Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

Тебе те е страх и срам от развода защото си го изживяла от гледна точка на детето.
Ти нямаш дете, което да изживее твоя кошмар. Или още не си осъзнала че си жена със свой живот и се поставяш на мястото на малко дете.

Много ми се иска да успея.
Може би най-трудно ми е и заради това, че семейството ми е много консервативно.
Често ме навиват, че не може да се разведа, тъй като вече баща ми е разведен, не може да направя такова нещо, ще посрамя фамилията.
Понякога така се чувствам, но ...
Истината е , че аз не съм и няма и да съм щастлива.
От много време не съм. Вътрешно страдам, а явно никой не го забелязва.
И понякога се самосъжалявам. Ужасно се самосъжалявам.
И пак, на другият ден си казвам - това е моят живот, явно това е трябвало и да бъде.
А искам ... да се промени. Наистина искам. (;
Знам, че само аз мога да го променя, но от къде ти тази сила? (;

Има ли желание, има и начин. Ще стане.

Да, може да се каже, че съм млада.
Не се чувствам така. Чувствам се наистина .. уморена. Най-вече уморена.
Понякога си мисля, че ако и моят човек беше казал "ще си го гледаме, още 2015 година" нещата щяха да са съвсем различни, но уви. (;
Още тогава ... трябваше още тогава да помисля над това. Сега понякога ми се струва твърде късно.


Страх и срам, да. Наистина това за мен е срамно нещо - да се разведеш.
Не знам, може би просто защото децата, някога, ме караха да се чувствам засрамена от това, че моите родители са разведени.
И да, аз само мога да се радвам, че нямам дете. Не искам детето ми да преживее нещо такова в своят живот.


В момента само заради това наистина се радвам. За друго не. Ако имаше и дете, нямаше никога да помисля за раздяла. Никога. И обмисляла съм и преместването в друг град.
Психолог не ми трябва, ходила съм много пъти.
Завършила съм го. Ясен ми е проблема като цяло, от до.
Но нямам смелост просто, за да взема решение.
Мъжът ми много дълго време ме е манипулирал, за да мога някакси така явно да му се "опълча", може би заради това именно смелост ми трябва. (;

Благодаря.

развода отдавна не е стигма. избий си го от главата и изхвърли боклука от живота си веднъж завинаги. много грешки си допуснала, добре е че ги осъзнаваш, не ги повтаряй в следващата си връзка.
ако се притесняваш толкова, че ще те сочат в малкият град - замини. оправила си се в чужбина, явно можеш. махни се от мястото което те подтиска, отдръпни се от хората, които не искат да видят състоянието ти, а мислят само за себе си. роднините визирам. изобщо започни от начало. 27 години са добра възраст да го направиш.

напротив. детето е огромен стимул за промяна. няма как да отглеждаш качествено дете в отровна среда. а с такъв баща нямаше да можеш да му осигуриш нормален живот.

Вярно е , развода вече в днешно време не е кой знае какво. Но в моите очи е нещо ... огромно.
Единственото нещо, което ме накара да мисля за раздяла е именно това, че аз искам да отгледам щастливо дете.
Което да расте в здравословна среда.
А такава ... за момента не виждам. Явно никога не я е имало де, аз просто напразно съм я изчаквала. (;

Така като те чета, разбирам: ти вече знаеш, че разводът е само въпрос на време, просто още не то се иска да го приемеш. Няма да бъдеш щастлива с този мъж и в тази отровна среда. И как искаш другите да те обичат, като ти самата не се обичаш?! Покажи му вратата, ти не си му майка, че да се притесняваш, че в неговия град нямал дом и работа, голям мъж е, да се оправя сам! Поживей сама, прави всичко, което на теб ти се прави: разходки, почивка, купи си нещо хубаво... С времето ще разбереш, че това си е твоят живот и от теб зависи дали ще си щастлива. На твое място изобщо не бих обръщала внимание на клюкарите, бих вървяла с усмивка и с високо вдигната глава.

Наистина, откакто събра и багажа някакси е така с лекота, усетих че развода е въпрос на време.
Не ми се иска, явно заради това все още нещо се опитвам да намеря, което да ме задържи.
Но ... това няма да бъде той, ще бъда аз. Моите мисли и моите страхове. Той, не се опитва да ме задържи по никакъв начин. Такава крачка е огромна да се предприеме, но ... мисля, че ако успея, един път аз да покажа вратата , ще се почувствам .. свободна.
Остава само да успея. (;

Казвам ти всичко това от личен опит, минала съм по същия път преди много години. Знам, че е трудно изведнъж да промениш живота си. Но е по-добре да го направиш сега, докато още нямате деца, отколкото да се появят децата и впоследствие да стават свидетели на грозни скандали. С тия молби за последен шанс той те манипулира, свикнал е винаги да му прощаваш. Още си много млада, няма защо да се боиш, че ще останеш сама. Може би някъде те очаква точният мъж, просто не е дошло още времето да се срещнете. На семейството си кажи, че това си е твоят живот и не си задължена да изкупуваш чужди грешки. Успех!

За в бъдеще, ако някои детайли или случки от миналото ти се повторят, как биха ти се отразили? Ще преодолееш ли страховете си, какви критерии ще си поставиш?

