Истанбул [тема 44]

В Истанбул евро/лира или плащане с карта.В България в момента Тавекс продава 0.375 .

Ние пишем... Четете...

Носите ли си големия талон на колата? Нямам спомен дали миналия път го взехме. Търсих в последните 4 теми, но талон - йок, само панталони ми излизат в резултатите

Не

Момичета, разгледах препоръчаните от вас местенца за хранене и живо ме интересуват Общинските ресторанти-някъде около Таксим има ли такъв? Улиците изобщо не са ми ясни и ми е пълна мъгла.

Не пускат с панталони в Синята Джамия. Има табела с Х на жена с такъв и голи рамене. Само с поли или рокли до земята и добре увити с шал около главата. Деколтето на блузата да се вижда абсурд.
Ние се оказахме там в 17,20 в събота и съм извадила голям късмет, защото последното посещение беше от 17,30 до 18,45. През тези 10 мин отидох до дървената къщичка, която се пада в дясно, ако си с лице към джамията и ми дадоха пола. Бях си приготвила шал, та не ползвах техен. На опашката пред мен имаше младо момче, което също беше облякло полата (явно е бил с 3/4 панталон). Сложих си обувките в торбички и влезнах. Другите с мен не пожелаха. Имаше скеле посредата и не беше толкова впечатляваща, колкото очаквах. Сутринта в този ден минахме през Сюлеймание и тя ми хареса идея повече. Беше спокойно там, като и на двете места не миришеше гадно. Бях се подготвила предвид отзивите за аромат на крака, но слава богу нямаше.

Редактирам се:

Свалих снимките от телефона и видях момиче с впити дънки, явно е минала някак....


А аз понеже си бях забравила шал, се наложи да купя. По път към Сюлеймание, набарах по 5 лири в някакво магазинче и си взех този в горчица + един бледорозов (пудра). Жълтия ми се вписа идеално към роклята.

А защо всички се бутат точно в тези джамии? Има толкова по-красиви и за сметка на това не са препълнени с туристи. В Ортакьой например няма никакви хора, не мирише и е с много приятни цветове, красиво и ненатрапчиво. И не само там.

Ивче, вие ли преценявахте дали да си сложите пола, или имаше хора, които ги подаваха?
Защото при последното ни влизане беше така - те преценяваха на кого да подадат шал или друго.

Очевидно изображението на входа трябва да се чете като "жена с клин и открити рамене". Макар някои панталони да са достатъчно очертаващи.То наистина, че ако закриват всеки панталон, доста поли трябва да имат на склад.



4o4ka01, въпросът ти ми звучи като "Защо ходите в Рилската и Бачковската обител, вместо в малките прекрасни китни манастири, с които изобилства България?".
Ами, защото са впечатляващи с красотата и величието си, известни са с историята си, разположени са на леснодостъпни места и са някак "задължителни". А после се тръгва по другите, ако представляват интерес.

Може би защото са известни.... аз при предишното ми ходене не влезнах и затова сега се поправих. Не мисля че ще повторя, но се радвам че я видях. С Беличка сме писали заедно и мислим еднакво.

Беличке, един полицай пазеше на входа и показваше къде дават шалове и поли (в дървената къщичка). А на излизане ги събувахме на входа и връщахме. Но и аз бях с рокля над коляното, така че нямах избор. В Сюлеймание също ми дадоха. А в Синята като влезнах, някакъв дядо ми се скара преди да свия към пътеката за входа и се зачудих какво иска. Погледнах се след минута и шала ми беше открил V-образното деколте леко. Та явно това е била причината..

Тук е момента да благодаря и на теб, и другите момичета.... миналия път не стигнах до Еминьоню, затова и ми беше леееко объркано. Да не си наясно с отправната точка, но след първия час, всичко си дойде на мястото. Всеки ти обяснява и показва, упътва. За миг не съм се притеснила, че ще се изгубя. А и като се оправям с езиците, всичко беше 6. Втория ден дори си забравих бележките, но се оправих и без тях. Днес ще ви разкажа за петък, за утре вечер оставям съботата. Не мога да съм кратка, а и снимки качвам... бавничко става.

