Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Уайат: „Нали разбираш защо мислим, че така ще е най-добре за теб?“

Сали: „Да. Защото се тревожиш, че ще се нуждая от специална медицинска помощ, която не можеш да ми осигуриш тук.“
Уайат: „Да. И не го приемай, като че ли те гоня. Не е така. Не правя това.“
Сали: „Уайат, не е нужно да продължаваш да обясняваш. Знам за какво става въпрос. Всичко е наред.“
Уайат: „Не е наред. Ти изобщо не трябваше да преживяваш подобно нещо. Ти си твърде млада и талантлива, и твърде красива ...“
Сали: „Ако Фло те чуе, ще ревнува.“

Уайат: „Фло иска същото като мен. Ти да бъдеш на място, където ще се грижат добре за теб.“
Сали: „Мислех си, че вече съм на такова място. Ако наистина искаш това, няма смисъл да го отлагаме. По-добре да си опаковам нещата и да си тръгвам, преди да е станало по-трудно, отколкото вече е. Нямам много за опаковане, ще съм си тръгнала, преди Фло да се върне.“
Уайат: „Сали.“
Сали: „Не, Уайат, аз бях третото колело достатъчно дълго. С Фло заслужавате пак да сте заедно. Вие имате бъдеще дори ако аз нямам“

Уайат: „Може ли да не правш това, моля.“
Сали: „Иска ми се да не трябваше и нещата да бяха различни. Но с весеки ден се приближавам към незбежното.“

Уайат: „Искам да съм до теб, искам! И ще бъда. Но болнично заведение с опитен персонал може да ти предложи много повече от това, което мога тук.“
Сали: „Разбирам. Ще си събера нещата, ще повикам такси и ще ти се разкарам от главата. И тази на Фло.“
Сали с бавни стъпки тръгва да си събира нещата.
Уайат: „Сали, спри. Никъде няма да ходиш.“
Сали е с гръб към Уайат и леко се усмихва.

Уайат: „Виждам, че те разстройвам. Съжалявам. Ще ти направя нещо за ядене. Гладна ли си?“
Сали: „Тези дни наистина нямам апетит. Просто ще си тръгна сега и ще изпратя за нещата си утре. Ти отлагаш живота си заради мен достатъчно дълго.“
Уайат: „Не става въпрос за това. Само мисля, че трябва да сме подготвени за това, което ще се случи.“
Сали: „Вече няма надежда.“

Уайат: „Винаги има надежда. Но трябва да сме реалисти. Да, ти си доста добре сега. Но е само въпрос на време преди ... Аз само искам да се уверя, че си на подходящо място, където ще получиш помощта, от която се нуждаеш, когато дойде времето.“
Сали: „Ами ако нещата не станат така, както ги планираш?“
Уайат: „Какво искаш да кажеш?“
Сали: „Никой не може да предвиди бъдещето.“
Уайат: „Да не би да си размислила? Ще се подложиш на лечение?“
Сали: „Не. Лечението не е опция на този етап. Просто ще трябва да го преживея.“
Уайат: „Аз искам да го преживея с теб. Искам да бъда до теб. Няма да те изоставя.“

Сали го гледа влюбено: „Ти наистина ме обичаш.“
Уайат: „Никога няма да разбера защо ти се случва това. Но като си помисля за свят, моя свят без теб, аз просто ... Искам да направя за теб всичко, каквото мога. Фло също.“
Сали: „Истинската причина, поради която ме молиш да се изнеса, е Фло, нали?“

Сали: „Можеш да ми кажеш истината. Няма да се ядосам на Фло. Как бих могла? Тя е чудесна и те дели с мен.“
Уайат: „Тя не го вижда по този начин, не мисли, че ме дели с теб. Иска да прекараме това време заедно, защото знаеше колко е важно.“
Сали: „Но не толкова важно, че да продължи.“
Уайат: „Сали. И двамата трябва да гледаме реалистично на ситуацията. Ако не потърсиш лечение и не се бориш, тогава ... Точно това не разбирам! Защо не се бориш?! Дори ако само спечелиш още време. Ти си боец, това правиш, не знам защо се предаваш. Аз ... аз не искам да те загубя.“
Сали: „А аз не искам да загубя теб. Но чувствам, че точно това се случва. Натирена съм в някакво болнично заведение през последните си дни.“
Уайат: „Това не е вярно! Ние само искаме ...“
Сали: „Под ‚ние‘ имаш предвид Фло. Това е единствено нейна идея, нали?“
Уайат: „Сали, знаеш колко загрижена е Фло за теб. Само иска да се увери ...“
Сали: „Че ще получа най-добрите грижи, знам. Но има нещо повече, нали?“
Уайат въздъхва: „Нека се фокусираме върху теб. Винаги ще те ценя, винаги ще си с мен, където и да си.“

Сали: „Ще ми обещаеш ли нещо? Когато всичко свърши, обещай, че ще пазиш всички невероятни спомени, които имаме заедно. Че ще помниш забавното и смеха и ще забравиш останалото. И разбирам, че искам много, като се имат предвид всичките ми грешки.“
Уайат: „Стига, Сали.“

Сали: „Не. Аз направих неща, които ни отдалечиха. Но когато се разболях, всичко това отиде на заден план, дори си станахме по-близки. Наистина съм благодарна за това. Благодарна съм за теб. Ти беше чудесен към мен и това ме кара да те обичам още повече. (Сали оглежда стаята.) Ще бъде много трудно да си тръгна оттук. Но със сърцето си винаги ще вярвам, че ние трябва да сме заедно. И щяхме да бъдем, ако не беше Фло.“




Кейти е във ФК.
Влиза Куин: „О, Пам не ми каза, че си тук.“
Кейти: „Имаш предвид, че не те е предупредила.“
Куин: „Виж, Кейти, преполагам, че още си ми ядосана.“

Кейти: „Защото унищожи връзката ми с Бил?“
Куин: „Ти не беше целта.“
Кейти: „Знам. Това беше сестра ми. Аз бях просто косвена жертва. Но щом сестра ми си е получила заслуженото, кой го е грижа за мен.“

Куин: „Сигурно се шегуваш. След всичко това ти още защитаваш Брук и обвиняваш мен?
Кейти: „Ти си тази, която хвърли бомба по време на семейно събиране.“
Куин: „Да не би да ми казваш, че не си искала да знаеш, че Бил е бил неверен?“
Кейти: „Казвам ти, че искам да не си пъхаш носа в това.“
Куин: „И как си мислиш, че щеше да разбереш? Бил щеше да си признае ли? Или пък Брук."

Куин: "Съжалявам, защото можех да го направя малко по-добре. Но не убивай вестоносеца.“

Кейти: „Значи трябва да съм ти благодарна?“
Куин: „Не. Не, но поне вече не си на тъмно. Това трябва да има някакво значение.“

Кейти говори по телефона: „Да, това звучи страхотно. Нека да го съгласувам със Стефи и пак ще се обадя.“ Свършва разговара и поглежда недружелюбно към Куин: „Защо си още тук?“

Куин: „Надявам се да разбереш малко по-добре защо направих това, което направих.“
Кейти: „Разбирам, че се правиш на господ с моя живот и този на Ридж.“
Куин: „Добре, предавам се. Все още мисля, че трябва да си благодарна, че знаеш истината.“
Кейти: „Знаеш ли какво, печелиш. Благодарна съм. Не искам да живея със затворени очи, не искам да ме правят на глупачка. Но колкото и болезнен удар да беше тази целувка, имам много неща, на които да гледам в перспектива. Не е толкова лошо, като да разбереш, че няма да те има, ако не получиш бъбрек. Имах късмет, че Фло направи това. (Взема скици от бюрото.) Де и Сали да имаше такъв късмет.“
Куин: „На Сали ли са?“

Кейти: „Ридж направи няколко поправки, но са изпълнени с въображение, нали? Тази ще е част от колекцията за висша мода.“
Куин: „Тя трябва да е щастлива заради това.“
Кейти: „Да бъде дизайнер е неразделна част от същността на Сали. Кой знае колко далеч щеше да стигне, ако не беше се разболяла.“
Куин: „За мен също беше голям шок. Със Сали сме имали проблеми. Но животът й да бъде прекъснат, като е толкова млада ... Разбрах, че си била първата, която е разбрала, че е болна.“

Кейти: „Да, тя ме накара да обещая, че няма да казвам на никого. Но не можех да понеса мисълта, че е сама. Познавам толкова хора, които биха искали да са до нея. Особено Уайат. Той направи голям жест, отложи живота си с Фло, за да бъде със Сали.“
Куин: „Знаем ли колко време й остава?“
Кейти: „Не. Не сме сигурни.“
Куин: „Трябва да призная, че е забележително това, което Ридж и Стефи правят за Сали. Включването на моделите й в колекцията трябва да е голям комплимент за нея.“
Кейти: „Особено като си мислеше, че ще я уволнят.“
Куин: „Със сигурност щяха, ако не им беше казала какво се случва с нея.“
Кейти: „Мислех, че определени хора трябва да знаят. Включително Уайат. Със Сали означаваха много един за друг. Мисля, че още е така.“

Куин: „Никога не съм била голям фен на тях двамата. Фло винаги ми е била любимка номер едно. Знам колко много Уайат обича Фло, но виждам, че все още много държи на Сали.“




Фло е пред кабинета на Пени и си спомня разговор със Сали.

