Какво се случва в наши дни???

Винаги моят доход е бил по-високият, основно аз плащах разходите вкъщи. Не ми е пречело стига пък отсреща да виждам адекватна грижа за дома и детето. Когато въпросната адекватна грижа тотално я хвана липсата, сложих край.

Моя помага с домакинските задължения, но и се случва да има тежък ден и да си легне веднага след като се прибере. На мен съм ми се е случвало. Има си проблеми, не е идеален, но сме си добре.

Не виждам никаква връзка между проблемите на авторката и питането й. Това, че си недоволна от собствения си мъж, не е причина да искаш да наплюеш като некадърно цялото мъжко съсловие. А за това, че не си знаела какво искаш, когато си правила семейство с въпросния неистински мъж, бий на себе си два шамара.
Като чуя "истински мъж", първата ми асоциация е смелост, решителност, сила, плам - качества, които се проявяват в екстремни, а не в ежедневни ситуации. А по логиката на авторката излиза, че истинският мъж е само този, който домакинства, което е нелогично заключение, защото домакинстването не създава ситуация, в която можеш да изявиш качествата, които хората свързват с понятието "истински мъж".
А в днешни дни не се случва нищо особено, просто имаме късмет, че живеем в мирно време и можем да си позволим лукса най-големият проблем да е кой бърше прах и сгъва прането.

Много зависи от професионалната заетост на партньора. Ако само той работи и издържа цялото семейство, няма как да поема половината ангажименти по дома. Добре е в една връзка да не се слага всичко на кантар. И да се снижат малко критериите за чистене и готвене защото някои жени стават жертва на собствения си перфекционизъм. Не е необходимо да се мие пода и да се готви петстепенно меню всеки ден.

На нея проблемът й изобщо не е свързан с мъжете в днешни дни, които, както и във всяко друго време, биват всякакви, а с нейния личен избор, от който не е доволна. Не знам по-леко ли му става на човек, когато си измие ръцете за собствените несполуки с неопределени понятия като "днешни дни" и "истински мъж". Истинските мъже спасяват животи с риск за собствения си, защитават по-слабите, проявяват решителност и безстрашие, а в спокойното ежедневие сигурно някои от тях бършат прах, а други - не, някои печелят повече, други по-малко. И не знам защо във време, в което се очаква от мъжа и жената да правят общо взето едно и също, се пищи за истински мъж. Като чета авторката, на нея не й трябва истински мъж, а някакъв партньор, който да изпълнява определени функции в общото им домакинство, надявам се, че в някакви бъдни дни човек ще може да си купи робот, който да програмира според личните си предпочитания и всички ще са щастливи и удовлетворени.

Няма понятие "истински мъж". За мен може истински мъж да е висок 2 метра, с ум като бръснач, а за друга да е такъв, който мие чиниите вместо нея и ѝ отваря вратите. Хората се намират един друг.
Аз обичам да лежерствам в свободното си време, както и той. Никой никого не дебне и не изисква. Когато трябва да се свършат битови, задължителни неща, вече имаме усещане един за друг и всеки си ги върши. Аз например не желая и не изисквам да ми помага в пране и кухня. Ми пречи ми, аз съм си солов играч. Понякога готвим заедно определени неща, докато лафим и то времето минава неусетно. Но това са битовизмите. В общ план и на ментално ниво гледаме в една посока. На мен това ми стига.

Бгтатко, аз имам много и гъвкаво свободно време. Какво правя? Разхождам се, сама или с дъщеря ми, понякога играем заедно (ритаме топка, федербал, виолейбол, баскетбол), велосипед (но там съм опасна и след като блъснах един чичак в борисовата в опита си да избегна дупка, предпочитам пеша), чета (все по-рядко, не ми се чете напоследък нищо), срещи с приятели, имаме двор, щъкам по верандата и там все нещо "пипам", цветя, подправки, боядисвам и реновирам разни маси, столове, такива неща. И то времето си тече в игри и закачки.

Според мен това мъжко поведение идва от семейния им модел. Едно време си беше точно така - майката и бащата по цял ден на работа /но тогава се работеше от 9 до 17 ч./, прибират се, майката започва да готви и да се занимава с децата, а бащата сяда да пие ракия със салата. Събота и неделя майката чисти, готви, излиза с приятелки с деца по паркове и градинки или праща децата при бабите, които са се пенсионирали рано и могат да помагат с внуците, а мъжете се срещат с приятели. И този семеен модел те го пресъздават в новите си семейства. Проблема, обаче е в това, че едно време /по комунистическо време говоря/ жените са работели доста по-малко часове, работата не им е била толкова напрегната и динамична, както сега, пенсионирали са се млади и са могли да помагат за внуците. А сега бабите след пенсия продължават да работят, майката работи по цял ден, после се прибира, започва с домакинските задължения и тъй като не получава помощ нито от мъжа си, нито от бабите, започва да й идва в повече. И това е съвсем, съвсем нормално, защото не сме роботи и също имаме нужда от почивка.
А относно въпроса дали има мъже, които помагат - да има. Но те просто са си такива. Ако в началото на връзката жената е поела всички задължения сама, то после много трудно ще получи помощ, защото се е видяло, че тя си се справя добре и сама. И всяко мрънкане, че задълженията й идват в повече се приема, като лигавщина и прищявка от нейна страна. Ако още в самото начало се разпределят задълженията, то няма да има такива проблеми на по-късен етап, когато се появят децата и кучето. Поне аз така мисля

Нищо не се случва в наши дни. Има мъже за всякакъв вкус. Всички мъже не стрували - това е като "всички слушат чалга", едно глупаво оправдание за кофти личен вкус. Като не те кефи мъжът ти, разведи се. Само гледай да не попаднеш на втора серия, защото тези избори не са случайни, а получаваме това, което подсъзнателно търсим.

