Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Кейти е в кабинета на Ридж.
Влиза Дона: „Наистина ли държиш да си тук? Никой няма да те обвини, ако си вземеш почивен ден.“

Кейти: „И да правя какво? Да стоя у дома и да се валям в самосъжаление? Не, не е в стила ми, предпочитам да работя.“

Дона: „За да можеш да се преструваш, че не се валяш в самосъжаление. Стига, скъпа, сестрите ти разбират всичко."
Кейти: „Толкова е трудно да се преодоляват нещата. Ходих на терапия, вложих време, за да се справя с това ужасно и грозно предателство. И мислех, че съм на добро място в живота си. Не исках да преживявам отново онези грозни моменти. А после се случва нещо такова и те шамаросва в лицето.“

Дона: „Не мисля, че някой от двамата е имал намерение това да се случи. И със сигурност не са искали да те наранят.“
Кейти: „Не, не са. Никога нямат намерение да ме наранят, но го правят. Как може да ми го причиняват отново, Дона? На Уил? Отново.“


Дона: „Бях много разстроена, когато видях видеото за първи път. Не можех да повярвам. После Брук започна да ми обяснява.“
Кейти: „Как го обясни? Как целуваш някого и не означава нищо?“

Дона: „Не е необходимо да означава нещо. Наистина.“
Кейти: „Дона, обичам те толкова много и оценявам това, което се опитваш да направиш. Но съм се парила толкова много пъти, трябва да се предпазя. И не съм само аз, трябва да мисля за Уил.“
Дона: „Той задава ли някакви въпроси?“
Кейти: „Измислям извинения за отсъствието на Бил, но той е умно дете, ще се сети, че нещо не е наред.“
Дона: „Това е още една причина да простиш.“
Кейти: „Стига, Дона.“
Дона: „Знам, че не е лесно да простиш. Особено нещо такова. Но помисли за Уил. Опитай се да намериш прошка в сърцето си. Можеш да живееш живот със семейството си, който трябва да живееш .“

Дона: „Моля те, поне ми кажи, че си ме чула, че ще помислиш  да простиш на Бил и Брук.“
Кейти: „Иска ми се да можех. Искам. Но толкова много се случи в миналото, те ме нараниха толкова много. Може би най-накрая ми дойде в повече.“


Брук се обажда на Ридж от своята къща: "Ридж, моля те, вдигни телефона. Можем да се справим с това. Тревожа се за теб. Поне ми прати съобщение и ми кажи, че си добре. Обичам те.“

Н вратата се чука. Бил е пристигнал: „Трябва да говорим.“

Брук: „Бил, не може да идваш тук. Не искам да си тук, ако Ридж се върне.“

Бил: „Наистина ли го очакваш?“
Брук въздъхва.

Бил влиза: „Какво ти казва? Бесен ли е?“
Брук: „Всъщност е по-зле. Непрекъснато му се обаждам и му оставям съобщения.“
Бил: „А той не ти отговаря.“

Бил: „Независимо какво казват другите, само се опитвам да ти бъда приятел.“
Брук: „Знам, че си тук, за да ме подкрепиш. Но ако някой ни види заедно? Ами ако интерпретират погрешно невинна ситуация? Пази, боже, някой да извади телефон и да ни снима.“

Бил: „Добре, разбирам. Успокой се.“
Брук: „Искаш да се успокоя? Когато бракът ми се разпада.“
Бил: „Ридж е ядосан и разочарован, но няма причина да мислиш, че това ще е краят на брака ти.“
Брук: „Тогава защо не е тук, за да оправим нещата? Ще ти кажа защо. Защото глупаво целунах мъжа, когото той мрази най-много на света!“

Бил: „Не, не. Защото той е дете. Не е достатъчно зрял, за да се справи със ситуацията. Затова предпочита да избяга и да те накара да страдаш.“ (Право говори, ама кой ли го слуша.)
Брук: „Заслужавам да страдам.“
Бил: „Не е така, не го казвай.“
Брук: „Вярно е, Бил. Ние се целунахме. След всичко, което сте преживели ти и Ридж, всички спорове и схватки. Да, може би искам прекалено много от Ридж. Може би затова не е тук да оправим нещата. Какво очаквам? Ридж схваща тази целувка като най-голямото предателство.“

Брук: „Нямам намерение да те обвиняваам, просто съм раздразнена. Знаеш ли какво трябва да направим? Трябва да стоим далеч един от друг. Много далеч. Не може да бъдем близо един до друг дори ако е невинно.“
Бил: „Това не е реалистично, Брук. Ние сме семейство.“
Брук: „Добре. Ще си останем семейство. Ти ще спасиш брака си, а аз своя. И ще се уверя, че той ще се върне. Няма да се предам.“


После Брук  е сама говори с международния отдел на Форестър: „Не, не казвам, че трябва да очаквате Ридж. Но ако го видите, кажете му да се обади.“

След като затваря, си спомня хубави моменти с Ридж и се пита през сълзи къде е той.


Шона и Ридж се прибират в апартамента на Шона.

Ридж: „Кой да знае, че имало толкова неща за правене във Вегас.“
Шона: „Сериозно? Мислех, че си бил тук много пъти.“
Ридж: „Бил съм тук заради казината, вечери и представления, но никога с някой местен.“
Шона: „Дори яде като местен. Нали ти казах, че това бурито ще е най-хубавото, което си ял?“
Ридж: „Беше фантастично. Трябва да ги ядем на закуска, обяд и вечеря."
Не, Шона има още много други планирани неща.
Ридж е навит за всичко.

Ридж: „Знаеш ли какво искам да правя, докато съм във Вегас? Искам да видя онзи бутик, в който си работила.“
Шона: „Какво? Не! Много ще се притесня. Не мога да ти го покажа. Наистина ли искаш?“

Ридж: „Каза, че ще видя Вегас през твоите очи.“
Шона: „Да, но ние не продавахме нищо, което да е дори близо до качеството на Форестър.“
Ридж: „Не искам да виждам неща като във Форестър, виждам ги всеки ден.“
Шона: „Добре де, ще ти го покажа. Може би утре. Въпреки че не е точно по пътя към мола.“
Ридж: „По пътя към какво?“

Шона: „Мола. Нали помниш, че искаше да видиш Вегас през моите очи?“
Ридж: „Аз само ... аз ... добре. Разбира се.“
Шона: „Ще е добре да носиш удобни обувки.“


Ридж: „На колко години е Фло на тази снимка?“

Шона не помни точно: „15 или 16. Спомням си тази блуза, взех я от мола.“
Ридж: „Разбирам, ще ходим в мола. Щастлив съм, нямам търпение.“

Ридж получава съобщение от Брук, но не отговаря.
Шона: „Ще те оставя, ако искаш да говориш с нея.“
Ридж: „Не искам да говоря с нея. Благодаря ти.“
Шона: „Не съм терапевт, но вероятно не е добра идея да криеш чувствата си. Може би ще е добре, ако говориш с нея."