Наистина е трудно.
Не си го и представям реално. Сякаш има някакво бяло петно, и аз не мога да видя живота си, след ... развод евентуален.
И именно, понеже все още нямаме деца, ми се иска да приключи всичко.
Но поне ми се иска, за тия години ... ако ще приключва, да е човешки.
За жалост - това най-вероятно няма да е възможно.

Не съм прочела втората страница, само първата.
Момиче, родителите ти са родители и трябва да си им благодарна за това, но те не са твоя живот. Не живей по техните разбирания и порядки, те може да ти навредят повече отколкото ще ти помогнат. И какво като си разведена?!
По-добре да си в брак и нещастна или сама, но щастлива?
Имаш толкова много страдания, които все още изживяваш и не си загърбила, нито преживяла, а човекът до теб не те прави щастлива. Какво правиш ти с него? Защо да му даваш още шансове и да бъдеш щраус с главата в пясъка?
Стига глупости, направила си достатъчно според мен и си се раздала достатъчно. Крайно време е ти да си на първо място за себе си. Имам една любима фраза за такива случаи - Аз преди теб. Първо трябва да си наясно със себе си, какво искаш и можеш в живота и едва тогава да се събираш с някой друг. А съберете ли се трябва да си изясните много въпроси, за 5 години си преглътнала много неща, а не е трябвало.
Не можеш да си казваш във всеки следващ ден "това е живота ми, какво да направя". Животът е такъв, какъвто си го нарисуваш или представяш. Започни да оформяш живота си сама както си била до момента, разберете се с твоя съпруг, че няма да продължавате и върви по пътя си сама. Така всеки ще има шанс да срещне щастието си и няма да си пречите.
С тези примери, които даваш за реакциите му по отношение на аборта и директното изнасяне могат да се направят много изводи. А за това, че е поискал тест за бащинство - извинявай, ама е*ати дрисльото. Няма ти доверие и ти заявява такова нещо, а ти продължаваш да се чудиш какво да правиш с този човек? Не се чуди - разкарай го.
Преди всяка раздяла е тази тъмнина, страхуваш се как ще продължиш напред сама и как ще забравиш този човек,който уж ти е дал толкова много. От разказа ти не става ясно колко ти е дал и как се е държал с теб през останалото време, но от написаното аз разбрах достатъчно.
За миналото няма смисъл и няма нужда да се тревожиш - там са останали решения и постъпки, които никой не може да промени. А животът е много кратък и те съветвам най-човешки да помислиш за това. Ако искаш да си сама и да спиш всеки ден с различен мъж - направи го. Ако искаш да имаш куче, рибки или папагал - направи го. Ако искаш да пътуваш по света - направи го. Работи за мечтите си и постави себе си преди всичко.

Мисля,че е твой ред да му посочиш вратата-прав му път.Това не е твоя човек....Ами вие вече сте приключили.Ще ти говори какво ли не,ще те унижава и ще обижда...И за какво ще го търпиш след като той не оценява твоите усилия?След като нямате деца е супер лесно да приключиш без повече да се мъчиш .Не виждам смисъл да се тормозиш с това какво щели да приказват бабите по пейките или някоя си стринка,хич да не ти пука.Данък обществено мнение няма да плащаш.
Още си много млада-освободи се от тоя човек и си гледай живота.Ще видиш колко по-спокойна и свободна  ще се почувстваш.Живей за себе си,а не за да угодиш на мъж.А това да си мислиш,че ще го промениш е невъзможно.Човек е такъв какъвто е...едва ли тепърва ще се научи да те уважава и т.н..
Смело се освободи от него без никакви угризения след всичките мизерии и гледай напред.

П.С.Едното от децата ми е на твоята възраст.... и то да беше ,същото щях да го посъветвам..

Все повече се убеждавам, че ние жените сме мазохисти. Няма нормален човек, които са изтърпи подобно отношение. Още първия път като те е накарал да направиш аборт, трябваше са ти светне лампата и да го напуснеш. Той не те е обичал, мъж който обича не се държи по този начин. Най-вероятно си му била удобна, сега вече не си, нищо чудно да има вече друга в картинката. Развода е единственото решение и след време ще разбереш, че е най-хубавото нещо , което си направила. Само не повтаряй същата грешка и преценяй много добре мъжете от тук нататък. И хич да не ти пука, какво ще кажат хората за развода, не сме миналия век все пак. Лично аз се разведох 6 месеца след сватбата за къде по-маловажна причина. Имам друг мъж от 8 години, с когото съм много щастлива. И дете му родих и друго има на път. Бих казала, че това е мъжът на живота ми, а бившия остава в миналото и абсолютно никой не го спомена. Така, че дай си малко сила и воля, да не ти пука от хората. Бъди егоист, мисли и се грижи първо за себе си! Успех!

Не мога да повярвам какви жени има и какви простотии търпят от боклуци. Че и ги обичкат, коткат, чистят, готвят. Вместо да го думне с тигана и да го изхвърли, тя си седи, щото какво щели да кажат хората. 
Кой няма травми в детството си? Почти всички. Ама сме големи хора и би трябвало да преценяваме кое е правилно и грешно.
Трябвало е още на първите обиди да го разкараш.
Явно си мазохистка и ти харесва положението. Стой си при него, роди му деца.