Знаете ли как се държат децата ви в училище?

Убийството е по непредпазливост. Момчетата са в 8 клас. На тази възраст, макар да са непълнолетни, носят отговорност.

Според чл. 124 от НК присъдите варират от 2 до 12 години в зависимост от тежестта на телесната повреда, нанесена на жертвата при непредумишлено убийство. Как така на този са му дали една година условно и даже не са му пошепнали, че може да отиде в Бойчиновци?

Хайде, без сълзливи истории за етикетиране! хората са обекти като всички други и подлежат на категоризиране. Ако не ти харесва, оплачИ се на мозъка си от мозъка си, защото и ти категоризираш във всяка минута, просто го правиш несъзнателно.
А точно за децата със СОП няма какво да ми разправяш, защото аз работя и с деца със СОП и много добре зная какви са проблемите.

Andariel, жената не питаше дали ти етикираш чуждите, а дали го правиш със своите. Не знам някой родител да е съгласен с етикет "лъжец" или "побойник", лепнат ей така за разкош върху детето му. Затова в училище днес се налага да се доказва, че едва ли не друг никой не лъже и не се бие, а само едно - тяхното - го прави. Затова който се бие, не е побойник, щото той няма как да се сбие със себе си. По същия начин всички, които лъжат, че са с домашно и не преписват, не са лъжци. Репликата "Айде сега, то само нашето е лошо, я вижте другите." И учителите гледат Дават ли им въобще някаква друга възможност?

То май жената е мъж, ама вече се обърках кой кой е. Естествено, че никой родител не е съгласен с етикет, освен ако този етикет е с положително послание. Досега не съм видяла родител да се дърпа от етикет за детето си, че е отличник, талантлив и т.н.
Относно етикетирането на чуждите -  аз използвам етикет трабълмейкър, защото на такива трабълмейкъри сме им сърбали попарата в малките класове. И не, не бяха деца със СОП, а бяха просто ужасно разлигавени (ето, етикет) деца, на които не им дремеше, ама буквално не им дремеше. И в такива случаи няма оправия и хич не ми дреме дали етикетирам или не, ако детето ми се прибира от училище с "боли ме главата" или да внимават дали минават покрай детето Х, защото това дете  само дебне да спъне.  Категорична съм от всяка гледна точка - и лична, и професионална, че децата с агресивно поведение не могат да бъдат толерирани и не може другите деца да бъдат превръщани в жертви. Защото веднага става както ти го казваш, че не може да се сбие със себе си, което означава аз на моето дете да му кажа да не му набие съответния тупаник, за да се защити, а така го превръщам и в жертва, защото не му давам възможност да отговори на агресията, което пък, води до вътрешни проблеми у моето дете, което се чуди защо трябва то да внимава да не предизвика агресора. А истината е, че агресивните деца кротват само в случаи, когато се намери някой по0агресивен от тях. Тук става въпрос за агресия, а е редно според мен да се намесят детски психиатри, а не само детски психолог.

За случая със смъртта на осмокласника, по-добре да погледнем от страната на детето "насилник"? Дали то действително е желало да умъртви съученика си? Ако все пак е било така, какво може да накара едно човешко същество да желае смъртта на друго? Изключваме инфантилните случаи, които вървят ръка за ръка с психическото развитие, тъй като много деца като малки си "пожелават" смъртта на някои хора, но това изобщо не е релевантно с конкретния проблем. Ако човек работещ с деца със СОП ги етикетира и им поставя определени въображаеми "ограничения" като им приписва определена категория от обществото, още повече създава изолации между децата в различните групи, то много сериозно трябва да се замисли дали не е време да смени работата си, защото тя преди всичко е вредоносна и причинява страдание на въпросните деца. За възрастните с криминални прояви и убийства, замислете се, дали тези им деяния са признак на щастие и пълноценност? Дали не са тръгнали точно от това "жизненоважно" етикетиране в детството си, респективно са развили комплекси?

Пишеш глупости от зор да го докараш на драматизъм. Обаче няма как да ти се вържа. Изрично написах за агресивните деца, а не за тези със СОП. Децата със СОП са с обучителни трудности като тези обучителни трудности често се дължат на диагнозата, която имат. Повечето деца със СОП не са агресивни и не дебнат другите да ги спънат, да ги ударят и не се държат безобразно в час, само защотото не им дреме за никого и за нищо. Не знам какви учебници си цел, ама хич не си в час. И от висотата на некомпетентността си си позволяваш да ми обясняваш какво било и какво не било за етикетирането! Стига глупости, както се казва в една реклама! Тук трева не пасем.
Какво да гледаме от страната на детето-насилник. Това дете твоето дете да убие, макар и неволно, пък после ми обяснявай! Назобал си се с някакви неща от някакви гнижлета и си мислиш, че хората тук са идиоти.