На границата ни държаха близо 4 часа и не спряха да мрънкат в автоуса, но ги питах като няма да могат да ни настанят в хотела сутринта, какво ще правят като пристигнем в 5. Аз си дремнах и съм проспала висенето. Преди да слезнем за проверка разбрах колко сме чакали, та грижи никакви.
След като оставихме багажа към 8,30 в хотела и потеглихме към централната част. Минахме през Капалъто, хапнахме бьорек в близко заведение и се запътихме към Египетския.


Много цветен и ароматен. Взех си чайчета и подправки - за мен микс от трита вида пипер, куркума и зеленчукова. За още 2 дами взех от пипера и куркумата. От чайовете черен с шафран, с рози и портокал (+ шипка), както и нар. За едната жена също взех с рози, но друг (Love tea май се водеше), както и микс горски плодове и портокал. Искаше за мъжа си да му прави студен и този препоръчаха. Разбира се падаше пазарене. Моя черния от 30 ТL, накрая за 15 ми дадоха 100 грама. На няколко места ме черпиха с локумите с шам фъстък и други ядки, но си взех с рози. Целият отвън с розови листенца. Фен съм на шама, но исках нещо по-различно.
От едната сергия, от която взех пипера купих на марката Caykur мисля черен или earl grey, иска ми 20 лири. А тя малка метална кутия. Викам му много. Намали няколко лири за подправката и тука едва 3. После в Сапфир като влезнахме в Карфур, същия 5. Изядох се. А онзи беше и супер нагъл. Направо ми извади 5-те лири от портмонето. Аз казвам 33, той и 5. Щях да му ударя един накрая, но реших да си хващам пътя и да не се ядосвам.



Скрих им шапката по сергиите. Всеки ходи след мен да ме пита как съм, откъде съм. Чудех се на къде да се обръщам, врата ми се схвана. Говоря на английски и като ме питат откъде съм и кажа, "ооо комшу", обръщам на турски и един остана втрещен. Извика негов колега, който знае по-добре английски. Та си казахме по някоя друга приказка на турски. Друг пък супер нахален. Пита ме дали съм женена и като му казах, че не смятам засега и че турските мъже искат да стои вкъщи жената, чисти и да е забрадена, аз не мога да го приема. Искам да си поживея сега, а той ми изцепи дали съм искала да правя секс с него. Хаха, отсвирих го, взех си чая и след като купих чинийка за шефката, която ми беше поръчала и пепелник за другата, приключих с пазаруването. На Капалъ ми искаха 15 на едно място, а там по 5 намерих.


Като напълних 3 торби, излезнахме на Еминьоню и от там се качихме за Кабаташ. Ядосаха ме много леля с нейната дружка. Заведох ги на Долмабахче, 5 пъти предупредих колко лири ще им трябват за входове и от 2 месеца повтарям, в автобуса пак и нашите тръгнали с по 250 лири. Пред вратите ми сервираха, че нямали възможност и не влезнахме. Не били ме разбрали, малоумни ли са не знам. Аз им казах, че съм влизала и сама не виждам смисъл. Седнахме на кафето пред двореца. Супер бавно обслужване. 5 пъти ги привиквахме за това и онова. Накрая не ни бяха маркирали водите с айряна, но не им казах. Такова чакане, ужас.



От там на фуникуляра и към Таксим. Веднага след слизането ги изнудих да седнем на Хафъз Мустафа. Казах че ще ям баклава с каймак, а те ако искат да пият кафе. Трябваше да опитам прословутия каймак. За мен има вкус на нещо средно между крема сирене и цедено мляко. Направо все едно не ядях десерт хаха. Не ми беше толкова сладко, като Одринската баклава. Но ми хареса определено и мога да изям още.



