Кажете си истината...

Баш така си е - и не половин диагноза, а цяла. Всичко е в комплект. А доста от тях не просто се се бърнаутнали, а си влачат някакви неща цял живот, и по мои наблюдения са инфантилни нарциси, обаче някои са и леко садистични.
Не говоря за йогата, а за търсенето на себе си. Йогата е много полезна за "хиперактивни" - пиша в кавички, защото повечето не са наистина хиперактивни, но тази дума е добила популярност за всяко дете, което не се спира на едно място, често си е просто разлигавено и трудно изпълнява инструкции.

Моля ? Личи си че те мързи да гледаш и не познаваш спортисти .
Точно те пък са много по позитивни и успешни от офисните пчелички .

Може ли само да уточним къде точно в Германия е толкова евтино, да преподават на деца пиано? От моя кръг съвсем други суми чувам, но са от Мюнхен, Хамбург и подобни.

ПП Във Виена 30 евро искат студентите.

Разбира се, а другаде ги няма, или как?

-----
Някои спортисти са тъпи парчета и/или не са успешни след края на състезателната кариера, съвсем вярно е и нищо скандално няма в това твърдение. Познаването на спортисти - било от някоите или от другите - по никакъв начин не го опровергава.

Аз споменах - средно голямо село по средата между два града. Провинция Баден-В.
Да, в големите градове цените и възможностите са по-големи.

Виж какво, Андариел, много си скучна. Предлагам ти да приключим спора. Детето ми всъщност е в сиропиталище за изоставени на съдбата деца на майки кариеристки. Не се катери по дървета, а виси на една метална решетка по цял ден. Добре, че е вързано с каиш, та не пада. Ходя и си го прибирам, отвързат ми го, и после у нас пак така.

Аз съм с две ръце и два крака за това децата да имат занимания, ако ще имат такива, извън училище, детското заведение или затворения комплекс, включително да са в читалището, вместо да идва учител вкъщи. Това дава широта на общуването, кара ги да се срещат с различни други деца, да изграждат връзки и да се научават да правят неща с тях. Урокът по пиано е индивидуален с учителката, обаче идва ред на концерта на Коледа или Великден и тогава всички деца от читалищната школа по пиано са там. Ходенето на някакъв групов спорт, глупово изкуство и т.н. също са много ценни. Така, както са организирани нещата все повече, било в държавни, било в частни училища и детски заведения, всичко е там, лесно е за родителите, защото не се занимават с транспорти и ангажименти, но на практика децата са капсуловани в една и съща среда. А и честно да си кажа, има и тръпка за родителя в това да си заведе детето на репетиция, да "подслуша" зад вратата, ако подрани да го вземе, да помага за костюми и генерална репетиция и такива неща. Това е някакво съвместно преживяване, съвместна дейност, а не родителят да е само гостенин на представлението или на концерта, на състезанието. Поне за мен това беше много поучително и полезно, защото се научих на здрава организация, а и покрай самите занятия на децата научих много за самата дейност и тези неща си ги ползвам и сега в работата, така да се каже "откраднала съм си" някои техники от учителите им.

Елена, не падай толкова низко с подобни постове! Дръж ниво, нали си от умните и красивите!
Иначе, разбирам те, гадно ти е, че все пак се оказа, че нещата не са така, както се опита да ги кажеш в първия си пост по темата за детските заведения. Както казват по криминалните филми "изпусна се". Дай да не се правим една-друга на идиоти, доматите не ги ядем с колците!

Чакай, аз никъде не съм казвала, че детето ми тича диво и без контрол. Казах, че е основно навън и основно в движение. Все пак, не съм малоумна. Ако исках да тича диво и без контрол по цял ден: пускам я на двора, може и кучетата на съседите да викна, и се качвам да работя. Декар и дървета, дал Бог.

Има модели на образование, особено за много малки деца, в които не се редят меки кубчета, не се сипва ориз от пусто в празно и не се седи в една стая да се учат стихчета на изуст. Ако не си ги виждала, си изпуснала страшно много.

И не, нищо не разбираш. Въобще не ми е гадно. Училището на детето ми е едно от най-добрите попадения в живота ми. Професионално съм била в над 1000 такива за над 10 години. Гадно ми е само, че 990 от тях не са такива, като не е толкова трудно.

ха, мерси, че ми каза, че не съм ги виждала! наистина ли ме смяташ за толкова тъпа, незнаеща и неможеща, или просто те напъна отвътре да се опиташ да ме засегнеш нещо? кажи си, ще те разбера! Когато започна да карам някое дете да реди меки кубчета, да пресипва ориз от пусто в празно и да седи в една стая и да учи стихчета наизуст, значи можеш да ме пишеш паднала под дъното на професионализма. Обаче тези неща са много любими на доста колеги, не знам защо. Всъщност, знам защо, но при мен никога няма да го видиш. О, да, и любимите на всички низания на макарони. И мита, че езикът бил на върха на пръстите на ръцете, затова трябвало да се развива пинсетният захват. И вместо да развиват езика, те се занивамат с глупости като ориз, макарони и прочие.  Глупости на търкалета!  Все пак си чета учебниците по невронауки и т.н., а не карам на принципа да е шарено, шумно и ефектно за родителя, да го държим и него зает, за да не се отклонява.