Шона: "Не искам да ти развалям настроението, прекарваме си страхотно. Но не можеш да поискаш и да заличиш тази целувка. И не трябва да се преструваш пред мен.“

Ридж: „Не се преструвам пред теб. Ще се справя с всичко в ЛА, ще се справя с Брук и манията й по Бил, но не сега. Моля те. Тук съм, защото искам да науча всичко за теб, искам да се забавлявам, искам да ям бурито, да пия и може би да залагам. Ще се погрижа за всичко останало, когато му дойде времето. Но това време е за нас. “

Шона: „Започвам да си мисля, че това е истинско. Мистър Бевърли Хилс иска да знае за живота ми във Вегас.“
Ридж: „Ако трябва да си призная, в началото бях слабо заинтересуван, но ти ме примами с бурито."
Шона: „Майка ми винаги е казвала, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха.“
Пътят към сърцето на Ридж е по-лесен: „Трябва да си честна с мен, да си мила, да се смееш. Много смях, за да напълниш душата ми. А ти го правиш, благодаря ти.“
Шона: „Нямаш представа какво означава това за мен. Да ме гледаш така, да казваш толкова мили неща, буквално се разтапям.“
Ридж: „Сега се топиш?“
Шона: „Добре де, не буквално, но знаеш какво имам предвид. Защото ти имаш всичко. Като Джеймс Бонд, но без насилието.“
Ридж: „Таен моден агент, харесва ми.“
Шона му се е възхищавала от дълго време и чела истории за него, въпреки че не е вярвала на всичко. Но да бъдат заедно така, как да не си падне по него? Как да не чувства това, което чувства?

Шона: „Това кара ли те да се чувстваш неудобно? Не умея да крия чувствата си.“
Ридж не се чувства неудобно: „Знам как се чувстваш. Казвала си ми и не само с думи.“
Шона: „Сигурна съм, че е очевидно от начина, по който те гледам. Ще се радваш да чуеш, че представата, която съм си изградила за теб, изобщо не може да се сравнява с истинския мъж, който стои пред мен. А това го прави още по-трудно.“

Ридж: „Какво имаш предвид?“
Шона: „Въпреки че с Брук имате проблеми, тя все още ти е съпруга. И въпреки че никога преди не съм се чувствала така с някой мъж, не мога да си позволя да хлътна дълбоко. Трябва да се предпазя. Затова напуснах ЛА и се върнах във Вегас.“
Ридж: „А аз обърках нещата, като дойдох с теб?“
Шона: „Не, не си ги объркал. Ти си мъж, за когото винаги съм мечтала, но не знаех, че наистина съществува. Но също така си мъж с живот в ЛА. С жена и деца. Колкото и да ми се иска да потъна в прегръдките ти и да позволя на тази фантазия да продължи, не мога.“

Шона: „Не мога да си го позволя емоционално, защото ти не можеш.“
Ридж: „Не знаеш за какво съм готов, аз не знам. Знам само, че изглежда правилно да бъда тук.“
Шона: „Защото се сближаваме. И двамата го чувстваме. Но нещо се промени, Ридж. Вече не е само невинен флирт и това ме плаши.
Ридж: „Не го казвай. Не искам да си уплашена.“
Шона: „Но съм. Това е моят живот. Този малък апартамент в пустинята, евтини ресторанти, пазаруване в мола, бутици в казината. Тук се чувствам у дома. Твоето място не е тук. Затова трябва да се върнеш у дома и при Брук.“
Ридж: „Защото мислиш, че накрая ще се върна при нея.“
Шона: „Историята ви го потвърждава.“
Ридж разбира защо Шона го казва: „И се надявам, че грешиш. Надявам се, че не съм тук само за забавление с теб, а след това да ти разбия сърцето и да се върна в ЛА. Защото ако чувствах, че това е така, щях да изляза през вратата още сега. Изобщо нямаше да дойда тук. Това, което току-що каза за нещата, които са се променили, така е, промениха се. Ти не си единствената с чувства.“

И се целуват, докато Брук гледа снимка на полицата и моли на глас Ридж да се върне.

Пени: „Колко още ще правим това?“
Сали: „Не знам, ти си лекарят, ти ми кажи.“

Пени: „Не смей да се шегуваш с това, Сали.“

Сали: „Не съм в настроение за шеги. Или за още една от истериите ти. Не мога да повярвам, че се опитах да целуна Уайат. Беше прекалено рано. Поддадох се на момента, когато искаше да се лекувам, а аз му казах, че ще го направя, ако има за какво да живея.“
Пени: „Уайат иска да се бориш с това.“
Сали: „Да, но няма да ми даде основание да го направя."
Пени: „Добре тогава. Ако няма да доведе до това, което искаш, може да приключим с цирка.“
Сали: „Споразумяхме се да си помогнем една на друга. Не можеш да се откажеш сега, не и след като сме затънали толкова дълбоко в тази схема. Имам проходилка, слагам грим, за да се преструвам на болна.“

Пени: „Но ако планът не работи, трябва да го забравим.“
Сали: „Не. Няма да направим това.“
Пени: „Не те ли е грижа какво причиняваш на другите?“
Сали: „Това ги направи по-мили, Пени. Накара ги да разберат колко кратък е животът и че всички трябва да сме добри един към друг.“
Пени: „Ами Уайат?“
Сали: „Уайат ме обича. Знам, че е така. Искаше да се ожени за мен. Фло е единствената причина, поради която това не стана. Планът не е проблем, а Фло.“

Сали: „Просто трябва да сме внимателни.“
Пени: „Не можем да сме подготвени за всичко. Като Фло да се появи в офиса ми. Сали, тя видя една от скиците, върху които работя.“

Сали: „Фло е видяла модела ти?“
Пени: „Опитах се да го скрия, но после станах от бюрото.“
Сали: „Не си й казала, че искаш работа в модния бизнес, нали?“
Пени: „Разбира се, че не. Направих се, че не е голяма работа. Все едно е някакво глупаво хоби.““
Сали: „Тя върза ли се?“
Пени: „Защо не?“
Сали: „Защото ние лъжем, Пени, лъжем всички. Не бива да правим нищо, което да ни издаде.“
Пени: „Тя не беше подозрителна.“
Сали: „Не може да говориш с нея. Фло не ми е приятелка, не се е загрижила за мен. Не може да й даваш никаква информация.“
Пени: „Няма да се сети, че не си болна, от една рисунка.“
Сали: „Не позволявай русата коса и големите зелени очи да те заблудят. Фло Фултън е много по-непочтена и лукава, отколкото можеш да си представиш. Не можеш да й вярваш. Сериозна съм. Не може да правим нищо, с което да събудим подозренията на Фло.“