Влиза в кабинета: „Здравейте, докторе.“
Пени поставя лаптопа си от скута на бюрото.: „Мис Фултън, нали?“

Фло: „Сигурна съм, че сте заета, така че ще бъда кратка. Имам няколко допълнителни въпроса за вашата пациентка Сали Спектра, на които се надявам да ми отговорите.“

Пени: „Казах ви всичко, което можех, когато бяхте тук преди.“
Фло затваря врата и влиза без покана: „Добре. Не искам да изглеждам безчувствена, докторе, но диагнозата на Сали беше, че ще живее един месец. Има ли някаква промяна?“

Пени: „Какво имате предвид?“

Фло: „Забелязваме малко влошаване. Тя използва проходилка понякога и изглежда малко по-бледа. Но няма друга съществена промяна от времето, когато разбрахме. Има ли причина за това?“
Пени: „Ще ви припомня отнова, мис Фултън, че правилата на HIPPA ми забраняват ...“

Фло: „Разбирам тези правила, докторе. Не ви моля да правите нещо неетично. Много неща около състоянието на Сали ми се струват объркващи.“
Пени: „Болестите се развиват по различен начин за различните хора.“
Фло: „Само че се предполага, че тази болест е изключително агресивна. Толкова много, че за Сали бяха предвидени само няколко седмици. Но след това почти нищо не се е променило, няма никакво влошаване.“
Пени: „Като приятелка на Сали трябва сте благодарна за това. Вие сте й приятелка, нали?“

Фло: „Всички сме благодарни за всеки ден, през който Сали е жива. Но тъй като още не знаем каква е болестта й, е много трудно да й помогнем. Всъщност цялата ситуация е ужасно трудна. Знам, че не можете да нарушите професионалната си клетва. И не искам да го правите. Само се чудя дали има нещо, което можете да ни кажете. Тя в ремисия ли е, нещо променило ли се е, тя има ли още време? Мога да усетя, че искате да ми кажете нещо. Кажете ми. Какво има?“
Пени: „Не знам какво искате да ви кажа.“
Фло: „Само искам истината за състоянието на Сали.“
Пени: „Конфиденциално е, казах ви го много пъти.“
Фло знае: „Но възможно ли е да я защитавате малко повече? Защото между двете ви се е зародила някаква връзка. Последния път, когато бях тук, видях скиците на бюрото ви. И двете знаем, че Сали е известен дизайнер, а вие имате интерес към модата. Може би са се оформили отношения, които надхвърлят тези на лекар и пациент.“
Пени: „Накъде биете?“
Фло: „Изглеждате като грижовен човек, който наистина иска да помогне на Сали.“
Пени: „Разбира се, че искам.“
Фло: „Ние също. Не мислите ли, че заслужаваме да знаем пред какво е изправена, за да й помогнем най-добре?“
Пени: „Мис, Фултън, позволих ви да останете тук доста време. Но е време да приключим. Колкото и добри намерения да изглежда, че имате, колкото и да казвате, че искате да помогнете на Сали, фактът е, че няма нищо, което вие или Уайат можете да направите за Сали. Колкото по-бързо го приемете, толкова по-добре за всички.“

Фло: „Знам, че не ме познавате и не разбирате ефекта, който Сали има върху живота ми. Но с Уайат се обичаме много. И отложихме връзката си заради нея. Всъщност аз съм тази, която каза на Уайат, че трябва да убеди Сали да се премести при него. Но състоянието й изобщо не се е променило. А междувеременно все повече се привързва към мъжа, когото обичам. Затова казах на Уайат, че Сали трябва да се изнесе.“
Пени: „Какво?!“

Фло: „Ако състоянието й е толкова лошо, тя ще се нуждае от по-сериозни медицински грижи. А това не е нещо, което Уайат може да й даде. Особено ако не знаем с какво си имаме работа.“
Пени получава съобщение и трябва да тръгва.
Фло: „Наистина ли няма да ни помогнете?“
Пени: „Ръцете ми са вързани. Само това мога да кажа.“

Пени излиза, оставя Фло в кабинета и вратата отворена.
Фло забелязва лаптопа на бюрото.

Затваря вратата и започва да рови в компютъра.

Отваря досието на Сали: „Какво? Не. О, боже мой!“

Сали: „Надявам се, че с Фло знаете колко оценявам това, че съм тук. Нуждаех се точно от това в този неочакван момент - да се чувствам в безопасност и обгрижвана. Въпреки че беше за кратко, беше истинска благословия. Ще бъде наистина трудно да си тръгна, но ако е важно за Фло, разбирам защо трябва да е така.“

Уайат: „Аз пак ще бъда с теб. Пак ще бъда до теб, но трябва да те установим някъде, където има опитен персонал, който е подготвен да ти помогне. Ние с Фло ...“
Сали: „Не сте лекари, не можете да се грижите за мен. А сега не е необходимо. Разбирам защо за Фло е некомфортна мисълта, че ще си отида в бъдещия ви дом. Сигурно и аз бих се чувствала така. Какъв начин да си отида - до плажа, да слушам вълните, последни няколко разходки по пясъка ръка за ръка с теб, точно така исках да прекарам остатъка от живота си."

Сали: "А не заключена някъде без прозорци и прикачена към машини. Но ако си там с мен, може би всичко ще е наред. Ако си съгласен да ми дадеш това, защото искам да прекарам последните си дни с теб. Моля те, кажи ми, че тя няма да се намеси в това, че няма да застане между нас. През това малко време, което ми остава.“
Уайат: „Не искам да си мислиш, че Фло застава между нас. Тя напълно ме подкрепя, изцяло е зад идеята да прекараме това време заедно.“
Сали: „Да. Само да не е тук.“
Уайат: „Да, разбираемо е. Ако няма да потърсиш лечение, трябва да ти намерим място, където ... Боже, мразя, че преживяваш това. Само искам да се чувстваш удобно, искам да си щастлива."
 
Уайат: "Би било страхотно да прекараш дните си до плажа и да слушаш океана. Това е красив начин да си отидеш. И тогава реалността ще ни застигне. И ще се случи много бързо. Вече имаш проблеми с ходенето. (Докосва я по лицето.) И ставаш все по-бледа с всеки изминал ден. Знай, че искам да направя за теб всичко, което мога. Без значение как ще се развият нещата, аз съм ти предан. Също и Фло. С Фло искаме да направим всичко възможно, за да ти помогнем.“




Фло продължава да рови в компютъра.

Чува гласа на Пени, затваря досието и бързо се настанява на стола.
Влиза Пени: „Какво правите още тук?“

Фло: „Имам още въпроси. Дори повече от първия път, когато ви посетих.“
Пени: „Нямам време за това. Претоварена съм с пациенти.“
Фло: „Само се чудех дали можете ...“

Пени: „Запишете си час. Ще дискутираме притесненията за собственото ви здраве. Но тези на Сали са нейна работа. Приемете съвета ми, опитайте се да я подкрепяте, докато продължава това.“




Куин: „Мислиш ли, че Сали някога ще се върне? Или ...“
Кейти не знае: „Ще бъде страхотно, ако го направи. Ще бъде невероятно, ако види моделите си като част от колекцията на Форестър.“
Куин: „Уайат ми каза, че е ...“

Кейти: „Знам. Не изглежда вероятно.“
Куин: „Е, поне моделите й ще просъществуват.“

Кейти: „Доволна съм, че можах да кажа на Стефи и Ридж какво се случва със Сали, преди да я уволнят.“

Куин: „Радвам се, че си подсказала и на Уайат. Знам, че Сали не е искала, но е по-добре, че той е до нея.“
Кейти: „Гордееш се с него.“

Куин: „Да, гордея се с него. Аз не харесвам Сали, това не е тайна. Но той я харесва и съм доволна, че ще е до нея.“

Влиза Уайат: Здравейте. Пам каза, че не чува викове и че вероятно е безопасно да вляза.“

Кейти: „Тъкмо си приказвахме за теб.“
Уайат: „Усетих, че ушите ми горят. Как си ти? Получи ли съобщенията ми?“
Кейти: „Да. Благодаря ти. Добре съм толкова, колкото може да се очаква. Фокусирам се върху Уил.“
Уайат: „Можеш да разчиташ на мен, ако имаш нужда от нещо.“

Кейти го оценява: „Но ти също имаш доста грижи.“
Куин: „Така е. С Кейти тъкмо говорихме за всичко, което правиш за Сали.“
Уайат (мрачно): „Точно така.“
Кейти: „Уайат, какво има? Нещо не е наред ли? Нещо случило ли се е със Сали?“

