Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Вини: „Извършвал си много от тези церемонии.“

Куин: „Картър трябва да прави намаления за редовни клиенти.“
Ерик: „Винаги се справяш прекрасно.“
Картър благодари.
Вини: „Не ти оставиха много време, за да се подготвиш за тази.“
Картър: „Томас и Зоуи са много ... мотивирани.“


Стефи: ‚Дъглас още ли е с Хоуп?“
Лиам: „Да. Това хлапе наистина не иска тази сватба.“
Стефи: "Притеснява се, че може да я загуби, ако Томас и Зоуи се оженят.“

Лиам: „Това е точно, което Томас иска Дъглас да си мисли. Това е планът. Иска Дъглас да накара Хоуп да се чувства виновна, за да се омъжи за Томас.“
Стефи: „Хоуп вече го знае.“
Лиам: „Да. Но тя наистина обича това дете.“
Стефи: „Мислиш ли, че ще се пречупи и ще се омъжи за Томас?“


Хоуп: „Обещавам ти, че винаги ще ти бъда майка.“
Дъглас: „Но татко и Зоуи ...“
Томас наблюдава.
Хоуп: „Миличък, трябва да ми се довериш. Няма да позволя нищо лошо да ти се случи. Искам да се държиш и да бъдеш смел. Ще видиш, че всичко ще се нареди.“
Томас ги гледа и слуша.
Ридж пак се появява: „Томас! Вземай Дъглас, да тръгваме.“

Томас: „С Хоуп тъкмо приключват. Ще му дам още една минутка.“
Ридж: „Добре, но не се бави.  Как можеш да чакаш? Ще се жениш за жената, която обичаш.“
Ридж бърза да слиза, Томас пак наднича през вратата.

Брук: „Наистина нямах намерение да те разстройвам, Зоуи.“
Зоуи: „Брук, оценявам загрижеността ти, но знам какво правя.“
Брук: „Ако чувстваш съмнение, довери се на инстинкта си.“ Брук получава съобщение: „Ридж е. Казва, че Томас е долу. И останалите гости са пристигнали.“

Зоуи: „Може ли да им кажеш, че съм почти готова. Нуждая се от няколко минути. Това се случва прекалено бързо. Искам всичко да мине добре.“ Брук излиза.
Зоуи се гледа в огледалото.



Бил е в СП, мисли си за целувката с Брук.

Влиза Уайат: „О, сънуваме посред бял ден, ще запомня това за следващия път, когато ...(забелязва изражениято на Бил) Какво има?“
Бил: „Томас прекара Брук и семейството й през ада. Някой трябва да го спре.“
Уайат: „Няма съмнение, че Томас е психо.”

Бил: „Знаеш, че сватбата е фарс.“
Уайат: „100 %. Лиам го мисли, откакто Зоуи и Томас се събраха.“
Бил: „Брук също! Това е само димна завеса, Уайат. А онзи глух, тъп и сляп шивач не го вижда!“
Уайат: „Томас сега си играе с Хоуп и Зоуи. Сватбата тече, докато говорим.“
Бил: „Може би да, а може би не.“
Уайат: „Мислиш, че Хоуп ще спре сватбата?“
Бил: „Нали толкова много държала на Дъглас. Ако Томас го е подкокоросал достатъчно, кой знае какво ще направи Хоуп.“



На долния етаж Томас вижда Хоуп и Дъглас, усмихва се щастливо.
Брук се присъединява към тях към Хоуп и Дъглас  и оглежда преценяващо Томас.

Ридж се щура насам-натам, пак се качва по стълбите.
Всички започват да сядат.
Вини се приближава до Томас: „Какво правят Дъглас и Хоуп тук?“
Томас: „Заемат местата си, както и ти трябва да направиш.“
Вини: „Добре. Ако Хоуп няма да спре сватбата, ти трябва да го направиш. Сега. Не можеш да се ожениш за Зоуи, не я обичаш.“
Томас: „Успокой топката, Вини, чух Хоуп да говори с Дъглас. Тя каза, че винаги ще му е майка. И ще направи всичко, което трябва. Той е успял, Вини. Хоуп няма да позволи сватбата да се случи. Не може.“

Ридж припка надолу по стълбите: „Томас, Зоуи слиза. Идвай!“

Вини: „Късмет, човек.“
Томас му благодари и застава до Ридж и Картър пред камината. Дъглас се сгушва в Хоуп. Хоуп се споглежда с Лиам, после със Стефи.

