Фентъзи и фантастика - Тема 14

Джон Сняг, онова издание на Мъртвата зона не е ли от 1990 година? За пръв път книга на Кинг се появява през 1986 година, отново чрез тази книга, но корицата беше черна с един човек на нея. Три години по-късно се появява Живата факла, позната още като Подпалвачката.

на моето изддание пише - Dead Zone  Copyright 1979 Stephen King
София 1990 - Art Balkanoque

Да, явно  българското иднаие е от 1990 г, но е издадена през 1979 от Стивън Кинг, а не през 1986.
Само съм чувал апокрифи за черната корица, аз имам зелено-черна и човек  на който се върти Колелото на късмета в главата му..



Началото на кутия за птици е доста добро на напомня  на трилогията Вещиците-Талтош на Ан Райс  но е по-силничко. Някои неща на Кинг също напомнят  за тази книга, например Мъглата. има зловещ елемент,  не е е хард. става и за  тийнове.

Е, тя излиза за пръв път в САЩ, това си е ясно. Мислех, че става дума за българското издание, затова попитах.

Е, Джон той и Кинг става и за тийнове, аз голяма част от него тогава четох и то по-старите му, т.е. по-хард  книгите му.

Леле!  много неочакван финал! малко ми напомни за Айра Левин, когото много харесвам.*  ОПределено имаше съспенс.
*Така и не стана ясно какви са тайнствените пришълци. Оределено ще се четсат и други книги от този автор. Кинг на мен не ми допада  често ми твърде Дарк, а откъм литературна словесност бих предпочел Лъвкрафт. ОТкъм съспенс - Айра Левин,  или Мери Хигинс Кларк.


АЗ като млад тийн четях за пирати, индианци и варвари, а Кинг - не. Например четях Оцеола, Винету (ех защо не станах премиер - даже съм "Близнак" като Б.Б., и Винету съм чел - малко е трябвало), Последният Мохикан, Сандокан-мандокан, Тайните на Черната джунгла и т.н. ИЗпасах Емилио Салгари, Майн Рид, Карл Май, Робърт Хауърд  и де що има приключенско, но и през ум не ми е е минавало да чета Стивън Кинг. С него започнах на късни години някъде след 27 година.

дотук от Кинг съм чел

1.
Последните четири не са страшни изобко, Тъмната кула също не е страшна. Виж - ТО и Сияние са страшни.

На мен Кинг ми е идеален. Аз също започнах доста късно да го чета, едва преди 5 години захванах първата си негова книга. Дотук съм прочела едва 25 книги, но ще продължавам да го чета и занапред.
1. Мъртвата зона
2. Играта на Джералд - единствената негова книга, която съм чела два пъти. Голям съм мазохист.
3. Дългата разходка
4. Колорадеца
5. Гняв
6. Огън
7. Сияние
8. Мизъри
9. Романът на Лизи
10. Неизживени спомени
11. То
12. Зеленият път
13. Джойленд
14. Дума Ки
15. Кери
16. Бягащият човек
17. Клетка
18. Danse Macabre
19. Гробище за домашни любимци
20. 22 ноември 1963
21. Долорес
22. Мистър Мерцедес
23. Страшни сънища за продан - и двата тома
24. Сърца в Атлантида
25. Стрелецът

На Лъвкрафт съм му чела само "Планините на безумието", но със сигурност ще му дам втори шанс.
Колкото до Панаира на книгата, аз традиционно го пропускам, но се облажих хубаво с намаленията на "Библиотеката на Въглен връх" на Скот Хокинс(колкото и да се дърпах от тази книга), "Машина за ангели" на Ник Харкауей(напук на ужасните отзиви за книгата) и "Посланическото градче" на Чайна Миевил. Може и да надзъртам от време на време в Промо зоната на сайта на Сиела, може и да намеря чудесни попадения отново. Заглавията от този жанр, които ме интересуват и които съм си ги набелязала за поръчване, са "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро, "Здрач" на Дмитрий Глуховски, "Лордът на планетата Земя" на Сергей Лукяненко, "Гоблин" на Джош Малерман(няма да се удържа и ще си го купя), "Любовта към тримата зукърбрини" на Виктор Пелевин, "Артемида" на Анди Уеър, "Коралайн" на Нийл Геймън(нямам я) и евентуално другите две части на "Метро" на Дмитрий Глуховски. Сигурно забравям нещо, но ако се сетя, ще допълвам.

На мен нищо не ми пречеше в тийн годините да чета и Кинг, и фентъзи, и приключенски, и кримки, и класики и какво ли не... общо взето бях изчела библиотеката в нашето читалище до към 16-тата си година.

По въпроса с книгите му (в скрит текст, е за него си има отделна тема):

В този ред на мисли Джон, като ти се чете някаква не знам каква там утопия, дистопия, антиутопия, не правя разлика - Сблъсък и Бягащият човек силно препоръчвам

Бягащият човек също съм го чел (а  май и Гняв). Бягащият човек е доста добър., филмът доста опростява социалните  процеси- Например в Бягащият човек, основният герой е негър.

Утопията предполага  един съвършен идеализиран свят,, напр. "Фермата" на Оруел, където "всикички животни са равни, но някои са по-равни от други" . Дистопия е една постапокалиптика, където светът е разрушен напълно или отчасти и на хората им се налага да живеят в хаос. Дистория е "Клетка за птица", където комуникациите са прекъснати, голямата част от човечеството - избити, и главните герои оцеляват в такава обстановка. Дистопия за мен е и "Мъглата" на Кинг.

Томичукалата са опит на Кинг да имитира Лъвкрафт. Доколкото знам има три романа в които го имитира. ОБаче не се получава. Томичукалата би трябявало да са имитация на на затадъчната раса Ктулху, но  Кинг е добър в едно, Лъвкрафг - в друго, не се е получило.

За мен произведения като Плъхове в стените, Кошмарът в Дънуич, Дагон  и т.н.  поставят Лъвкрафт сред класиците.

Значи чети Сбъсък (ама недей да гледаш филма безумен е)

Упс, забравих да спомена, че тези дни очаквам на Дан Симънс "Лятото на страха" Вече като фен на автора се надявам да не ме разочарова.

хахаха, да, разбира се... отивам да поправя... къде ми е бил акъла

[video][/video]Дан Симънс най-як му Ужас, Лешоядите са средна работа, но да кажем че стават, а  песента на Кали и Хиперион повече от посредствени. За сметка на това пък Ужас е  невероятна творба.
Силно се надявам Лятото на страха да е като Ужас, там имаше покъртителни сцени.


утопии -  
идеализиран свят, който "отдолу" е изгнил.

дистопии
Отбелязвам си и Сблъсък!

Повелителят на мухите какво му е утопичното? Т.е. утопията по един или друг начин не е ли фантастика, книга обрисуваща някакъв вид бъдещо/алтернативно общество... пък било то привидно идеално или не.

група деца  (пък можеше и да не са деца според случая)  са затворени  някъде - остров, лудница - и създават мини-общество, което би следвало да е идеално, но всъщност има своите недостатъци. УТопията както и дистопията са вид фантастики, алтернативни реалности, само че дистопият е утопия с отрицателен знак, а утопията по-скоро е романтична предства за обществото.
В Повелителят, децата в самото начало си играят на демокрация.... избират си лидер с гласуване....именно това води до разцепване на фракции, до обособяване на кланове, и до създаване на първобитно -общинен строй в който оцелява по-приспособимият. Ловците срещу събирачите.

Ама... все пак в романа няма фантастични елементи, ноето за мен изключва да е утопия.