Уайат: „Не, не се тревожи. Тя ... още е тук. По-отпаднала е, но е с нас.“

Кейти: „Слава богу. Имах намерение да отида да я видя. Искам да я видя преди ...“
Куин: „Нещо случило ли се е? Ти каза, че е по-отпаднала.“
Уайат: „Някои дни все едно нищо й няма. Не знам. С всеки ден става все по-бледа и използва проходилка.“
Кейти: „Значи няма много време.“
Уайат: „Започва да изглежда така.“
Кейти: „Сигурно е много изплашена.“
Куин: „Моля те, Сали Спектра не се страхува от нищо.“
Уайат: „Не е така. Страхува се от клоуни и змии. Ако я опазя от зоопаркове и циркове през следващите седмици, ще бъде идеално.“
Куин: „За клоуните разбирам. Но змии?“
Уайат: „Истина е. Има ужасна фобия. Онзи ден помисли, че кабелът на лампата е змия. Направо откачи.“
Кейти: „Безстрашна в лицето на смъртта, но змиите я ужасяват?“
Уайат: „Да. Фло каза същото, когато и разказах.“
Куин: „Как е Фло? Държи ли се?“

Уайат: „Добре е.“
Куин: „Трябва да похваля и двама ви. Да отложите щастието си, за да се премести Сали в къщата ти.“
Кейти: „Мисля, че това е основната причина да се чувства толкова добре. Засега оцелява по-дълго, отколкото лекарите предполагаха.“
Уайат гледа в пода: „Даааа.“
Кейти: „Какво има? Уайат, какво не е наред?“
Уайат: „Нищо. Само дето казах на Сали, че трябва да се изнесе.“
Куин и Кейти се облещват.
Кейти: „Защо?!“

Уайат: „Не съм я изхвърлил на улицата! Не знам, мисля, че има нужда да е някъде, където специализират в това, което й има.“
Кейти: „Очевидно е, че изпитваш противоречиви чувства.“
Уайат: „Да, защото се тревожа как го приема. Не искам да я разочаровам, не и сега. Но наистина започвам да си мисля, че е време Сали да си отиде.“




Сали изпраща съобщение на Уайат: „Започнах да си събирам нещата, но това ме изтощи. Трябва да си почина малко. Съжалявам, знам, че искаш да се махна оттук.“
Сали си говори сама: „Малко насаждане на вина няма да навреди на никого. Моля те, не го прави, Уайат. Не й позволявай да ме изрита.“
Сали си оправя грима. Телефонът звъни.

Сали: „Моля те, кажи ми, че си си променил решението.“
Сали вдига, Пени е: „Можеш ли да говориш?“
Сали: „Зависи дали ще имаш още един от пристъпите си ‚Не мога да го правя повече.‘. Наистина не съм в настроение за агитации.“

Пени: „Защо? Какво се е случило?“
Сали: „Всичко. Уайат ме помоли да се изнеса.“
Пени: „Да, разбрах.“

Сали: „Как така? Току-що се случи.“
Пени: „Фло ми каза. Пак дойде да ме види. Задаваше още въпроси.“
Сали: „Нали не си й казала нищо?“
Пени: „Разбира се, че не. Но знаеш ли какво, почти ми се иска.“
Сали: „Пени, престани.“
Пени: „Планът ти не работи. Трябва да го разбираш. Не и щом Уайат иска да се изнесеш.“
Сали: „Фло го иска, а не Уайат. Уайат никога няма да изхвърли умираща жена от дома си. Трябва да измислим нещо, Пени. Той ме моли да се преместя в болнично заведение. И двете знаем, че това не може да стане. Тук мога да се преструвам, че умирам, но не мога да го правя в медицински център.“
Пени: „Знам, че не искаш да го чуеш, но е време за чудодейното ти излекуване.“
Сали: „Не, време е Фло да си гледа работата и да не се бърка в живота ми. Или в смъртта. Трябва да намерим начин да измъкнем Уайат от тази манипулативна жена. Той ме обича, знам го. Мога да разбера от това, че го е грижи за мен. Трябва ми само още малко време, за да покажа на Уайат, че аз съм жената, с която трябва да бъде.“

Пени: „Няма да се случи, докато Фло е в картинката.“
Сали: „Има само едно решение. Трябва да я отстраня от пътя си. Само трябва да измисля как. Трябва да затварям. Мисля, че Уайат се връща.“

Сали заема подходяща поза, стискайки проходилката.
Влиза Фло: „Сали?“

Сали: „Не искам да те разочаровам, но Уайат не е тук. А аз тъкмо щях да подремна, така че ...“
Фло: „Не съм тук, за да се видя с Уайат.“
Сали: „О, това е промяна.“
Фло: „Дойдох да говоря с теб.“
Сали: „Тук си, за да се видиш с мен?“

Фло: „Да.“
Сали: „Мисля, че знам за какво става въпрос.“
Фло: „Така ли?“
Сали: „Да, Фло, знам. Искаш да си сигурна, че приемам изнасянето сериозно. Уверявам те, че е така.“
Фло: „Добре. Това е добре.“
Сали: „Знам че ти и Уайат се безпокоите заради грижите по мен. Бих искала да те успокоя, че не се нуждая от лекари или по-добри грижи. Тук получавам всичко, от което се нуждая за остатъка от живота си. (Фло я гледа насмешливо.) Но разбирам защо искаш да си тръгна. Чакала си половин живот, за да си с училищната си любов. А аз се задържам към живот повече от очакваното.“
Фло: „Не бих се изразила точно така.“
Сали: „Моля те, знай, че аз наистина съм благодарна за саможертавата, която направи. През цялото време, което Уайат прекарва с мен, ти си толкова безкористна. Почти не си го виждала, откакто той разбра за диагнозата ми. Повярвай ми, това не е останало незабелязано.“
Фло: „Определено го вярвам.“
Сали: „Добре. Радвам се, защото наистина го оценявам. Може да го направи само герой – да даде на една умираща жена достойния край, който заслужава.“
Фло: „Точно това искам за теб, Сали. Край, какъвто заслужаваш.“
Сали: „Пак го правиш – съобразително и благородно.“ Усмихват се престорено една на друга.

Фло: „Наистина ли? Наистина ли мислиш това за мен? Всички тези мили думи, цялата признателност. Дори след като помолих Уайат да се изнесеш? Ако трябва да си искрена, изпитваш ли към мен нещо друго освен омраза?“

Сали: „Да те мразя? Как е възможно да те мразя? Дори не мога да си представя да направя това, което ти правиш. Трябва да е много, много трудно да не знаеш (Сали се преструва, че й прилошава.) ... колко дълго ще продължи това.“
Фло (с равен тон): „Добре ли си?“

Сали: „Да. Извини ме. (Крета към дивана.) Все повече отпадам. Благодарна съм за проходилката, която ми помага да съм стабилна. Няколко пъти почти паднах.“
Фло: „О, не искаме това да се случва.“

Сали сяда на дивана: „Мисля да подремна. Би ли ми подала онова одеяло?“
Фло не бърза: „Разбира се.“
Носи одеялото на Сали. Сали й благодари.

Фло: „Изглежда симптомите ти се влошиха внезапно. Това нормално ли е за твоето състояние? Ние дори не знаем какво всъщност ти има.“

Сали: „Има ли значение изобщо? На този етап нищо не може да се направи.“

Фло: „Щеше ли да има значение преди няколко седмици, когато разбра за това? Тогава можеше ли да се бориш? Защото ми е странно. Някой като теб, който е толкова силен и независим. Не мога да си представя, че ще се откажеш от каквото и да било. Борила си се за кариерата и връзките си. А когато животът ти е заложен, просто се предаваш. Не изглежда типично за теб.“
Сали: „Все още се считам за боец. Само да знаех, че мога да спечеля.“
Фло: „Ако не можеш да спечелиш, защо поне не кажеш на Уайат какво ти е? Може да му помогне да се грижи по-добре за теб.“
Сали: „Не знам. Усеща се толкова лично. А и няма значение особено ако искате да се изнеса. Той не иска да се грижи повече за мен. Нито пък ти. Съжалявам, не се чувствам добре. Благодаря ти толкова много за всичко, което направи. (Сли се изправя с мъка и се хваща за проходилката.) Оценявам го. Но ще те изпратя.“ Обръща се към вратата.
Фло: „Не, Сали, не е нужно да го правиш. (Вади от чантата си някакъв шнур и го хвърля в краката на Сали.) Не искам да се преуморяваш.“
Сали: „Не, всичко е наред.“ Поглежда в краката си и с писък бяга надалеч: „Змия, има змия! Точно там! До колелото! Има змия!“
Фло се навежда да погледне.

Сали: „Не я пипай!“ (Скача и обикаля стаята в галоп.) Луда ли си?!“
Фло: „Тази мъничка змия?“
Сали се покатерва на дивана: „Да! Точно там. (Фло се навежда да я вземе.) Не я пипай!“

Фло: „Фалшива е. Също като теб.“
Фло мята „змията“ Към Сали, която изписква и скача от дивана.

Фло: „О, стига. Гумена е. Дори не е истинска.“

Приближава се към Сали, за да й я покаже. Докато Сали гледа, Фло протяга ръка и я пипа по лицето.

