Развод на 50, или тръгнала тепърва баба за дърва

Pandorina, четох те и ми стана много жал. Трябвало е да се разведеш наистина много по-рано, този твой БНД много кофти те е смачкал, щом все още търсиш вината в себе си. Аз явно съм много жилава щом ни родителите ми, ни БНД успяха да ме смачкат непоправимо.

Не мисля, че ме е смачкал ТОЙ.  За да те смачка някой трябва да му позволиш, а понякога дори да го ...подтикнеш. Щото иначе...как ще продължаваш да се самозаблуждаваш, че други са ти виновни?

Luna_80, и аз като теб се метнах от трън та на глог. Явно съм магнит за такива, от които по-принцип бягам с 200...но си разкриват истинската същност в последствие. 🙄
И аз нямах време да се насладя на живота си без мъж и да се фокусирам върху себе си. Голяма грешка. Сега имам пагубна нужда от това - да бъда себе си! Да не се стремя да угаждам на някой и да бъда такава, каквато той иска. Но трудно човек се учи да бъде себе си, ако цял живот е бил някой друг... 😔

За съжаление да "бъдаш сам" не е равно на "да бъдеш себе си". Това "себе си" се изгражда дълго, бавно и чрез взаимодействия с хората. Това, че се чувстваш себе си когато няма никой около теб да ти въздейства е заблуждаващо. Защото веднага щом се появи друг човек с който влизаш във взаимодействие много бързо губиш това "себе си".И проблемът не е в другия, че бил манипулатор. Щом нямаш граници, щом не си съградил себе си, задължително ти нахлуват в територията и се разпореждат.Щом започнеш да изграждаш по-здрави граници - просто няма място за манипулатори.Как си изграждат граници? Чрез непрестанни упражнения в правене на избори и носене на отговорността за тях. В отстояване на решенията и умение да казваш "не" и т.н. Не и като стоиш сам и си мислиш, че си свободен. Заблуда е това.

То това е себе си при много хора - чуждото мнение, чуждият живот, децата - в калъпа, слугинажа, мъж - задължително за семейство, нищо че не става. И така.

Продължаваш да се самообвиняваш и от девет кладенеца вода да носиш за да изчистиш името Му. Мачкал те е и още как.  Била си кукла на конци и те е връткал както си е искал през всичките тези години.
Но това е в миналото, забрави го. Сама виждаш, нещата се случват добре и успешно и без присъствието му, животът продължава и то как! Нито си баба, нито си закъсняла. Стига си дълбала, че ще луднеш. Майната му, "новата" ще го оправи.

Защото му го е позволявала.
Ако тя ясно е очертавала границите си на поносимост, едва ли той е щял да ги престъпва.
Хората могат да са каквито искат.
Дали ще им позволим да ни радват, да ни мачкат, да ни тормозят, да ни манипулират и т.н., зависи само и единствено от нас.
Да, той може да е боклук, но Тя му е позволила да се "разхожда по главата й" 30 години.
Според мен не дълбае, за да чисти името и имиджа му, а просто иска да стигне до корена на проблема къде е грешала спрямо него.Защото иначе, рискът да попадне на същия типаж, е огромен.Защото, ако "не намери себе си" и не промени отношението си към мъжете и не промени поведението си към тях, ще "привлича" все същите характери....
"Ако човек не се поучи от грешките си, е обречен да ги повтаря!"-изключително мъдра мисъл.

Лелеее, аз така добре съм се постарала да изглежда че аз-жертва, той-злодей, че сега и да крещя истината никой не вярва.Хахахах....това е уникално просто наистина. Нещо като лъжливото овчарче. Явно на всички им е по-изгодна версията, че във всички случаи мъжете ни мачкат и няма начин да е друго. Пък аз даже мисля, че той ми е бил много полезен.

Франсоаз, ТОЧНО!!

Това дали са те мачкали и дърпали назад се разбира след години, като си върнеш формата и сравниш как е било и как е сега.

Със сигурност ти е бил полезен......Най малкото ,защото е успял ,да те провокира с действията си,да се замислиш за себе си,затова как се възприемаш или казано накратко ...да откриеш себе си....Така че, до известна степен ти е "помогнал"..
Днес срещах интересна мисъл"Когато ни изоставят, самотата е преодолима, когато се самоизоставим, самотата е почти неизлечима" и съм съгласен с нея..

Ако човек е умерен и не изпада в крайности, е най-добре.
Не изглежда добре един човек да се вкопчи в другия, а след време със същото ожесточение да го плюе как го мачка.
Пандорина, не визирам конкретно теб, просто
Ето пример от моя живот: При всичките си кусури ММ е прав, че аз често отхвърлям нещо, без да дам алтернатива. Мога ли да кажа, че ме мачка да приема неговото решение, след като аз не предлагам разумна критика, а на принципа на шопа "Я не знам как е, ама и така не е". И аз се научих да критикувам обосновано, друг е въпросът че често накрая се изпокарваме, но поне не махвам с ръка "както искаш", а отвътре да се ям.