Пени: „Ако толкова се страхуваш, че Фло може да бъде проблем, може би трябва да напуснеш града.“
Сали: „И да й поднеса Уайат? Не.“
Пени: „Замини. Излекувай се. После може да се върнеш и наистина да се бориш за него.“
Сали: „Не може да се излекувам, докато не си върна Уайат. Искам да приключим с това толкова, колкото и ти. Но Уайат все още е с Фло. Не мога да го откажа от този навик, ако съм далеч във въображаема клника. Трябва да съм тук и близо до него. Така че не, няма да ходя никъде.“



Уайат и Фло се целуват.
Уайат: „Чаках за това цял ден.“

Фло също: „Сали навън ли е?“
Уайат: „Отиде да види д-р Ескобар.“
Фло: „Не искаше ли да отидеш с нея?“
Уайат: „Тя не ме помоли.“
Фло: „Сериозно? Тя вече не крие болестта си, всички знаем. Когато се срещна с д-р Ескобар, как ти се стори тя?“

Уайат: „Искаш да знаеш какво мисля за лекарката на Сали?“
Фло: „Да. Тя не беше такава, каквато очаквах. Всичко беше някак странно. Не бях при нея, за да я разпитвам за нищо, но сякаш тя така се почувства.“

Уайат: „Лекарите спазват конфиденциалност за пациентите си.“
Фло знае: „Но беше повече от това. Като че ли беше изнервена и почти отбранителна за всичко. О, а знаеш ли, че д-р Ескобар иска да е моден дизайнер?“
Уайат: „Какво?“

Фло: „Не мислиш ли, че е странно, че д-р Ескобар харесва модата?“
Уайат: „Не е ли така с всички? Добре, какво, тя ли ти говори за мода?“
Фло: „Тя не искаше да говори за нищо с мен. Но когато й казах, че Сали е дизайнер, тя каза (имитира) ‚О, да, тя го спомена‘. Ако толкова се интересува от мода, нямаше ли да знае коя е Сали Спектра?“

Уайат: „Може би това е имала предвид. Може да се е засрамила. Тя се опитва да помогне на пациент в тежко състояние. Няма да иска от Сали да й разглежда портфолиото.“
Фло: „Знаеш, че ходих при д-р Ескобар, за да получа информация, за да помогнем на Сали. И тя не ми каза нищо. Мисля, че е време да помислим за следващата стъпка. Мисля, че е време Сали да се изнесе.“
Уайат: „Искаш Сали да се изнесе?! Фло, ти беше тази, която предложи тя да се премести тук.“
Фло: „Не мисля, че тук е подходящото място за нея.“

Уайат: „Фло, разбирам. И ти ми липсваш. И ми се иска да не трябваше да го правим. Защото можехме да прекарваме това време заедно и да вървим към бъдещето, което винаги сме искали. Но Сали се разболя.“
Фло: „И става все по-болна.“
Уайат: „Затова не разбирам. Наистина ли искаш да кажа на Сали да се изнесе?“
Фло: „Искам, да. Мисля, че е време Сали да се изнесе.“



Ерик рисува у дома си.
Влиза Брук: „Ерик, говорил ли си с Ридж?“

Ерик: „Доколкото знам, не е говорил с никого. Като се има предвид случилото се, изобщо не съм изненадан.“

Брук: „Беше грешка. Ужасна, ужасна грешка. Обичам Ридж, само Ридж.“
Ерик: „Не е нужно да убеждаваш мен. Никой не подкрепя брака ви повече от мен. Но за нищо на света не мога да разбера защо ще целуваш Бил Спенсър.“
Брук: „Ерик, няма извинение за това, което направих. Ридж не ме слушаше, аз се чувствах подразнена и изтощена.“

Ерик: „И се остави на Бил?“
Брук: „Не, не беше така. Той ме успокояваше и се поддадохме на момента.“
Ерик: „Казваш, че е било взаимно?“
Брук: „Беше нещо, за което съжалихме моментално.“
Куин слиза по стълбите, те не я виждат.

Брук: „Ридж щеше да разбере. Щях сама да му кажа и щяхме да го преодолеем, ако не беше жена ти. Щеше да разбере, ако не беше това проклето видео. Куин най-накрая получи, което искаше. Всичките й опити да саботира брака ми най-накрая дадоха резултат.“
Куин: „Защо да саботирам връзката ти, когато вече си я унищожила?“

Куин: „Не може да ме обвиняваш всеки път, когато с Ридж имате проблем. Не съм му казвала да те напусне. Той си тръгна, защото ти беше невярна.“
Ерик: „Куин, не прави това.“
Куин: „Ерик, стига. Няма да я оставя да ме сочи с пръст, когато всички от партито знаят какво е прогоноло Ридж.“
Брук: „Искаш да говориш за видеото и как се появи на фоторамката?“

Куин: „Затова ли си тук, Брук? За да разпръснеш нещастието си? Ще ме клеветиш пред съпруга ми, ще се опиташ отново да създадеш неприятности помежду ни?“
Брук: „Не, тук съм, за да открия Ридж.“
Куин: „Тогава трябва да търсиш някъде другаде.“
Брук: „Мога да оправя нещата. Само трябва да говоря със съпруга си.“
Куин: „Минавало ли ти е през ума, че Ридж може да не иска да бъде намерен?“
Ерик: „Брук, казах ти, че трябва да му дадеш малко пространство.“
Брук: „И какво стана последния път, когато го направих, Ерик? Той се хвърли в прегръдките на друга жена.“
Куин: „А ти в прегръдките на Бил.“

Ерик: „Виж, това не помага. Брук се нуждае от подкрепа.“

Брук: „Не се нуждая от нищо от Куин. Това, което направих, беше ужасно. Беше грешка. Не трябваше да целувам Бил и съжалявам. Но тя използва тази грешка, за да атакува брака ми.“
Куин: „Твоя брак?! Ааааах, казваш го така, като че ли преследвам отмъщение.“

Брук: „Така е, нали? Защото каза, че ако се намеся в брака ти, ще съжалявам. Опита се да унищожиш брака ми толкова много пъти, Куин, а сега го правиш отново.“
Ерик: „Не можеш да обвиняваш Куин, че Ридж си тръгна. Не и този път.“
Брук: „О, да, мога. Ако Ридж е с Шона, мога, Ерик. Не виждаш ли? Тя е толкова развълнувана от идеята най-добрата й приятелка да има още една възможност с Ридж.“