Фло: „Това е грим.“

Сали: „Какво си мислиш, че правиш по дяволите?“

Фло: „Мисля, че си измамница. Ти не умираш, дори не си болна. Лъгала си през цялото време и манипулираш всички. Като си помисля, че наистина се тревожех за теб. Исках да прекараш това време с Уайат, защото мислех, че това ще те направи щастлива.  И аз го исках за теб. Свършено е. Ти си свършена! Почакай Уайат да научи. Все едно ще си мъртва. Защото той няма да иска да има нищо общо с теб.“

Кейти: „Уайат, не мога да повярвам. Какво си си мислел?“

Куин: „Сигурна съм, че е имал причини, Кейти.“

Кейти: „Какви причини може да имаш, за да помолиш умираща жена да напусне къщата ти? Това ли се случи? Помолил си Сали да си тръгне?“
Уайат: „Да. Време е.“
Кейти: „Тя е неизлечимо болна.“
Уайат: „Знам това. Не беше лесно решение, Кейти. Но ще трябва да го направим в един момент. А сега е идеалният момент да го направи, докато е достатъчно силна. И да реши къде иска да отиде.“

Кейти: „Значи това е решение на Сали?“

Кейти: „Не, не мисля така. Тя не иска да си тръгне, нали?“
Куин: „Той не би я изхвърлил, Кейти.“
Кейти: „Не, не би. Което ме кара да се чудя. Това твоя идея ли беше или на Фло?“

Кейти: „С Фло ви е грижа за Сали, бяхте невероятни. Състрадателни и разбиращи. Но внезапно искаш Сали да се изнесе?“
Уайат: „Просто искаме да получи помощта, от която ще се нуждае.“

Кейти: „Тя влоши ли се?“
Уайат: „Не, изглежда наистина добре. Или поне иска така да си мислим. Истината излезе наяве. Всички знаем тайната. И сега ще трябва да се справим с това.“
Кейти: „Затова я покани да се премести при теб.“

Уайат: „За да се наслади на последните си седмици. И така беше. Сега ...“
Кейти: „Сега е твърде много?“

Куин: „И какво, ако е? Не е срамно. Грижите за някой в състоянието на Сали могат да са особено трудни. Ако на Уайат му е дошло в повече ...“
Уайат: „Не е това, мамо. Ще бъда до Сали. Дадох обещание и ще го спазя.“

Уайат: „Бих направил всичко, за да дам повече време на Сали. Мразя мисълта да я загубя. Но няма да се преструвам, че няма да се случи.“

Уайат си спомня как Сали му казва, че го обича и го иска обратно.

Кейти го прекъсва: „Уайат? На Фло ли беше идеята Сали да напусне?“
Уайат: „Да, но не защото е несигурна или се съревновава със Сали.“

Куин: „Фло е абсолютна светица. Отказа се от щастието си, за да може Сали да се премести при Уайат.“
Уайат: „Ако лекарите са прави, не остава много от това време. Ще се нуждае от специална помощ. Много повече от това, което мога да осигуря в къщата на плажа.“
Кейти: „Промени ли мнението си за лечението?“
Уайат: „Не. Няма желание да опита нищо. Има начини да й се създадат повече удобства, но не знам дали ще мога да го направя, колкото и да искам. Иска ми се да бях подготвен, но знам, че не съм. Не и за това, което идва.“

Куин: „Болестта на Сали се отразява на всички. Ти направи всичко, на което си способен. Сигурна съм, че и Фло също. (Към Кейти.) Не може да очакваш, че Сали ще живее с Уайат завинаги.“
Кейти: „Не, но не мислех, че вече сме на този етап.“
Уайат: „Скоро ще бъдем. Независимо на колко смела и силна се преструва Сали, положението ще се влоши.““
Кейти: „Но ако тя не е готова и я помолиш да си тръгне по идея на Фло, това може да разклати цялото й съществуване.“
Уайат знае това: „Затова се опитах да обясня решението си.“
Кейти: „Отношенията на Сали и Фло никога не са били добри. Те се карат за теб от самото начало. Между тях има доста враждебност. Тя сигурно се чувства много уязвима.“
Уайат: „Кейти, повярвай ми, Сали няма защо да се страхува от Фло.“

Уайат: „Прави сте. Миналото на Сали и Фло не е най-доброто.“
Куин: „Дори аз и Брук сме се разбирали по-добре.“
Кейти: „Сериозно?“

Куин: „Не напоследък.“
Уайат: „Да, Сали има много причини да не понася Фло. Но ви казвам, всичко това е забравено.“
Кейти: „Не мислиш, че Сали ще намрази Фло заради това? И няма да е гневна, че Фло иска тя да си отиде?“
Уайат: „Не, Сали знае колко Фло я е грижа за нея.“

Кейти: „И не мислиш, че ще го постави под въпрос сега?“
Куин: „Кейти има право. Фло може да го прави заради доброто си сърце, но Сали може да не го види по този начин.“
Уайат: „Разбирам притесненията ви и как изглежда отстрани. Особено като се има предвид миналото ни. Но диагнозата на Сали промени всичко за нас. Няма конфликт, няма състезание. На Сали й остава толкова малко време, искаме да го направим значимо за нея. Фло прави всичко, за да бъде до нея, за да й помогне и да се увери, че ще получи помощта, от която се нуждае. А Сали го оценява. Понякога най-страшните трагедии сплотяват хората.“

Уайат: „Не го пожелавам на никого. Ужасно е. Но това наистина изкара най-доброто от хората.“
Кейти: „Предполагам, че това е единственото, на което може да се надяваме в ситуации като тази.“
Уайат: „Да. Знам, че е трудно да се повярва, че Сали и Фло се разбират, като се има предвид миналото им. Но ви казвам, че е така. Вече не са се хванали за гушите.“
Куин: „Добре е, че се разбират.“
Уайат: „Да. Между тях има истинско разбирателство. Страхотно е, че най-накрая се сближават.“
Куин: „Ти каза, че Сали е изпратила цветя на Фло.“
Уайат: „Да. За да благодари на Фло, че й е дала това време с мен.“
Кейти: „А сега казваш на Сали, че това време е приключило?“
Уайат: „Трябва да съм реалист за случващото се. Сали може да изглежда добре, но не е. Отказва да се подложи на лечение. Така че болестта ще се задълбочи. Един ден няма да е способна да крие какво се случва. Истината ще я застигне. А когато това се случи, ще бъде кошмарно. Казах й, че ще бъда силен заради нея. И това ще направя. Сали си има достатъчно грижи в момента. Ще се нуждае от някой, който да взема тези трудни решения вместо нея. Не мога да я задържа при мен. Ще се нуждае от повече помощ, отколкото мога да й дам. Аз не я изоставям, не я изхвърлям. Ще направим всичко, което е възможно, за да получи помощта, от която се нуждае. И няма значение колко ще е трудно.“



Фло пак пипа лицето на Сали.
Сали: „Не ме докосвай!“
Фло: „Това е грим. Боже!“

Сали: „Не мога да повярвам. Остави ме на мира! Болна съм.“

Фло: „Не, не си. Ти си фалшива. Тази проходилка, тъмните кръгове около очите, бледото лице – всичко е постановка. Лъжеш ни през цялото време.“
Сали: „Не е вярно.“
Фло: „Никой не ни каза от какво умираш, защото ти всъщност не умираш. Защо? За какво го направи? За да те съжаляват Уайат и Форестърови? Това ли искаше? Уайат те покани да живееш с него, отложихме връзката си заради теб. Тревожихме се ужасно за теб всеки ден. А ти си добре. Всичко е огромна, отвратителна лъжа.“
Сали: „Ума ли си загуби?“
Фло: „Наистина ли ще отричаш?“

Сали: „Как смееш да ме обвиняваш, че се преструвам на болна?! Опитвам се да бъда силна. Не искам хората да видят колко съм отпаднала или каква болка изпитвам.“
Фло: „Боже! Спри!“
Сали: „Ти спри. Що за чудовище ще нападне умираща жена?“
Фло: „Ти не умираш!“

Сали: „Преследваше ме с гумена змия, като знаеш, че имам фобия. Мислех, че е истинска.“
Фло: „Знаеш ли какво? Получи се. Знам истината и това те ужасява.“
Сали: „Ужасява ме това, че си си загубила проклетия акъл.“

Фло: „Да, разбира се. Помислила ли си как ще реагира Уайат? Ако бях на теб, щях да се страхувам точно от това.“

Сали: „Ти си ужасен човек. Измъчваш ме, искаш да ме изобличиш с постановката със змията, за да докажеш откачената си теория, че не съм болна.“
Фло: „Ти не си болна.“
Сали: „Някога чувала ли си за адреналин? За реакцията ‚бий се или бягай‘?“
Фло: „Защо просто не си честна? Хванах те, Сали. Не се инати, твърде си умна за това. И двете сме твърде умни за това.“
Сали: „Няма да призная нещо, което не е вярно.“
Фло: „Видях те, Сали. Това не беше адреналин. Видя змията на земята и нямаше как да захвърлиш проходилката по-бързо. Търчеше наоколо и скачаше по мебелите. Предполага се, че си жена, която живее последните си седмици, опустошена от някаква мистериозна болест. Но очевидно това не е вярно, защото не умираш.“
Сали: „Толкова много грешиш.“

