Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.

Кажете си истината...

100 305
1 424
1

# 825 5 май 2018, 08:43 ч.

Мнения: 157

Цитат на: Andariel в сб, 05 май 2018, 08:23

Как трябва да го разбираме това, че професионалната амбиция е спасение за бедния духом? Без професионална амбиция няма усъвършенстване. Иначе е да работим, за да имаме да ядем. Дори тези духовно богатите са амбициозни в това да са духовно богати, дори го превръщат в своя професионална амбиция.

Ще ви го обясня с мой опит. На 27-30 години имах амбицията да докажа кой съм аз (после разбрах, че единствения човек на който трябва да докажа каквото и да е било съм само аз). Та във въпросните години работех по 18 часа на ден, успях да се издигна в компанията до високо ниво. До такава степен, че ми предложиха да открия, разработя и управлявам офис в Израел. Това беше абсолютно признание (аз и компанията започнахме работа заедно, т.е новосъздадена) и смятах, че заслугата е основно моя за това. Както и да е. След като ми отправиха предложението се върнах у дома щастлив (така си мислех) и казах на приятелката ми да стяга багажа, заминаваме за Израел. Тя ми отговори ти заминаваш за Израел, аз заминавам за София с друг мъж. За последните три години сме били заедно общо две и една Коледа. Нито веднъж не ме попита аз какво мисля.
Останах сам, не дълго мислех. Видях какво съм загубил за три години. И това не беше само жената. Бях изгубил три пролети, бях изгубил време в което можех да се наслаждавал на хубави книги, зелени дървета, бях загубил три години от насладата да се усещаш обичан от жена и от близки.
От тогава насам търся баланса и не позволявам насладата от живота или амбицията да вземат превес

# 826 5 май 2018, 08:53 ч.

Мнения: 11 131

Аз мисля, че най-големия успех е да си в мир със себе си, без значение, дали си у дома с децата или откриваш офис в Израел. Да знаеш, че правиш най-доброто на което си способен и точно това е което искаш, без значение, кой какво ти говори или пише. Аз също го постигнах трудно.

# 827 5 май 2018, 08:53 ч.

Мнения: 2 617

Човек, който живее в "мир със себе си", не прекарва денонощно във форум с непознати от години, за да оправдава изборите си и както еленна писа:"невинаги говорим за нея", но така се получава, когато тя се включва през мнение-две, говорейки в първо лице.
Има и други светове, не само на тези "на тръстиката" или на блестящите домакини, и понеже се прокрадва някаква идея, че е срамно родителите да обезпечават децата си, има жени, които точно с лично самоучастие, си осигуряват независимост. Така не им се налага да правят компромиси, а и да си кажем право, муза, муза, но 24 часа и цял семеен живот, дори и Гала на Дали не е била негова муза. Сезони, сезони...

# 828 5 май 2018, 08:59 ч.

Мнения: 11 131

# 829 5 май 2018, 09:02 ч.

София
Мнения: 62 595

За мен тая работа с мира със себе си е малко ала.-бала. За да има напредък мирът със себе си е като да си в кома. Трябва малко нещо да не е баш-баш, иначе защо изобщо човек да прави нещо като и така му е ок? Животът е в общи линии дискомфорт и стремеж към комфорта, който е временна равновесна точка. После дали външно, дали вътрешно се появяват някакви фактори, които нарушават равновесието.

Тук отдавна не сме непознати.

# 830 5 май 2018, 10:07 ч.

Мнения: 12 472

Ми Анди, той така се постига мира - с равновесие..))
Не в равна плоскост на сигурност и емоции, а в умението бързо да преминаваш през тъмните състояния и случки и бързо да се завръщащ в центъра.