Нямах наяждане на сладко, ама при тези витрини можеш ли да устоиш? Спуснахме се по Истиклял, влезнахме в няколко магазина, но беше доста топличко. Оказа се че са затворили любимия ми The Body Shop и не можах да си напазарувам. Преди да се качим на метрото за Сапфир, се отбихме в Мадо да хапна сладолед. Реших да опитам шам фъстъка и бадема им. Почти никаква сладост, което ги прави подходяща към кадаиф, кюнефе и баклава.



От тук не отидохме към Галата, защото не спрях да мрънкат че все нещо ги боли и са изморени, а постоянно спираха и сядаха някъде като си ходя по магазините. Та се качихме на метрото и отидохме към Сапфир. Исках на  залез, но не можахме да го хванем. От "Гледката" ги хвана шубе, но филмчето компенсира. Леля ми пък и прилошало, добре че не се била качвала на самолет. От там се върнахме към хотела - слезнахме на Йеникапъ, но преди да се приберем се отбихме в някакъв ресторант AKSU за вечеря. Бяха изморени и не бяхме се освежили, та решихме да приключим деня тук. Храната беше вкусна, но се опитваха да лъжат. Даваха менюта с различни цени в долари, лири. Първо порциите ни бяха 28 ТL, след това на второто пише 32 - другото меню било старо, но иначе беше вкусно и го сервираха готино на дъски в пламъци. Накрая като донесоха сметката и 8 лири отгоре. Веднага ги подпалих и я намалиха. Не знам дали ще ви отвори клипа, т.к. е от личния ми профил. https://www.facebook.com/iveta.ristanova/videos/10211481789589709/



Иначе лещата им беше вкусна. До нашата маса седнаха 4 българки и някои си поръчаха риба. Мисля че им хареса. Но хляба който сервираха, беше подигравка. Голяма уж питка, а вътре куха. По-тънко беше от чипс и се чупеше, цялата маса стана в трохи. То не беше и хляб де.

Ивче, направо ме стресна с тези 4 часа чакане на границата Преди малко запазихме хотел, утре планираме да тръгнем рано. Ще пиша после колко сме чакали

Като видях табелите със забраните се сетих за влизането ми в подземната джамия. Съвсем случайно се озовахме там по здрач. Като никога бях забравила да взема шал в чантата си. Много исках да я видя, но времето напредваше, наоколо нямаше отворени магазинчета или сергии и знаех, че на другия ден едва ли ще мога да се върна. И срам не срам прибрах леко косата и вдигнах качулката. Малкото посетители ме гледаха доста странно, но тъй като мястото не е туристическо нямаше кой да ми се скара.  Предположих, че е нередно, но все пак бях скрила косата. Сега разбирам, че е било забранено. Сигурно и други са пробвали да влизат така.

Много приятен разказ и снимки. Благодаря за споделеното. Чакам следващия ден, Шехерезада.

Здравейте,
описаната по-горе програма успяхме да изпълним на 90%, тъй като вечерта планувана за Ортакьой заваля, а и бяхме изморени.

Пътувахме с агенция от Ямбол, тъй като групата от 8 души беше от Бургас и Стара Загора. Тръгнахме в 4 часа сутринта на 18.05. Минахме границата за 5 минути /единствени бяхме/. Същия късмет извадихме и на влизане в Истанбул - някак си избегнахме трафика и в 10 бяхме в хотела. Дадоха ни стаи веднага. Хотела не искам да коментирам. Единствено ще кажа, че поне имаше топла вода, чисти чаршафи и локацията между метростанция и трамвайна спирка беше повече от удобна.