При 7 деца с четирима възрастни има накъде да тичат, дето се казва на всеки възрастен се падат по две деца - толкова се падат и на една майка, която излиза с двете си деца. Със сигурност в занималнята във вашата градина8училище не им дават да търчат и да се бутат, т.е. контрол винаги има и децата не са толкова спонтанни, колкото биха били.

Ми защото ако не блъскаш, нищо не правиш, само се барличкаш. В гимназията ставах в 6 сутринта, ходех на час тренировка айкидо, вечер след училище пак, и така всеки ден.

Иначе в планина над 2000 метра излязох за пръв път над 20 годишна възраст. Майка ми като дете е водена по планините и ги е намразила дълбоко. Аз не съм водена и ми хареса.

Общо взето накрая човек си избира какво го кефи, не може да вкарваш и инжектираш на 3 годинки с идеята, че всичките семенца ще покълнат и ще отгледаш Правилно Развита Личност. То иначе на хартия бившият ми трябваше да жъне само успехи - математически нинджа, спортист от малък, планинар, и пак не му се получи работата.

Аз пък тичах диво и без контрол и имахме огромна череша в двора, на която се катерех. И цяла гора с дървета, доста над метър. Имаше и падания, веднъж си паднах върху лицето, но никой не писа рипорт, просто щото в бабиното гледане няма рипорти. Обаче не е като да съм търчала само - другото упражнение с баба беше да съм тиха като мушичка с часове, докато бродира гоблени.

Василена, логиката ти куца. Писала съм ясно - някои спортисти. Познавам и от двата вида, но има доста, които след активните млади години си остават едни тъпи парчета с анцузи и не могат да се ориентират какво друго да правят с живота си.

И все пак - не мисля, че има рецепта, с която да хванеш човека отрано и да гарантираш, че като сглобиш правилните елементи, ще стане нещо уау. Тоест става, но ако си в някаква затворена среда и постигнеш точно тия елементи, които се ценят в тая среда. И това, ако детето не се разбунтува и при планове за цигулка не хване алпинизъм, а при планове за планинарство не реши, че не иска да подуши баир, ами иска арфа. Аз например очаквах синът ми да е атлетичен и немузикален, той обаче не примира за спорт, ама обича да свири и учи бързо.

Абсолютно! Няма как кафето с мляко да е 4,50 и същата да е цената на час с интелектуалец. Наистина е предоставена възможност за спорт във всяко училище следобед и то на достъпна цена, но тези, които имат професионален интерес, не са там. Съответно човек смята едно пътуване по 40 минути в посока до стадиона четири пъти минимум седмично. И като работиш, наистина се изисква сериозна организация - например детегледачка. Не е проблемно, но е скъпо.

Моите са доволни от плуване и тенис, зимата - ски. И до стадиона ходехме по едно време, но... Толкова стига на този етап

Иначе в Пловдив "едно време" имаше лека атлетика, волейбол и ски. Такива са ми спомените и всичко съм пробвала до към 15-годишна. Тогава трябваше да реша колко серизно ме интересува и май не бях особено запалена, сред като взех решението бързо.. Плуване нямаше за съжаление, сега май и това се предлага.

в общи линии е така, макар сега да се нароиха всякакви школи и клубове и вече не знаеш кой колко си разбира от работата. Малко училища и детски заведения могат да си позволят да развият определена дейност като част от идентичността си или да наемат външни изпълнители, които да я развият така, както трябва. Повечето такива са за занимавка, не се търсят високи постижения, децата не се подбират по качества към определения момент. За мен има разлика между това една школа да е като занимавка и всеки да може да се запише или има прослушване и се работи за постижения, не само за кеф. Но това си зависи от учителя или човека, чиято е школата. При сериозните школи няма "ама, дай да видим, не очакваме нищо, днес ни няма, утре пак ни няма, ама имаме семеен ангажимент и пропускаме репетиции и тренировки...". Ако първо като родител си несериозен ти намекват, че това не е твоето нещо и по-добре да си намерите друга школа, където изискванията не са високи. Не казвам, че се прави отбор от отличници, със сигурност децата са с различна степен на напредък, но първо се вижда родителите колко са сериозни, защото не може да отидеш на концерт неподготвен, да не говорим на конкурс или състезание.

Чета за данъците и падам от смях. В България върху  заплати чисто до 2600 лв днъчната тежест е реално 53% (ДОД + здравни и социални осигуровки). Над 2600 постепенно се плъзга надолу докъм 30%. Има една игра с базите, върху които се начисляват процентите, иначе ако се сумират само проценти са 43%. Ако си погледнете фиша за заплатата и изчислите колко взимате чисто и колко плащате на държавата, излизат 53%. Изобщо не броя косвените данъци върху потреблението и данък сгради, такса смет и т.н.

Именно, и процентите, които се делят за осигуровките работник-работодател се променят плавно като всеки следващ е за сметка на работника. Не знам дали наистина хората не си виждат числата или си живеят с мисълта, че са само 10 процента.

Това е само ако имаш доходи от работна заплата. Има и други случаи, в които си запазваш по-голям %.