Ами съвсем еднозначно, точно за децата със СОП пишете. Ако разширите мисленето си и се завъртите малко по-далеч от собствения нос, с печал ще установите, че това "етикетиране", което поставяте в култ и държите да си прилага, отдавна е изхвърлено напълно от всяка една учебна система, която желае да свърши и нещо друго, освен да запълни 12 години живот на населението си. Но в нашата страна, нещата стоят по различен начин. Тук преподавателите масово прилагат техники на 20, 30, 40 и повече години, които са отхвърлени от специалисти преди повече от десетилетие, но на тях специалисти не им трябват, те са си достатъчно компетентни. Ако някой по-млад и теръпва навлизащ, но компетентен навлезе в областта и си позволи да обсъди техните практики, незабавно бива обявен за ... горните епитети ... И за още по-голямо съжаление, е доказано и колко неефективни са "санкциите" и "класификациите", за които претендирате няколко страници по-назад в темата, съдейки по психологичното и емоционалното състояние на децата, както и върху нивото на образованието в нацията ни. Колко патетично изглежда погледнато от страни само да прилагаш методики на обучение и възпитание от своето детство, при положение, че са разработени далеч по-ефективни и да пледираш, че си безпогрешен?

Четенето с разбиране ти куца. Не пиша за деца със СОп - тях ти се опитваш да ги вмъкнеш. 

Я, кажи, ти какъв си? какво работиш? Какво образование имаш? Не за друго, а да зная на какво ниво да се води разговорът за децата със СОП и без СОп, агресивните и прочие.

Досега не съм видяла отличник и талантлив да не са положили труда, за да си издействат съответните етикети. Ти още малко и трабълмейкъра трудолюбив може да почнеш да викаш, щото като ти гледам логическите връзки, и той нещо като труд трябва да е положил, за да се кичи със съответното звание.

Точно.

Липса на компетентност е да се опитваш да оценяваш казаното от някого по това от позицията на колко запознат с темата говори. Или можеш или не можеш да отхвърлиш казаното от него с аргументи. Не се опитвай да отхвърляш компететността му, атакувайки личността. Не че не правиш така винаги, но този начин на водене на спор е класическа логическа грешка.

Сърнела, не разбирам какви са претенциите ти към мен. Децата със СОП и етикетите не ги намесих аз, а другият потребител. В темата и в клипа става въпрос за агресия в много ярко изразен вид. Ако искаш детето ти да бъде бито в училище или да не може да учи нормално заради кресливи и агресивни деца, ок. Но аз това не го искам, не го исках и в един момент разбрах, че не мога да превръщам децата си в жертви на агресивните. И щом системата не си мърда пръста да направи нещо, си го мръднах аз - преместих си децата в друго училище, където такива проблеми нямаше. Всеки родител трябва да си поеме отговорността за поведението на детето си в училище или в детското заведение - а ако не може, системата да я поеме в лицето на училищното ръководство, ДПС, ЗД и т.н. Всички деца имат право на физическа и психическа сигурност на училище, а това, че двама трабълмейкъри тормозят цял клас вече е вреда за останалите деца и никак и никога не мога да го толерирам и да го извинявам "ама, то, да не слагаме етикет, детето не е виновно". Детето не е виновно, но родителите и системата трябва да си влязат в ролята.  Не може да се позволява трийсет деца да са жертви на едно и тези трийсет да бъдат питани те с какво били предимвикали агресията, а наш Иванчо да си прави каквото си ще, защото на неговите родители не им пука или крушката си има опашка.
Между другото, работя с всякакви деца, включително с отличници.

Andariel, ако не сте забелязала на горния пост съвсем друг потребител Ви е отговорил. Аз не коментирах мнението Ви, по простата причина, че спора прераства в личностни нападки, които са безполезни и безпочвени, най-вече задавате въпроси с изцяло заядлив характер.
И понеже отново подхванахте темата, то моята позиция бе, че агресивните деца, независимо дали имат СОП или не, трябва да бъдат насочвани към разрешаване на личните проблеми, а не да бъдат поставяни в изолация или с етикет, защото колкото повече се слага последния, толкова по-сериозни и дълбоки стават проблемите.

Съжалявам за объркването, не зная защо са се сляли постовете и потребителите. Извинявам се. Редактирах.

