, всеки прави своя избор.......то също.....като порастне ще направи избора си

ОК, споря по тази тема, защото всъщност и мен ме занимава, още повече след днешното тръгване на детска. Имам доводи и в двете посоки.
 

Здравейте, само да вметна, че преди година или две попаднах на предаване по някакво радио, в което говориха за това обучение в къщи с един баща, който явно така отглеждаше децата си. Не слушах, внимателно, но тези хора все пак ползваха частни учители тъй като не могат сами да преподават добре предмети който не разбират - ставаше дума за по-големички деца.
На мен това лично ми се вижда леко безмислено- да посветиш живота си и ежедневието си, за да станеш учител на детето си. Прекрасно е при всеки възможен случай да обясняваш и помагаш и разширяваш знанията на детето, но да си там непрекъснато и да обучаваш всекидневно ми се струва абсолютно излишно. А и какво се случва в една трудна възраст, в която детето решава, че не му се учи просто днес и утре също и въобще ученето няма смисъл? Защото има и такива моменти... трудна ме се вижда тази работа освен безмислена...

Добре, нека кажа и аз от гледна точка на по-големия си опит, който в никакъв случай не е дал идеални резултати, но поне съм се сблъскала с повече аспекти на проблема.
Не виждам никакъв проблем в това детето да ходи на училище и същевременно родителят да го занимава допълнително вкъщи с това, което му е интересно. Стига да има време и желание, разбира се. Нещо повече, заниманията в училище подсказват на детето области, които биха му били интересни, а то не би се сетило за това, ако не се сблъска с тях поради принудата на учебната програма.
Интересите на децата се променят. Днес ги влече математиката, утре географията, след две години - физиката или творческото писане. За да открият какво им е интересно, родителите така или иначе трябва да ги "пробват" в различни области, т.е. да прилагат пак нещо като учебна програма. И то периодично.
В по-късна възраст, децата откриват, че им е интересно да прекарват часове и дни в гледане на филми и компютърни игри и колкото по-дълго продължава това, толкова повече се задълбочава. Значи ли, че родителят трябва да ги остави на тази тенденция? Или да се опитва да структурира времето им по-разумно, което пак води до някаква програма, а не до интересите на децата. И какво се прави при откровен мързел и безхаберие?
И в края на краищата, когато едно дете, което винаги се е занимавало с каквото иска, без никаква принуда от страна на обществото, се окаже без подкрепата на родителя, в реалния свят, дали същото това общество няма да стовари върху него цялата си безкомпромисност и то да се окаже неподготвено?

Каква работа ще има детето (когато стане възрастен индивид) в обществото? Нали ще си стои вкъщи да се занимава със своето поколение

Да, разбирам.изини ме, но тези дни съм в кофти настроение и си го изкарвам на хората във форума......едва се сдържам да не напиша някоя простотия....

Иначе според мен за едно дете е най- добре до пубертета да бъде обучавано от родител.....убедена съм, че е много по- склонно да се задълбочи в нещата, ако са му предадени от увлечен родител.........
След това- гимназията да си е редовен ученик...........тогава детронира родителите, опитва се да намери мястото си сред връстниците като се съпоставя с другите, съревновава се с тях и в същото време иска да прилича на тях......
Тогава и може да сравни знанията си........и да научи нови неща....най- вече как се оцелява в конкурентна среда........
Но точно тази конкуренция не мисля, че е подходяща и здравословна среда за малкия човек.........
Това си е естествено мое мнение.иначе и двата вида обучение имат положителни и отрицателни страни........
Важното е и България да дава възможност на родителите да избират най- подходящата за тях форма на обучение за децата си

