Нямаш никаква работа да обсъждаш това с двцата си и да вземаш решение заедно с тях . Ти си възрастния и родителя , цялата отговорност за живота ти и изборите ти е твоя .
- Публикувана: 20 апр. 2018, 12:53 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2018, 00:33 ч.
Съпруга ми ни унижава с децата
Ако разбирам правилно ти не си зависима от него финансово, осъзнаваш какъв е проблема в отношенията ви, но си решила че да се живее така е приемливо? И в добавка две деца, абсолютно нямащи вина за вашите проблеми в горните етажи, са принудени да живеят в тази среда, и да гледат цирка всеки ден?
И не, не сте с децата "заедно в това нещо". Ти си ги набутала там, приемайки че няма проблем в семейството. Щото ако имаше за теб проблем, щеше да търсиш решение и да действаш по него. Не да разтовариш малко в някой форум, и от утре пак старата песен...
Ама need_to_vent го написа по-добре
kapone666, с такива хора по-добре никаква конфронтация. Но за мен да няма конфронтация означава да се отстрани проблемния индивид. За авторката, явно означава да роди от него две деца, щото нали за едните му красиви очи
И не, не сте с децата "заедно в това нещо". Ти си ги набутала там, приемайки че няма проблем в семейството. Щото ако имаше за теб проблем, щеше да търсиш решение и да действаш по него. Не да разтовариш малко в някой форум, и от утре пак старата песен...
Ама need_to_vent го написа по-добре
kapone666, с такива хора по-добре никаква конфронтация. Но за мен да няма конфронтация означава да се отстрани проблемния индивид. За авторката, явно означава да роди от него две деца, щото нали за едните му красиви очи
Нямаш никаква работа да обсъждаш това с двцата си и да вземаш решение заедно с тях .
Има и още как. Те хубаво виждат, че баща им е лайно и са на страната на майка си, ама трябва да си правят планове след някоя друга година да бачкат. А не тя да св чуди след още 5г. дали да го напуска заради съмнения дали ще може да издържа себе си и "децата" си.
Ясно е, че според повечето трябва да стане и да си вземе багажчето от раз, но ирл не става точно така. Затова казах да си изготвят план с децата й за близкото бъдеще.
Не прочетох авторката да обсъжа вариант развод. Някаква мъглива идея за отсвирване, дистанциране и няма" да се грижа повече за теб" се опитва да формира. Децата й са големи и малко никакво ми изглежда да седят с мама в кухнята и да заговорничат срещу тате, който разпива със себе си в хола.
И на мен тези лагери на "лошия тате" и "милата мама с децата" не ми изглежда добре. Не коментирам поведението на бащата – той сигурно наистина е груб, булгарише мачо, но и мама дето прибира под крилото си обидените от него деца пак е вид агресия.
В това семейство е счупена или изобщо никога не е имало правилна комуникация между мъжа и жената. И какво се получава, след като децата вече са големи, те стават опората на мама в морален план, защото тя никога не е имала тази на мъжа си.
Авторке, потърсете допирна точка за изясняване на отношенията си с мъжа си, опитвайки минимално да замесвате децата си. Не сте виновна за грубото отношение на бащата към тях, но носите вина те да се чувстват длъжни да са съпричастни към вашите отношения (мъж-жена).
Съвети за раздяла, изнасяне, дистанции няма да ви давам – след като сте издържала 20 години на подобно отношение, явно имате висок праг на търпимост и сте гъвкава личност и съм сигурна, че ще намерите адекватния за вас вариант и оттук нататък.
В това семейство е счупена или изобщо никога не е имало правилна комуникация между мъжа и жената. И какво се получава, след като децата вече са големи, те стават опората на мама в морален план, защото тя никога не е имала тази на мъжа си.
Авторке, потърсете допирна точка за изясняване на отношенията си с мъжа си, опитвайки минимално да замесвате децата си. Не сте виновна за грубото отношение на бащата към тях, но носите вина те да се чувстват длъжни да са съпричастни към вашите отношения (мъж-жена).
Съвети за раздяла, изнасяне, дистанции няма да ви давам – след като сте издържала 20 години на подобно отношение, явно имате висок праг на търпимост и сте гъвкава личност и съм сигурна, че ще намерите адекватния за вас вариант и оттук нататък.
Очевидно е, че мъжа не е агресивен навън , т.е не е чак такова страшилище.
Щом до сега не е посягал ...
Просто му трябва корекция!
Дори смятам ,че той самия очаква жена му да му помогне като го контролира малко , и стопира когато "запали"
В известен смисъл добрите женички провокират такова отношение.
Мисля, че с друга жена , по-отракана и не търпяща обиди той ще е друг човек.
Нищо не пречи да пробва. Аз съм провокирал такива измислени мъже ...Започва се едно - "братле , не ме разбра ,аз така ....да черпя нещо ..."
Този който ще бие - Става , бам ,бам и точка ...не се обяснява.
Щом до сега не е посягал ...
Просто му трябва корекция!
Дори смятам ,че той самия очаква жена му да му помогне като го контролира малко , и стопира когато "запали"
В известен смисъл добрите женички провокират такова отношение.
Мисля, че с друга жена , по-отракана и не търпяща обиди той ще е друг човек.
Нищо не пречи да пробва. Аз съм провокирал такива измислени мъже ...Започва се едно - "братле , не ме разбра ,аз така ....да черпя нещо ..."