# 831 5 май 2018, 10:59 ч.

Мнения: 15 133

Цитат на: Stan_ang в сб, 05 май 2018, 08:19

Обичам успеха, стремя се към него, подготвен съм за него. Но никога не забравям, че амбицията (професионалната) е спасение за бедния духом.
Опитвам се да балансирам успеха с достойнството. Мисля, че такъв баланс е възможен.
Освен това, сам по себе си професионалния успех е безсмислен, ако личния ти живот е бардак

Бляя, почти няма известни писатели, художници, актьори, творци, чийто личен живот да е вървял гладко и подредено. На повечето е бил точно "бардак" Joy

# 832 5 май 2018, 11:04 ч.

Мнения: 2 029

Във връзка с голямото натоварване на работа, особено при нов бизнес, за себе си съм установила, че в един момент адреналина идва в повече, мозъкът влиза в турбо-режим. Влизаш в лустрото на голямото натоварване, многото ангажименти, много хора те дърпат за различни неща, променя ти се хормоналния баланс (не се майтапя тук) и самия адреналин ти действа като наркотик. Разбира се в един момент тялото започва да дава сигнали за прегряване и човек трябва да се спре. Но е факт, че на чисто физиологично ниво определени хормони може да действат като наркотик. От страни всеки може да си го интерпретира както желае.

Друг момент има при мен: непрестанното ми желание за нова информация. Просто обичам да чета, да научавам нови неща, да се опитвам да намеря причинно-следствената връзка между различни неща, кое как действа и т.н. За себе си съм осъзнала, че този глад понякога е толкова силен, колкото физическия глад за храна и няма смисъл да му се противопоставям.

# 833 5 май 2018, 11:52 ч.

Мнения: 157

Цитат на: Magdalena1978 в сб, 05 май 2018, 11:04

Относно последния абзац.......е, станахме двама. И под информация бе разбирам новини (сигурен съм, че и вие това искате да кажете). Наистина е наркотик.

# 834 5 май 2018, 13:23 ч.

Мнения: 2 029

Цитат на: Stan_ang в сб, 05 май 2018, 11:52

Ами не, при мен не е новини. Преди беше по-силно изразено, сега малко понамалява с годините. Например, уча за изпит, втора магистратура и главата ми изпушва от информация за дадената област (още повече, че реших, че трябва да науча и английската терминология успоредно с това, а не само да си остана с българската терминология в главата). И за разнообразие съм отваряла сайта на newscientist и чета там, просто за да се 'разсея', защото е различна област от тази за изпита. Аз осъзнавам, че това леко граничи с патология, но това е положението....

# 835 5 май 2018, 14:27 ч.

София
Мнения: 62 595

ами, не, не се връщаш в старото равновесие, а винаги си в ново равновесие. Като онази приказка, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.
Адреналинът действа само няколко секунди или минути, после се включваше друг хормон, май беше норадреналин. Не съм сигурна, забравила съм го вече.

# 836 5 май 2018, 14:34 ч.

Мнения: 5 142

Цитат на: The Siren of Titan в сб, 05 май 2018, 01:33

Съответно ми е сто пъти по-приятно да съм скаут, търсач и съветник за мъжа си и да виждам как с пипване тук и там подобрявам нещата. Защото винаги си е по-добре някой да се оглежда за възможности и да го играе навигатор.

Или

Цитат на: The Siren of Titan в ср, 28 мар 2018, 14:26

Общо взето, понеже съм глезена жена от Първия свят, за мен най-дразнещото е това, че до един момент животът ми включва гонене на свои цели, а изведнъж се оказвам човек втора ръка, който трябва да изпълнява тривиалните, досадни и понякога мръсни задачи, за да може човекът първа ръка да си гони своите цели и да доволства. Което, разбираемо, сдухва доста, защото не ми е достатъчно той да доволства, искам и аз да видя нещо свое завършено, а не да са ми откраднали живота за сервиране, отсервиране и забърсване след някого.

Коя версия е повече по темата "кажете си истината"?

Последна редакция: сб, 05 май 2018, 15:02 от elenna