И двете са верни..))
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Аз обичам и двете - работя от къщи и два или три дни ходя на друго място с колеги. Това е оптимален вариант за мене - позволява и време сам, и гъвкавост в работното време, но и имаш контакти със света - дори когато не са приятни, могат да са полезни и приземяващи, защото изолацията и съобразяването само със себе си носят след себе си изменения в поведението, които не са особено приятни.
Да не говорим, че ако човек няма семейство, работата от къщи може сериозно да ограничи социалните контакти и да доведе до депресия.
От друга страна работата в отворен офис е най-големият ужас, който мога да си представя. Усещането за мое, овладяно пространство ми е много важно.
Да не говорим, че ако човек няма семейство, работата от къщи може сериозно да ограничи социалните контакти и да доведе до депресия.
От друга страна работата в отворен офис е най-големият ужас, който мога да си представя. Усещането за мое, овладяно пространство ми е много важно.
Да, и това. Макар че за моята темерутска натура точно контакти с много хора са гадооооооост. Може, ама по малко и веднъж на високосна.
Е, щом ще откровеничим, то трябва да призная, че по-голям темерут от мен Земята не познава. Проблема е, че делата ми са свързани с често и то по много говорене. В тази връзка, вероятно, съм и добър актьор.....или пък не
Най-интересното е, че си в сфера със синдикати 
. Иначе, има голяма логика да са против.
. Иначе, има голяма логика да са против.
Защото традиционно, профсъюзите са организации "на поточната линия", в сфери с физически труд или с такъв свързан с обслужване на много машини (в заводи) или грижи за хора (лекари/учители), където 1) все още не може да се работи дистанционно, 2) разпокъсването на колектива на по единици у тях си отслабва възможността на синдиката да ги мобилизира. Отделно, в огромната си част, синдикатите са бюрократични организации с морално остарели идеи и лидери, нещо не могат да се впишат в темпото на времето, дори когато на власт са леви управляващи. Вече са с предостатъчно намаляла членска маса, повечето пред пенсия. Камо ли да поемат кампании онлайн или в Zoom
. И може би главно защото синдикатите никога не са имали за главна цел интересите на хората така или иначе; те са просто псевдо-партии.Аз съм изключителен екстроверт, но от контакти с хора не мога да се оплача само защото офисът ми е на вторият етаж у нас. Може би ако нямах живот извън работата щеше да е поограничен, но дори и професионално половин ден "контактувам."
. Отделно, на средно 20 работни дни, 3-5 съм в командировка, разпределени из месеца.
Не ги нарочвам за нищо, това е факт базиран на данни и анализи. Не мои
Основно собствени техни, на малкото останали прогресиви из редиците на лидерите им. Например, от САЩ: https://www.pbs.org/newshour/economy/whats-future-labor-movement
Основно собствени техни, на малкото останали прогресиви из редиците на лидерите им. Например, от САЩ: https://www.pbs.org/newshour/economy/whats-future-labor-movement
Има моменти, в които не е до его, недопечени съвети наедро и усещането "да не настина и да не се мина".
О, да, то тази реплика ми я сервира още на първата среща, след като го нарече "телето", а след това "ремаркето". Сори, не бих се отказала от мъж, който още от началото си беше напълнил Киндъла с книги как се гледа stepson хармонично и с интелект.
Абе вие мислите ли, като пишете...
Във връзка с голямото натоварване на работа, особено при нов бизнес, за себе си съм установила, че в един момент адреналина идва в повече, мозъкът влиза в турбо-режим. Влизаш в лустрото на голямото натоварване, многото ангажименти, много хора те дърпат за различни неща, променя ти се хормоналния баланс (не се майтапя тук) и самия адреналин ти действа като наркотик. Разбира се в един момент тялото започва да дава сигнали за прегряване и човек трябва да се спре. Но е факт, че на чисто физиологично ниво определени хормони може да действат като наркотик. От страни всеки може да си го интерпретира както желае.
Друг момент има при мен: непрестанното ми желание за нова информация. Просто обичам да чета, да научавам нови неща, да се опитвам да намеря причинно-следствената връзка между различни неща, кое как действа и т.н. За себе си съм осъзнала, че този глад понякога е толкова силен, колкото физическия глад за храна и няма смисъл да му се противопоставям.
Друг момент има при мен: непрестанното ми желание за нова информация. Просто обичам да чета, да научавам нови неща, да се опитвам да намеря причинно-следствената връзка между различни неща, кое как действа и т.н. За себе си съм осъзнала, че този глад понякога е толкова силен, колкото физическия глад за храна и няма смисъл да му се противопоставям.
...мъж, който още от началото си беше напълнил Киндъла с книги как се гледа stepson хармонично и с интелект.
Това изречение вероятно е плод на странните гъби, с които е било сервирано днешното агнешко. Доставчикът е за убиване.
Аз, когато бързам.
Ако ще сте спокойни, и аз при случай на дете, което не е биологично мое, бих била доста внимателна с наследствата и принципа "всичко е общо". И подобен въпрос от широкоскроения запад, където явно имат още повече инструменти да си пазят интересите:
https://www.ft.com/content/87a09370-10ad-11e7-b030-768954394623
Ако ще сте спокойни, и аз при случай на дете, което не е биологично мое, бих била доста внимателна с наследствата и принципа "всичко е общо". И подобен въпрос от широкоскроения запад, където явно имат още повече инструменти да си пазят интересите:
https://www.ft.com/content/87a09370-10ad-11e7-b030-768954394623
Този анализ вероятно е адекватен за Щатите, но има страни, в които синдикалното движение е в крак с времето и няма изгледи да загива.
Исландия, Швеция и ... май са това.