В моето семейство спрямо моите деца сребърната лъжица се свежда до образование. Оттам нататък - сами.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
...Сега е в Англия, доколкото знам на много добра работа, висока позиция и издържа семейството си тук.
...
...
само където генерално бърка поне на едно място> това @тук@ не е неговото семейство, а семейството на родителите му. Освен ако не го е създал той, но тогава какво прави @тук@ при толкова преуспява= семеен глава.
Аз на моите деца още като бяха ученици, съм им казвала, че и много пари да имам, пак няма да им осигуря абсолютно всичко. Защото трябва да има нещо, за което се борят в този живот. Бяха вече в университета, синът ми беше голям бунтар по време на цялото следване, по едно време ми правеше едни изречения, че едва ли не нищо не сме направили за него, пък на Митко примерно баща му, му купил апартамент и кола. Попитах затова ли Митко вече втора година не може да се дипломира. Някак си като си свикнал все да получаваш наготово, започваш едва ли не да ги приемаш за даденост. Знам, че децата ми нямаше да станат това, което са сега, ако не бяха възпитавани по този начин. И че успехът им е по-сладък, защото са го постигнали сами. Така се изгражда характер и вяра в собствените си сили.
В моето семейство спрямо моите деца сребърната лъжица се свежда до образование. Оттам нататък - сами.
Li Lu, аз самата съм от семейство с рано починала майка (бях на 15) и веднага след това пропил се баща (той почина когато бях на 27). Няма да изброявам всичките си подпомогани роднини в нужда, не е това целта на темата.
Средата моите деца си я изграждат сами, аз не съм им подбирала приятелите. А работа/професионална реализация пък хептен не съм им помагала да си намират.
Средата моите деца си я изграждат сами, аз не съм им подбирала приятелите. А работа/професионална реализация пък хептен не съм им помагала да си намират.
.
Упс, грешна тема.
В последно време си мисля, че за да си успешен, трябва да се измъкнеш от гравитацията на "обикновен човек в градска среда". Този вид живот е най-скъп откъм време и нерви, а не носи свобода, само консумиране на все по-ярки, но некачествени продукти. Има една среда, в която дори успехите са дребни, махленски и смешни. Апартамент, кола, дял, мол през уикенда...и пак си човек в бетонен зоопарк. Обаче да излезеш от тоя свят и тая среда е скъпо, да не кажа в някои случаи невъзможно.
Упс, грешна тема.
В последно време си мисля, че за да си успешен, трябва да се измъкнеш от гравитацията на "обикновен човек в градска среда". Този вид живот е най-скъп откъм време и нерви, а не носи свобода, само консумиране на все по-ярки, но некачествени продукти. Има една среда, в която дори успехите са дребни, махленски и смешни. Апартамент, кола, дял, мол през уикенда...и пак си човек в бетонен зоопарк. Обаче да излезеш от тоя свят и тая среда е скъпо, да не кажа в някои случаи невъзможно.
Кукумицинка, прекалено си умна, за да биеш сламено чучело. Имам примери за успели хора, споко. Няма да ги коментирам в момента, но да, намерили са си начините да избягат от стадото. Нали знаеш, the fault, dear Brutus...
Във всеки случай няма да ти посоча някой, който е six figure slave и да кажа - тоя е успял. Защото не е. Особено ако лъскавият живот е на кредит, няма никаква независимост и не може да слезе от въртележката.
Във всеки случай няма да ти посоча някой, който е six figure slave и да кажа - тоя е успял. Защото не е. Особено ако лъскавият живот е на кредит, няма никаква независимост и не може да слезе от въртележката.
Не, но дори да кажем високите позиции в "голямото село" Филибето пак не водят до особен растеж. Аз вътре в стадото може да се каже, че вече съм като за България в петте процента, може и в 1-я процент за града. Обаче и това положение е доникъде като постижение.
Ако мога да се заселя на село, всъщност може да съм по-доволна. Простор плюс хоум офис - перфектно.
А да си успешен за мен включва и някакъв потомствен ефект, не просто да съм поредното лъскаво градско чудо, след което нищо не остава.
Ако мога да се заселя на село, всъщност може да съм по-доволна. Простор плюс хоум офис - перфектно.
А да си успешен за мен включва и някакъв потомствен ефект, не просто да съм поредното лъскаво градско чудо, след което нищо не остава.
И к'во, да не раждаме ли? След 5 години ще питам неродилите как са с успехите и дали са променили света. Очаквам високи резултати.
В интерес на истината, да родиш деца е един от малкото начини наистина да промениш света и да имаш траен ефект.
Но нека си говорим за постиженията - каква е целта всъщност? За мен да драпаш и да се изкачиш в някоя византийска система, затворена като тенджера под налягане, издава специфична слепота и дефектна характера. Драпане в ДА, в корпорации, академично драпане...всякакъв вид грантаджийство...клики и гилдии, групички, всякакви моменти с продаване на душата...с лека ръка ги омаловажавам.
Успехът за мен е много повече от това, което лично аз правя. За мен успех ще е голямо семейство със способни хора, продължаване на натрупването с поколенията - и материално, и като образование, и духовно, ей такива работи. Голямата картинка. Аз самата в тая картинка няма нужда да съм ярка звезда, но може да съм ключов механизъм за реализирането на общия успех. Надявам се.
В интерес на истината, да родиш деца е един от малкото начини наистина да промениш света и да имаш траен ефект.
Но нека си говорим за постиженията - каква е целта всъщност? За мен да драпаш и да се изкачиш в някоя византийска система, затворена като тенджера под налягане, издава специфична слепота и дефектна характера. Драпане в ДА, в корпорации, академично драпане...всякакъв вид грантаджийство...клики и гилдии, групички, всякакви моменти с продаване на душата...с лека ръка ги омаловажавам.
Успехът за мен е много повече от това, което лично аз правя. За мен успех ще е голямо семейство със способни хора, продължаване на натрупването с поколенията - и материално, и като образование, и духовно, ей такива работи. Голямата картинка. Аз самата в тая картинка няма нужда да съм ярка звезда, но може да съм ключов механизъм за реализирането на общия успех. Надявам се.
Дефект на характера? Продаване на душа? Шегуваш се. Ние просто правим това, което ни харесва и го правим добре. А тези от нас, които се справят по-добре от останалите получават повече. Виждаш ли колко е просто?
Голямо семейство - хубаво. Раждаш една сюрия деца, нищо не става от тях - едното ще ми сервира яденето в някой ресторант, другото ще ми поправя колата, третото ще ме подстригва а четвъртото ако е момиче и е хубавица ще ми стане любовница за малко. Какво правим с подобен сценарий? Кое от тях ще трупа блага и ще е достойно да поеме щафетата?
Голямо семейство - хубаво. Раждаш една сюрия деца, нищо не става от тях - едното ще ми сервира яденето в някой ресторант, другото ще ми поправя колата, третото ще ме подстригва а четвъртото ако е момиче и е хубавица ще ми стане любовница за малко. Какво правим с подобен сценарий? Кое от тях ще трупа блага и ще е достойно да поеме щафетата?
И преди го писах - щом говориш за работене за пари и получаване, вероятно не разбираш цялата игра. Парите са най-евтиното нещо. Истинските ресурси са другаде и са други.
В моя случай е силно невероятно да има деца без поне някаква квалификация. За щастие култура, акъл, способности и визия са нещата, които не се губят толкова лесно, колкото парите.
В моя случай е силно невероятно да има деца без поне някаква квалификация. За щастие култура, акъл, способности и визия са нещата, които не се губят толкова лесно, колкото парите.