Зазвучава „Here comes the bride”, всички се изправят.
Зоуи слиза по стълбите, не изглежда щастлива.

Томас хвърля поглед към Хоуп, за която се е залепил Дъглас.
Напрежението е в повече. Всички си разменят погледи.


Картър: „Благодаря на всички, че сте тук, за да станете свидетели и отпразнувате сватабата на Томас Форестър и Зоуи Бъкингам. Те ме помилиха да изразя признателността им за подкрепата и и насърчаването. Историята на Томас и Зоуи е за опрощаване и спасение. Двама души, които преодоляват грешките си и намират спокойствие и признателност един за друг.Това бавно процъфтя и се разви в дългосрочна преданост, която ще ги свърже. Днес потвърждаваме тяхната любов, която ги събра, закрепи връзката им като двойка и родители на Дъглас.“
Хоуп: „Всичко ще е наред.“
Дъглас шепне: „Не, не.“ Ридж и Стефи чуват.

Картър: „Това семейство започва ново приключение ...“
Дъглас повишава глас: „Не, мамо! Спри това!“ Томас се обръща.
Хоуп пак му казва, че всичко ще е наред. Дъглас: „Няма!“ И се втурва нагоре по стълбите. Хоуп тръгва след него.
Още погледи.

Томас намига на Вини.
Ридж (към Томас): „Не трябва ли да отидеш при тях?“
Томас: „Не знам. Честно казано, мислех, че е добре.“
Картър: „Можем да спрем, ако трябва.“
Зоуи: „Не!“ Всички се обръщат към нея.

Томас: „Мисля, че трябва да почакаме. Да дадем време на Хоуп да успокои Дъглас.“
Ридж: „Ако това е толкова трудно за Дъглас, може би трябва да продължим без него.“

Томас: „Не още.“ (Лиам само дето не се подхилква.) „Дъглас е в конфликт с идеята тримата със Зоуи да сме семейство. Но Хоуп знае колко важен е този ден. Тя знае точно какво да направи.“
Картър няма проблем да почака, но Ридж има право.

Зоуи: „Аз също.“
Томас почва да шикалкави – иска Дъглас да се чувства част от церемонията.
Зоуи: „Добре, но очевидно не е така. Може би е добра идея да продължим. После ще му помогнем да го приеме. Моля те, Томас, нека довършим обета.“ Хваща го за ръцете.
Томас: ‚Зоуи, аз ... не искам да го претупваме. Нали? Прекалено е важно.“ Лиам и Стефи си разменят погледи.
Картър: „Преди да продължим, трябва да попитам. Някой друг възразява ли срещу този съюз?“
Томас се оглежда, всички мълчат.
Картър: „Зоуи и Томас са тук за да обрекат живота си един на друг. Да дадат обет като любящи родители на Дъглас. Той ще зависи от вас, както вие ще зависите един от друг. Партньори във всичко. В този дух ще дадете тържествените си клетви един на друг. Зоуи.“

Зоуи: „Томас, ти се появи в живота ми, когато нямах никой друг. Когато бях най-уязвима и се чувствах напълно сама. Беше мил с мен, когато не се налагаше. Каза, че имаме връзка. (Лиам слуша внимателно. Може би ще изплагиятства за своя обет.) Докато се опознавахме, тази връзка се засили. Когато ме доведе във Форестър и убеди семейството си да ми даде втори шанс, връзката се превърна в нещо друго. Ти ме спечели. Накара ме да се влюбя в теб. (Томас не знае накъде да гледа. На Стефи й е мъчно, Брук изглежда примирена.) Дължа ти толкова много. Това е моят обет. Обещавам да бъда жена, която ще те направи по-добър човек. Която ще направи Дъглас щастлив и е решена да прави най-доброто за теб и  Дъглас дори когато е трудно. Обещавам да съм честна, силна и достойна за това невероятно семейство. Винаги ще се грижа за Дъглас. И ще създам бъдещето, което заслужаваме. Обещавам, че винаги ще помня кое ни доведе до този момент. Всичко, което ти направи, за да се случи.“ (Брук и Вини поклащат глави, Лиам повдига вежди.)
Картър: „Томас, може да кажеш клевата си.“
Томас поглежда неспокойно встрани.