Фло: „Докажи го.“
Сали: „Нищо не трябва да ти доказвам. Диагнозата ми е лична.“
Фло: „Също така е измама.“
Сали: „Въпрос на самосъхранение. От мен зависи дали ще говоря за това. Ако не искам, не е необходимо. И не трябва да се подлагам на лечение, защото ти мислиш така.“
Фло: „И не можеш да получиш лечение, защото няма нищо за лекуване.“
Сали: „Ти си луда.“
Фло: „Готова съм да заложа връзката си с Уайат. А ти?“
Сали: „Той не би се държал така с мен. Ще е ужасен.“
Фло: „Да, ще бъде ужасен, когато разбере истината.“
Сали: „Ти ревнуваш заради времето, което Уайат прекарва с мен.“
Фло се смее: „Добре. Мисли каквото искаш. Но аз го убедих да се преместиш тук, помниш ли?“

Сали: „Да. Но сега, когато с Уайат се сближаваме, искаш да се махна. Какво има Фло? Не умирам ли достатъчно бързо за теб?“
Фло: „Изобщо не умираш.“
Сали: „Какво ще кажат хората, ако видят, че милото ангелче Фло Фултън ме заплашва така?“
Фло: „Чувстваш се заплашена, защото знаеш, че съм те разкрила.“
Сали: „Ти ме нападаш.“
Фло: „Не те нападам. (Издърпва проходилката от ръцете на Сали.) Престани с това! Не се нуждаш от проходилката.“

Фло: „Всичко това е преструвка! Боже, Сали, имай малко достойнство! Свършено е! Признай си! Уплашена си. Планът ти излезе извън контрол и си в безизходица. Има един начин да се измъкнеш. Кажи ми истината. Веднага ми признай, че не умираш. Хайде, кажи ми.“

Сали: „Искаш да си призная?“
Фло: „Да, искам.“
Сали си поема въздух: „Истината е, че изпитвам болка. От тези обвинения боли.“
Фло: „Боже мой! Невероятно! Видях те, Сали!“
Сали: „Видя паникьосана жена, която бягаше от страх за живота си.“

Сали: „Това ли е доказателството ти? Ти ме ужаси със змия и обърса грим от лицето ми. Това не е доказателство. Да, нося грим. И ти щеше да носиш, ако изглеждаше ужасно и болнаво като мен.“
Фло: „Носиш грим, за да изглеждаш болна.“
Сали: „В това няма никакъв смисъл. Нелепо е!“
Фло: „Така е! Абсолютно откачено е, всичко това е нелепо! И също така е безчувствено към Уайат. Изобщо помисли ли за това? Вероятно не. Но той се тревожи ужасно за теб всеки ден. Само за това мисли. Че ти остава толкова малко време. Аз мислех, че ще мога да помогна, като се преместиш тук, за да се грижи за теб. Мислех, че малко ще се разкриеш и ще признаеш какво всъщност се случва. Но разбира се, че не не го направи.“

Фло: „Всеки път, когато те питахме какво ти има, не получавахме отговор. И всеки път, когато се опитвахме да те убедим да получиш лечение, ти отказваше. Боецът Сали Спектра отказва да си мръдне пръста, за да си помогне дори малко. И това ми изглеждаше странно. Но не чак толкова, че да си помисля, че лъжеш. Защото ти казваш, че обичаш Уайат, нали? Ако наистина го обичаш, защо ще измисляш тази огромна лъжа? Не схващам.“
Сали: „Не говори за любовта ми към Уайат. Нищо не знаеш за това.“
Фло: „Той ми каза, че си отказала да се разделиш с него. Това ли беше планът ти? Така ли си смятала да се задържиш до него? Как изобщо би могло да стане? Накрая щеше да осъзнае, че не се влошаваш и не си болна, нали го разбираш? И двамата мислехме, че тази ‚болест‘ може да се влоши във всеки един момент. Искахме да знаем как да се подготвим за това. Затова се видях с лекарката ти. Знам, че д-р Ескобар участва в плана ти. Така трябва да е. Не би могла да го изпълниш сама. Истината ще се разбере, Сали, по един или друг начин. И ако мога да ти дам един съвет, ще бъде много по-добре, ако Уайат я чуе от теб. Защо? Какъв беше смисълът, Сали? Просто не разбирам. Какво се опитваш да постигнеш? Няма смисъл.“
Сали: „Естествено, че няма да разбереш. Ти си златното момиче. Идеалната Фло Фултън, която не може да сбърка. Момичето, което краде бебета и годениците на другите жени, но се измъква безнаказано. Хората се изпотрепват, за да ти намират извинения. Мислиш, че някой ще го направи за мен? Претрепвам се от работа във Форестър, а те щяха да ме уволнят на секундата. Защо? Защото съм Спектра. Никой не ми дава нищо.“

Сали: „Водила съм битки за всичко, което съм получавала в живота си. А след това – за да го задържа. И въпреки това губя всеки път. Гледам как се изплъзва през пръстите ми. Но обичам Уайат повече от всичко в живота си. И съм изтощена да губя. Нямаше просто да седя и да гледам как го измъкваш, от мисълта за това ми прилошава. И да, имах чувството, че умирам. Но не, не е така! Искаш да призная? Лъгах, всичко си измислих! Искаш ли да знаеш защо? Защото най-накрая реших да се боря за това, което обичам! Направих го, защото обичам Уайат повече от всичко! Много повече, отколкото можеш да разбереш!“


Следва продължение.

Уайат е в СП.
Влиза Бил, който говори гръмогласно и ядосано по телефона :“Ако не получа отговор до един час, ти ще получиш моя!“

Уайат: „Очевидно си в едно от твоите настроения.“
Бил: „Какво?! Само защото трябваше да напусна собствения си дом? Ха! Страхотно е! Ти?!“

Уайат: „И аз съм страхотно.“
Бил: „Чудесно! Мизерията обича компания. Добре дошъл на партито!“
Уайат: „Още нe си говорил с Кейти, а?“
Бил: „Не! И не я обвинявам, че не иска да говори с мен. Но Уил е умно дете и много скоро ще осъзнае, че нещо не е наред. И вината е на черната вдовица, която ти е майка!“

Уайат: „Знам. Тъкмо бях с нея и Кейти.“
Бил: „Бил си с Кейти? Какво каза тя?“
Уайат: „Нищо особено. Не говорихме за теб. Говорихме за Сали.“

Бил: „Разбира се, говорили сте за Сали! Мъртва ли е вече?“
Уайат: „Боже! Това ли имаш да кажеш?“
Бил: „Добре! Съжалявам, съжалявам! Не исках да кажа това! Не съм в настроение!“

Уайат: „Очевидно! Всъщност тя изглежда доста добре.“
Бил: „Сали се чувства добре? Как е възможно?“
Уайат: „Е, не е по-добре. Не е излекувана. Не знам, тя е толкова силна, че може да се забрави колко е болна.“
Бил клати глава замислено: „Това са добри новини, нали? Мислех си, че досега Сали ще е мъртва ... аааа ... преминала на другата страна.“

Уайат: „Ъъъм. Аз също. Лекарите й дадоха няколко седмици, но тя се справя изненадващо добре.“
Бил: „Без каквото и да е лечение?“
Уайат: „Да. Не успях да я убедя. Непрекъснато повтаря, че няма смисъл.“
Бил: „Не се обвинявай, Уайат. Трябва да си горд. Ти си причината, че продължи толкова дълго. Твоята решителност да направиш последните й дни колкото се може по-приятни.“
Уайат: „Не ме окичвай с медали все още.“

Бил: „Какви ги говориш? Заслужаваш златен медал. Трябва да се потупаш по гърба. Направи какво ли не за тази жена.“
Уайат: „Помолих я да се изнесе.“
Бил: „Разбира се, че си я помолил да се из..“

Бил: „Каза, че си я помолил да се изнесе?“
Уайат: „Да. Казах на Сали, че трябва да си тръгне.“
Бил: „Изритваш Сали?“

Бил: „Фло е поискала да изхвърлиш Сали?“
Уайат: „Тя не го каза така, татко. Фло се грижеше за Сали. Тя иска най-доброто за нея като мен.“
Бил: „Докато ти го искаш, Уайат.“
Уайат: „Аз не искам да я изхвърля. Но не виждам друга възможност в момента.“
Бил: „Добре е, че и двамата сте честни за това, което предстои за Сали. На този етап няма какво да се направи, за да я спасите. Състоянието й само ще се влошава.“

Уайат: „Точно това имам предвид. Мога да се справя с емоционалната част, мога да й бъда приятел, да плаче на рамото ми. Но не мисля, че мога да се грижа за нея през времето, което следва.“
Бил: „Знам колко трудно е било това решение за теб.“
Уайат: „Фло също се чувства ужасно. Чувстваме се безпомощни.“

Бил: „Не можеш да се правиш на Господ. Ти направи всичко, което можеше.“
Уайат знае: „Фло също изпълни своята част. Вече жертва достатъчно, беше търпелива и щедра. Това само показва каква невероятна жена е.“
Бил: „Не може да се обвиняваш, Уайат. Вече си направил толкова много за Сали.“
Уайат: „Знам. Но ми се иска да можехме да направим повече. С Фло още сме съсипани, че не ни остава много време със Сали.“