Брук: „Не й позволявай да се преструва, че не е замесена, Ерик. С Ридж се събрахме отново, а тя не искаше да сме щастливи. Не можеше да позволи това да се случи. (Обръща се към Куин.) Къде отиде той? Кажи ми. Къде е съпругът ми? Къде е той, Куин?“



Шона и Ридж се целуват.
Шона: „Ти си пълен с изненади, Ридж Форестър. Избяга във Вегас с мен на частния си самолет. Не мога да повярвам, нужно ми е малко време, за да го осмисля.“

Ридж: „На мен също.“
Шона: „Предполагам, че не си подозирал, че ще си с мен сега.“
Ридж си спомня целувката на Брук и Бил. Сепва се, когато Шона казва: „Мислеше си, че с Брук ще сте заедно.“
Ридж: „Но не се случи. Напускането на ЛА изглеждаше като правилното решение.“

Ридж : „Не всеки разговор трябва да се върти около Брук.“

Шона: „Мислиш за нея. Виждам го.“
Ридж: „Е, ти я прогони.“
Шона: „Очевидно ме бива в това.“
Ридж: „Така е. Като никой друг.“
Шона: „Може да е заради Вегас. Мястото е създадено, за да разсейва от всичко.
Ридж: „Значи това си планирала? Една нощ по ‚Лас Вегас Стрип‘.“
Шона: „Това е забавно. Но има много други неща за правене във Вегас.“
Ридж: „Какви?“
Шона: „Вегас е известен с отличните си готвачи. Тъй като си Ридж Форестър, можеш да вдигнеш телефона и всеки ще ти приготви обяд. Но аз мога да те заведа на местата, където тези готвачи обичат да се хранят.“
Ридж: „Звучи интригуващо. Значи само ще ядем?“
Шона: „Ще оставя това за по-късно, много по-късно. След всичко останало, което съм планирала.“


Ридж: „Добре, готов съм. Къде отиваме?“
Шона: „Кой е казал, че ще излизаме?“
Ридж: „Ти. Каза, че ще разгледаме местния Вегас.“

Шона: „Има местен и още по-местен.“
Шона е приготвила напитки.
Ридж: „Какво е това?“
Шона: „Знам колко държиш на уединението си. Така че това тук е твоят VIP салон, мистър Форестър.“
Шона пуска силна музика на телефона: „Коктейл?“
Ридж: „Да. Какво предлагаш?“
Шона сочи бутилки една след друга: „Има водка, водка, водка. Всъщност само водка.“

Ридж: „Аз ще ... Имаш ли тоник?“
Шона: „Съжалявам, не те чувам.“
Ридж: „Имаш ли тоник?!“
Шона пуска нещо по-тихо: „Шегувам се. Разбрах те. Да бъде двойно.“

Ридж: „Не, не. Всеки път, когато пия с теб, имам неприятности.“
Шона: „Дората новина е, че ще се погрижа за теб. И не трябва да те нося до леглото, както направих в бар ,Бикини,.“
Ридж: „Спомням си.“
Шона: „Наистина ли?“
Ридж: „Не. Но си спомням, че нищо не се случи.“
Шона: „Нищо, за което да се чувстваме виновни. Сгуших се до теб и заспах.“
Ридж: „Значи имаш друга идея за тази нощ?“
Шона: „Нощта едва започва. Всичко може да се случи.“

Казват си „Наздраве“. Ридж отпива яка глътка.


Шона: „Побъркаха се, когато бяхме навън.“
Ридж: „Хората понякога се държат глупаво.“
Шона: „Да, но те са толкова развълнувани да се срещнат със знаменитост. Тези привлекателни жени бяха във възторг да се срещнат с Ридж Форестър.“
Ридж: „Съжалявам, че това те накара да се почувстваш неудобно.“
Шона: „Шегуваш ли се? Мислех, че е прекрасно и толкова мило. Ти беше възхитителен с тях. И знах, че ако излезем тази вечер, ще се случи същото нещо. Искам една услуга. Може ли един момент само за нас двамата? Може ли един танц, преди да излезем?“
Танцуват, но Шона не му дава да пипа много.


Ридж се отдръпва: „Нека си поемем въздух за момент.“ Взема си чашата и после бутилката. „Благодаря ти за това.“
Шона: „Откъде знаеш, че не го правя всяка вечер?“
Ридж: „Не знам. Благодаря, че ми помагаш да се отпусна и да се позабавлявам малко.“

Шона: „Получава ли се?“
Ридж: „Така мисля.“
Шона: „Радвам се. Наистина е мило, че се интересуваш откъде съм и какъв е животът ми тук.“
Ридж: „Не беше необходимо да напускаш ЛА.“
Шона: „Беше.“

Ридж: „И няма да се върнеш?“
Шона: „Не, но ти ще го направиш. Ще изгладиш нещата с Брук и ще се прибереш у дома при нея. А когато се случи, ще бъде наистина болезнено за мен. Но поне ще бъда тук и няма да го видя. Ще съм у дома и ще живея живота си, както винаги се случва.“
Ридж: „Значи ще продължиш оттам, откъдето си спряла?“
Шона: „О, не. Сега съм различен човек. Нещо се промени в мен, когато отидох в ЛА. Нещо, което никога не съм си представяла. Да срещна такъв невероятен мъж като теб. Накара ме да искам неща, които не съм мислела, че ще искам.“
Ридж: „Може ли да те питам нещо? Не си давала сърцето си на никого, така ли?“
Шона: „Не, не съм. Никога не съм срещала някого, с когото да искам да прекарам живота си. Досега.“

Несъмнено това въздейства дълбоко на Ридж.
Пристъпва към Шона и започват да се целуват.

Сали: „Трябва да се връщам при Уайат. Не искам Фло да прекарва прекалено много време с него.“
Пени: „Той е гаджето й, Сали, с когото тя е достатъчно мила да те остави да живееш.“
Сали: „Фло не го прави за мен, а за да впечатли Уайат. И забрави ли, че той беше мой, докато тя не ми го отмъкна?“

Пени: „Това излиза извън контрол. Колко още трябва да продължаваме? Кога ще спрем да се преструваме, че умираш?“
Сали тропва ядосано с проходилката: „Пени, ти се съгласи да ми помогнещ. А в замяна ще имаш възможност да станеш дизайнер, както винаги си мечтала.“

Пени: „Да, но нещата не се развиват по план, Сали.“
Сали: „Не трябва да го обясняваш на мен. Целта на това беше да си върна Уайат. Но Фло още е впила ноктите си в него. Няма да се откажа, докато не я отстраня от Уайат.“

Сали се пудри.
Пени: „Виж се какви ги вършиш - проходилка, грим, за да изглеждаш болна.“
Сали: „Трябва да се направи това, което трябва. Не ме съди.“

