И в Европа синдикалното движение е различно. Не навсякъде е като в Исландия, но не е и като Щатите. Просто анализът, който си постнала, си е адекватен за Щатите. Да не го прехвърляме автоматично като валиден за почти целия развит свят, защото наистина не е. Най-малкото в доста страни в Европа се прилага моделът на договаряния на индустриално/секторно ниво. Нещо, което съдейки от анализа, към който си дала линк, е точно един от най-големите проблеми на синдикалното движение в Щатите и го прави архаично в сравнение с доста страни в Европа.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Наясно сме. Господинът първо е взел твоите спестявания, после си е купил апартамент на свое име, после се е погрижил синът ти да не наследи нищо от знаменития му апартамент, а ти си ОК с това. Сигурно това го пише в специалните книги на Киндъла.
И пак не се чувствам мината.
Уиш, не знам как живееш с такова скъперническо мислене.
Иначе реалната ситуация: включих се със сума, която днес ми се струва смешна, нямаше да ми оправи живота. В последствие той сигурно е дал 15Х на тази сума по издръжката на всички. Взел е и кредит на свое име, който се изплаща предсрочно, а апартаментът ще се прехвърли на името на едното дете.
На моя син може и нещо отделно да се вземе, както и на всяко дете, зависи, както казах, живеем с мисълта, че възможности в живота има и дори да се раздадеш, може да се окаже, че не си минат, а че нещата са се получили добре.
А идеята е не синът ми да не получи нищо (ако гледане, издръжка и образование ги броиш за нищо) - идеята е после да няма съдене за дялове, вече го обясних. Различно е.
Днес си мисля, малко е ню ейдж, но го има това със scarcity mindset и abundance mindset. Седя и си мисля къде щях да съм днес, ако се бях фръцкала и бях стискала тия велики пари. Ами - нямаше да съм по-малко мината...щеше да ми е по-свит живота, и като финанси, и като възможности, и като натрупване на още страх да не се мина, и като настроение и мнителност. То пък понякога си трябва и доза безразсъдство.
О, да, задължително, иначе нямаше да ми пуска.
Бе как задължително - просто намерихме супер апартамент и трябваше да се действа бързо. По-голямата част от самоучастието беше негова. Аз се включих и постигнахме по-ниска месечна вноска, което пък се отрази и на ежедневието все пак. Бе нормални неща от живота, вие на друга планета ли живеете...
Нормално е все пак някакво включване, имайки предвид, че след това с години не съм давала пари за нищо.
Както казах, сега ми е смешна тая сума - не е такава, дето ще ти оправи живота, най-вероятно щях да съм я изхарчила за глупости.
Та така, трябва да решите дали си правя тънки сметки или си правя недостатъчно сметки. Не може и двете да са валидни.
А за мен историята е със съвсем други измерения. Както казах - човек или се стиска, или действа. Поглеждайки назад, ако се бях стискала по всякакви параграфи да не се мина, нямаше да ми е по-розово.
Бе как задължително - просто намерихме супер апартамент и трябваше да се действа бързо. По-голямата част от самоучастието беше негова. Аз се включих и постигнахме по-ниска месечна вноска, което пък се отрази и на ежедневието все пак. Бе нормални неща от живота, вие на друга планета ли живеете...
Нормално е все пак някакво включване, имайки предвид, че след това с години не съм давала пари за нищо.
Както казах, сега ми е смешна тая сума - не е такава, дето ще ти оправи живота, най-вероятно щях да съм я изхарчила за глупости.
Та така, трябва да решите дали си правя тънки сметки или си правя недостатъчно сметки. Не може и двете да са валидни.
А за мен историята е със съвсем други измерения. Както казах - човек или се стиска, или действа. Поглеждайки назад, ако се бях стискала по всякакви параграфи да не се мина, нямаше да ми е по-розово.
Пффф, понякога ми се струва обидно за отсрещната страна да обяснявам неща, които всеки средностатистически тъпак би разбрал без усилие, но явно се налага да обясня. Ако аз бях мъж с поне половин топка в гащите и четвъртинка достойнство в главата, никога, никога, никога не бих взел парите на една жена, та дори да са само 5 лева, а после да направя покупката само на мое име. А от позицията на жена, ако един мъж ми започне изречение с "Не искам твоето дете...", изобщо няма да чуя продължението на изречението, защото още не се е родил мъжът, който да иска или да не иска каквото и да било за моето дете.
Пффф, понякога ми се струва обидно за отсрещната страна да обяснявам неща, които всеки средностатистически тъпак би разбрал без усилие, но явно се налага да обясня. Ако аз бях мъж с поне половин топка в гащите и четвъртинка достойнство в главата, никога, никога, никога не бих взел парите на една жена, та дори да са само 5 лева, а после да направя покупката само на мое име. А от позицията на жена, ако един мъж ми започне изречение с "Не искам твоето дете...", изобщо няма да чуя продължението на изречението, защото още не се е родил мъжът, който да иска или да не иска каквото и да било за моето дете.
