Откраднат живот - ТЕМА 42 Критична точка... Анестезиологът говори винаги ясно и високо

Приятелю ти пак си тук,
един единствен на света,
защото като никой друг,
лекуваш ме от самота.

Лирическото повествование започва ударно, посочвайки директно отчаяните напъни на лирическия герой "Тони" да е близо до лирическата героиня "Зорница" и да не я оставя сама - кеф ти в бара, кеф ти в частна МБАЛ Свети Кирил. В същото време авторът посочва лайтмотива, а именно, че лирическият герой (Тони) е окачествен като "приятел".

Приятелю единствен ти
за мен на всичко си готов,
когато глухо затупти
онази болка от любов.

В този куплет авторът продължава с точно подбрани епитети, описвайки лирично сцената "В Бара". Ясно виждаме как лирическата героиня "Зорница" изпитва силна болка от любов, гледайки глухо туптящото сърце на  лирическия герой "Марио", а в същото време лирическия герой "Тони" е готов на всичко за нея - да я "чака да забрави оня"; дори "да сподели такси с нея".

Няма лек за болка от любов,
няма лек за болка от любов,
няма лек, но ти опитай със виното.

Тук виждаме авторовата намеса да посъветва "Тони" да не си губи времето, а направо да се лекува с винце. Текстът бавно насочва към сцената "Горе, в подпокривното", където лирическия герой "Тони" лекува болката от отхвърлянето от "Зорница"

Вино червено налей ми пак,
после изпей ми една песен.
Как да ме стоплиш ти знаеш как,
налей ми пак.

Хммм.....за миг излизаме от повествованието и се насочваме към певческите способности на народния артист Димитър Захариев и уменията му с китара.

Мъка любовна лекувам аз,
вино червено налей още.
Спомени стари, предишна страст
лекувам аз.

Авторът използва сложен литературен похват, а именно - машина на времето - за да ни разкрие старата болка на "Зорница", свързана с антигероя "Банков".

Приятелю ще дойде ден,
във който тръгва любовта,
но ти ще си до гроб със мен,
дори на края на света.

Бавно достигаме кулминацията на литературно-художественото произведение, където антагонистите ( "Тони" и "Зорница") влизат стигат връх, водещ рязко до развръзката. Авторът ни предказва, че  "Тони" скоро ще научи за любовта между "Марио" и "Зорница", която бавно си тръгва от него самия. Въпреки това, той не може да се откъсне от тях "дори и на края на света"

Съдбата може би е зар,
живота често е суров,
не пари тъй с приятел стар,
онази болка от любов.

Патосът намалява, идва развръзката и с нея основната поанта на произведението - а именно, че лирическият герой "Тони" в крайна сметка ще си остане категоризиран като "приятел" и че "животът е гаден!".