Да, заядлива съм, защото ми писна от приказки как се оправдават агресивните. Просто не може така да продължава, всичко да се върти около агресивните, трабълмейкърите, както аз ги етикетирам, защото всички деца имат право на нормален живот и безопасност в училище. От толкова правене на толерантни накрая всички стрададат, защото нито трабълмейкърите коригират поведението си, нито останалите живеят нормално. Прекрачиха се границите и изведнъж всички станаха политкоректни и започнаха да ожалват агресивните, а останалите трябва да търпят и да им вникват в душите на агресивните, горките колко те са ощетени от живота. А живота на другите деца кой ще им го върне? И да, на лични нападки минава, защото лично съм я сърбала попарата с трабълмейкърите и направих всичко, което по нормативни документи беше възможно. И професионално виждам на какво са подложени други деца от един-двама агресивни в класа и как това води до влошаване на самооценката и постиженията. Дете, което бива тормозено в училище или просто трябва да търпи нечии изблици по четири часа на ден, то самото започва да страда, защото вижда, че е безпомощно, а ако отвърне на агресият с агресия, ще бъде в кюпа със самия агресор, защото ще накажат и двамата.
Юна не за пръв път ги пише такива, с нея си имаме стара закачка.

Интересно, как очаквате деца с поведенчески проблеми да коригират сами поведението си? Не мислите ли, че зад това поведение стоят определени стимули или субекти, които го отключват? Училищните специалисти нямат ли задачата да коригират условията, които са корена, а не да се занимават да "наказват" крайния резултат, агресивното поведение? Освен това, ако тези деца не срещнат подкрепа, насоки и напътствие, то дори да бъдат "санкционирани" или преместени в други училища, това ще промени ли поведението им към по-добро? Според мен, доказано тези практики задълбочават проблема и създават допълнителни личностни проблеми на детето, което ги претърпява. Не е ли редно да потърсим какво прави проблемните такива? Да не говорим, че подходите на повечето български учители в момента допълнително усложняват ситуациите. И аз съм на мнение, че нито едно дете не трябва да страда в училище, агресивните няма ли да страдат от неправилното отношение към тях? Именно за това, внимание трябва да се обръща още от ранна детска възраст, а не да чакаме плевелите да опропастят реколтата. Родителите също имат своята роля с характерното безхаберие, говоря най-вече за тези на агресивните деца, които би следвало да са по-заинтересовани от всички други, но се получава парадокс - на децата без особени проблеми, родителите са най-ангажирани. Не можем да слагаме всички агресивни под общ знаменател, защото зад всяка агресия стоят различни неща. За политическата коректност и безумната толерантност, се изказах в темата за ИК, и аз съм на същото мнение, но това няма общо с другото?

Не сами, а възрастните да се заемат с тази задача, на първо място родителите да си влязат в ролята, а ако родителите не могат или не искат, тогава институциите да поемат контрола. В част от случаите родителите не искат да видят, здраво стискат очите, защото така защитават себе си. Другата част изобщо не разбират, защото за тях агресивното поведение е израз на лидерство или просто не им се занимава. А на отговорните фактори им е по-лесно да започнат да обясняват на жертвите и техните родители колко жертвите са си виновни, а родителите им трябва да обяснят на децата си как те са си виновни и как трябва да се вникне в душата на агресивното дете, т.е. същите неща, които ти пишеш. Това е защото и на отговорните фактори не им се иска да си подритват трудовата книжка или на своя ред да изядат тупаника от често агресивния родител на агресивно дете или да се опитват да работят с родителите на агресивното дете, които не искат да чуят за проблемите и на свой ред късет нервите на психолога, социалния работник или учителя и директора. Затова всички я карат по лесния начин, включвайки и мантрите за това как агресорът всъщност е жертва и как той е по-важен и трябва да му се помага, а помощта я виждат като това другите деца и техните родители да търпят и да поемат вината върху себе си. Да, наказания трябва да има - и за родителите на агресивното дете, и за самото агресивно дете, защото и родителите, и детето трябва да разберат къде е границата. За всяко недопустимо поведение трябва да има и санкция - дали ще е административна, дали ще е дисциплинарна, вече е въпрос на разписване в нормативните документи като закони и правилници. На мен в това отношение ми харесва мярката при западняците - отрокът е агресивен - веднага и той, и родителят са на килимчето при психолога, социалния работник, а най-малкото наказание е отстраняване на детето за някакви дни от училище - родителят да си го гледа и да търси начин дали ще ходи на работа или ще наема някого. Да видиш как като се наложи този родител да отсъства от работа, защото не може да оставя детето самичко вкъщи, и когато го нагазят по системен ред, как се сеща! Родителите не просто имат някаква роля - те имат основната роля. И, о, съпрайз, тези неща се виждат още от  ДГ!