Здравейте,
Чета я тази тема от началото и накрая реших и аз да си кажа мнението.
Ако става въпрос дали в България такова нещо ще се реализира - мнението ми е, че това противоречи на нашите културни традиции ( в частта всеки да учи какво си иска, когато си иска и колкото си иска) и няма да се приеме, поне със сигурност за нашите деца.
Колкото до това какво мисля по принцип за идеята, ами според мен тя е приложима само за малки деца и може би за малко по-големи, но само за такива с насоченост към изкуството и хуманитарните науки, може би. Защото, ако детето иска да се занимава с някаква техника или точна наука имайки в предвид тяхната сложност, то трябва да учи много и разнообразни не особено интересни неща в началото за да има някаква база за в бъдеще. Не знам дали ме разбрахте, за да илюстрирам мислите си ще дам пример със себе си. Като дете много се интересувах от астрономия, исках с това да се занимавам цял живот, но когато разбрах че всъщност астрономията е дял от физиката ( а аз винаги съм я мразела   ) се отказах. Е аз не станах астроном, но и икономист нямаше да стана ако някой беше чакал на мен да ми се приучи математика. До късно нямах никаква професионална насоченост като повечето деца и това че съм учила много предмети в крайна сметка ми даде възможност да имам голям избор на професия и поприще.
Несериозно ми звучи да се сравняват желанието за прохождане (и животните прохождат) и желанието да се учи Нютоновия закон.

Най-добронамерено искам да попитам защо изведнъж конкурентната среда ще стане по-здравословна, при положение, че малкият (или не толкова) човек бъде "спуснат" изведнъж в нея, където другите деца вече са намерили своето място в това мини-общество? Няма ли да му е още по-трудно и "конкурентно"?

И аз точно за конкуренцията се чудех  Ами при малките деца тя е в много по-лека форма, от колкото при възрастните. Ако от малко не е свикнало с конкуренция не мисля, че ще се справи и в света на възрастните. Конкуренцията я има не само сред хората и животните се конкурират. Тя е заложена вътре в нас, а не е продукт на някое общество. Свят без конкуренция е утопия, нещо подобно на идеята за комунстическото общество, хубаво, но нереално.

Рени, аз ще се опитам да ти отговоря какви специално са моите мотиви. Мисля, че съм запозната и с мотивите и на други хоумскулари, но не ми се говори от тяхно име. Не съм да речеш и някакъв говорител на хоумскуларите. Просто по стечение на обстоятелствата попаднах в тази група хора.

Още от преди да дойде време за училище, аз бях вече загърбила професионалната си реализация. Това не стана лесно и безболезнено, но се наложи. Преди да родя имах работа, която страшно харесвах и на която смятах че ще се върна, но това уви не стана.
Първо се преместихме в София и после откриха заболяването на дъщеря ми. Два пъти почвах работа, но и двата пъти напусках, защото трябваше да бъда с нея по време на операциите и последващите трудни и болезнени прохождания.
А времето си вървеше и аз не ставах по млада.... За работа вече не можеше и дума да става и ето решението да се посветя вече само на детето си си дойде от само себе си.
Единственият вариант за нея беше частно училище и макар и не лесно успяхме да и го осигурим две години и тъкмо можеше вече да помисля за нещо друго.....като примерно второ дете,  дойде новото преместване. Тука за съжаление няма частно училище и това домашно обучение беше най-доброто решение. Ако някой си мисли, че това е лесна работа, ще му кажа че това съвсем не е така. Особенно за човек като мене, който е писал според граматични правила преди много години  Хубавото е че лека по лека и аз се уча, Бети добре се справя и така нещата вървят. За сега има учител по немски, догодина най-вероятно и по български.

Приветствам идеята за легално домашно образование, заради децата, които по една или друга причина нямат достъп до училищата. Или дори на думи да имат там за тях не се осигурява нужното внимание и грижи.
Имам познати с дечица със синдром на Даун, за които това обучение е алтернативата,  пред възможноста децата им да нямат никакво образовение и един ден да бъдат съвсем отхвърлени от обществото.
Да не говорим, колко хора с проблемни дечица се свързаха с мене, защото видяха в тази форма на обучение светлина в тунела. Колко деца с един или друг недъг биват лишавани от учение, само защото директорите на градините  и училищата не искат да си правят проблеми. А това са деца със съхранен интелект, въпреки недъзите си. Те имат нужда от повече внимание, специален подход, който примерно частното училище би им дал, но всеки ли може да си позволи такова?!