Пени: „Уайат не е наивен, Сали. Колко дълго мислиш, че ще се връзва на това?“
Сали: „Планът ми ще проработи. Знам, че някъде дълбоко Уайат още ме обича. Той ми съчувства и е търпелив.“
Пени: „Защото си мисли, че животът ти почти е приключил.“
Сали: „С Уайат заслужаваме още една възможност. Аз съм най-подходящата жена за Уайат, а не Фло. Фло е истински боклук. Ще се преструвам, докато не я разкарам от него.“
Ръцете на Сали треперят: „Добре.“

Пени: „Сега репетираш треперене?“
Сали: „Както казах, не ме съди.“
Пени: „Спомни си какво те доведе при д-р Попас в началото – замайването, световъртежа. Всичко беше причинено от стрес. Това беше истинската диагноза.“
Сали: „Слава богу, че това беше всичко. Но успях да подсиля симптомите, за да подкрепя историята си, че животът ми почти е приключил.“

Сали пристъпя морно с проходилката из кабинета на Пени и пъшка: „Как изглеждам?“
Пени: „Нелепо. Ти си съвършено здрава млада жена.“
Сали: „Само ти и аз го знаем и ще си остане така.“
Пени: „Не мога.“
Сали: „Нямаш избор.“
Пени: „Моля те, Сали, прекрати тази лъжа.“
Сали: „Стигнах прекалено далеч, не мога да се откажа сега.“
Пени: „Може да измисля нещо. Ще кажа, че е имало грешка с кръвната ти проба. Или че може да извършим операция.“
Сали: „Не. Още не.“
Пени: „Ще измислим лечение, което звучи реалистично. Достоверна история, че си жива и здрава.“

Сали: „Искаш ли да си дизайнер или не?“
Пени: „Вече дори не ми пука. Трябва да престанеш с това. Откажи се от тази опасна игра, спри с лъжите. Отиди някъде и се престори на излекувана. И после не знам. Най-добре кажи истината на Уайат.“

Сали: „Защо да напускам Уайат? Фло трябва да си тръгне. И съм решена да се уверя, че това ще се случи.“



Уайат: „Искаш да кажа на Сали да се изнесе?“
Фло: „Мисля, че е най-добре за всички.“
Уайат: „Фло, тя умира.“
Фло: „И все още не сме успели да я убедим да се подложи на лечение, Уайат. Не искам да съм безчувствена, но не мисля, че е добре за нея да продължава да живее тук.“

Уайат: „Не мога просто да изхвърля Сали.“
Фло: „Уайат, ти беше чудесен и я подкрепяше. Но след това, което ми каза ... Мисля, че тя имаше достатъчно време с теб.“

Уайат: „И къде ще отиде?“

Фло: „Ще й помогнем да уреди нещо друго. Всичко това е малко прекалено. И мисля, че продължи достатъчно дълго.“

Уайат: „Не разбирам, откъде идва всичко това? Ти беше загрижена за Сали като мен.“
Фло: „И още съм загрижена за нея. Знаеш, че искам да направя всичко, за да й помогна. Но в момента се усеща прекалено. Тя живее тук, прекарва толкова време с теб, чувствата й към теб. Знам, че само се опитваш да й помогнеш, но виждам, че ти се отразява.“
Уайат: „Да, но нямам нищо против.“
Фло: „Знам, че е така. Но е странно, не мислиш ли? Като се има предвид диагнозата й и определеното време, състоянието й не се е влошило изобщо.“
Уайат: „Какво казваш?“
Фло: „Казвам, че е въпрос на време, Уайат. Знам, че изглежда добре сега, но не знаем кога болестта й ще се влоши. А когато това стане, ти няма да си подготвен да се грижиш за нея както трябва. Знаеш това, Уайат. Тя трябва да е на място, където има специалисти с подходящ опит, които да се грижат за нея.“

Уайат мисли усилено.
Фло: „Време е. Не можеш да се грижиш за Сали. Тя трябва да си тръгне.“
Уайат: „Ако помоля Сали да си тръгне, тя ще бъде съсипана.“
Фло: „Не може да си сигурен, може да разбере.“
Уайат: „Не искам да се чувства изоставена.“
Фло: „Не е изоставена. Уайат, тя се нуждае от повече, отколкото можеш да й дадеш.“
Уайат: „Почакай, това заради опита й да ме целуне ли е? Фло?“

Фло: „Не ми харесва, че се опитва да те накара да се почувстваш виновен и да се събереш с нея.“
Уайат: „Боже, не мисля, че тя дори разсъждава адекватно в момента.“

Фло: „Може би не. Същественото е, че Сали е неизлечимо болна. Тя се нуждае от медицински грижи и хоспитализиране. Ти не можеш да й го осигуриш. Нито пък аз. Тя ще се нуждае от сестри и специалисти, за да се грижат за нея непрекъснато. Ние не можем да направим всичко. Не го ли разбираш?“

Уайат знае: „И аз мисля за същото напоследък. Какво трябва да правим, ако се стигне дотам.“
Фло: „Ако е толкова болна, колкото казва лекарката й, тя може да е по-близо до този момент, отколкото осъзнаваме.“
Уайат: „Добре. Удивително е все пак, че засега е доста добре.“
Фло: „Изглежда невероятно за някой в нейното състояние. Болестта може да не я засегне за известно време или да я порази бързо.“
Уайат: „Няма начин да знаем това.“
Фло: „Знам. Уайат, липсваш ми. Искам нещата да се върнат към нормалното. Трябва да ми повярваш, че искам най-доброто за Сали. Не мисля, че за нея е здравословно да живее с теб като с приятел, когато и двамата знаем, че иска нещо много повече. Не е честно спрямо нея. Знам, че ще е трудно, но трябва да помолиш Сали да си тръгне.“

Уайат и Фло се прегръщат. Фло примигва учестено с мигли.