Бил: „Възхищавам ти се, че покани Сали да се премести при теб. Не се съмнявам, че си й доставил много радост. Като се има предвид състоянието й, това не можеше да продължи. Ти си постъпил правилно.“

Уайат: „Така се надявам. И казах на Сали, че не трябва да бърза и да се изнася веднага.“
Бил: „И ще й помогнеш да намери място, където могат да се грижат за нея?“
Уайат: „Със сигурност. Не искам да се чувства отхвърлена.“
Бил: „Но тя се чувства така.“
Уайат: „Да. Не знам. Имаше време, когато исках бъдеще със Сали.“
Бил: „Преди Фло да се върне в живота ти.“
Уайат: „Да. Не постъпих по най-добрия начин. Дадох обещания, които не спазих. И й се развиках няколко пъти.“
Бил: „Е, Сали те нарече ‚Лиам‘.“
Уайат: „Определено побеснях заради това.“
Бил: „Честно казано, Уайат, мисля, че си търсеше повод, за да прекратиш връзката. Аз те наричам ‚Лиам‘ непрекъснато.“

Уайат: „Различно е, когато е годеницата ти, татко. Може би бях твърде суров със Сали.“
Бил: „Уайат, направи достатъчно, за да се реваншираш за това. Беше толкова добър със Сали и тя знае колко държиш на нея.“

Уайат: „Фло подходи към ситуацията с такава съпричастност и благородство.“

Бил: „Не са много жените, които биха се справили с такава ситуация. Гаджето й живее с бившата си годеница. Звучи като история от евтин роман.“ (Или история от „Дързост и красота“  )
Уайат: „Беше трудно за Фло. Но колкото и да беше трудно за нас, беше хиляда пъти по-трудно за Сали. Това, пред което е изправена ...“
Бил: „Късметлийка е, че те има. Също и Фло. Без значение какво ще се случи в бъдеще с условията за живот на Сали, в което и болнично заведение да е, ти ще бъдеш с нея за последните й дни. Това трябва да й носи някаква утеха.“
Уайат: „Това искам да направя. Искам да бъда със Сали възможно най-много време. Преди всичко да се промени.“




Сали: „Права си, не умирам. Не съм болна. Измислих си всичко.“

Фло: „Защо го правиш?“
Сали: „Защото бях отчаяна, трябваше да те разкарам от Уайат.“
Фло: „Значи го направи, за да ме накажеш?“
Сали: „Не, направих го заради Уайат.“
Фло: „Направила си всичко това заради Уайат?!“
Сали: „Да. Защото го обичам. Повече, отколкото можеш да разбереш.“
Фло: „Следователно си лъгала и си накарала всички да си мислят, че умираш, от любов.“
Сали: „Да, направих го от любов. Към Уайат. За живота и бъдещето, които трябваше да споделим.“
Фло: „Винаги ли показваш чувствата си, като лъжеш? Изглежда, че не виждаш нищо нередно в това.“
Сали: „Не се гордея с това, Фло. Той се изплъзваше и трябваше да направя нещо.“
Фло: „Измисли цялата тази схема, защото искаше съжалението на Уайат? Искаше всички да те съжаляваме?“
Сали: „Исках да стигна до него. Нуждаех се от това време насаме с него. Както беше едно време, преди ти да се появиш.“
Фло: „О, стига. Познавам го по-отдавна от теб, знаеш това.“
Сали: „Може и да имате сладникаво минало – училищната любов, която се е възродила в големия град. Но ти вече не си това момиче. Доказа го в момента, когато дойде в града. Не може да ти се вярва. Ти си неговото минало, аз съм бъдещето му.“

Фло: „Не съм сигурна, че напълно разбираш сериозността на всичко това. Всички си мислеха, че умираш. Мислехме, че те губим завинаги.“
Сали: „Съжалявам. Разочарована ли си?“
Фло: „Не се дръж детински. Знаеш ли колко се тревожихме за теб?“

Сали: „Знам колко много Уайат държи на мен.“
Фло: „Точно това не разбираш. Не е само Уайат. Сърцето ми се късаше заради теб. Не можех да спра да мисля колко е нечестно някой толкова млад да умира така внезапно. Разбира се, че съм благодарна, че си добре. Това исках през цялото време. Но голяма част от мен те мрази, че ни подложи на това. Особено Уайат. Той беше толкова добър с теб през цялото време. И не заслужава това като отплата.“

Фло: „Ами Кейти? Изобщо помисли ли за нея? След всичко, което тя преживя. Съсипана беше заради това, което преживяваш, като си помислеше, че си на смъртното си легло. Всички се чувстваха така. А я се погледни, ти си добре.“

Фло: „Под фалшивия грим, фалшивата проходилка и преструвките си напълно добре. Просто изживяваш мечтите си в къщата на Уайат, рисуваш модели за висшата мода във Форестър. Всичко се развива толкова добре за теб, нали?“
Сали: „Не изпитвам удоволствие от това, Фло. Ти не ми остави избор, не знаех какво друго да правя.“
Фло: „Наистина ли се опитваш да ме обвиняваш?“
Сали: „Ако беше проявила уважение към връзката ми с Уайат, нямаше да сме в тази бъркотия.“
Фло: „Няма повече да се правиш на жертва. Играта свърши и сама си си виновна. Приказвай каквото искаш, но никога няма да разбера как си се забъркала в нещо толкова извратено и отвратително. Предаде всички, които са в живота ти. И не ми казвай, че си го направила заради Уайат. Не се връзвам на това тъпо извинение.“
Сали: „Но е вярно. Не е нужно да вярваш, не очаквам да разбереш любовта, която споделяме.“

Фло: „Боже мой, това не е любов, Сали. Не лъжеш и манипулираш хората, които твърдиш, че обичаш! Също така не им правиш номера, за да ги накараш да са с теб. Това е тъжно и жалко. Не мислех, че би се изложила така. Мислех, че си уравновесен, силен човек, какъвто всички ми казваха, че си. Но не си. Уайат ще бъде съсипан, когато разбере какво си направила.“
Сали: „Заплашваш ли ме?“
Фло: „Не.“
Сали: „Защото така звучи.“

Фло: „Знам, че не ме харесваш. И разбирам защо не ме понасяш. Уайат разби сърцето ти и развали годежа ви. Не мога да си представя колко болезнено е било. Но в кой момент реши да измислиш неизлечима болест? Това е частта, която акълът ми не побира. Но вероятно има смисъл, като се погледне назад, защото беше толкова потайна. Отказа да се подложиш на лечение и не искаше да направиш нищо, за да се бориш за себе си. Правеше се на мъченица и беше много добро изпълнение. Почти се измъкна. Лекарката ти, от друга страна, ми беше съмнителна от самото начало.“
Сали: „Оказа се, че си е променила мнението за участието си в това, така че ...“
Фло: „В което има смисъл. Обяснява защо беше толкова отбранителна всеки път, когато питах за състоянието ти.“
Сали: „Пени е истински лекар. Против закона е да говори за пациентите си.“
Фло: „Да, но също така няма за какво да се говори. Защото няма болест. Било е само стрес.“

Фло: „Само това – стрес. Само това е в досието ти. И си си измисляла всичко останало. И щеше да продължиш, но докога? Докато успееш да примамиш Уайат обратно? И после какво? Щеше да намериш някакво чудодейно лекарство? Всичко това е нереално. Уайат ще се почувства толкова предаден. Разбира се, че ще е щастлив, че не умираш, както съм аз. Но ти се възползва от добротата му. Измами го, за да ти съчувства, а ти се възползва от него. А това не е добре.“
Фло насочва вниманието си към телефона.

Сали: „Какво правиш?!“
Фло: „Ще си мислиш, че умираш, когато видиш изражението на лицето на Уайат.“
Сали: „О! Като изражението, което ти видя, когато той разбра за участието ти в скандала с бебето Бет? (Фло само я поглежда.) Добре, почакай. Моля те, не му пращай съобщение. Ще измисля нещо. Не знам. Ще намеря лекарство или ще кажа, че резултатите от кръвните тестове са объркани. Все тая, не ми пука. Само...“

Сали: „Права си. Той ще ме намрази. А аз не мога да живея с това. Моля те, не му пращай съобщение, моля те, не му казвай нищо!“

Влиза Пени (и много неубедително се прави, че не ги вижда, защото гледа в телефона си): „Слушай, Сал, Фло става наистина подозрителна.“

Фло: „Права си. Бях подозрителна. Изглежда с основание. Защото сега знам истината. Нито една от вас няма да получи съчувствие от мен. Свършено е и за двете ви. (Към Сали) Уайат и всички останали ще раберат какво си сторила.“
Пени: „Казала си й?“
Фло: „Не, видях го на компютъра ти. Остави портала за пациентите отворен. И знаеш ли какво? Оказа се, че единственият проблем на Сали е стрес.“