Куин (към Ерик): „Томас изглежда ли ти нервен?“

Ерик: „Това е важен момент.“
Картър: „Томас?“
Зоуи: „Няма проблем, ако не помниш думите. Кажи как се чувстваш.“
Томас се чувствал малко зашеметен в момента: „Когато дойдох в ЛА, се опитвах да преодолея нещо. Не се справих добре. (Лиам продължава с физиономиите.) Колкото повече време прекарвах с теб, толкова повече виждах бъдещето. Ти ми даде това усещане за яснота и цел. Видях вълнуващо бъдеще. (Ридж е с блажено изражение.) Не вярвам, че любовта и брака са неща, за които мога просто да ти кажа тук. Трябва да го повтарям всяка сутрин, когато се събудя. Затова ти обещавам, че ще съм благодарен за теб всеки ден, Зоуи Бъкингам.“
Картър: „Дадохте си обещания, а сега ще ги подпечатаме с размяна на пръстени. Ридж.“ Ридж му подава пръстените. Вини се е облещил.

Карър: „Зоуи, вземи този пръстен и го сложи на лявата ръка ма Томас.“ Томас се оглежда като въртоглав.
Зоуи му слага пръстена, Томас пристъпя от крак на крак: „Ааам. Съжалявам. Нека да спрем за минутка. Наистина исках Дъглас да е част от това. Да почувства, че ставаме семейство, а не просто двама души, които се женят.“

Зоуи: „Хоуп нямаше ли да го е довела, ако беше готов?“ Лиам вече се подсмихва.
Стефи: „Томас, мисля, че трябва да се довериш на преценката на Хоуп.“
Картър (не изглежда дружелюбно): „Вече казахте клетвите си. Почти сте приключили.“
Томас: „Да. Аз просто ... Мислех, че ще се върнат досега.“
Зоуи: „Не искам да чакам. Обичам те, Томас. След малко ще сме съпруг и съпруга. Ще имаме цял живот да празнуваме с Дъглас.“ Ридж стиска окуражително раменете на Томас
Картър: „Зоуи, повтаряй след мен. Томас, давам ти този пръстен като символ на любов и преданост. Носи го, за да ти напомня за нашия свещен съюз.“
Зоуи повтаря и надява пръстена на Томас.
Картър: „Томас? Повтаряй след мен.“ Казва същото.
Томас повтаря с отсечен и делничен тон. (На Лиам ще му падне ченето, така се е вживял.)

Томас слага пръстена на ръката на Зоуи.
Вини се суче, поглежда към стълбите. Брук го наблюдава подозрително и шепне на Лиам: „Мислиш ли, че грешим?“
Лиам: „Сега ще разберем.“

Картър: „Зоуи, последна стъпка преди да завършите обета си.“
Зоуи (към Томас): „Това е.“ Томас гледа в земята и хъмка.
Картър: „Зоуи, вземаш ли Томас за свой съпруг? Обещаваш ли да го обичаш и почиташ през годините? Каквото и да се случи. Да му бъдеш вярна, докато смъртта ви раздели?“
Зоуи: „Да.“

Картър: „Томас... (повтаря).“ С всяка дума Томас става все по-нервен.

Картър свършва с въпроса. Томас: „Аз аааааа ...“ Зоуи му кима окуражително. Дума не може да излезе от устата на Томас , едва преглъща и бавно главата си обръща.
Всички завъртат глави.