Брук: „Непоносима си, Куин. Нищо чудно, че Ерик отиде да си легне рано. Съпругът ти е уморен от теб.“
Куин: „А ти си все още тук и повтаряш едно и също.“

Брук: „Само искам да знам къде е съпругът ми.“
Куин: „Ако той искаше да знаеш, щеше да ти го каже лично.“
Брук: „Опитвах се да му се обадя и да му пращам съобщения. Още не ми е отговорил.“

Куин: „Може би това трябва да ти подскаже нещо. Той не иска да го откриеш.“

Куин отпива от чашата си: „Ридж ти каза, че иска време, за да е сам. Защо не му дадеш малко пространство?“
Брук: „Правя го. Искам да знам, че е добре.“

Куин: „Добре е.“
Брук: „Откъде знаеш?“
Куин: „Защото той е възрастен. И е преживявал това с теб хиляди пъти.“
Брук: „Само искам да се чуя със съпруга си. Не се разделихме в добри отношения.“
Куин: „Защо не прекарате известно време разделени? Брук, няма да те убие, ако си сама.“
Брук: „Да, но Ридж не е сам, нали? Той е с някой. И двете знаем с кого.“
Куин: „Ако е с Шона, можеш ли да го виниш?“
Брук: „Би ти харесало, нали? Твоята най-добра приятелка с моя съпруг.“
Куин: „Вината не е моя.“
Брук: „Вината не е твоя?! Всичко това е по твоя вина.“
Куин: „Да, точно така! Принудих те да се натискаш с Бил.“
Брук: „Твоята малка приятелка тайно ни е снимала, докато е била на територията на частната ми собственост. Кой върши това, Куин? Трябваше да накарам да я арестуват за нахлуване.“
Куин: „Да, трябва да обвиняваш Шона! И трябва да си ми бясна, че изобличих изневярата ти. Не ми пука, Брук. Нищо няма да извини това, което ти направи.“

Брук: „Това, което се случи, е между мен и Ридж.“
Куин: „Защо Бил? Защо избра Бил? Враг номер 1 на съпруга ти и на практика съпруг на Кейти.“
Брук: „Не съм избирала Бил! Няма нищо между нас.“

Куин: „Да, но ти предаде Ридж. Трябва да го признаеш. Защо Ридж да не иска да е далеч от теб? След всички скандали и неудобство, които си причинила на него и семейството му през годините.“
Брук: „Няма да ти позволя да ме засрамиш. Не и с история като твоята.“
Куин: „Аз?! Аз съм щастливо омъжена. Съпругът ми спи в спалнята ни. Къде е твоят? Точно така, не знаеш, защото твоят съпруг не иска да те доближава.“

Брук: „Не бъди толкова самонадеяна, Куин. Това е незначително неразбирателство. С Ридж сме преодолявали много по-големи пречки.“
Куин: „Знам, прекарала си го безброй пъти през ада. Горкият човек трябва да е изтощен.“ (Горкият човек?!)
Брук: „Просто ми кажи къде е. Знам, че знаеш.“
Куин: „Сигурно е някъде, където се прочиства от цялата ти драма.“

Брук: „Ти защитаваш Шона.“
Куин: „Все тая, Брук. Ти си тази, която реши да целуне Бил. Какво си мислеше?“
Брук: „Аз направих грешка. Сигурна съм, че и ти си правила много грешки.“ (Сега ще се преструваме, че Куин и Брук не са се срещали преди. )
Куин: „Аз нямам сестра. Но ако имах, нямаше да се отнасям с нея така, както ти с Кейти.“
Брук: „Бил е предан на Кейти, а аз на Ридж. Когато го намеря, ще се уверя, че го разбира. И няма нищо, което ти или Шона можете да направите, за да застанете между нас.“




Ридж и Шона се целуват.
Когато престават, Ридж изпуска въздишка.
Шона: „Никога не съм си се представяла с един мъж завинаги. Досега. Преди теб. Може би е твърде много и твърде скоро.“
Ридж: „Не, не, не. Всичко е наред.“

Шона: „Като знам колко е объркан животът ти сега, щях да съжалявам, ако не ти кажа колко важен си и какво означава за мен, че сме заедно тук. Сега знаеш.“

Ридж стиска ръката на Шона: „Радвам се, че сме тук.“

Шона: „Има нещо магическо в пустинята.“
Ридж: „Започва да ми допада.“
Шона: „Обикновено е така. Ще ти сипя още едно питие.“
Ридж е умислен.
Шона: „Пак ли мислиш за Брук и Бил?“

Ридж: „Не мога да се отърся.“
Шона: „Досетих се, че ще е трудно да забравиш. (Ридж гълта водката като вода.) Може ли да те питам нещо?“
Ридж: „Разбира се.“
Шона: „Мислиш ли, че обичаш Брук прекалено много?“

Ридж: „Мислиш, че обичам Брук прекалено много? Не знам какво означава това.“
Шона: „Нямам намерение да злословя по неин адрес. Само виждам колко много те е наранила и каква болка ти причинява.“
Ридж: „Ние сме се наранявали през годините. Правили сме неща, които не трябваше да си причиняваме."
Шона: „Знам го от това, което си ми казвал и съм чувала. Изглежда, че връзката ви е била доста бурна.“
Ридж: „Но не всичко беше лошо. Имаше страхотни моменти.“
Шона: „Разбира се, че е така. Имате син, познавате се през половината си живот.“
Ридж: „И мислиш, че съм пристрастен към нея?“
Шона: „Не казвам това.“
Ридж: „А аз не казвам, че грешиш. Не знам. Мисля, че нещо не е както трябва, защото тя не може да не е с Бил. А аз не знам защо.“
Шона: „Аз също не знам, не мога да ти отговоря. Но с Брук се опитвате. Разделяте се и се събирате отново и отново. А аз не знам дали една връзка трябва да е такава борба. Искаш ли да продължаваш да живееш живота си така?“


Шона: „Не ми харесва да те виждам толкова напрегнат.“

Ридж: „И на мен не ми харесва. Особено като съм във Вегас. Тук няма ли някакъв закон, че ако не се забавлявам, трябва да се прибирам у дома?“
Шона: „Нещо такова.“
Ридж: „Тогава искам да се забавлявам с теб. С тази изумителна и красива жена. Може ли да го направим? Може ли да се забавляваме заедно?“
Шона: „Сигурен ли си? Не трябва да го правиш заради мен.“
Ридж: „Ти държа ръката ми прекалено дълго.“
Шона: „И много ми хареса.“
Ридж: „Добра си в това.“
Шона: „Ако си падаш по момичета с потни длани, това съм аз.“
Ридж се смее: „Смешна си.“

Шона: „Така ли мислиш? Знаеш ли, че едно време исках да бъда комедиант?“
Ридж: „Не си чак толкова смешна.“
Шона: „Хората мислеха, че съм.“
Ридж: „Искам да кажа, че съм привлечен от оптимизма ти и склонността ти към приключения. Така че ми покажи какво можеш.“
Шона: „Това предизвикателство ли е?“
Ридж: „Да. Искам да видя най-доброто от Вегас с най-добрата във Вегас.“
Шона: „Дадено. Да го направим.“




Брук е в къщата си и се обажда на пилота на Форестър: „Здравей, Мат. Брук е. Опитвам се да открия съпруга си. Знаеш ли къде е?“

Мат: „Не мога да разкривам такава информация, мисис Форестър.“
Брук: „Знам и разбирам. Но това наистина е спешно, трябва да говоря с Ридж. Откара ли го някъде?“
Мат въздиша тежко: „Той е в Лас Вегас.“