Хубаво де, само че аз нямам култ към децата си, ясно ми е, че са хора като всички и че сервират изненади.
А това вече за парите и жените...ми какво да кажа, заслужили сме си еманципацията. Но от друга страна - кредитът не е на мое име. Както и преди съм казвала, може да съм на нулата, но не допускам да съм под нулата, нали така...
И откъде разбра, че той е казвал такова изречение, да не подслушваш у дома? Може и аз да съм казала изречението "не искам да се кара със сестрите си за дялове", защото си знам стоката. И да имаме съвсем различна концепция. Между другото, прочете ли линка от FT? И на западняците не им е чуждо да си пазят активите, имат си доста инструменти. И аз така бих пазила активи от доведени деца. Щото съм гадна.
Иначе целта ми е по-голяма, както казах, не страдам от излишно вкопчване, нито в суми в банката, нито в идеали, които в случая са ми малко измислени - в моето поколение всички си участват в живота с някакви пари.
Някои тази сутрин още не са си включили копчето за разбиране на ирония. Имам усещането, че говоря с изкуствен интелект - сигурни ли сте, че не сте ботове? В смисъл, хората разбират нюансите на човешкото изразяване и е почти ясно, че ремарке е използвано с ирония.
Да бе, ясно, не съм взела истински мъж.
Твърде лошо, че не можах да избягам с писъци в началото, щото докато стигнахме до подобни дискусии, вече бях родила 2 деца.
Да бягам ли с 200 сега?
Уиш, в много странни категории разсъждаваш. Парите са нещото, което дава свобода - вкл. и от тия категории. Понякога е по-добре нещата да стават на ниво сметки, не на ниво емоции. По-евтино излиза.
Твърде лошо, че не можах да избягам с писъци в началото, щото докато стигнахме до подобни дискусии, вече бях родила 2 деца.
Да бягам ли с 200 сега?
Уиш, в много странни категории разсъждаваш. Парите са нещото, което дава свобода - вкл. и от тия категории. Понякога е по-добре нещата да стават на ниво сметки, не на ниво емоции. По-евтино излиза.
Ми не, не мисля, че само защото съм жена, заслужавам 50% от всичко по дифолт. Заслужавам други неща, но за мен това са сравнително големи претенции.
Както казах, не е с идеята синът ми нищо да не получи, защото може би получава повече от 99% от българските деца. Идеята е после да няма съдебни спорове, ако един имот се нацепи на 100 части и стане непродаваем.
Както казах, не е с идеята синът ми нищо да не получи, защото може би получава повече от 99% от българските деца. Идеята е после да няма съдебни спорове, ако един имот се нацепи на 100 части и стане непродаваем.
Не са ти големи претенциите, Сирена: стигат до това да не работиш. Цената, всъщност, няма значение.
В другите теми обясняваш, че Мъжът трябва най-малко да има жилище и добра работа до 30 години, оказва се, че си взела ерген, който и пари за апартамент на кредит не е имал.
Има и друга хипотеза, тази сума да си я използвала за апартамент на твое име.
В другите теми обясняваш, че Мъжът трябва най-малко да има жилище и добра работа до 30 години, оказва се, че си взела ерген, който и пари за апартамент на кредит не е имал.
Има и друга хипотеза, тази сума да си я използвала за апартамент на твое име.
В казуса на Сирен си трябва трябва смелост. Аз съм била точно в същата ситуация, хем брака не ме кефеше, хем нямах смелост да гледам сама дете.АЗ пък за нов мъж и още деца да не говорим. Това не е за всеки. Иначе съм на мнение, че апартамент всеки нормален човек може да си купи, дори два. Но да е в нов брак с доведени, заварени и новородени деца си трябва много сила. Това определено не е за мен. Така, че с тия апартаменти ставате смешни. Почваш работа, харесваш жилище, отиваш в банката и си готов. Не е нужно да си нобелев лауреат, стига да можеш да пишеш и да четеш.
Toва се опитвам да кажа, Кристина.
Не е за всеки да гледа дете сам също и няма нужда да се обезценява това с идеята, че всяка, която е "намерила" някой, за да не работи (все пак, става дума за стоене в къщи, заради малки деца, а не обещания да не стои изобщо в къщи), е "успешна" - да напомним, че все още сме в тема с такова заглавие.
Не е за всеки да гледа дете сам също и няма нужда да се обезценява това с идеята, че всяка, която е "намерила" някой, за да не работи (все пак, става дума за стоене в къщи, заради малки деца, а не обещания да не стои изобщо в къщи), е "успешна" - да напомним, че все още сме в тема с такова заглавие.