Уайат: „Пак мислиш за Брук, нали?“
Бил: „Съчувствам й, че е трябвало да се примирява с този шивач и дегенерата, сина му, през всичките тези години.“
Уайат: „Томас не само разруши брака им, но застана и между Лиам и Хоуп.“
Бил: „А Ридж очаква Брук да го приветства с разтворени обятия, представи си!“

Уайат: „Е, той сега е проблем на Зоуи. Сватбата трябва да е приключила.“

Бил: „Каква шега! Всеки, който е достатъчно наивен, за да се омъжи за Томас, го заслужава.“
Уайат: „Лиам се опитва да предупреди за Томас от дълго време.“
Бил: „Също и Брук, но никой не слуша. Доверявам се на инстинктите й. Жалко, че упоеният Форестър не го прави. По-скоро ще се откаже от прекрасната си съпруга, отколкото да признае, че синът му има големи проблеми.“
Уайат: „Не че ще изчезнат, когато се ожени за Зоуи.“
Бил: „Ако изобщо сватбата се случи.“
Уайат: „Ще видим. Чудя се какво ще прави Хоуп.“
Бил: „Да се надяваме, че ще остане в живота на Дъглас. Оценявам това, което направи за него. Но никой не може да замени истинската му майка.“
Уайат е сигурен, че и те могат да направят нещо.
Бил: „Наистина ме е грижа за това малко момче. Искам активно да участвам в живота му. Да го защитавам от този маниак. Колкото по-малко Томас участва в живота му, толкова по-добре.“



Хоуп: „Не мога да ти позволя да се омъжиш за Зоуи, Томас.“

Томас: „Хоуп, ти си облечена в роклята.“
Зоуи: „Томас, не смей да ме зарязваш пред олтара!“
Картър: „Томас, коя ще бъде?“
Томас е като зашеметен, гледа ту Хоуп, ту Зоуи.

Томас: „Наистина си ти. Тук си с моята рокля.“

Томас: „Наистина си ти. С моя модел.“
Зоуи: „Забрави за Хоуп. Ти предложи на мен. Ти ме обичаш. Това е сватбата ни.“
Томас (към Зоуи): „Съжалявам, това трябва да е шок. И за мен е.“
Зоуи: „Какво правиш?“
Томас: „Това е майката на детето ми. Трябва да дам шанс на това. Тя иска да се омъжи за мен. Не мога да пропусна тази възможност.“
Зоуи: „Как смееш!“ Пляяяс! Зоуи го шамаросва.




Томас: „Заслужавам го.“

Зоуи: „Спести си го, Томас, не искам да слушам.“
Томас: „Толкова съжалявам.“ Пристъпва към Хоуп. „Ти дойде тук с тази рокля, за да се омъжиш за мен. Да допълниш семейството ни. Хоуп, ти ме направи най-щастливия мъж на света.“

Хоуп поглежда към Брук.
Брук скача от мястото си: „Хоуп! Боже, не трябва да го правиш! Ние ще се грижим за Дъглас.“

Хоуп: „Мамо, знам какво правя. Остави ме да се оправя.“
Брук: „Знам, че си загрижена за Дъглас. Не трябва да бъдеш, защото ще се грижим за него. Но не можеш да се омъжиш за Томас, не го обичаш.“
Томас: „Не слушай майка си, Хоуп. Очевидно не знае какво говори. Дъщеря й стой пред мен, готова да се омъжи за мен. Господи, тази рокля! Не е, чудно, че ти пасва идеално. Направих я специално за теб. Знам какво правиш, Хоуп. Тук си, за да допълниш семейството, което винаги съм искал за Дъглас. Това е изумително. Никога не съм спирал да те обичам. (Поставя ръце на кръста й, Хоуп издава леко отвратен звук.)“

Хоуп: „Това е красива рокля, Томас. Но единствената причина, за да я нося, е да те изоблича.“ И го блъска назад. Знам какво правеше. Стефи каза всичко на Лиам и мен.“



Томас се обръща към Стефи: „Не! (Към Хоуп) Не знаеш какво говориш.“
Хоуп: „Знам. Използваше Дъглас, подхранваше несигурността и страховете му, намеквайки, че бъдещето ти със Зоуи ще ме отстрани от живота му. Как можа да го направиш?“
Ридж: „Томас, истина ли е?“
Томас: „Не, не. Това е голямо недоразумение. Зоуи, кажи им.“
Зоуи: „Изобщо не гледай към мен. Надявах се, че ще докажеш, че Хоуп греши. Но тя беше права. Оправяй се сам, Томас. Няма да се ожениш за нито една от нас.“