Брук: „Сам ли е или имаше и друг пасажер? Шона Фултън?“
Мат не знае какво да каже, Брук усеща затруднението му: „Няма значение. Мат, ще трябва да намериш Ридж и да го доведеш у дома.“



Междувременно:

Уайат говори по телефона: „След като си се наспала, още ли се чувстваш по съшия начин?“

Фло: „Да. Мисля, че Сали трябва да се изнесе. Тя има нужда от повече, отколкото можем да й дадем. Знаеш това. И в един момент ще се нуждае от медицинско обслужване.“
Уайат знае: „Просто ...“
Фло: „Ако трябва да съм честна, Сали се отплати за любезността ти с емоционално изнудване. Мисля, че стоя при теб достатъчно дълго.“

Уайат: „Не мисля, че имаше намерение да се получи така.“
Фло: „Наистина ли? Да ти каже, че ще се бори за живота си и ще се лекува, ако се върнеш при нея. Не знам как може да се счита за нещо друго.“
Уайат: „Тя идва.“
Фло: „Добре, ще се видим скоро.“
Затварят.
Сали влиза в стаята с проходилката.
Уайат: „Как се чувстваш?“
Сали: „Не много зле. Предполагам, че беше Фло.“

Уайат: „Да. Трябва да поговорим.“
Сали: „За какво?“
Уайат: „За бъдещето ти. И накъде отиваме.“

Уайат: „Не мога да просто да седя и да те гледам, че умираш, без изобщо да те накарам да размислиш за лечение.“
Сали: „Вече сме го обсъждали, Уайат. Нищо не се е случило, за да промени решението ми.“
Уайат: „Знам, Сали, но аз съм с Фло. Не мога просто да се върна при теб и да бъда единствената причина да се бориш. Има толкова много неща, за които да живееш. Това не мога да разбера. За бога, Сали, не позволявай на болестта просто да те победи. Бори се.“

Уайат: „Не мога да си мълча. Ти си прекалено важна за мен. Заслужава си да се бориш за живота си. Ами ако победиш? Погледни се. Казаха ти, че имаш месец, а ти вече опроверга това. Бори се за живота си. Направи го за мен.“

На Сали тъкмо й става приятно и пристига Фло.

Сали: „Фло, не знаех, че ще идваш. (Фло присяда чинно до Уайат, двамата мълчат.)  Какво става?“

Уайат: „Има нещо друго, което трябва да обсъдим.“
Сали: „Трябва ли да се тревожа? Изглеждате толкова сериозни.“

Уайат: „Сали, благодарен съм, че прекарвам това време с теб. Само двамата. И ти ми даде възможност да ти помогна и подкрепя.“
Сали: „Толкова съм благодарна, че не мога да го изразя с думи. И не само на теб. На теб също, Фло. Твоята щедрост е наистина смиряваща.“
Уайат: „И двамата искаме да направим тази ужасна ситуация колкото се може по-лесна за теб.“
Фло: „След като поговорихме и двамата се съгласихме, че е време да се изнесеш.“

Сали: „Изхвърляте ме?“
Уайат: „Моля те, не го приемай така.“
Сали: „А как да го приема? Фло току-що каза, че искаш да си тръгна.“

Уайат: „С Фло гледаме напред. Ти все още се справяш наистина добре, като се има предвид първоначалната прогноза. Но ако не се лекуваш, ще се влошиш. И ще се нуждаеш от помощ, каквато с Фло не можем да ти дадем. Ще се нуждаеш от болнично заведение.“
Фло: „Ние само искаме това, което е най-добре за теб.“
Сали: „Аз ... разбирам. Изпитвам само благодарност. Ти отвори дома си и преобърна живота си, за да имам компания и къде да живея спокойно. Убедена съм, че затова съм по-добре от очакваното, заради твоите грижи и подкрепа. Но също така осъзнавам, че това е огромно неудобство.“
Уайат: „Не е истина.“
Сали: „Вярно е, Уайат. Заряза доста неща. Особено връзката си с Фло.“
Уайат: „Но това не е причината, поради която те молим да се изнесеш. И не го разбирай погрешно. Никой не казва, че трябва да се изнесеш веднага. Знаем, че преместването отнема време. Искаме да намериш най-доброто място. Искам да ти помогна да го направиш.“
Фло: „Или може да помислиш отново и да се подложиш на лечение.“
Сали: „Ако се подложа на лечение, мога да остана. Това ли казваш?“
Фло: „Казвам, че можеш да си проактивна. И да решиш да се бориш с това.“
Сали: „Мисля, че е малко късно за това. Но ви разбирам, останах прекалено дълго.“

Уайат: „Сали ...“
Сали: „Не, Уайат, ако ще се извиняваш, наистина не ми дължиш извинение. Ти отвори дома си и се грижи за мен повече, отколкото можех да искам.“

Сали: „А ти, Фло, можеше да възразиш на преместването ми тук , да защитаваш територията си. Но не го направи. Ти позволи това да се случи и го окуражи. И аз живях по-дълго заради това. Затова ти благодаря. Нищо от това нямаше да се случи, ако не беше ти, Фло.“

Уайат прегръща Сали. Сали и Фло се гледат зад гърба му.



Куин е във ФК, праща съобщение и се кара на телефона: „Хайде, Шона, какво става? Мразя да научавам последна.“

Влиза Бил: „Хо, хо, какъв късмет! От първия опит.“
Куин: „Бил.“
Бил: „Трябваше да знаеш, че ще дойда за теб.“

Куин: „Направих това, което трябваше.“
Бил: „Трябваше да покажеш Брук и мен пред семейството?“
Куин: „Нали знаеш какво се казва – истината ще те освободи.“

Бил: „Разбирахме се толкова добре. Пътищата ни не се пресичаха, нямахме контакти. Точно както ми харесва.“
Куин: „Не е нужно да се променя. Пътят навън е точно като пътя навътре.“
Бил: „Не, няма да се отървеш толкова лесно.“

Бил: „Умишлено ли се опитваш да разрушиш връзката ми с Кейти?“
Куин: „Това видео нямаше нищо общо с теб. Така се случи, че ти беше в него. Имаше само една причина, поради която качих видеото. За да могат всички да видят по неопровержим начин, че Брук е уличница и  винаги ще бъде такава. Не, всъщност две причина. Също така, за да изоблича предаността й към Ридж. Която е никаква.“

Бил: „Няма да позволя на това да съсипе бъдещето ми с Кейти. Предан съм й точно толкова, колкото бях преди целувката. И ще я накарам да разбере, че това беше един момент, който никога няма да се повтори.“

Куин: „Желая ти само късмет. Наистина. Не мисля, че Брук ще успее да убеди Ридж, че тази целувка е била невинна. Той те мрази толкова много. Ще го възприеме като най-страшно предателство. И да се надяваме, че ще е последното.“
Бил: „Наистина си се захванала с Брук, нали?“

