...изобщо, доста неща са възможни...
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Да обобщим: значи, имоти от родителите не може, защото действали разглезващо, а да се живее на издръжка на мъж, няма проблем.
Какви ти гевезлъци, това си е създаване на нормална среда за семейство. Сплотява, създава обща мисия, такива ми ти работи. А не всеки да рИве как му се полага от мама и тате да му постелят в живота, ако може и с кола и жилище...
Никой не говори за независимост, вече писах - какъв е смисълът да живееш с мъж, ако ще трепериш, все едно си сама? Много ясно, че ми е по-рентабилно да направя някаква своя част с моите си магии и да постигнем общи резултати, отколкото всеки да дърпа чергата към себе си, сакън да не се мине и да не настине.
Или викате мъжът няма задължения и няма изисквания какво трябва да прави...
Никой не говори за независимост, вече писах - какъв е смисълът да живееш с мъж, ако ще трепериш, все едно си сама? Много ясно, че ми е по-рентабилно да направя някаква своя част с моите си магии и да постигнем общи резултати, отколкото всеки да дърпа чергата към себе си, сакън да не се мине и да не настине.
Или викате мъжът няма задължения и няма изисквания какво трябва да прави...
Не мога да схвана как за 2-3 дена дефиницията на успеха слезна от ниво постижения на световни неврохирурзи до това гаджето ти да те пусне да живееш в апартамента му и да го поддържаш, но това е леко безпредметно.
Повече ме интересува защо не е приемливо да си продадеш душата на корпорация, но се смята за един вид възвишеност да си правиш тънки сметки с партньора?
Повече ме интересува защо не е приемливо да си продадеш душата на корпорация, но се смята за един вид възвишеност да си правиш тънки сметки с партньора?
Какви ти тънки сметки - нормални житейски неща и преценка кое ми е по-изгодно и резултатно. Малко хора ги споделят в прав текст, затова е странно.
Гадже, апартамент...still a better love story than Twilight:)
Относно корпорациите, ще ти кажа, просто е. За мен успех е, ако човек има лични способности, някакъв вид занаятчийство. Ако правиш нещата по някакъв модел в някаква организация, то се отказваш до голяма степен от личния си почерк и го заменяш с друг тип способности, от които една голяма част са мета-способности за оцеляване, политика...изобщо, губи се най-сладкото на работата, а именно себеизразяването.
Съответно ми е сто пъти по-приятно да съм скаут, търсач и съветник за мъжа си и да виждам как с пипване тук и там подобрявам нещата. Защото винаги си е по-добре някой да се оглежда за възможности и да го играе навигатор.
И да не забравяме, че все пак мъжете ни бяха ония, дето държат на нас по някакъв начин. Така де, ясно е, че всички още утре може да ни изненадат вместо с палачинки - с напускане или развод, но се предполага, че държат. А това вече изключва продаване на душата и прави помощта по-приятна.
А иначе, Еленна, ще те оставя да решиш какво точно се водя- гадже, наложница, handmaid, econwife или златотърсачка.
Гадже, апартамент...still a better love story than Twilight:)
Относно корпорациите, ще ти кажа, просто е. За мен успех е, ако човек има лични способности, някакъв вид занаятчийство. Ако правиш нещата по някакъв модел в някаква организация, то се отказваш до голяма степен от личния си почерк и го заменяш с друг тип способности, от които една голяма част са мета-способности за оцеляване, политика...изобщо, губи се най-сладкото на работата, а именно себеизразяването.
Съответно ми е сто пъти по-приятно да съм скаут, търсач и съветник за мъжа си и да виждам как с пипване тук и там подобрявам нещата. Защото винаги си е по-добре някой да се оглежда за възможности и да го играе навигатор.
И да не забравяме, че все пак мъжете ни бяха ония, дето държат на нас по някакъв начин. Така де, ясно е, че всички още утре може да ни изненадат вместо с палачинки - с напускане или развод, но се предполага, че държат. А това вече изключва продаване на душата и прави помощта по-приятна.
А иначе, Еленна, ще те оставя да решиш какво точно се водя- гадже, наложница, handmaid, econwife или златотърсачка.
Еййй, точното същото съм чувала и от бая корпоративни рептили: въпрос на преценка, резултати и крайна сума под чертата. Разлика не виждам, камо ли на морално ниво. Даже, по-приемливо е да се пазариш с корпорации отколкото с гаджето ти. Първите нямат намесени чувства към теб.
За ползата от способна секретарка и планьорка съм полезна: откакто имам лична такава, се преродих. Освободи ми се време за себеизразяване, така да се каже.
За ползата от способна секретарка и планьорка съм полезна: откакто имам лична такава, се преродих. Освободи ми се време за себеизразяване, така да се каже.