Този който ще бие - Става , бам ,бам и точка ...не се обяснява.
Чух различни мнения тук,
Със сигурност вина имам и аз защото позволявам да ме мачка,не смея да му се противопоставя защото става по-лошо,но в малките случаи когато съм го правила,наистина става малко по-собър след това,защото той не очаква от мен такава реакция,но за малко.
Никога не съм искала децата да са на нечия страна,но те виждат и така се получава ,че и на тях не им е приятно,и да вината е на нас възрастните,наистина няма комуникация между нас и така е било винаги,за съжаление.
Снощи пак същия сценарий,ние не му обръщаме внимание иом децата си отидоха в стаята започна обиди,псувни и все аз съм виновна,че съм била мълчала,когато детето му казваше истината в очите.
Наистина не знам вече,помогнетв и дайте съвет как да действам,с говорене не става с него,със скандали явно,като той обижда може би трябва да започна и аз да крещя и да обиждам,дайте съвет,моля ви
Със сигурност вина имам и аз защото позволявам да ме мачка,не смея да му се противопоставя защото става по-лошо,но в малките случаи когато съм го правила,наистина става малко по-собър след това,защото той не очаква от мен такава реакция,но за малко.
Никога не съм искала децата да са на нечия страна,но те виждат и така се получава ,че и на тях не им е приятно,и да вината е на нас възрастните,наистина няма комуникация между нас и така е било винаги,за съжаление.
Снощи пак същия сценарий,ние не му обръщаме внимание иом децата си отидоха в стаята започна обиди,псувни и все аз съм виновна,че съм била мълчала,когато детето му казваше истината в очите.
Наистина не знам вече,помогнетв и дайте съвет как да действам,с говорене не става с него,със скандали явно,като той обижда може би трябва да започна и аз да крещя и да обиждам,дайте съвет,моля ви
Човек , след 112 поста искаш и друго мнение 
Колко годишни са децата и от какъв пол са ?
Защото имам приятелка с две момчета , някаква сходна ситуация , докато един ден ги видяла съборили баща си на земята- единият с бухалка , другият -с верига. А бяха / още са / добри и възпитани деца. Пубертет. И насъбрана дългогодишна ярост. Ако тя не е била , не ми се мисли какво щеше да стане. Не пожелавам такъв сценарий на никого.
Говорене. Аналитично. Спокойно . Аргументирано.
Трябва и да си готова за алтернативата за раздяла. Това твоето е...
Колко годишни са децата и от какъв пол са ?
Защото имам приятелка с две момчета , някаква сходна ситуация , докато един ден ги видяла съборили баща си на земята- единият с бухалка , другият -с верига. А бяха / още са / добри и възпитани деца. Пубертет. И насъбрана дългогодишна ярост. Ако тя не е била , не ми се мисли какво щеше да стане. Не пожелавам такъв сценарий на никого.
Говорене. Аналитично. Спокойно . Аргументирано.
Трябва и да си готова за алтернативата за раздяла. Това твоето е...
Децата са момичета,той сега се контролираше поне пред приятеля на голямата,последния скандал беше именно пред него и него вече обижда,ама той не разбира български поне.
Относно това,че навън не е такъв-в работата си не смее,защото ще му коства работата,и пак казва че това го прави заради децата и мен,тоест пак ние сме виновни.Иначе с приятели се проявява,те вече го познават,даже му се “подиграват” че е нервак,той обича той да е центъра на вниманивто като сме на маса с приятели,той да говори,всички да го слушат,комплексар човек.
Относно това,че навън не е такъв-в работата си не смее,защото ще му коства работата,и пак казва че това го прави заради децата и мен,тоест пак ние сме виновни.Иначе с приятели се проявява,те вече го познават,даже му се “подиграват” че е нервак,той обича той да е центъра на вниманивто като сме на маса с приятели,той да говори,всички да го слушат,комплексар човек.
Наистина не знам вече,помогнетв и дайте съвет как да действам,с говорене не става с него,със скандали явно,като той обижда може би трябва да започна и аз да крещя и да обиждам,дайте съвет,моля ви
Виж, възрастна жена си, едва ли вярваш в приказки за лека нощ. Мъжът ти няма да се промени, обикновено с възрастта и всякакви такива поведения се влошават.
Топката е в твои ръце. Вариант 1 - продължаваш да търпиш, децата ти ще си поемат по пътя и ще избягват да се прибират, ситуацията има потенциал да се влоши когато останете само двамата. Другият вариант е да го напуснеш. Ако той беше по-добре с езика и беше по-интелектуален тип, бих предложила психотерапия. В случая не мисля, че е възможно и че би се съгласил. Пък и предполагам, че той проблем няма, проблемът е за околните.
Малко ме съмнява, че ще се разделите, изглежда да се храните един от друг емоционално. Мисля, че ви е приятно да се тормозите един друг, жал ми е само за децата ви.
Би било добре да го напуснеш, но надали като гледам каква си малодушна.
Или поне му кресни на тоя психар следващия път и го постави на място, прояви малко характер.
Гадното е, че едното ти момиче е болно и вероятно ще бъде винаги зависимо от теб, вероятно не може да избяга. Дължиш му да опиташ някак да промениш нещата.
Или поне му кресни на тоя психар следващия път и го постави на място, прояви малко характер.
Гадното е, че едното ти момиче е болно и вероятно ще бъде винаги зависимо от теб, вероятно не може да избяга. Дължиш му да опиташ някак да промениш нещата.