Куин: „Ха! Можеш да се обзаложиш. Не знам за коя се мисли. Идва в дома ми и казва на съпруга ми, че трябва да се отърве от мен. Удря шамар на най-добрата ми приятелка и после я изхвърля от моята собственост.“
Бил: „Не си се променила. Все ти си най-важната.“
Куин: „Не. Не става въпрос за мен. Става въпрос да не позволя на Брук да не ме уважава. Семейството и Брук трябва да си спомнят откъде е дошла. Това ми е работата като матриарх на Форестър – да се уверя, че това ще се случи.“

Бил: „Матриарх на Форестър.“ Слага юмрук пред устата си, за да не се разкикоти.
Куин: „Аз съм съпруга не Ерик. Моят портрет е над камината. И аз ще залича Брук Лоуган от моето семейство. И ще се уверя, че Ридж ще бъде с жена, която го заслужава.“
Бил: „Е, позабавлява се. Постигна целта си. Унижи Брук, Ридж беше шокиран и наранен. Но ето какво е положението – Кейти също. Това не е приемливо.“
Куин: „Добре. Фактът е, Долар Бил, че изобщо нямаше да има видео, ако с Брук можехте да държите устните си далеч един от друг. Така че моят съвет е да се държиш настрана. Брук е неспособна да не унищожи брака си. Ако ти наистина обичаш Кейти и искаш да запазиш връзката си с нея, както казваш, стой далеч от змията, която й е сестра.“



Шона лежи на дивана в апартамента си – уморена, тъжна или й е лошо.

Спомня си голямото приключение с Ридж от предната нощ.


Ридж лежи в несвяст.

Започва да се размърдва.

Брук: „Жив си.“
Ридж: „Здрасти, Брук.“
Брук: „Добре, разпозна ме.“

Ридж: „Разпознах и двете ви.“
Брук: „Малко си махмурлия, но се радвам се, че се прибра.“

Ридж пие кафе.
Ридж: „Благодаря ти.“
Брук: „Искаш ли още нещо? Знам, че Куин е в офиса, така че не трябва да се тревожа, че ще ме изгони. Мога да ти приготвя нещо за ядене.“
Ридж: „Не искам храна. Нека да видим как ще ми подейства кафето.“
Брук: „Е, струваше ли си?“
Ридж: „Кое?“

Брук: „Да се махнеш от града.“
Ридж: „Не съм сигурен.“

Брук: „Опитвах се да ти се обадя. Пращах ти милиони съобщения. Не получих отговор. Но знаех, че пилотът на Форестър те е откарал някъде. Опитах се да получа информация от него. Той ми каза, че си във Вегас. С Шона.“ Изглежда Ридж си възвръща някакви спомени в момента.


Брук: „Исках да те доведат у дома, но пилотът каза, че си искал да те доведат  у Ерик. По-добре ли се чувстваш?“

Ридж: „Да. Не. Малко съм замаян.“
Брук: „Трябва да е било голяма вечер.“

Ридж: „Не знам. Не си спомням.“
Брук: „Хм, загуба на спомени. С Шона. Това ми припомня нощта, когато отиде  в „Бикини“, защото казах нещо, което те ядоса. Как стигнахме дотук, Ридж?“
Ридж: „Наистина не знам, Лоуган.“
Брук: „Ще се съберем отново. Знам, че предадох доверието ти. Няма да е лесно. Иска ми се да бях помислила преди целувката. Не знам защо целунах Бил.“

Ридж я побутва с рамо: „Но го целуна.“
Брук: „Да.“
Ридж: „Трябва да имаш представа защо.“
Брук: „Не. Може би защото се чувствах малко пренебрегната и нечута. А Бил беше там и слушаше. Знам, че това не е извинение. Но ти ме попита как се е случила целувката.“

Ридж: „Но се случи. Иска ми се да не беше.“
Брук: „Да. На мен също.“

Ридж: „Не мога да спра да го виждам в съзнанието си. Ти целуваш Бил. Как го направи? Знаеш какво чувствам към него и знаеш какво чувствам към теб.“

Брук: „Знам. Беше глупаво, беше неправилно и без всякаква мисъл. И ми се иска да можех да изтрия образа от съзнанието ти. Знам, че не мога да върна времето. Знам, че ще отнеме време, за да ми се довериш отново. Но няма да се предам, докато не го направиш. Защото вярвам повече от всичко, че ни е писано да сме заедно. Че сме сродни души и това е нашата съдба. Знам го със сърцето си. Наистина съжалявам, че това се случи.“
Ридж: „Колко пъти сме си казвали това?“
Брук: „Вероятно много пъти. Но ето ни тук. Заедно сме. И няма да позволя на Куин или Шона, или глупавите ми грешки да застанат между нас.“

Брук прегръща Ридж.


Ридж е сам.

Телефонът му звъни, той го намира сред завивките на леглото и се претъркаля до седнало положение.

Шона е.
Ридж: „Какво правиш?“
Шона: „Мисля за теб. Исках да те проверя, за да съм сигурна, че си оцелял.“

Ридж: „Пак съм в къщата на баща ми.“
Шона: „Така си и помислих.“
Ридж: „Така ли?“
Шона: „Бях с теб, когато пилотът те намери. Не помниш ли?“
Ридж: „Има празно пространство, където трябваше да е изминалата нощ. Последното, което помня, е как напуснахме апартамента ти.“

Шона: „Изобщо нищо?“
Ридж: „Не, трябва да е било страхотно парти.“
Шона: „Беше луда нощ.“

Ридж: „Забавлявах ли се?“
Шона: „Надявам се. Исках да те проверя и да се убедя, че си се възстановил.“
Ридж: „Кога се връщаш?“
Шона: „Не знам, не е отбелязано на календара.“
Ридж: „Отбележи го. Нека е скоро.“
Шона: „Не мога да направя това.“
Ридж: „Защо не?“
Шона: „Близостта с теб не е добра за мен.“

Ридж: „Не изглеждаше да е проблем през последните няколко дни.“
Шона: „Да. Свалих гарда. Беше наистина страхотно. Но трябва самосъхранение, нали знаеш.“
Ридж: „Защо звучи така, като че ли ме отблъскваш?“
Шона: „Не е по желание. Мислех, че го знаеш. Не бях точно дискретна за чувствата си към теб.“
Ридж: „Което ми харесва.“
Шона: „Обичам те, знаеш това. И ще ценя всички спомени, които имаме, и моментите, които прекарахме заедно. Ти си такъв удивителен мъж, чудесен, красив. Искам само най-доброто за теб. Довиждане, Ридж.“
Ридж: „Довиждане? Шона, какво ...“ Шона затваря.