Томас заеква: „Не, не. За какво говориш?“
Зоуи: „Не се ли чуваш какво говориш?! Колко бързо се отказа от нас, ако изобщо някога е имало ‚нас‘. Още си напълно обсебен от Хоуп. Чувствам се такава глупачка, че изобщо повярвах на думите ти. Всяка дума, всяка целувка, всеки момент. Всичко беше преструвка. Всичко беше с тази цел. Надяваше се, че Хоуп ще те спре да се ожениш за мен.“
Томас: „Не беше така.“
Зоуи: „Слушай поне веднъж в живота си! Когато Хоуп ми каза за плана, аз се съгласих. Защото исках всички да узнаят истината за теб най-накрая. Ти лъжеше и кроеше планове с месеци. Благодаря на Бог, че не се омъжих за теб! Благодаря на Бог, че Хоуп ме спаси от теб!“

Томас не знае какво се случва, обръща се към Хоуп: „Не може да го мислиш.“
Хоуп: „Да.“

Томас: „Зоуи, не беше така. Бях готов да се омъж за теб. Още може да се случи, ще го преодолеем.“
Зоуи: „Ти си се побъркал. Никога няма да бъда нечия утешителна награда! Тъжното е, че наистина те обичах! Наистина ти вярвах, че искаш да прекараш живота си с мен! Но се оказа, че съм само пионка в играта ти. И аз, и Дъглас. Трябва да си отвратен от себе си. Да използваш и двама ни, за да се докопаш до Хоуп.“
Томас: „Не беше така.“
Зоуи: „Не! Ти се издъни, жестоко се издъни. Сега всички знаят какъв си в действителност. Никога повече няма да се възползваш от нас!“ Томас се просълзява.



Томас: „Аз не съм лош човек! Всички грешите.“
Лиам: „Играта свърши, Томас. Не се излагай още повече.“
Стефи: „Казах им, Томас. Хоуп и Лиам знаят.“
Томас: „Ти си ми сестра, трябва да си на моя страна ...“
Ридж: „Остави я да говори!!!“
Стефи: „Когато Хоуп разбра за манипулацията с целувката, измисли перфектен план. Тази рокля, която уж си създал за НЗБ, тя не е глупачка. Знаеше, че се надяваш, че един ден ще я носи, когато се омъжва за теб. Уреди да й я доставят и я облече.“
Томас: „Кой манипулира сега? Изглежда, че доста от вас са участвали.“
Стефи: „Шегуваш ли се? Непрекъснато те защитавах. Аз и татко. Ти почти съсипа брака му с Брук с лъжите си.“
Томас: „Някой от вас помисли ли, че правя това за Дъглас? Всички видяхте как реагира, когато се женех за Зоуи. Съсипа го. Искаше с Хоуп да сме му родители, да бъдем семейство. Това беше мечтата му. Къде е Дъглас?“

Дъглас се показва иззад една ваза.
Томас: „Дъглас, приятел, кажи на Хоуп. Кажи й колко много искаш да сме семейство...“
Вини го прекъсва: "Не го подлагай на това!“

Томас: „И ти ли, Вини?! Никой не иска да застане на моя страна, никой не иска да ме чуе!“
Лиам: „Не искаме повече лъжи.“
Зоуи: „Сам си го направи.“
Брук: „Можеш да обвиняваш само себе си.“
Томас: „Добре. Бях изигран и унижен пред цялото си семейство. Дъглас, съжалявам, че трябваше да си свидетел.“
Хоуп: „Всъщност Дъглас е добре. По-рано си поговорихме. Обясних му защо не мога да се омъжа за теб. И защо Зоуи също не може. И защо трябваше да направя всичко това. Също така той ми каза, че си го окуражавал да ме умолява да се омъжа за теб. Или ще ме загуби.“

Томас: „Дъглас, знаел си за това? (Дъглас кима.) И не си ми казал? (Към Хоуп) А ти си използвала сина ми срещу мен!“
Дъглас: „Беше лошо да лъжеш мама и Зоуи. Беше лошо да ме караш да мисля, че ще загубя мама отново.“
Томас: „Опитвах се да ти дам това, което искаше. Правех го за теб.“
Лиам: „Дете не се използва за примамка.“
Томас: „Млъкни, Лиам! Не искам да те слушам.“
Стефи: „Лиам е прав. Хоуп също. И Зоуи, и Брук. Ти си този, който греши.“
Брук: „Време е да поемеш отговорност.“
Томас: „Прекрасно! Значи всички ще ме мразите сега!“
Дъглас: „Искам да съм с мама, Лиам и Бет. Там съм най-щастлив. С тях, татко, не с теб.“