Настанихме се за 15 минути и веднага тръгнахме пеш покрай Везниджилер надолу към Сюлеймание. Невероятна джамия. Интересно, че не е много посещавана. Починахме вътре на хладно. Поснимахме невероятната гледка и тръгнахме да търсим заведение Aga Kapisi, където бях отбелязала, че ще обядваме заради гледката и нелошите отзиви в Трип-а. Намерихме го, но беше затворено до 14, заради Рамазана. В съседство открихме друго и седнахме там. Отпочинали и сити продължихме към Египетския. Позагубихме се нарочно в уличките наоколо и тръгнахме към моста, за да хванем метрото. Естествено снимки на всяка   крачка и така около 15 бяхме в Джефахир МОЛ, където се разделихме на групички, за да пазаруваме. Среща в 17:30. Хванахме отново метрото и се качихме на Сапфир. Направиха ни намаление 33 лири с включено кино, 22 без. Стояхме горе до 20:30, когато се стъмни и се насладихме на гледката по светло и на тъмно.
Отново с метрото и на Таксим , оттам по Истиклял и седнахме да ядем компири точно срещу малка джамия на булеварда. Беше интересно да наблюдаваме мъжете, които влизаха и излизаха след работа, за да се помолят преди да седнат да се хранят. Хапнахме и продължихме бавно надолу носейки се с тълпата, за да хванем отново метро и да се приберем.
Спахме като къпани, но само до 5 часа, когато имама запя и имах чувството, че е до ухото ми...
Закуска и среща пред хотела, за да се отправим към трамвайната спирка и да слезем на Кабаташ. Планувано посещение на Долмабахче. 19.05 е празник на младежта и спорта. На този ден е роден Ататюрк и в тази връзка за наша огромна радост билетите бяха безплатни. Разгледахме и се подивихме на пищността на двореца, поснимахме се естествено в градината и продължихме напред към пристанище Бешикташ, за да хванем корабче до Юскудар. За - минути бяхме в Азия. Повървяхме и седнахме в заведение на самия бряг İkiyaka Istanbul CAFE, което беше пълно с местни и не сбъркахме. Обслужването и кухнята бяха на ниво. Цял лаврак за скромната сума от 29 лири си беше попадение. Има много добро еспресо! Хванахме ферибота отново от Юскудар, но до Еминюню. Отонов покрай Египетския и нагоре по уличките към Капалъ. Помотахме се, който си хареса нещо си го купи и така яваш-яваш се прибрахме в хотела. Малко по-късно отидохме на вечеря на непретенциозно заведение до спирка Баязид. Естествено не пропуснахме искиндер кебап и кюнефе. Заведението не блесна с обслужване, но беше вкусно. накрая ни бяха начислили такса сервиз, за която аз показах, че съм недоволна, като нарисувах намръщено човече на сметката и управителя веднага я задраска и ни върна сумата.
Последен ден - отидохме до Султан Ахмед, пообиколихме забележителностите, влязохме в двора на Синята джамия /само 2ма влязоха вътре и излязоха разочаровани след Сюлеймание/, фонтани, колони и надолу към Гюлхание. Нямаше много време до часа обявен от агенцията за тръгване, затова с трамвая и обратно! В 11 потеглихме с автобуса към св. Стефан. Впечатляваща и незабравима църква. Турците са се постарали с ремонта. Имахме не повече от 30 минути, но поради липсата на други групи ни бяха достатъчни. Последна спирка - МОЛ Форум. Тези, които не бяха посещавали аквариума се възползваха от намаление за агенции без допълнително заплащане, а останалите хапнахме и пазарувахме. В 15:30 отпътувахме от Истанбул, на границата отново бяхме първи и в 21 автобуса ни остави щастливи и доволни в Ямбол.
Ето и малко снимки
Дано не съм ви отегчила 

В мол Форум хубав ли е аквариумът? А от Таксим как да стигнем до мол Сапфир? Утре вечер може да отскочим до там ако е близо.

С метрото и слизате на спирка 4.Levent. Има вход, от който директно се влиза в Сапфир.