ниски нива на енергия аз си го превеждам като "мързи ме" "защо трябва да ми е трудно, ако може да ми е лесно". И не е като да се подиграма, то кой иска зорлем да му е по-трудно, отколкото е? Макар толкова време с три деца си е изтощително.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Биг найт сити - имането на дете не е за всеки. Виж кариера всеки може да направи, каквато иска,но да огледа успешни, здрави и красиви деца си и висш пилотаж.
[/quote]
За мен лично успехът е не само високата позиция в работата, красивата къща и банковата сметка,но и външния вид и най-вече здравословното състояние. Та ако си успял, освен, че имаш пари, то поддържаш добър външен вид - нормално телосложение, за предпочитане атлетично, хубави зъби,коса, кожа, модерни дрехи, маникюр,педикюр, грим. Ако видимо изглеждаш зле,дори и със способности и пари, за мен не е успех.
И ако утре се сдобиеш с едно-две-три хронични заболявания дали ще мислиш така за външния вид и здравето? А някои хронични заболявания не те уморяват от раз, те не са инфаркт, а бавно скапват организма и тогава въпросът е да не се влошава човек и тая работа с външния вид и здравето тогава придобиват невероятно относителен вид.
Хайде сега и да съжаляваме онези които някой им оставил наследство. Абе какви ги говорите, аз нямам никакво наследство. И сам се справям, но пък щеше да ми е много по-лесно ако имах летящ старт. Не само, че не виждам нищо лошо в наследството, ами и се надявам да оставя такова.
Боже, не мога да повярвам на прочетеното.
Моята максима е " Ако може да е лесно, няма нужда да ми е трудно".
Чета и разбирам, че успехът е такъв само ако си започнал от нулата?! Ами не, не е само.
Боже, не мога да повярвам на прочетеното.
Моята максима е " Ако може да е лесно, няма нужда да ми е трудно".
Чета и разбирам, че успехът е такъв само ако си започнал от нулата?! Ами не, не е само.
Най-важно от всичко е здравето. На 36-37 да нямаш енергия за разцвета на години, дори да си красива кукла с грим и червило, е гадно. Едната ми съседка има 5 деца (да, не е грешка на езика) и тая жена ми скрива(ше) сърмите всяка сутрин по време на крос. А сега вече абсурд да се меря с нея, ходим само на power walks заедно.
Апропо, преди да се събудят децата и мъжа и, преди да ги нагласят за училище и гледачка. По професия е личен лекар. В 7 сутринта часа вече е офейкала.
Определено придавам част на успеха си на това, че в моето семейство никой не е мислил в категориите "наследство." Най-голямото наследство от покойната ми баба не са и нивите и къщата, а острия математически ум. Сега ако постигна и нейната заземеност, която имаше на стари години ...
Апропо, преди да се събудят децата и мъжа и, преди да ги нагласят за училище и гледачка. По професия е личен лекар. В 7 сутринта часа вече е офейкала.
Определено придавам част на успеха си на това, че в моето семейство никой не е мислил в категориите "наследство." Най-голямото наследство от покойната ми баба не са и нивите и къщата, а острия математически ум. Сега ако постигна и нейната заземеност, която имаше на стари години ...
Иначе аз съм си направила сметката кога мога да си позволя да съм домакиня. Не, не ми харесва, но не ми харесва и начинът, по който бачкането ме ограбваше, не по-малко дори.
Не ти ли е хрумвало, че може да си избрала кофти професия? Щото професионалната реализация е определяща в житейски план. И ако не избираш мъдро опциите изведнъж се свиват логаритмично. И накрая свършваш с три деца в кутийка във Филибе. Казано по-просто - мечтите за окрилен живот рухват върху купчина памперси в момента в който разбереш, че нямаш потенциал да се реализираш професионално. Щото работата носи пари, които служат да си купиш свободно време и да избираш без да броиш постоянно стотинки в джоба.
И ако утре се сдобиеш с едно-две-три хронични заболявания дали ще мислиш така за външния вид и здравето? А някои хронични заболявания не те уморяват от раз, те не са инфаркт, а бавно скапват организма и тогава въпросът е да не се влошава човек и тая работа с външния вид и здравето тогава придобиват невероятно относителен вид.
Ако не са генетично предопределени, обикновено хроничните заболявания са вследствие на стрес и лоша храна, въздух, пушене пиене. Та мерси от такъв успех. Успешният човек се грижи за себе си. Като Сирен. Не работи защото стресът ще и дойде в повече. И е намерила начин да го осъществи, тоест да не е стресирана. Това е успех.