Ерик: „Томас, ние вярвахме в теб!“

Куин: „Дядо ти и аз те подкрепяхме непрекъснато.“
Ерик: „Прави ли са? Това просто постановка ли е?“
Томас: „Не, дядо, знаеш кой съм.“
Ерик: „Ужасно съм разочарован от теб.“
Стефи: „Всички сме.“
Лиам: „Бях прав за теб.“
Томас: „Страхотно!“

Лиам: „Можеш да ме пренебрегваш. Унижавай ме, колкото искаш. Това само потвърждава, че си този, който казвам. По някакъв начин успя да преметнеш всички останали, че си се променил. Затова трябваше да го направим по този начин. Просто и ясно, за да видят всички. Толкова лош си, колкото винаги си бил. Бях прав да не се предавам. Помниш ли, че ти казах, че ще направя всичко, за да защитя Хоуп? Същото се отнася и за Дъглас, ... приятел.“
Томас: „Няма да вземеш сина ми.“

Лиам: „Не зависи от теб. Чу момчето, иска да бъде с Хоуп и мен. Искаш ли да знаеш защо? Защото можем да осъществим мечтата му за семейство.“
Брук: „Ти нарани много хора, Томас. Знаеш ли колко кошмарно беше за мен, че не мога да се доверя на сина на съпруга си? Чувствах се наистина виновна. Но нещата, които си направил, как си използвал собствения си син и Зоуи, за да получих Хоуп, а междувременно създаде пропаст между Ридж и мен, просто съм доволна, че истината излезе наяве. (Към Хоуп) Гордея се с теб, скъпа. Горда съм и с теб, Зоуи. Че отвърнахте и сразихте този зъл човек.“
Ридж се приближава до Брук: „Съжалявам. Ти ми казваше за сина ми, а аз не слушах. Как ще ми простиш?“

Брук: „Знам, че обичаш Томас. И искаше да му дадеш шанс.“
Томас: „Татко, какво правиш? Ниждая се от теб. Беше моята опора през последните месеци. Може би малко прекалих, но се нуждая от любовта и подкрепата ти. Не мога да живея без това.“
Ридж: „Ти си ми син. Винаги ще те обичам. Винаги ще искам най-доброто за теб. Но ти ме изигра. Изигра ме!!!“

Ридж: "Не си научил нищо от всички лъжи, които каза за Бет, от всички хора, които нарани. Както използваш Дъглас. И Зоуи ...тази красива и невинна жена. Какво ти е направила? Какво не е наред с теб? Как правиш това на хората, които те обичат най-много? Не мога да те гледам.“ Прегръща Брук, а Томас циври.


Към Томас пристъпя Хоуп: „Тези сълзи истински ли са? Вече не знам дали си способен на непресторена емоция. Ти се възползва от чувствата ми безкрайно много пъти. Използва предаността ми към сина ти, за да стане твоето. И ми казваш, че ме обичаш?“

Томас: „Обичам те.“
Хоуп: Истината е, че не знаеш как да обичаш. Не искам да имам нищо общо с теб. Свършено е с теб! Няма повече да си играеш игри със семейството ми. Рабираш ли ме? Давах ти възможност след възможност, за да се докажеш. Сега няма какво да се каже повече. Ще отгледам Дъглас. Ще бъд отгледан с внимание и доброта в любящ дом.  И ще бъде защитен, и ще се грижат за него, както е нужно за едно дете.“
Томас: „Все още можем да го направим заедно.“
Хоуп: „Не. Ти не ме заслужаваш. И определено не заслужаваш Дъглас. Свършено е. Никога няма да ме имаш. Никога!“
Томас се оглежда и не вижда нито едно приятелско лице. Ридж, Стефи и Зоуи извръщат глави.

Томас поглежда последно към Дъглас и излиза.

Лиам взема Дъглас на ръце.