Това е малко оксиморон, не мислите ли?
Всъщност това ми беше любопитно - имат ли хората (мъже, жени) някакво свободно време и какво разбират под свободно време. Примерно времето за търчане след детето, отговаряне по 1000 пъти на въпрос "кой", пеене по 100 пъти на "мяу мяу котенце" (по време на което котенцето се опитва всячески да се изстреля от дивана, припознат за батут) и т.н. - това броят ли се за свободно време? Или по-спокойните занимания с по-голямо дете са свободно време?

Отговорът "свободното време си го прекава в работа" е емблематичен. Какво е за вас свободно време? За мен лично е индивидуално време, в което човек може да прави нещо (каквото и да е то), което не е обвързано с други хора и което няма пряка нито икономическа, нито други изгода за домакинството/семейството. Имате ли такова, имате ли потребност от такова или всички са машини, които бачкат нон стоп, а в "свободното време" зареждат миялни, мият подове, помагат с уроците и личните драми на малки деца, тантурят внуци и т.н.?

Ясно, че много хора си обичат работата и им е интересна и приятна за вършене. Ясно че неща като готвене могат да бъдат и любимо хоби, което да изпълва човека със смисъл, но все пак... Време за мързелуване и губене - кой, колко, как и т.н.?

При нас нещата са строго разпределени още от времето, когато ходех на работа. Сега не ходя, но нещата продължават да са така. Аз ставам сутрин рано, карам баткото на училище, карам малката на градина и разхождам кучето. Прибирам се и започвам да си върша домакинските задължения - чистене, пране, готвене. Често се случва ММ да сготви нещо вечер, ако аз не съм успяла да го направя през деня. Определено се справя по-добре от мен в това, защото аз мразя да готвя. Ако имам излизане за нещо излизам и си върша нещата, които трябва да свърша. Баткото се прибира след училище и сядам с него да му помогна с домашните или уроците, ако има нужда от помощ. ММ става сутрин, пие кафе и излиза на работа. На излизане изхвърля боклука. Ако е хубаво времето аз прибирам малката от градина, защото после ходим на площадката. Ако е лошо времето ММ я прибира. Понякога, ако аз имам някаква работа ММ учи с баткото. Вечер почти винаги ММ разхожда кучето. Пазарува само той - аз рядко го правя. Ходенето до химическото го правим и двамата - когато, както дойде. Събота и неделя малката /ако е здрава/ ходи при баба си. Съботата ни е за срещи с приятели - ММ се вижда с неговите, аз с моите. Ако нямаме срещи с приятели ходим да мием колите, ходим да се разходим някъде, да гледаме някой филм на кино или да обядваме. Неделите са ми заети с учене с баткото, докато ММ прибира малката от баба й.
Държа да кажа, че всичко ме устройва идеално и нямам никакви забележки по отношение на ММ. Но нещата са такива от ден 1. А да - това ми е втори брак

Ето, още не можем да излезем от това клише. Домакинската работа е женско задължение, а мъжът помага – ако и когато е на кеф.
Докато хората не схванат, че у дома не се помага, а работата се разпределя, все ще има такива теми, в които ще нищим до безкрайност коя е причината, а не как да се реши проблемът.
Докато има магарета, които са склонни да се нагърбват с всичко, все ще има кой да ги язди, че и да ръчка с остена, ако случайно започнат да преплитат крака от умора. Докато магарето накрая не грохне от изтощение (и го подменят с по-младо и силно) или не събере последни сили за един прощален къч.

Случва се това, че семейният, повтаряем модел на разпределение на ролите не се е променил кой знае колко от преди сто, двеста, и повече години насам, обаче в последните петдесет, да речем... жената ходи и на работа.
Е, при промяна на обстоятелствата, кой има интереса да изисква преразпределение на нескончаемите дейности в къщи!? На който му дотежава или който е облекчен? Някои се справят, нагаждат се към новите обстоятелства - деца, ангажименти с тях, домашни дейности и прочие, други не, като уточнявам, че ритъмът на всяко семейство е различен, задава се от двамата.
 

Две неща правя само аз вкъщи- прането и кърменето. Всичко друго е общо задължение, даже повечето той го върши. Съответно е хаос вкъщи доста често, но не ми пречи толкова.
Ама аз от тийн посещавам форума бг мама и знаех какво да търся

Ма как мъжът ми ще чисти и ще мие и ще пере,хахахах?!
Първо аз вярвам,че съберат ли се да живеят мъж и жена всичко отива по дяволите.Никога не бих живяла с мъж,винаги трябва да има една тайнственост,не съм от омъжващия се тип.Не им завиждам на миналите сватба Битовизми яко.Оптималния вариант е да имате домашна прислужница.Мъжът престава да е мъж когато почне да мие подове и да бърше прах.Мъжете не са за това Няма мъж който да обича да чисти,освен ако нещо не му е наред или го прави заради жена си,което потвърждава всичко дотук

И гледаш след една две години в "Бременност с термин..."