...ако смяташ децата и семейната екосистема за "сума"...защото в моя случай говорим за съвсем различен вид отплата. Не може всичко да се монетаризира, не и ако не искаш да си съвсем циничен. В моето уравнение има неща като време, енергия, настроение, усещания, емоции. Щом ги имам, се чувствам заплатена. Оттам нататък си имам трикове и за докарване на финансови средства, но не са централното. Те просто са един от факторите, и един от фактите на живота. Не трябва да се смесват категориите, които не се мерят в пари с тия, дето се мерят. И ако продам време, емоции и спокойствие за пари, най-вероятно съм ги продала прекалено евтино, особено в някои ключови години.
А успехът зависи именно от няколко повратни ключови момента, в които е добре нещата да се поставят правилно, за да вървят и после правилно. Има моменти, в които не е до его, недопечени съвети наедро и усещането "да не настина и да не се мина".
Това, че не виждаш разлика на морално ниво ми говори нещо: или четеш злонамерено и се правиш на интересна, или наистина не може да видиш в какви категории разсъждавам, което е тревожно.
А успехът зависи именно от няколко повратни ключови момента, в които е добре нещата да се поставят правилно, за да вървят и после правилно. Има моменти, в които не е до его, недопечени съвети наедро и усещането "да не настина и да не се мина".
Това, че не виждаш разлика на морално ниво ми говори нещо: или четеш злонамерено и се правиш на интересна, или наистина не може да видиш в какви категории разсъждавам, което е тревожно.
Значи, аз за теб не говорех. Не всички винаги говорят за теб. Освен ти самата.
Моралната еквивалентност между "гадже по сметка" и "душа на корпорация" е 100 процентова. Във второто също има емоции, усещане за удовлетвореност и късмет. Рептилите също твърдят, че най-щастливи са в офиса. Вярвам им, точно колкото на теб, че си най-щастлива у вас с трите деца.
Моралната еквивалентност между "гадже по сметка" и "душа на корпорация" е 100 процентова. Във второто също има емоции, усещане за удовлетвореност и късмет. Рептилите също твърдят, че най-щастливи са в офиса. Вярвам им, точно колкото на теб, че си най-щастлива у вас с трите деца.
Има моменти, в които не е до его, недопечени съвети наедро и усещането "да не настина и да не се мина".
Е, как не разбра бе Анди, за Мамасита и вечното и старание да си оправдава изборите. То ако беше само пред себе си, щеше да е ОК, ама тя се опитва да ги направи общовалидни и единствените правилни. Не знам как не ви омръзна да се занимавате с нея. Явно сте изключително себеотдаващи се, за да и помагате, защото е ясно, че тя има нужда от помощ, а освен от тук, няма от къде да я получи.
Аз не съм, и писанията и са ми досадни, нелогични и напълно лишени от смисъл.
Аз не съм, и писанията и са ми досадни, нелогични и напълно лишени от смисъл.
във всеки случай на Мамасита мога да й призная едно - живее в мир със себе си. И аз искам така.
В темата общо взето много стрейт се възприемат нещата, все едно се движим по права и няма начин, щом сме тръгнали от точка А да не стигнем до точка Я и то само по правилния начин. Не знам, може на много от хората тук така да им тече животът. На мен повече ми изглежда като на игра, в която винаги има заложени достатъчно "гъби" или някакви други обекти, които са елементите на случайностите (то колко са случайности не знаем, защото се касае за други агенти), които току те стрелят, току дадат някоя благинка, но със сигурност променят траекторията. Или като във флиперите - цъкаш, цъкаш, ама как ще се удари никога не е съвсем ясно дори на шампионите.
В темата общо взето много стрейт се възприемат нещата, все едно се движим по права и няма начин, щом сме тръгнали от точка А да не стигнем до точка Я и то само по правилния начин. Не знам, може на много от хората тук така да им тече животът. На мен повече ми изглежда като на игра, в която винаги има заложени достатъчно "гъби" или някакви други обекти, които са елементите на случайностите (то колко са случайности не знаем, защото се касае за други агенти), които току те стрелят, току дадат някоя благинка, но със сигурност променят траекторията. Или като във флиперите - цъкаш, цъкаш, ама как ще се удари никога не е съвсем ясно дори на шампионите.
Обичам успеха, стремя се към него, подготвен съм за него. Но никога не забравям, че амбицията (професионалната) е спасение за бедния духом.
Опитвам се да балансирам успеха с достойнството. Мисля, че такъв баланс е възможен.
Освен това, сам по себе си професионалния успех е безсмислен, ако личния ти живот е бардак
Опитвам се да балансирам успеха с достойнството. Мисля, че такъв баланс е възможен.
Освен това, сам по себе си професионалния успех е безсмислен, ако личния ти живот е бардак
Как трябва да го разбираме това, че професионалната амбиция е спасение за бедния духом? Без професионална амбиция няма усъвършенстване. Иначе е да работим, за да имаме да ядем. Дори тези духовно богатите са амбициозни в това да са духовно богати, дори го превръщат в своя професионална амбиция.