Всеки избира сам за себе си според ситуацията, в която се намира. Така че ,  за едни това може да е неприемливо и странно, но за други е единственото решение.
За мене не е важно дали детето ми е в конкурентна среда, а това да му спестя подигравките, ниското самочувствие и постоянните наранявание. В частното училище, където децата са по малко, не е имало проблеми с тези неща. В големите държавни училища с многото деца и не добрия контрол ще са всекидневие. Това ще и го спестя, пък много важно че няма да се реализирам.

Стана много дълго, за което ме извинете, но щеше да ми е трудно да изложа мотивите си по кратко.

Летисия, имаш страхотна дъщеря- това на снимката предполагам е тя. Истинска красавица е и не съм предполагала, че може да имаш някакви специални съобръжения за хоумскулинга й.
Когато това е единствената алтернатива- спор няма, че е по-добре детето да получи образование. Независимо дали после ще се реализира професионално.

Благодаря ти Рени  
На снимката е моята малка принцеса 

Надявам се да може един ден и професионално да се реализира, защото е доста умно дете. Живота ще покаже.....само здрава да е.

Ами защото според мен детенцето ще се чувства като животинче, което някак трябва да оцелее и няма да се наслаждава на обучението си и да се концентрира върху него..........това си е мое мнение....не че ще тръгна да си обучавам детето вкъщи........но всъщност кой знае.........

А по- късно желанието за конкурентност и борба се ражда заедно със сексуалния нагон.....това си е естествен процес............

както аз ги виждам нещата, има два подхода при домашното обучение. единия да го наречем структуриран, другия - неструктуриран. при структурирания родителят поема ролята на учителя и по някаква схема и програма, най-вероятно близка до тази в училищата, всеки ден преподава на детето или при по-големите деца - те сами учат и се занимават по учебниците. честно казано, не виждам защо в един момент то да не намрази домашното училище, както би намразило и другото - пак му се преподават неща, които може да не са му интересни и да не иска да учи. при неструктурираното обучение детето учи от ежедневието и според своите интереси и желания. спомням си бях чела разказа на една майка, която учи децата си по този начин и как тя отчиташе наученото от седемгодишната си дъщеря за деня. беше нещо от рода на "избра си да разглеждаме книга за човешкото тяло, обсъдихме храносмилателната система и еди-какви-си  други части от тялото, възхитихме се от уникалността на това, как бог е сътворил човека - биология, религия; домашни задължения - пране и разчистване на масата след ядене - възпитание в труд; написа благодарствено писмо(thank you note) за подарък, който получи наскоро - писане; прочете две книжки - четене; гледа образователно филмче "как се прави?" - дърводелство, земеделие, готвене и какво още беше...; пазаруване на храна и дрехи - математика, домашна икономика, възпитание на вкус и пестеливост." един вид откриваше във всяко занимание от ежедневието образователен елемент. този вид домашно образование звучи по-разумно според мен, но не мисля, че е приложим за деца да кажем над девет-десет години, когато пои повечето деца любопитството към околния свят се стеснява доста и както казва цвета, се появяват мързела и не-чак-толкова-образователните интереси.
какъвто и подход да се прилага обаче, за мен най-големият недостатък на хоумскулинга е, че на тези деца малко или много им липсва среда на връстници, не контактуват с деца от различни среди, до голяма степен родителите им контролират избора на приятели. като ходи на училище детето се сблъсква с най-разнообразни деца с различно възпитание и характери. харесва ги или не ги харесва, то трябва да се среща с тях всеки ден и постепенно намира начин да съжителства с тях.
в конкуренцията аз не виждам нищо лошо. второто дете обикновено прохожда по-рано от първото, проговаря по-рано, научава се да яде само по-рано, да познава буквите и цифрите по-рано, и т.н., и т.н. точно заради конкуренцията с по-голямото си братче или сестриче.