Истанбул [тема 44]

Отидохме с приятелка, хотела Empress Theodora го запазих през букинг още януари. Идеална локация на няма 100 метра от Света София и на 50 от Гюлхане. Оплаквания нямам - чисто, а за 4 дни ни смениха чаршафите няколко пъти. Ставах рано сутрин и успявах да наснимам близките забележителности, преди да се появят тълпите.
И на двете ни беше първо ходене и се надявам не последно. Програмата я разработих с инфо предимно от руски и англоезични травъл сайтове и с няколко ценни съвета от тук.
Масата хора, които чуваха, че отиваме в Истанбул без агенция и мъже до нас, буквално ни казваха, че сме луди. Ще ни оберат, ще ни закачат мъжете по улиците и какво ли още не. Екскурзиите от два дни с нощни преходи не ни устройваха като дати или ми се струваха прекалено кратки. ЛМ пък отказва да посещава Истанбул на екскурзия, макар че е ходил доста заради летището. Избрахме април не заради лалетата, а заради що-годе приятното време и възможностите за отпуск. В крайна сметка позитивната нагласа и убеждението, че навсякъде има добри хора, се реализираха. Пътуването мина перфектно!
Ден 1 –неделя. За нощния влак вече писах, слязохме от автобуса на Сиркеджи, за 10 минути стигнахме пеша до хотела, оставихме багажа (настаняването е от 12) и отидохме на площада. Снимки, симити, 9 без 15 се наредихме на опашката пред Света София, след половин час бяхме вътре. На влизане във всички обществени сгради - музеи, пазари, аквариум и т.н. багажът се сканира, телефони/фотоапарат се оставят до клетката за метал. Килимът с лалета пред Св. София беше поувехнал, а след няколко дни – изчезнал. На излизане опашката вече беше придобила грандиозни размери, като групите от китайци и други минават отстрани. Решихме да отметнем и Цистерна базилика, там се влиза по-бързо въпреки опашката, защото приемат само пари в брой. Вътре водата е източена заради реставрация, а рибите са чак при медузите. По-лошото е, че имаше безброй ученици на екскурзия, които вдигаха нечовешка врява.
След като се настанихме в хотела, се запътихме към фериботния терминал на Еминьоню, като първо трябваше да купим истанбулкард. На автоматите пред Сиркеджи се пробвах няколко пъти, но как да се купи самата карта не ми стана ясно (зареждането е лесно). Знам, че ги има и по будки, но просто първо пробвахме там. Точно зад автоматите до Сиркеджи има туристически инфо център и влязох вътре да попитам как да си купя карта. След като си обясних проблема на английски, жената ме попита не искам ли да й обясня на руски (блонди съм), обясних й и тя ни прати към автомата с брат й, който се оказа от България, дългогодишен емигрант в Русия. Той ни взе карта и я зареди. После зареждахме сами. Слагаш картата и поставяш парите в отвора.
Хванахме корабче на Sehir Hatları за Юскюдар. Тук за първи път се сблъскахме с невероятните тълпи, борещи се за качване на борда. В Юскюдар още по-големи тълпи, крайбрежната се ремонтира, тръгнахме на север, стигнахме до първия голям парк и се пробвахме в заведението Fethipaşa Sosyal Tesisleri - къде ти, сервира се бюфет тип фаст фуд и опашка от поне 100 човека, всички местни. Лудница. Върнахме се към пристанището и по път вече озверели от глад седнахме на SGK Üsküdar Eğitim ve Sosyal Tesisleri, където ядох уникално вкусни калмари по-евтини от България. Имахме желание да идем до кафенето с възглавничките, но като видяхме разкопаната улица и тълпата крещящи футболни фенове срещу нас, се отказахме. Във влака успях да спя 2-3 часа и вечерта окапах рано.
Ден 2 -понеделник. Ден на независимостта - почивен ден (мое недоглеждане, искахме да сме в работни дни). От спирката на египетския хванахме BN2 (то стоеше на спирката) и отидохме до аквариума. BN1 и 2 си вървят и сутрин, нищо, че друго пише в сайта на транспорта. Отидохме на първата спирка, за да седнем, но места си имаше и на следващите 3-4 спирки, после се напълни автобусът. Слязохме на точната спирка, те се изписват на монитор предварително, а и хората ни казаха. След аквариума тръгнахме по крайбрежната алея в посока към центъра – уникално слънчево време, лек ветрец, Мраморно море се плиска, красота! Навсякъде по тревата хора, които пекат скари и ядат. На пясъчните заливчета в Йешилкьой не издържахме, навихме панталоните и си намокрихме краката, а после полежахме на сянка под дърветата. Места по заведенията няма. Стигнахме до фериботния терминал на Йешилкьой и от там нагоре през квартала отидохме на BN1. Кварталът е много хубав и поддържан! В нета пише, че е бившето Сан Стефано. Автобусът на връщане беше много пълен и шофьорът започна да пуска хората да се качват и през задните врати. ВСИЧКИ съвестно си подаваха истанбулкартите напред, за да им ги чекират! Никой не се ската. А дни по-късно на излизане от тоалетната в Свети Стефан чух две нашенки да коментират как турникетът за вход пускал бавно, можело и двете да минат за лира. Срам ме хвана, сериозно.
