Фентъзи и фантастика - Тема 14

ами то фантастиката е доста разтегливо понятие. Мирча Елиаде е смятан за фантаст и Змията е сочен за фантастичен роман, пък за мен са митологии. Жул Верн е сочен за фантаст. Айзък Азимов е смятан за фантаст. Станислав Лем - също. както и Артър Кларк.
по времето на Вежинов фантастиката се ограничава до срещи с третия вид, летене и телепатия.
в Повелителят децата вярват че са срещнали Везувел в пещарата - ето ти фантастика. да срещнеш  дявол.
то и Ян Бибиян на Луната и Библият са фантастика, древногръцката митология - също. зависи как го гледаш.
сега масово правят фантастични филми по древногръцката митология- Персей, Херкулес и т.н.


фантастика може да значи много неща - телепортация, телепатия, роботи, пътуване във времето и пространството, срещи с третия вид,  пътуван в космоса, постапокалиптичен свят и какво ли не.

Има ли намесени митологични същества, за мен си е фентъзи, пък ако ще и светът да е с non plus ultra технологии.

Тези от книгите на Зекария Сичин са извънземни, които използват супер напреднали технологии, за да колонизират планета и да създават химери (живи същества с разбъркани гени - от типа на сфинксовете). Фантастика си е, макар и изградена на базата на митология... Псевдоисторическа литература))
Ако се поровите из нета, има едни сайтове, които са посветени на историята на анунаките на тяхната родна планета - няколко поколения преди да дойдат насам, описана в големи детайли (не мисля, че са писани от Сичин, въпреки, че очевидно са вдъхновени от неговата поредица) - там пък вече имаме фантастика от типа на тази в сериалите. Все едно някой е писал фенарт за някоя от господарските раси от Стар Трек (примерно за ромуланите- обществото на анунаките ми напомня за тяхното).

ами то много хора смятат, че фентъзито е поджанри на фантастиката... за Зелазни например много може да се спори дали е писал чиста проба фантастика или фентъзи, но го водят фантаст- има демони, които пътуват между световете.
Станислав Лем променя времето и пространството - фантаст.
Вежинов  ни среща с третия вид - фантаст
Мирча Елиаде разсъждава над собствените ни емоции на база митологията - фантаст.
Айзък Азимов ти среща с роботи - фантаст
Жулв Верн описва дирижабли и подводници -фантаст.
Елин пелин описва как Ян Бибиян пътува до Луната -фантаст.
Дори Джоан Роулинг е фантаст, защото героите й летят на метли - нов вид транспортно средство.

Ако "Повелителят на мухите" е утопия, то и "Плажът" на Алекс Гарланд (страшно много ми хареса тази книга) трябва да е такава. И още един куп други, а те не са, поне за мен.
Аз продължавам с Прислужницата. Пътувах последните дни и изостанах с четенето.

"Повелителят на мухите" не е утопия - поне не според автора и литературните критици - в нета си пише, че е алегоричен роман (ако някой иска да провери). Не е и от фантастичния жанр - не се развива в бъдещето, няма фантастични елементи и т.н. - тоест изобщо не си пасва с определението за фантастика. Сега остава някой да каже, че и "Синята лагуна" е фантастика.

в повелителят на мухите се изгражда едно общество. В случая - първобитнообщитен строй.  децата си играят на демокрация и постепенно стигат до идеята за клановете.
 Плажът не съм го чел, но ако и той е същият, утопи е.

Метро 2033 е явна утопия - на всяка станция има явно мини - общество - на болшевики, на нацисти, на троцкисти, на роялисти....

http://knigolandia.info/book-review/povelitelyat-na-muhite/ -  ето тук

И на мен митологиите ми отиват към фентъзито, не към фантастиката. Стон - и аз като теб, някак  Повелителят на мухите никога не бих го асоциирала с фантастики, утопии и т.н., но  погледнах и на други места го дават дистопия и фантастика - та ок... приемам, че за някои е така, моят поглед е по-различен, но все тая.

Джоан Роулинг - е чисто фентъзи, моля ти се.

Често „фантастика“ и „научна фантастика“ се разбират като взаимозаменяеми понятия. В повечето езици, обаче, има еквивалент на думата „фантастика“ и научната фантастика, фентъзито, ужасите и другите фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове. из уикипедия.

сигурно не е случайно че фентъзи произхожда етимологочни от фантастика. Р.Хауърд съвременниците му смятали за фантаст, задето пишел меч и магия


постилове на фантастиката

азделението по подстилове във фантастиката е до голяма степен условно. Много произведения могат да бъдат причислени към повече от един стил; някои трудно могат да бъдат дефинирани в рамките на официално описаните стилове, или пораждат нов стил сами по себе си.

Един от начините за разграничаване на подстилове е в зависимост от характера на фантастичните елементи.

