Кажете си истината...

  • 102 200
  • 1 424
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 3 504
Стават и случайни неща, факт. Веднъж в един бар срещнах една актриса, която ангажирах за снимки, които бяха планирани за след два дни. Титулярката се ядоса, разбира се, но филмът стана по-хубав. И обратно - актриса, която преследвах 3 месеца докато я ангажирам взе, че си счупи крака седмица преди снимки. Идеше ми да я убия. Много е кофти когато знаеш, че си в пълна безизходица заради кофти случайност.

# 211
  • Мнения: 30 793
Та така за успехите, все пак не знаеш кой и къде вече може да е разлял олиото...

# 212
  • Мнения: 3 504
Абе важното е филмът да стане, всичко друго е на втори план. Щото ако не стане единствено режисьорът е виновен. И след това по-трудно го наемат.

# 213
  • Мнения: X
Кажете си истината какво правите в полунощ в петък вечер във форум за майки и деца тогава?
При нас е 4 и половина следобед и от 30 минути приключих работа и ви наглеждам преди разходката навън с мм, но това ме зачуди и реших да попитам Simple Smile

# 214
  • Мнения: 30 793
Време за мама, в което няма опасност някой да ме подръпне. Наслаждавам се на тишината. Предполагам, че BCN чака нещо да се рендира и виси във форума:)

# 215
  • Мнения: 3 504
Чакаме кукимицинка да дойде да каже каква заплата взима за да спим спокойно. Всъщност Сирената ще спи, аз отивам на бар след малко.

# 216
  • Мнения: X
Сирен, теб те разбирам на 100%, но биг шота е странен. На бар в 2 тепърва-мда...скука.
Както правилно отбеляза мм за мъжете из форума по това време -фантазьор ч....я майна Simple Smile

# 217
  • Мнения: 3 504
Що да е странно? 2 часа е съвсем нормален час за бар както и да го погледнеш. Ей го къде е, на 200 метра. Да свърша с ъплоуда на едно видео и отивам.

# 218
  • Мнения: X
Да си кажа и аз, че за мен свободата и свободното време са били винаги най-важните в бизнес начинанията ни.
Прокетите са до 10ина години да се пенсионираме и толкова.

# 219
  • Мнения: 3 504
Браво на вас.

Айде, лека от мен.

# 220
  • София
  • Мнения: 62 594
Чакай да позная, живееш на село, нали?

Защо трябва да бягаме от стадото за да сме успешни? Защото ти собствено не успя да помръднеш ни на йота в същото това стадо?

Това сега е новата мода сред красивите и успелите. Разбирам да са на по 50 години вече да ги тегли към село, ама на 30-40 си е водене по модата и позьорство. Това е новият атрибут на успешния, както навремето бяха скъпите коли.

# 221
  • София
  • Мнения: 62 594
Аморе, ти да не живееш на луната? С какво купуваш храната на твоята челяд? В натура ли плащаш на бакалина? Как парите да не са важни? Обясни ми как ще градиш тая фамилна империя без кинти? В иглу ли ще живеете? Тоя авторитет на който ще стъпиш възпитавайки децата си от какво ще е изграден? Тия деца нали един ден ще те попитат "Абе мамо, ти като ни обясняваш колко сме велики и как сме създадени за големи дела защо ти не си създала нещо?" Или казано по американски "Като си толкова умна - къде са ти парите?" С какво в хисторито си ще им покажеш, че ценностите в които ги възпитаваш са правилно подредени? Например, моят баща ме учеше, че когато търсиш да наемеш хора за работа винаги трябва да даваш предмиство на тези, които цепят секундата на две. И нямах причини да не му вярвам, във фирмата му работеха 500 души.

Тоя лаф за евтините пари го чувам винаги от хора, които нямат пари и мисля, че това хич не е съвпадение.

Знаеш ли какво им се отговаря тогава на децата - че парите и великите дела са в тях, и че те нямаше да са това, което са, ако мама беше хукнала да си живее в тенджерата под налягане и да си гледа кариерата. Защото го има и този момент - все някой трябва да вложи, защото постиженията не стават по магичен път. Като в правенето на филм е. Все едно теб да те пита някой като си толкова велик къде ти е Оскарът и защо никой не те е чувал. Всъщност думи от деца "къде са ти парите", в едни други време е било последвано от наритване на отрока с една бохча на рамо да се доказва от нулата, ама после да не рИве.

# 222
  • Мнения: 22 030
А нужно ли е да сме велики? В смисъл, дали, когато си отиваме има значение?  Аз не мисля, макар че се тормозя ежедневно, с дребните си ежедневни проблеми. Опитвам се да се наслаждавам на малкото моменти, в които, всъщност съм щастлива.

Ето сега, детето завършва. За мен е тръпка, на него не му пука. Хем ме е яд, че резултатите му са под очакванията ми, хем знам, че света е пред него. Просто съм щастлива, че го виждам, така, както искам. За него не е нещо важно, но след години, ще стане.

Загубих амбицията да променям света и малките удоволствия ми стигат. Няма да пиша автобиография, защото ще повторя милиони съдби с много малък процент на уникалност. Надали съм успяла за 42 години да променя нещо, да постигна нещо значимо, но пък все още съм жива и искам малки неща.

# 223
  • София
  • Мнения: 62 594
Ми, те, мъжете са повече по великите дела, макар че формално всичките тези велики дела опират до едно - като при шимпанзетата и всички други мъжки индивиди - да се надуят достатъчно, за да намажат и да се възпроизведат. Всичките велики дела са едно перчене за пред женските, белким някоя върже.

Отделно никой не знае какво му е писано и дали няма да поеме по неочаквани пътища и какви дела ще извърши. Като в приказките - тук срещне ламя, там срещне жаба, някоя старица със съвет...

# 224
  • Мнения: 9 052
Време за мама, в което няма опасност някой да ме подръпне. Наслаждавам се на тишината. Предполагам, че BCN чака нещо да се рендира и виси във форума:)

да, денонощтно хахахахах умирам си просто.

Общи условия

Активация на акаунт