Слязохме на Египетския и тук попаднах на една от най-огромните и безкрайни тълпи в живота ми. Човешката река ни пое и ни носи поне половин час. Само наблюдавах преминаващите отстрани магазинчета, включително коментирания тук магазин за кафе. По нашата улица Алемдар към 8-9 часа вечерта тълпите бяха нечовешки. Всички вървят по трамвайната линия, пресичат на червено, по пазара в тълпите карат скутери, красота.
Ден 3 - вторник (работен ден)
Решихме да отидем на Принцовите острови въпреки някои мнения, че сега няма какво да се прави там. Бях чела, че не препоръчват да се ходи там в почивен ден. Е, отидохме за ферибота на Sehir Hatları в 10:10, ужааас. Едвам седнахме на закритата палуба. Поне 2-3 училища крещящи ученици, нямаше места за тях и седяха по пода навън, изяждайки целия запас от симити на кафенето.
Островът ни се отрази положително, лудницата в града беше ни дошла в повече и си починахме чудесно. Ходихме пеша до горната спирка на конете, където обядвахме, и се върнахме. В момента островът цъфти и е невероятно красиво и спокойно. На връщане видях пристанището на TurYol, които не приемат истанбулкарт за разлика от Sehir Hatları, а само плащане в брой. Може би заради това ферито в 16 часа беше празно. На връщане вечеряхме в поредното заведение между Египетския и Сиркеджи.
Ден 4 - сряда
Приятелката ми имаше ангажимент сутринта, а аз хванах автобуса от Еминьоню към 9 и за нула време стигнах до Свети Стефан. Отпред имаше само един български автобус, групата слушаше лекция в двора, а аз имах щастието да видя църквата сама за 15-на минути. Впечатлена съм!
Реших да се върна пеша, за мен 4 спирки не са много. Ходя пеша много и бързо, но 15-сантиметровият тротоар по крайбрежната улица с паркирани коли на завой дори и мен ме подразни (строи се нещо там, знаете). Тръгнах към Сюлеймание по някакви преки сокаци и попаднах на поредните улички с магазини предимно с мъже плюс някоя-друга жена с кърпа. Никой не ме закачи, правеха път и се извиняваха, че по някои тротоари не се минаваше заради натрупана стока. Сюлеймание се оказа единствената джамия, в която влязох в Истанбул - великолепна е. Площадката за снимки в двора е фантастична. Там дори 70-годишни забрадени баби си правиха селфита.
Към обяд се върнах в хотела, хванахме трамвая от нашата спирка Гюлхане и слязохме на Кабаташ. Там – снимки на кулата на Долмабахче и великолепно кафе край Босфора с фантастична гледка. После с фуникуляра до Таксим и се спуснахме по Истиклял. Там отразихме Чичек пасажи, рибния пазар (опитахме по 2 миди с ориз и лимон от сергия), пихме кафе на френската уличка, църквата на Свети Антоний (местните също си влизаха вътре и дори палеха свещи), манастира на дервишите, на кулата не се качихме заради зверската опашка и накрая вечеряхме на първия ресторант на моста Галата. Прекрасен, наситен ден.

Ден 5- четвъртък
Сутринта за пореден път нащраках тихата Соук чешме сокак, влязох в двора на Топкапъ, в църквата света Ирина (с билет е) и към 11 върнахме ключа, като си оставихме багажа в хотела. Отидохме на Капалъ чарши, но вътре е нечовешка задуха и бързо излязохме. Обикаляхме по уличките с магазини на път към Египетския пазар (двата пазара май не са отделени ), повисяхме в Гюлхане, където пак беше стълпотворение, пикник и смачкани поувехнали цветя, пак на Египетския купихме кашкавал на конци, сирене с подправки и накрая все пак успяхме да ядем кюнефе на прозореца на втория етаж в Хафиз Мустафа до Сиркеджи-Мармарай. На слизане взехме по няколко малки кутии за почерпка от зелените баклавички и кадаифи (не обичаме сладките десерти). Скъпо е. Това е второто скъпо нещо за мен в Истанбул освен алкохола.
Към час преди тръгване на бусчето се застопорихме уморени на Сиркеджи, където взеха да се събират и други пътуващи за София, предимно млади чужденци-европейци.
Пътят към Пловдив мина добре.