Сали (към Пени): „Какво ти става? Защо си я оставила сама в офиса си?“
Пени: „Не обвинявай мен. Аз само споменах, че искам да съм дизайнер, а в следващия момент бях затънала в тази откачена измама.“
Сали: „Никой не те е принуждавал, Пени. Подскочи при мисълта да попаднеш във Форестър.“
Пени: „Ти ме притискаше, Сали. Ти ме убеди. А когато се опитах да прекратя това ...“
Сали: „Дотогава вече бяхме стигнали прекалено далеч. (Към Фло) Наистина си мислех, че ми има нещо, когато първоначално отидох на лекар. Бях болна и ужасена. И случайно попаднах на Кейти. И й се доверих. И после тя настоя да дойде с мен за резултатите от тестовете.“
Фло: „И тогава започна цялата тази лъжа?“
Сали: „Сложно е. Но да, Пени се съгласи да съобщи новината, че умирам.“
Фло: „Само дето не беше така. И след това си използвала Кейти, довереницата си, за да разпространи лъжата.“
Сали: „Знаех, че Кейти няма да ме остави да умра сама. И бях права. И го измислихме. Пени щеше да задава правилните въпроси, но щеше да запази диагнозата ми неясна пред Кейти. Планът ми работеше идеално, всички се безпокояха за мен и се отнасяха към мен с уважението, което заслужавам. Почти ме уволниха от Форестър, а сега моделите ми са във висшата мода. Но най-важното нещо беше Уайат. Да чуя, че е толкова предан и отдаден на идеята да бъде с мен, беше точно това, от което се нуждаех.“
Фло: „Но не си взела предвид колко предани сме ние един на друг. Той ми каза какво си му казала. Че ще се подложиш на лечение, ако се върне при теб. Това е емоционално изнудване. А на всичкото отгоре си се опитала да го целунеш. Разбира се, че не е паднал в капана.“
Сали: „Не, отдръпна се. Знаеш ли колко празна се почувствах? Винаги губя, през целия си живот. И сега да загубя заради теб? Наистина ли? Ти помогна да отвлекат племенницата му."

Сали: "И лъга с месеци. А сега си някаква светица, която не може да сгреши? Къде по дяволите е справедливостта? Не съм сторила нищо, освен да обичам Уайат от първия ден.“
Фло: „Изморена съм да се опитваш да изкараш, че в това има някакъв смисъл. Не става въпрос за мен и какво съм направила. Става въпрос за теб. А ти ми даваш куп празни извинения. Можеш да си ги запазиш за Уайат. Вероятно скоро ще се прибере. Ще можеш да обясниш всяка една подробност и сама да се убедиш колко е отвратен. Ти го манипулира и измами. Когато разбере, ще го загубиш. Ще загубиш работата си, всичките си приятели, ще загубиш всяко хубаво нещо от живота си в ЛА. (Към Пени) А ти ще загубиш медицинското си разрешително. И ми повярвайте – затворът не е забавно място.“

Сали: „Фло, почакай. Каквото може да се направи, ще го направим. Само те моля да ми обещаеш, че това ще си остане между нас.“
Фло: „Да не мислиш, че ми харесва? Да не мислиш, че се забавлявам, Сали? Не искам това да се случва. Не искам да кажа на Уайат такова нещо. Но той е лъган достатъчно дълго. Така че трябва да му кажа истината.“
Пени: „Моля те, Фло, не му казвай. Направихме грешка, знаем това.“

Фло: „Достатъчно! Не искам да чувам и дума повече от теб!“

Фло пак се захваща с телефона си: „Можете да се сбогувате със свободата си и хубавия си живот тук.“
Пени забелязва свещник на масата.

Фло: „И Форестърови никога ...“
Пени я удря със свещника по главата.

Уайат: „Ти съжаляваш, че целуна Брук, нали?“
Бил въздъхва.
Уайат: „Отговаря се просто с ‚да‘ или ‚не‘, татко.“

Бил: „Не, Уайат. Искаш да те фрасна ли? Не е просто ‚да‘ или ‚не‘. С Брук имаме дълго минало, има много емоции. Когато Брук се нуждае от мен, инстинктът ми е да съм до нея. И бях. И не, не съжалявам за това. Но да, съжалявам за целувката. И съжалявам, че нараних Кейти. Но аз не искам да се събирам отново с Брук. Обичам Кейти. И обичам живота ни заедно.“
Уайат: „Предполагам, че се чудя какво правиш със съжалението. Аз имам много, свързани със Сали. Не защото умира, а заради начина, по който се отнасях с нея, когато бях наясно, че съм влюбен във Фло.“
Бил: „Може би не е било така, Уайат. Отричането е могъща сила. А и ти обичаше Сали.“
Уайат: „Обичах я. Обичам я. Само че ... Трудно е да се повярва, че времето й изтича.“

Бил: „Когато Сали си отиде, надявам се, че ще намериш успокоение, като знаеш, че си направил всичко, което си могъл, за нея. Че ти и Фло можете да започнете бъдещето си заедно и да вземете всяка частица радост и щастие, които животът може да предложи.“


Бил си гледа телефона и въздиша: „Лекарите казаха ли колко време остава на Сали?“
Уайат: „Да. Лекарите й дадоха около месец. А тя вече ги опроверга.“

Бил: „Тя е боец. Дори аз се научих да не я подценявам."
Уайат: „За съжаление това не е битка, която Сали може да спечели. Ще я загубим. Само въпрос на време е.“
Бил: „Когато това време дойде, Уайат, ще бъда до теб. Също и Фло.“
Уайат: „Благодаря, татко. Мислех, че Фло е загубена за мен. Но ето ни сега. Преодоляхме пречките и ще започнем живота си заедно.“

Бил пак е проверявал телефона си.
Уайат: „Татко, правиш го много често.“

Бил: „Знам, Уайат. Надявам се да има съобщение от Кейти.“
Уайат: „Не съм изненадан, че Кейти не иска да говори с теб.“
Бил: „Леле! Благодаря за подкрепата!“
Уайат: „Не исках да те дразня.“
Бил: „Почти ме заблуди!“

Уайат: „Какво си мислеше, че ще произлезе, като целуваш Брук?“
Бил: „Очевидно е, Уайат, че не съм мислел, нали?!“
Уайат: „Само казвам, че не разбирам как можеш така да нараниш Кейти отново.“
Бил: „Тя не трябваше да разбира, Уайат!“
Уайат: „Какво?“

Бил: „Да, това не е извинение! Няма извинение!“
Уайат мълчаливо подчертава, че е доказал това, което е искал да докаже.

Бил: „Но в момента, когато целувката приключи, с Брук знаехме, че това е всичко.“

Бил: „Беше само момент, който никога нямаше да се случи отново. И какъв беше смисълът да нараняваме половинките си? Да правим драматични признания без всякаква причина! Изглеждаше правилно в онзи момент. Откъде да предполагаме, че Шона и онази вещица, майка ти, са се захванали с това?!“
Уайат: „Добре. Съжалявам. Знам колко мразиш да си далеч от Кейти и Уил.“
Бил се поуспокоява: „Дължа на Кейти пространството, от което се нуждае. Най-малкото, което мога да направя.“
Уайат: „Уил знае ли нещо?“
Бил: „Не. Не знае нищо. И се надявам, че с Кейти ще оправим нещата, преди да е осъзнал, че нещо не е наред. Ще ти кажа едно нещо. Това със сигурност промени гледната ми точка. Казваш, че Фло е любовта на живота ти, нали?“
Уайат: „Да.“
Бил: „Бъди бдителен, Уайат. Защитавай тази любов по всякакъв начин.“
Уайат: „Извини ме, ти подкрепяш мен и Фло?!“
Бил: „За какво говориш? Подкрепям ви. Да, с Фло не започнахме добре по обясними причини. Но впоследствие тя се представи по забележителен начин. Трябва да й отдам дължимото. Беше невероятно как бяхте до Сали. Впечатлен съм, Уайат. Искаш ли да знаеш как никога да не съжаляваш? Ако обичаш Фло, защитавай я и защитавай съвместното ви бъдеще.“
Уайат: „Това е страхотен съвет. Ще го последвам.“



Кейти говори по телефона във ФК.