Научна фантастика – при нея фантастичните елементи обикновено представляват научни или технически постижения, и действието най-често се развива някъде в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че научната фантастика никога не излиза от границите, поставени от науката. Всяка фантастика, противоречаща на науката в момента на нейното написване, се определя като фентъзи или друг фантастичен жанр. Сред по-известните подстилове на научната фантастика са:
Космическа фантастика – „най-класическата“ научна фантастика; дълго време е била синоним на научната фантастика изобщо. Събитията в нея се развиват като правило в бъдещето, извън Земята – в Космоса, на други планети, в паралелни вселени.
Пътуване във времето – пътешествията с „машина на времето“ или с използване на други теории, обикновено описват възможните логически проблеми, до които могат да доведат.
Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика – обрисува бъдещи развития на света по време на или след колосални бедствия, променили начина на живот на човечеството (или оцелелите от него).
Утопия – произведения, които обрисуват бъдещето в позитивна светлина.
Антиутопия (Дистопия) – произведения, които обрисуват бъдещето в негативна светлина.
Алтернативна история – произведения, които описват света, какъвто би изглеждал, ако историята се беше развила по друг начин.
Фентъзи – фантастичните елементи представляват вид магия. (Съществува теза, че фентъзито е отделен жанр, изцяло различен от фантастиката.)
Хорър – произведения, в които фантастичните елементи (в класическия случай паранормални явления – вампири, зомбита, зли мистични сили и пр.) предизвикват страх, преследват или враждуват с протагонистите, и т.н.
Магически реализъм – смесване на реалистичен контекст с магически или фолклорни елементи.
Съществуват и други разделения – например научната фантастика често бива делена на твърда научна фантастика (набляга предимно на техническата идея, съспенса и острия сюжет), и мека научна фантастика (набляга предимно на вътрешния свят на героите, преживяванията им и отношенията им). Киберпънковите произведения най-често (но не винаги) са и антиутопии. И т.н.

От Февруари 2011 съществува изцяло българско онлайн списание, посветено на жанр

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1% … D0%B8%D0%BA%D0%B0
https://en.wikipedia.org/wiki/Speculative_fiction

Да, така е - поджанрове са. (Но социалните, алегорични, философски и подобни романи не спадат към никой от поджанровете, колкото и да са нереалистични.)

Хубаво де, нека е поджанр фентъзито на фантастиката, пак за мен в Повелителят на мухите няма нищо фантастично, но това си е моето възприятие за нещата.

Видове антиутопия
Според обществения модел, който авторът е избира да разгърне, критикува или утвърди, условно наблюдаваме следните видове антиутопии:

Политическа
Антикапиталистическа – „Желязната пета“ Джек Лондон
Антисоциалистическа – „Химн“ Айн Ранд
Антирелигиозна – "Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година" Елена Чудинова
Антитехнологична – „Механичното пиано“ Кърт Вонегът
Антиутопии, които предлагат модел на идеално общество, без да са политически натоварени – „Повелителят на мухите“
Без значение каква тема разработва, сюжетът на антиутопията е винаги идеологически натоварен. - из Уикипедия https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%83%D1% … D0%BF%D0%B8%D1%8F

антиутопията е поджанр на фантастиката.- "Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година"  е класически пример за религиозна антиутопия.

Ако сериозно гледаме на нещата и Карл Маркс е фантаст....обявил е, че хората ще имат равенство на доходите във време когато капитализмът е преживявал пик.

Антиутопията е поджанр, когато се развива в бъдещето или в алтернативна вселена; Повелителят на мухите е метафора. Авторът е имал предвид, че това БИ се случило когато и да било, във всяко едно подобно общество. Това не е предположение, той го вярва и всъщност е прав - нещо подобно се случва в реалити шоутата за оцеляване (от типа на Сървайвър), но много по-смекчено, защото има камери. По твоята логика, в момента хората в Северна Корея живеят в антиутопия - т.е. във фантастика.

Философите не са фантасти. Могат да бъдат ако включат фантастични елементи в разсъжденията си.

Така става манджа с грозде. По тази логика и книгите на Джон Конъли и някои любовни книжки и поредици ... примерно на Джейн Ан Кренц ще влязат във фантастиката, защото имат паранормален елемент.

Логично, дори и в една книга да се прескачат характеристиките на 10 жанра, като такъв за книгата трябва да се приеме преобладаващият. Не като някои издателства:
жанр: Фентъзи, Фантастика, Хорър, Трилър ?!? Какво е това всъшност?
Или ако не е ясно определем:
жанр: Световна проза; или любимото  - Трилър.
И Брилянтните са издадени като трилър. Масовка е.

Е, затова се казва "художествена измислица" - защото романът понякога няма нищо общо с реалността, макар да не е фантастика - просто отразява виждане на автора. Например, сигурна съм, че Англия никога не е била толкова идилична, колкото изглежда в някои от романите на Джейн Остин, но тя така я е виждала към дадения момент. Това не ги прави фантастики.