Всеки си има някакви природни капацитети откъм енергийност и това, че описаната от те жена е такава, каквато е не означава, че е по-добра от друга, която я кара кротко и спокойно. Пак започваме да изпадаме в клишетата как човек трябва да се претрепва, да чупи рекорди, особено ако е жена да е тъкачка-многомашинничка-другарка-любовница-майка. И аз познавам жена, която е като твоята описана, само че тя си казва сама, че е хиперактивна още от малка, просто така е устроена. Има и флегматични, малко е като приказката за костенурката и заека. Една такава флегматична кара на принципа на онзи шоп от поговорката - ако една работа е толкова спешна, някой друг ще я свърши. И винаги се намира кой да я свърши вместо нея, защото този друг направи изкуква като я види каква е флегматична.
Кристина, ти се опитваш сега да ми кажеш, че болният сам си е виновен. Ами, виновен си е дотолкова, доколкото е нямало как да знае, че точно това хронично заболяване ще го гепне независимо от начина на живот. Чувала ли си за високия холестерол? Е, той не е нито от лош живот, нито от наднормено тегло - колкото слаби, фитнати и здравословни пациенти ще видиш с висок холестерол на лекарства, толкова и дебели и ядящи всичко, каквото мърда ще видиш с железен холестерол в норма. Имаше един стар виц, в който на един на надгробната плоча му пишело, че умрял здрав на 40 години - ходел човека и да тича, и здравословно ядял, и гледал да избягва стреса, ама ей на, умрял си на 40.
Кристина, ти се опитваш сега да ми кажеш, че болният сам си е виновен. Ами, виновен си е дотолкова, доколкото е нямало как да знае, че точно това хронично заболяване ще го гепне независимо от начина на живот. Чувала ли си за високия холестерол? Е, той не е нито от лош живот, нито от наднормено тегло - колкото слаби, фитнати и здравословни пациенти ще видиш с висок холестерол на лекарства, толкова и дебели и ядящи всичко, каквото мърда ще видиш с железен холестерол в норма. Имаше един стар виц, в който на един на надгробната плоча му пишело, че умрял здрав на 40 години - ходел човека и да тича, и здравословно ядял, и гледал да избягва стреса, ама ей на, умрял си на 40.
Жената, която описвам, далеч не е хиперактивна. Много е добра и приятна, спокойна. Имала е всъщност 3 деца и накрая едни леко изненадващи близнаци (дори за лекарка, природата и е свила изненада) на 42. Ами няма да легне зад лаптопа и да почне да се тръшка как е най-голямата майка героиня, гледа си ги, без да изгубва себе си.
Всеки си е отделен индивид и сам за себе си. Все едно да се сравняваме по височина и да кажем, че щом ти си по-висока от мен, това е твоя заслуга. Ми, няма как да е твоя заслуга, защото така ти е заложено! Същото е и с това, дето му викат темперамент, работоспособност, а то си е чисто тип нервна система.
Иначе аз съм си направила сметката кога мога да си позволя да съм домакиня. Не, не ми харесва, но не ми харесва и начинът, по който бачкането ме ограбваше, не по-малко дори.
Не ти ли е хрумвало, че може да си избрала кофти професия? Щото професионалната реализация е определяща в житейски план. И ако не избираш мъдро опциите изведнъж се свиват логаритмично. И накрая свършваш с три деца в кутийка във Филибе. Казано по-просто - мечтите за окрилен живот рухват върху купчина памперси в момента в който разбереш, че нямаш потенциал да се реализираш професионално. Щото работата носи пари, които служат да си купиш свободно време и да избираш без да броиш постоянно стотинки в джоба.
Сирена, не ти го пожелавам. Това е една от вариациите в живота.
Дано вторият ти избор е точният и завинаги.
Но около мен е пълно с бивши собственички на бизнеси останали при бившите им мъже.
тоест сега трябва да се затичам към фитнеса, защото "всички така правят, ако държат на фигурата и здравето си". А изобщо кой е казал, че трябва да се спортува? Като изключим хората, които са в този бизнес, разбира се. Това е поредното клише със спортуването. Нещо като атрибут на статуса.
Да не говорим, че със здравето, както написах, много от болестите не са въпрос на грижа за здравето, защото не ходят само по негрижещите се за здравето, а по всички.
Да не говорим, че със здравето, както написах, много от болестите не са въпрос на грижа за здравето, защото не ходят само по негрижещите се за здравето, а по всички.
тоест сега трябва да се затичам към фитнеса, защото "всички така правят, ако държат на фигурата и здравето си". А изобщо кой е казал, че трябва да се спортува? Като изключим хората, които са в този бизнес, разбира се. Това е поредното клише със спортуването. Нещо като атрибут на статуса.
Да не говорим, че със здравето, както написах, много от болестите не са въпрос на грижа за здравето, защото не ходят само по негрижещите се за здравето, а по всички.
Да не говорим, че със здравето, както написах, много от болестите не са въпрос на грижа за здравето, защото не ходят само по негрижещите се за здравето, а по всички.
Ъ? Аз като гледана от 4 годишна по детски градини, от малка ми е набивана важността на спорта, гимнастика, движение, закаляване. Не е някаква мода, според мен.