Много много точно! Точно такъв беше нашия случай - бях се вкопчила в него, а в същото време плюейки го че ме мачка. Добре, че ...прозрях..Но в момента имам точно такъв пример все едно виждам нашата ситуация отпреди. И се опитвам да и обясня, че понеже върви по моите стъпки аз добре виждам какво се случва, но не...не става, не е ли готов човек само да прозре, абсурд. А първо трябва да има желание да види. А за да види трябва да има смелостта да погледне и да понесе нещо дето няма да е много приятно. След като се осмели да погледне в огледалото на истината и да види караконджула /който е/ трябва да има любовта да си прости, да се пагали по главата и да каже - въпреки, че ти видях спатиите мойто момиче, аз те приемам, обичам и....споко, ще се оправим..Нещо такова. А тая жена в момента е подхванала мъжа си и го тъпче безогледно, побърква го човека. Той - послушен, пазарува, плаща сметки,гледа си детето и само пита "ма какво искаш от мен?" но тя е убедена, че той бил дърво /чак сега го разбрала?!/ и не можел да задоволи нейните потребности, емоционални, сексуални и пр...Ми как ще ти ги задоволи, бе мадам, като ти си размахала камшика и шибаш с него и тропаш с ботушите като някой фелдфебел. Ми той не вижда жена в теб, вижда командир с камшик. Не и не. Не разбира, не иска да види. Казвам и - напусни го тогава. Ама как ще стоя сама, не мога да стоя сама. Вкопчена в ..дървото , шиба го с камшика но не пуска, нито пък иска да види...е те тва е. Когато разговарям с нея имам чувството, че си бия главата в стената...при това тя също страда. Но повече него прави луд. Да го ожали човек направо. 

Точно така Сирен. Не е важно моментното състояние, важното е тенденцията. Аз сега съм самокритична но това е най-важната крачка откъдето тръгва всяко едно лечение - да признаеш че имаш проблем. Това важи за алкохолици, за наркомани, за болни хора от абсолютно всякакъв вид....това кота 0 откъдето вече би могло нещо да се оправи. До тази кота, ти непрестанно отклоняваш от себе си и не искаш да видиш проблема, обвинваш другите, намираш виновни, ако няма такива ги създаваш...правиш струваш, хиляди пинизи само и само да се оневиниш пред себе си...и пред другите. И както каза Капи за това ми е помогнал и той, бившият като със сигурност и на него не му е било розово. И сравнявайки себе си преди брака и след брака нещата са положителни, защото в мен има много повече обич, вяра, разбиране, желание да работя за да доизчистя наносите от миналото които спират любовта да тече свободно....Аз не съдя никого, не търся виновни, благодарна съм...все повече и повече, просто не минава ден поне по 10 пъти да благодаря. на кого? Де да знам как се нарича - Бог? Вселена? Висш Порядък? Първопричина? Не знам как да го нарека, но това е онази сила, която ни движи в посока да се лекуваме. Да се лекуваме от какво? От старх. А Страх =Безлюбие.  Може би тази сила се наричаЛЮБОВ.

Преди малко написах нещо много интересно, което чух но по погрешка го пуснах в темата за пералните /че снощи стана проблем с пералнята ми/..уфф добре съм просто един ник, щото щях да умра от срам, хората тръгнали да четат и пишат за перални да ми четат излиянията....
Та не мога да го ивъзпроизведа съвсем но чух една жена Зина Шамоян /на руски говори/, която страхотно точно обяснява едно нещо - как жените влизат в отношения с мъжете с вече готови емоции, които те носят от миналото - от детството, от предишни провали и пр. Носят тези емоции като невидима раница на гърба и дори не го осъзнават. Мъжът разчита безпогрешно тази емоция /нагласа/ и реагира със съответното действие. Т.е. не какво говори и какво прави жената, а какво си носи в невидимата торбичка. Примерно носи страх и желание да се защити съответното сдействие на мъжа ще е да я нападне. Ако носи обида, съответното действие ще е да я обиди. Ако носи недоверие съответното действие ще е да гооправдае. Един вид каквото повикало такова се обадило. Точно това, което и аз съм открила и сама но го чувам така ясно и категорично формулирано.
Сега...вероятно има и изключения от правилото. Например се сещам за случая на Бианка. Аз не виждам в нея причина...но то и вие не виждате в мен пък аз си знам, нали....
Но е супер интересно, който знае руски ..чуйте я- Сирен? Специално за теб

Докато му писне и се разведе с нея, обаче тя ще го приеме зле и ще настрои детето, особено ако е момиче.
Не бих се учудила, ако и ММ разказва някъде подобна история, като на твоята позната. Не си права, че тя чак сега го е разбрала, хората се променят. ММ попадна в една среда, аз в друга. Той някак не обича да общува с хора, които знаят или са постигнали повече.
Освен това, в младите си години като много хора страдах от идеализъм, че образованието и средата не са толкова важни.

Ти си малко по-голяма от мен, т.е. едва ли си живяла по соцвреме преди брака с мъжа си, тогава такива филми нямаше. Това е още една причина да сметнеш човека насреща си като чужд след толкова години, нещо, което по-младите едва ли ще разберат.