Влиза Дона: „Здрасти. Потопила си се в работата.“
Кейти: „По-добре е от стоенето у дома и самосъжалението.“
Дона: „Как се чувстваш?“

Кейти: „Добре съм. Трябва да съм добре заради сина си.“

Дона: „Той забеляза ли, че родителите му не живеят заедно?“
Кейти: „Още не. Но ще се досети, умен е, интуитивен и чувствителен.“
Дона: „Говорила ли си с Бил?“
Кейти: „Не.“
Дона: „А ще го направиш ли?“
Кейти: „Не веднага. Още го обичам. Разбира се, че е така. Не мога магически да изключа чувствата си. Иска ми се да можех. Иска ми се да можех да забравя колко бях наранена, когато го видях да целува Брук. Но не мога.“

Кейти: „Каквото и да кажа, няма начин да преувелича шока си. Беше един от най-унизителните моменти в живота ми. И беше причинен от сестра ми и мъжа, в когото съм влюбена.“
Дона: „И Куин. Нека да не забравяме нейното участие.“

Кейти: „Куин е злобна, истина е. Но единственото, което направи, беше да качи видеото. А Шона само го е записала. Вината е на Бил и Брук. И ако продължа да мисля за това, пак ще се разстроя. Затова ще се фокусирам върху сина си.“

Дона: „Това е добър план засега. Ще ти помогне през периода на болката, докато си готова да простиш.“
Кейти: „Може да отнеме много време.“
Дона: „Добре. Ще отнеме толкова време, колкото е нужно. Но не затваряй сърцето си. Наистина вярвам, че Бил съжалява.“
Кейти: „Аз също го вярвам. Знам, че съжалява. Знам, че Брук съжалява. И преди са съжалявали поради същата причина. Защото не могат да държат ръцете и устните си далеч един от друг.“
Дона: „Заклеха се, че този момент няма да се повтори отново.“
Кейти: „Знам. И това са казвали преди.“

Кейти: „Брук още ми е сестра. Обичам я. Ще преодолеем това, защото така стоят нещата между нас. Но Бил ...“
Дона: „Какво за него?“
Кейти: „Не знам дали ще мога да му се доверя отново.“

Кейти: „Предполагам, че трябва да поема собствената си отговорност за аферата на Брук и Бил преди години. Аз ги тласнах един към друг.“
Дона: „Ти страдаше от следродилна депресия.“
Кейти: „Да. Част от мен мисли, че те трябваше да го вземат предвид, преди да се хвърлят в леглото. Но също така трябва да призная, че може би това не е напълно справедливо.“
Дона: „Мисля, че не е грешно да очакваш, че съпругът ти и сестра ти няма да спят заедно.“
Кейти: „Права си. Ако не беше Уил, не знам дали щяхме да останем заедно. Но сина ни се нуждаеше от двамата си родители. Така че оправихме нещата. Но пак съм в същото положение с тяхното привличане един към друг. И всеки път, когато започна да се самосъжалявам, си мисля за Сали. Ситуацията й не е само трагична, но и окончателна.“
Дона: „Толкова е нечестно. Сали трябваше да има цялото време на света пред себе си.“
Кейти: „Да изживее последните си дни с Уайат е благословия.“
Бил се появява и слуша на вратата.

Кейти: „Не само за Сали, но и за Уайат. Сали може да намери спокойствие, но Уайат знае, че е направил нещо значимо. Това ще му помогне много, за да се възстанови. И всичко е заради Фло. Готовността й да отложи щастието си, имам предвид ... Толкова се гордея с нея. Горда съм да я нарека Лоуган.“ Дона я хваща за ръката.

Бил влиза: „Може да не е Лоуган още дълго. (Бил каза Флоуган.) Мисля, че ще смени името си на Спенсър много скоро.“


Вратата се затваря след Дона.
Кейти: „Дона е много неща, но в никакъв случай не е дискретна.“
Бил: „Напомни ми да й благодаря. Благодарен съм за времето насаме с теб. Опитах се да се свържа с теб, Кейти. Ти не отговаряш.“

Кейти: „Нямах настроение да отговарям.“
Бил сяда: „ Всичко е наред. Можеш само да ме слушаш, като казвам колко много съжалявам.“
Кейти: „Не мога да го слушам, защото не означава нищо. С Брук ви хванаха. Какво друго можеш да кажеш?“
Бил: „Добре. Имаш нужда от време. Ще уважа това. Само те моля да не ме изключваш напълно. Отговаряй на обажданията ми от време на време. Остави вратата отворена за разговор. Не само за теб и мен. Трябва да можем да контактуваме, Кейти, заради Уил. Но и заради нас. Няма да те оставя да си отидеш, трябва да знаеш това.“
Кейти: „А аз знам следното. Видеото с теб и Брук беше показано на всички, които обичам. Беше съсипващо. Не беше само лично унижение, всички го видяха. А най-странното беше, че изобщо не го очаквах. Наистина вярвах, че вече не съществува вероятност за целувка между вас. Докато шокът от това не отмине, няма да знам как се чувствам. Така че не настоявай.“
Бил: „Ще се опитам.“

Кейти сменя темата: „Каза, че Фло може да стане Спенсър. Означава ли това, че Уайат е готов да направи предложение?“

Бил: „Наистина ли ще говорим за любовния живот на сина ми?“
Кейти: „Разговор, който не засяга нас двамата. Така каза ти. Ако не ти се говори, мога да продължа да работя.“
Бил: „Не, не, не. Така казах. Да, вярвам, че когато Сали е продупчила билета си за великото отвъдно, Уайат и Фло ще започнат живота си като съпруг и съпруга.“



Сали: „Не, не, не, не, не!“

Пени: „Не мога да повярвам, че я ударих. Тя щеше да се обади на Уайат. Щеше да му каже, че не умираш. Заплашваше, че ще се обади на ченгетата.“
Сали: „И да я удариш по главата със свещник беше решението?“

Пени: „Не знам какво ме прихвана. Исках да я спра. Не исках да я наранявам. Не е мъртва, нали?“
Сали: „Не знам. Ти си лекар! Ела тук и я прегледай! О, Фло! Моля те, Господи, нека да е добре!“

Пени е на пода до Фло.
Сали крачи нервно: „Не казваш нищо.“
Пени: „Преглеждам я.“

Сали: „Жива ли е?“

Пени: „Има пулс.“
Сали: „Благодаря, Господи!“
Пени: „Но като се има предвид удара, Фло може да има сериозно увреждане на главата. Най-малко сътресение.“
Сали ръмжи и преобръща табуретка в безсилието си.

Говори на Фло: „Фло, толкова съжалявам! Нямах намерение това да се случва. Не съм си и помисляла, че точно лекарката ще ти разбие черепа със свещник. (Към Пени) Идиотка такава!“

Сали: „Но ти щеше да кажеш на Уайат, а тя се страхуваше от това. Грррх. Не можехме да позволим това да се случи! Още не можем!“
Пени: „Какво означава това?“

Сали: „Означава, че Уайат още живее тук. И ще се прибере. И знаеш ли какво не може да намери?! Нея!“

Пени: „Трябва да се обадим на 911. Тя се нуждае от медицинска помощ.“

Сали: „И да й осигурим лекар?! Съжалявам, съжалявам. Знам, че се чувстваш виновна за всичко, което направи, а сега и това. Но не можем да се обаждаме на никого. Защото няма как да обясним това, без да загубим всичко. Няма значение дали ти харесва, замесени сме и двете.“
Пени: „Защо те оставих да ме въвлечеш в този откачен план?!“
Сали: „Защото искаше нещо! Също като мен.“
Пени: „Не исках това! Уайат ще влезе и ще види какво направих на Фло. Ще разбере, че си здрава като кон. Боже, ще загубя разрешителното си.“

Сали: „Добре, спри, спри, спри! Моля те! Нямам нужда да откачаш сега! Паникьосвам се чудесно и сама. Добре. Което и двете трябва да направим, е да си поемем дълбоко въздух и да разкараме Фло оттук, преди да се свести и преди да се прибере Уайат.“

Сали получава съобщение: „Боже мой!“
Пени: „Какво?“
Сали: „Уайат. Прибира се. Тя още е в несвяст. Добре.“
Пени: „Да не би да каза ‚добре‘?“
Сали: „Да. Така е. В известен смисъл. Защото имаме шанс да я разкараме, преди Уайат да се прибере.“
Пени: „Добре, да я откараме в спешното. Там карат пострадалите и хората в безсъзнание.“
Сали: „Не, не може да я закараме там. Освен ако не искаме да отидем в затвора.“
Пени: „Как можах да го направя?! Какво си мислех?! Погледни я!“
Сали: „Ти се паникьоса и си загуби ума за секунда. И не, Фло не трябваше да пострада. После ще го обсъждаме. Точно сега трябва да махнем Фло оттук.“
Пени: „И къде ще я заведем?“
Сали: „Далеч. Уайат не може да разбере за случилото се.“
Пени: „Ти сериозно ли? Сега ще я отвличаме?!“



Пени се е надвесила над Фло: „Хайде, върни се при нас, Фло.“
Сали влиза през външната врата: „Добри новини. Не е карала дотук. Няма защо да се тревожим, че Уайат ще види колата й. Трябва да я сложим в твоята кола.“

Пени: „Моята кола?! Защо не в твоята?“
Сали: „Предполага се, че умирам. Не мога да карам из града.“
Пени: „Това е откачено!“
Сали: „Няма време за това! Трябва да разкараме Фло оттук. Освен ако не искаш да отидеш в затвора. Това ли искаш?“
Пени: „Не!“
Сали: „Добре! Започвай да я местиш! Не, чакай! Паркирала си отзад. Има врата до спалнята. Има по-малък шанс Уайат да ни види, ако минем оттам.“

Пени държи Фло за крака: „Нужна ми е малко помощ.“

Сали подпъхва килима под крака на масата, за да не пречи.

Хващат я за ръцете.
Сали: „Три, две, дърпай!“
Започват да дърпат и влачат.

Сали: „Хайде, хайде!  Не, заседна.“
Сали чува колата на Уайат.

Сали: „Не, не! Колата на Уайат! Трябва да я махнем!“

Уайат се помотва отвън, изпуска ключовете си на земята, вдига ги.

Отключва си и влиза. Очите му шарят из стаята, явно забелязва бъркотията.

Поглежда в посока към изхода от стаята: „Какво, по дяволите?!“